Защо нашите ЛЕКАРИ са толкова ЖЕСТОКИ и НЕЗИНТЕРЕСОВАНИ към децата ни

Темата за съжаление е повече от актуална. Аз самата съм в здравната система първо като дългогодишен пациент, второ като медицинска сестра с 5 годишен трудов стаж в детска градина и по настоящем съм студентка трети курс медицина. За голямо мое разочарование повечето от сегашните лекари нямат сърцето и душата на своите учители- Михов, Вапцаров, Попов, Гълъбов, Бойкинов, Кирин, Пирогов и редица други достойни лекари. Напълно споделям мнението и недоволството на изтрадалите от медицински кадри мои съграждани.
Не само лекарите имат вина за родното ни здравеопазване а и нашите управляващи. Не казвам нещо ново, но казвам това, което съм готова да кажа на открита трибуна, независимо кой ще ме чуе и какво ще стане.
 Смятам, че е крайно време министерските постове да се заемат от хсра с морал, обичащи и защитаващи бъдещето на българската нация. Ние сме народ с лъвска кръв и с дух на победители. Ако сега не застанем заедно, рамо до рамо, за да защитим държавата си, то в близкото ни бъдеще няма да има място в собствената страна. Убедена съм, че има бъдеще за нас, за децата ни, за нашите майки и бащи, баби и дядовци.
 

Аз се включвам малко измествайки темата, но искам да кажа нещо. rogeste  спомням си колко пъти си оказвала съдействие на деца от форума и не само.... Вярвам ти и съм сигурна, че давате всичко то себе си. Боя се обаче, че и другите са прави - има сестри и сестри, има лекари и лекари. ЛЕКАРИТЕ и СЕСТРИТЕ в детското отделение на Трета градска спасиха сина ми, когато постъпи там с 42 градуса температура и вероятно на прага на фатален за състоянието му гърч, но не мога да забравя огорчението от някои нередности, които съм виждала там. Но това беше преди много, много време; надявам се, че нещата са се променили.
 

Цялата система е скапана-няма персонал,няма добро заплащане и всичко е за сметка на пациента.Примери много и за добри и за лоши болници,в някои не просто  прекаляват,ами не знам как да го нарека,ще ви дам пример с болница,в която съм лежала-Александровска болница отделение детска неврохирургия:един ден една от санитарките(казва се Нели-не зная презиме) просто заключи тоалетната за пациенти,защото реши,че и е писнало да чисти тази кочина,а тоалетната бе за 17 човека плюс още толкова придружители.Е кажете ми това какво е,да не ви казвам пък за отношението на по-голяма част от лекарите и сестрите там-въпреки,че съм го изпитала лично,все още ми изглежда като филм на ужасите.Слава богу както някой е писал по-горе има и истински и лекари и сестри,които дават всичко от себе си за своите пациенти,дано ,когато ни се налага да търсим и получим помощ да е от такива!

Аз изчетох по-голямата част от темата и да ви кажа (ох, искам първо да се извиня на близките на Анди, че на тях хич не им е до нашите препирни!), съм съгласна и с двете противоречащи си мнения!
Да , в болниците има лекари И ЛЕКАРИ и сестри и СЕСТРИ! Да, в БГ болниците липсата на достатъчно персонал, не особено доброто (да не кажа ниско) заплащане, както и други ядове и проблеми отежняват положението и правят невъзможно понякога доброто обслужване.
Лично аз малкко съм лежала по болници със сина ми: само 3 пъти до сега. И не по толкова сериозни поводи като операции. Но и аз имам много негативни впечатления от някои лекари, сестри и санитарки (защото в БГ болниците дори и санитарките смятат, че имат пълно право да увикват родителите и децата им!).  Държа да подчертая, че нямам никакви впечатления от 3та градска болница и в поста си не коментирам въпросното отделение.
Иначе всяко нещо си има две страни.
И след това, което написах само да добавя: смятам, че е грозно спрямо близките на детето да се продължават такива спорове в тази тема! Май би било да се отвори друга такава, където да се спори!

Май не сте обърнали внимание, че темата е много стара - от 2005 г. Не че нещата, които пишете, не са актуални и днес... Само да ви обърна внимание, че татко и бабата на Анди едва ли я следят.

Здравейте,
искам да разкажа много набързо за нашето преживяване в Света София на г-жа Мазнейкова (не мога да я титуловам ДОКТОР).
Та в степента на градация: Отвратително отношение и хигиена; детето се роди с криво краче, т.нар equinovaros. Казаха ни чак на втория ден. Едната от сестрите постоянно тормозеше майката (подчертавам - вече кърмачка) за пари. И най-главното -
ще го напиша с главни букви:
ПРОБОДОХА ГЛАВАТА НА БЕБЕТО СЪС СКАЛПЕЛА ПРИ СЕКЦКИОТО 
И това не е всичко - до края на престоя ни лъгаха, че тов е ХЕМАТОМ 
Имайте едно наум като отивате да раждате там
Поздрави от мен

obicata,

Четох и другите ти съобщения от миналия месец. На едно място се възмущаваше, че проблемът не е забелязан на видеозон. Е, добре дошъл в нашите редици - вече и ти знаеш, че с видеозон не се забелязват всички проблеми, а даже смея да твърдя, че се пропускат и далеч по-големи проблеми от вашия. Само дето ти сега си мислиш, че Мазнейкова ти е виновна, а моят опит сочи, че технологията, комбинирана с човешки фактор, си има ограничения... Оттам обаче идва по-важния въпрос: Ами АКО Мазнейкова беше забелязала още по време на бременността изкривеното краче, тогава какво щяхте да правите? Понякога знанието е сила, но не винаги...

Секциото ви планово ли беше? Бяхте ли избрали екип? Вярвам, сте получили фактура... При избран екип ми звучи странно, че медицинска сестра (впрочем то там сестри няма, има само акушерки) ще тръгне да изнудва майката за пари... И двете ми раждания са със секцио, и ми трябваше помощ само за първото ставане и първата разходка след секциото... Смея да твърдя, че на фона на основния проблем с крачето на бебето, на майката (кърмачка или не) всичко друго би трябвало да й минава покрай ушите... Или поне с времето ще се научи да не обръща внимание на глупости и да се съсредоточи върху основното - а именно, да има сили и енергия най-вече за детето си и да защитава интересите му...

Казваш, че са ви казали на втория ден чак за проблема на детето. Е, и на мен ми казаха на втория ден след раждането, че се съмняват, че дъщеря ми е със синдром на Даун. Само че това закъснение аз го разглеждам като благословия - имаше поне един ден в живота ми, в който бях щастлива, че имам здраво и красиво момиченце... Сега след няколко години пак съм щастлива, че имам две здрави и красиви момиченца, но то е понеже съм разширила понятието "здраво", а може би и понятието "красиво"

Надявам се състоянието на детето ви да се подобрява...

Животът ни и случващото се с нас и децата ни не винаги е точно това, за което сме си мечтали, но с времето се свиква и човек научава, че не мечтите ни са най-важните, а какво правим и как се променяме по пътя към тях...

Здравейте Мария,
ако беше забелязано по-рано щяхме да прочетем малко повече, да се позаинтересуваме и да не е толкова стресово. Това е бял кахър...най-много ме възмущава това, че прободоха главата на бебчето и ни казаха, че е ХЕМАТОМ  .
Всичко останало премина.
Иначе секциото беше планово, с екип и т.н.
Ако съм бил остър, съжалявам....
Но все пак е редно да изкажа мнение, а останалите бъдещи мами и татковци да преценяват

Да не  дава Господ  да се разболееш-ще ти разкажат играта.