Публикувана: 13 март 2011, 11:02 ч.
Последно мнение: 12 апр. 2011, 13:09 ч.

Кои грешки не искате да повтаряте?

3 629
73
1

13 март 2011, 11:02 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 397

Грешки които родителите ви са допуснали към вас? Това ми е въпросът.
Защото забелязвам, че колкото и да се старая, понякога от огледалото ме гледа майка ми....
Ето ще започна първа, може и да допълвам :

1. Да не викам истерично. Старая се да не викам.... При мен като малка поне не действаше. защото слагах "глухите уши"
2. Да не пляскам, още по малко през лицето...
3. Да казвам често на сина си, че го обичам и че се гордея с него.
4. Да нямам болни амбиции и да искам от него той да изживее моите мечти.

# 1 13 март 2011, 12:26 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Те не сгрешиха...и мога да кажа с ръка на сърцето, че успяха да възпитат от мене и брат ми Човеци!

Опитвам се и аз да не греша. Понякога успявам, друг път ми се изплъзва по нещичко. Може би съм прекалено загрижена за детето си, но то си има своята причина.

# 2 13 март 2011, 15:06 ч.

Мнения: 513

Единственото, което ми тежеше като дете, беше оставянето със седмици и месеци в други градове при бабите ми. Отделянето не само от родителите, но и от приятелчетата, местата, на които се чувствах така да се каже на своя територия въобще не ми беше по вкуса. Затова сега синът ми спи само вкъщи или ако е някъде другаде, е с мен и/или с баща си. Надявам се и за вбъдеще да не се налага да се разделяме задълго.

# 3 13 март 2011, 15:44 ч.

Мнения: 4 555

Вече ги повтарям. Дано да повтарям и правилните неща, защото родителите ни не са допускали само грешки. А ако някой си мисли, че ще е безгрешният родител, греши Wink

# 4 13 март 2011, 17:44 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Виж тук

:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=528752.0

# 5 13 март 2011, 19:02 ч.

Мнения: 8 999

Към мен лично родителите ми не са допускали грешки. Поне според мен самата, иначе според други хора може и изцяло погрешно да са ме гледали и възпитавали.
За съжаление понякога е невъзможно да следвам техния модел. Това са моите грешки. Надявам се децата ми да не ги повторят, когато самите те станат родители.

# 6 13 март 2011, 20:11 ч.

Мнения: 25 669

Боя се, че в стремежа си да не допускаме грешките на родителите си, правим нови, наши си, които един ден децата ни ще се стремят да не повтарят...
С две думи - идеални родители няма, ами да си обичаме децата и да им го показваме, докато са край нас. Това е най-важното.

# 7 13 март 2011, 23:38 ч.

София
Мнения: 2 143

Да не ходя постоянно след него, за да го юркам да подрежда и да пази чисто. Макар че за съжаление често се хващам, че го правя.
Иска ми се и да успея да изградя по-приятелска връзка с него, да идва да споделя с мен. Аз така и не се научих да споделям с нашите.
Да не викам по него. Макар че и това правя нерядко Sad

Цитат на: Топъл дъжд в нд, 13 мар 2011, 11:02

3. Да казвам често на сина си, че го обичам и че се гордея с него.

# 8 14 март 2011, 17:08 ч.

София
Мнения: 7 097

Да не съм безхаберна и незаинтересована.
Моите родители винаги са го раздавали бохемски и имам чувството, че сама се отгледах...

# 9 15 март 2011, 09:06 ч.

Мнения: 1 252

Майка ми искаше да реализира своите амбиции чрез мен. Накара ме уча нещо , което не ме влече, беше свръх амбициозна и много бой изядох.

Моите деца учат това , което ги влече. Удряла съм големия само веднъж , за което дълбоко съжалявам. И... винаги съм честна с тях.

# 10 15 март 2011, 10:15 ч.

Winterfell
Мнения: 590

Ако някога имам второ дете,ще се старая всячески да се отнасям с двете еднакво.Разликата ни с брат ми е 1г.и 10м.Все трябваше да отстъпвам "защото съм голяма",да ходя на 3 г. до магазина пак по тая причина,да оправвям леглата на цялото семейство на 6,да го взимам от ясла,да го гледам,.Много е тежко за едно дете да стои отстрани и да гледа как цялото внимание на родителите отива към другото дете.Това ми нанесе много травми.
Също не искам синът ми да се притеснява да поиска от мен да му налея чаша вода,да му разкажа приказка,да му пея песнички вечер да не би да му се развикам за което.Непонятно за мен е,че майками слугуваше на цялата бащина семка,ама друг го отнасяше...
Ще науча детето си да крещи.Да казва силно и на глас мнението си.Да не отстъпва своето(е,не винаги).Постоянно ми бе повтаряно "мълчи мама,мълчи" когато някое дете или възрастен ме нападнеше словесно или физически.До ден днешен се опитвам да се отърся от мисълта,че съм изтривалка,че съм виновна за всичко,че другите са нещо повече от мен,много ми е трудно да казвам 'не"(ако някоя трътка я мързеше в училище да отиде до стола,опитваше мен да накара).

# 11 15 март 2011, 10:43 ч.

Мнения: 58

И аз съм на мнение, че безгрешни родители няма. И не бих си позволила да обвиня моите.
Иска ми се да установя приятелски отношения с децата си. Да не се притесняват да говорят с мен на темите, които ги вълнуват, да поискат съвет, без да си мислят, че ще им се скарам. Моите родители така и не успяха да разговарят с мен свободно. Имаше забранени теми, тонът винаги беше леко назидателен.
Сега се сещам и още нещо - прекалено много се изискваше от мен в училище. Ако имах 5, въпросът беше, защо не е 6. Сега гледам да го раздавам по-леко, въпреки, че дъщеря ми е още в първи клас. За съжаление точно това не знам дали ще го преодолея. И аз все по-често виждам майка си в огледалото. Simple Smile

# 12 15 март 2011, 14:54 ч.

София
Мнения: 1 598

Цитат на: Н а т и в пн, 14 мар 2011, 17:08

И моите са такива, но никога не съм го отчитала като тяхна грешка. По-скоро го приемах като доверие от тяхна страна, това ми харесваше и съм им благодарна до днес.

# 13 15 март 2011, 15:26 ч.

Мнения: 28

Моите родители също са правили доста грешки, но безгрешни хора и родители няма Naughty

Благодарна съм им, че са ме научили на доста неща в живота и са били до мен и продължават да бъдат в трудни за мен моменти.
Единственото което засега успявам и предполагам и занапред ще е така е да показвам на детето си колко много го обичам - и като му го казвам често, и като му показвам с поведението си. Би ми се искало моето дете да ми е хем приятел, хем дете. Да има уважение към мен и в същото време да знае, че може всичко да ми сподели и да потърси съвет. Май на това са ме научили моите родители.
Сигурно и аз имам доста грешки за 1г 10м., но човек наистина се учи от собствените си грешки. Така че се старая да не повтарям моите грешки, а не тези на родителите ми. Май както и други жени се уча в движение да бъда майка и да отговарям на потребностите на моето дете.

# 14 16 март 2011, 10:19 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Flip в вт, 15 мар 2011, 14:54

Цитат на: Н а т и в пн, 14 мар 2011, 17:08

Значи не е същото.
Безхаберие и незаинтересованост не е равно на доверие, а си значи само и единствено да не те е грижа.

Препоръчани теми

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Ясновидци/врачки - тема 27

Търся електронна книга - 42

Търся електронна книга - 39

Причина:

Причина: