Публикувана: 13 март 2011, 11:02 ч.
Последно мнение: 12 апр. 2011, 13:09 ч.

Кои грешки не искате да повтаряте?

3 631
73
1

# 60 24 март 2011, 12:42 ч.

Мнения: 54 656

Цитат на: Блонди в вт, 22 мар 2011, 16:09

Това, което ще се старая най-вече да избегна, т.е. да постигна, е да има лекота в общуването ни и да се чувства свободен да споделя с мен. Това аз не научих през годините да правя с родителите ми, не знам поради чия грешка. Simple Smile

При мен също е така .
Някакси не умея да споделям с родителите си и затова се радвам , че с дъщеря ми общуването е много леко и открито ! bouquet

# 61 25 март 2011, 08:08 ч.

София
Мнения: 1 735

Не откривам никакви грешки във възпитанието ми и явно родителите ми добре са се справили,за което съм им много благодарна.
За съжаление откривам грешки в начина по който аз гледам дъщеря си.Преди доста виках,пошляпвах я/не че е било без причина/.Просто след първата година търпението доста ми се изчерпа и бях много преуморена.Оставям я да ме манипулира с ревовете си и не съм достатъчно строга.

# 62 8 апр. 2011, 13:36 ч.

Мнения: 646

Често пошляпвах голямата си дъщеря и сега много съжалявам. В момента се стремя да проявявам по-голямо търпение към възпитанието на малката-дано успея. Много сме изнервени нещо в последно време и си го изкарваме отчасти и на децата, а после се чудим от къде е агресията у тях.

# 63 9 апр. 2011, 11:47 ч.

Мнения: 78

Да не се тормозим всички със съня следобед.

# 64 9 апр. 2011, 16:01 ч.

София
Мнения: 71

Много неща не бих искала да повторя. Бих била по-искрена с детето си, не бих го лъгала за важни неща... Бих го защитавала повече, когато има нужда от закрила и подкрепа. Не бих се държала с него, все едно е любима кукла, с която да си играем и забавляваме, а за сериозните неща да се държа безпомощно и да го оставям да се оправя само...

# 65 9 апр. 2011, 16:06 ч.

Мнения: 71

Никога не бих насаждала на дъщеря ми болни амбиции за първото място.
Няма по-лошо от това, защото все някога в живота не си първи,
а втори, трети, четвърти... И страдаш нечовешки от този факт.

# 66 10 апр. 2011, 00:18 ч.

Португалия
Мнения: 4 202

Таша, и на мен това ми се върти в главата тия дни,по повод на една позната майка,която налива в малката главица на дъщеря си ,че е най!най!най!/най-красива,най-умна,най-бърза в бягането,...макар да не спечели медал на щафетата в петък Rolling Eyes

/

искам да им дам самочувствие,но не без покритие!
не мога да подкачам от вълнение,когато не е първо детето-мога да кажа браво!,и го казвам,но не градирам емоция,поведение и фалшива поза,само и само да го накарам детето да се чувства най-!

искам да ги направя реалисти,без да са циници
искам да си знаят цената,да си търсят правата
искам да ги науча да са силни,но и да усещат емоциите на околните
.....

# 67 10 апр. 2011, 16:47 ч.

Мнения: 71

Цитат на: Mamagemelar в нд, 10 апр 2011, 00:18

че е най!най!най!/най-красива,най-умна,най-бърза в бягането,...макар да не спечели медал на щафетата в петък Rolling Eyes

Ами аз съм била в другата крайност.
Имам ли петица, ме питаха защо не е шест.
Участвам ли в олимпиада, веднага ме настройваха за последния кръг.
Танцувам ли (балет), веднага ми даваха някоя по-добра от мен за пример...

Майка ми обичаше да казва години наред:
"Ако не си първа, защо да опитваш?" или
"Човек трябва да прави това, в което е най-добър."

# 68 10 апр. 2011, 17:34 ч.

Португалия
Мнения: 4 202

според мен,другата крайност е,да не се отдава значение на успехите Peace

както беше при мен-не че не е достатъчно това,което съм постигала,а не му се обръщаше внимание-дори и да завършвах първа/втора във випуска
не съм чула едно Браво! -просто„Ами,добре“,ей това „добре“ ме убиваше Sick

ето,тази грешка няма да повторя !

Последна редакция: нд, 10 апр 2011, 17:44 от Mamagemelar

# 69 10 апр. 2011, 23:21 ч.

Sofia
Мнения: 262

Цитат на: Ro в вт, 15 мар 2011, 10:15

Ако някога имам второ дете,ще се старая всячески да се отнасям с двете еднакво.Разликата ни с брат ми е 1г.и 10м.Все трябваше да отстъпвам "защото съм голяма",да ходя на 3 г. до магазина пак по тая причина,да оправвям леглата на цялото семейство на 6,да го взимам от ясла,да го гледам,.Много е тежко за едно дете да стои отстрани и да гледа как цялото внимание на родителите отива към другото дете.Това ми нанесе много травми.

Ооох, това все едно аз съм го писала! С мен беше същото, като мога да добавя и това, че не можех спокойно да играя с децата навън, защото трябваше непрекъснато да наблюдавам дали брат ми е ок и дали няма да направи някоя беля. Но най-най-ужасното беше, че когато седнехме на масата, никога нямах право да кажа, че нещо не ми харесва и да спра да го ям, защото той много ми подражаваше и, естествено, и той спираше да го яде. Той беше много злоядо дете и майка ми не можеше да си позволи той да спре да яде заради мен... и от цялото това нещо страдах аз! Sad

Това не бих го причинила на детето си!

# 70 11 апр. 2011, 10:51 ч.

На морето!
Мнения: 5 770

Прекрасна тема.
Бих говорила повече, бих поставяла детето си винаги над всичко- кариера, личен живот, планове за почивки и ваканции, може би не се изразих правилно- бих съобразявала всички тези неща с него.

# 71 11 апр. 2011, 14:14 ч.

София
Мнения: 418

Смятам, че майка ми ме е възпитала добре и съм добър човек, блила е всеотдайна майка но разбира се има неща, които смятам, че са били грешка от нейна страна... не нарочно разбира се.

- това, че когато бях в гимназията, нямахме много пари, тя даваше всичко за образованието ми, уроци по рисуване за кандидатстване, които бяха скъпички + материали у тн., - това е прекрасно и така трябва, уважавам го много, но лошото е, че не е пропускала да го спомене като се скараме за нещо.. как тя гладувала, цялото семейство гладувало за да ходя аз на уроци, а аз съм била незнам си каква (като всеки тинейджър си имах своите "моменти")... това ми беше голяма травма и ми беше много тежко че съм в тежест на семейството си (така се чувствах).

- това, че като бях по-малка - 5,6 клас не ми даваше много избор - например как да се обличам... имаше някои дрехи, които ме караше да нося, а аз хич не харесвах и се чувствах зле в училише, че не изглеждам добре... сигурно от тогава имам комплкес за малоценност и никога не съм се чувствала на нивото на другите.... по-натам в гимназията не ме пускаше да излизам.. в сравнение с другите деца аз трябваше да се прибирам най-рано, не ме пускаше да спя в някоя приятелка например и тн. ..

Хайде наредих я майка ми! Иначе наистина, мисля, че е била много добра майка, просто някой неща не осъзнава, че могат да повлияят на психиката на едно дете...