Паническо разстройство - част 7

  • 179 506
  • 766
  •   1
Отговори
# 750
  • София
  • Мнения: 8 131
Момичета, мисля че това е многополезна за нас статия:
http://blog.gorichka.bg/?p=1803#more-1803

# 751
  • Мнения: 20
нали знаете идеалните лекарства- 1таблетка заебин сутрин и 1таблетка презкурин вечер Laughing  Hug

# 752
  • Мнения: 483
нали знаете идеалните лекарства- 1таблетка заебин сутрин и 1таблетка презкурин вечер Laughing  Hug
newsm74

# 753
  • Мнения: 3
Благодаря ви, момичета! Успокоихте ме. За първи път от много време не съм хукнала към спешния кабинет (не че в Пирогов вече не са се замисляли дали няма да разлепят мои снимки))) Пуснах си хубава музика в слушалките и реших да не обръщам внимание на болките в корема. Винаги може да бъде и по-зле, а и антидепресантите не могат да действат веднага. Днес съм си поставила само три диагнози, надявам се утре да бъдат по-малко)))))) Не съм си мерила кръвното, температурата, не съм
си мислела, че получавам инфаркт)))))

# 754
  • Мнения: 20
neada, спокойно! знам какво е. аз по повод тоя апандисит ходих 4 пъти на хирург и то 4тия беше,защото не повярвах на третия  Laughing и това стана в един ден де  Laughing
иначе това, с което аз се убеждавах беше, че не може за 1 месец ей така да ми се случи нещо драстично или хирургично и така се спирах.

# 755
# 756
  • Мнения: 3
Благодаря ти, joan_25, аз самата осъзнавам какво се случва, проблемът е в шегите, които мозъкът ми погажда... Отключих ПА от стрес - миналата година се случи всичко, за което можех да се сетя... лекувахме малкия ми син, търсехме пари за процедурите, защото всичко беше платено, накрая го оперираха, едвам излезе от упойка. После вкъщи влезе маскиран крадец, аз го видях и си изкарах акъла, след това смяна на работа. Месец по-късно кола прегази съпруга ми на кръстовище, едвам оживя, след 20 дни паднах и си счупих глезена, накрая сменяхме и квартирата... и от толкова много стрес явно нервната ми система тотално прегря. Единственото, от което ме е страх, че тези панически пристъпи могат да се засилят и заради това се опитвам да намеря рещение....

# 757
  • Мнения: 20
neada, и  аз съм така. По време на самата атака направо имам чувството, че ще полудея.Когато отмине си се чудя на акъла как може да съм толкова зле.Съжалявам за всичките ужасни неща, които са ти се случили, надявам се от тук нататък само хубави работи да са. И според мен при мен ПА се отключи след стрес, защото когато бях на 16 баща ми имаше здравословни проблеми, не можеха да му открият какво е.Аз страшно много се притесних като гледах и него, и майка ми - пръснаха над 2000лв за лекари, манипулации и т.н.После пък аз започнах да имам проблеми с нервната система и близо година и половина не съм спирала да ходя по лекари, все си мисля, че от ходенето по кабинети ми се разказа играта, пък ако имаш 'късмета' да попаднеш на некадърен лекар.Сега пък ми откриха аденом на хипофизата и новата версия е, че и той може да ми прави тези проблеми.
Имаш ли техники за преодоляване или намаляване на силата на ПА?

# 758
  • Мнения: 3
joan_25, искрено ти пожелавам да си вече добре... при мен понякога помага вдишването през носа и издишването през устата.... слушам хубава музика, пускам си някакъв филм.. но напоследък не помага много. Странното е, че в работата си изобщо не се притеснявам от хората, мога да заговоря всеки, да почукам на която и да е врата... (работата ми е свързана с хора и то много, точно, когато са най-нещастни - криминален репортер съм). Но в личния си живот съм адски плаха и ранима и трудно намирам равновесие, мисля, че паническото разстройство често е придружено с това да не се харесваш. Най-много ми тежи с близките - опитвам се да се контролирам и да не им споделям, когато примерно съм в къщи и изведнъж ми се разтуптява сърцето. Миналата седмица ми прилоша, имах абсолютно реални усещания като за инфаркт... но никой от тях не искаше да извика Бърза помощ и се наложи да се обаждам сама.. естествено, че ми нямаше нищо. Все още ме е страх от антидепресантите, мисълта да нямам контрол и заради това пия само по-лекото лекарство. Установих, че ми помага, когато чета и пиша тук - някак си съпреживяното изведнъж става по-леко и не боли толкова...

# 759
  • Мнения: 9
Благодаря ти, joan_25, аз самата осъзнавам какво се случва, проблемът е в шегите, които мозъкът ми погажда... Отключих ПА от стрес - миналата година се случи всичко, за което можех да се сетя... лекувахме малкия ми син, търсехме пари за процедурите, защото всичко беше платено, накрая го оперираха, едвам излезе от упойка. После вкъщи влезе маскиран крадец, аз го видях и си изкарах акъла, след това смяна на работа. Месец по-късно кола прегази съпруга ми на кръстовище, едвам оживя, след 20 дни паднах и си счупих глезена, накрая сменяхме и квартирата... и от толкова много стрес явно нервната ми система тотално прегря. Единственото, от което ме е страх, че тези панически пристъпи могат да се засилят и заради това се опитвам да намеря рещение....
Мозъкът не ти погажда шега, а иска почивка Simple Smile. Преживяла си доста и дълго време е трябвало да бъдеш силна, а сега е дошъл момента да си починеш и да си позволиш да бъдеш слаба. ПР идва на помощ, за да ти подскаже, че имаш нужда от мир и спокойствие в душата и ума ти, а когато ги намериш страха сам ще пожелае да си тръгне.

# 760
  • Мнения: 101
Здравейте от мен. Минава време и се появявам при вас. Макар и рядко. Статията, която виси отгоре ми напомни за вас. Не съм особено съгласна с нея, макар че повечето неща са верни.
Краят на миналата година бе ужасен за мен. Случиха се отвратителни неща, които на момента преживях. И когато поотминаха - бам! Събудих се една сутрин със стягането в гърдите. Отдавна не бях получавала такава криза. Направиха ми кардиограма, в която нямаше нищо лошо, разбира се. Та пак започнах да смуча валидоли и да пия валериани. Позакрепих се. Пожелавам си, пожелавам и на вас, тази година да сте добре и да нямате неприятни усещания. Знам, че 99%, ако не и на 100% от списващите тук животът и без ПР не е никак лесен. Но колкото и тривиално да звучи - мислете позитивно. Когато аз получавам криза я парирам с топли чувства и любов. Сещам се всички, които обичам и които ме обичат. Помага.

# 761
  • Мнения: 0
Momi4eta da Vi popitam, nqkoq ot Vas sportuva li. Neznam, probvax se sno6ti da poti4am na plaja, ama ne mi se polu4i, surceto mi edva ne izxvur4a. V smisul dopulnitelnoto natovarvane ne e li vredno. Vqrno, 4e taka izgarqme adrenalina, koito pri nas e v puti pove4e,ama............. Of, dano ne Vi se stori tup vuprosa mi, no tursq na4ini.

# 762
  • Мнения: 3 447
Момичета, пускам тук линк към темата ми - въпрос към модераторите във връзка с безумната статия за паник атаките, може би ще представлява интерес за вас.

# 763
  • Мнения: 305
Кой ще пусне новата темичка  Simple Smile 

# 764
  • Мнения: 101
Момичета, пускам тук линк към темата ми - въпрос към модераторите във връзка с безумната статия за паник атаките, може би ще представлява интерес за вас.
Да, отчетох се там. Благодаря, че си я пуснала. Точно снощи писах тук, че не съм съгласна с много неща, написани в нея.

Общи условия

Активация на акаунт