Нямам никакви интереси, това нормално ли е?

Лъжеш. Щом не пишеш в подфорума за сериали, значи не гледаш.    

ПП Като гледам, доста игрички разцъкваш. Това не го ли броиш за хоби?

   

Ами гледам, обаче не съм пристрастена. Ако пропусна серия-две не е проблем за мен. Сега на преден план са турските, естествеон но гледам и други по другите канали.

Явно просто имаш нужда от почивка.
И аз имах един такъв период, когато след изключително натоварено ежедневие, не исках да погледна нищо, свързано с работа или учене. Отдадох се на хоби и интереси и им се наслаждавах изцяло...
Не мисля, че е много нормално да нямаш никакво хоби, обаче. Поне нещо, което ти е интересно да правиш, да четеш.
А всичко това не е проблем до момента, в който не се превърне в навик...

Не знам аз от години съм все така...да съм била много натоварена, не съм като се замисля. Просто нищо не ми е чак толкова интересно че да се захвана с него...много съм вяла.

Да, и аз мисля, че има нужда да си почине от сериалите, особено от "турските, естествено".  

И аз си задавах същия въпрос преди години.
На 29 г. се появи първият ми истински интерес към нещо, а на 30 г. още един
Всяко нещо с времето си, но насила не става

Това е втората тема  тук в Клюкарника,в която виждам и себе си малко или много! И аз съм малко мързелива и лентайствам ,на мен даже не ми се и работи искам само да си гледам детето. Може това да ми е станало хобито напоследък  . Но виж за пътуване,концерти съм първа писта (сега не много де заради малката,но иначе ...и ако имам и пари-перфектно) .
Ти не обичаш ли нещо подобно да речем? Дори и да излезнеш да се разходиш някъде,сама? Щото сериалите(турски,латински и т.н. )не са хоби,а отбиване на време само,да мине деня. Но ако пък няма абсолютно нищо,което да те накара да се мръднеш от дивана и дистанционното не е нормално!

п.с. Съгласна съм с Човечето,всичко с времето си,ама не лежи на тази кълка де!

П.с. като говоря на глас/пиша виждам,че само мъъъничко откривам себе си

Аз също не съм мързелива, но също мога да кажа, че на твоите години, та даже и след това нямах никакви хобита и интереси.

Не знаех какво харесвам, не знаех накъде да се ориентирам. Но с времето станах  доста наясно със себе си и откроих какво наистина ми харесва да правя, и какво не.

Мисля, че ако не ти пречи това лентяйстване, не е проблем за теб.
По-скоро е за близките ти, да те гледат, че нищо не правиш, че и да те издържат финансово.
Не искам да те обиждам, но ако моя син на тия години не работи(освен ако учи) и нищо не прави, ще ми е много криво, защото понякога човек си намира занимание с годините, но понякога мързела е за цял живот.

Поне от мъже не се ли интересуваш?  На тази възраст това е доста основен интерес.

Аз не живея с нашите от близо 5 години. Живея с мъжа ми и неговото семейство. Работех и бях на добро място, но за съжаление във фирмата ни имаше съкращения и ме съкратиха. Признавам си, че напоследък никак не ми се търси работа, преди няколко месеца опитвах, пусках сжита, ама сега нещо съм се скапала. Трябва да се стегна, но нищо не ми се прави. Страхотен мързел съм

Леле sparkling eyes видях че детето ти е само на годинка, как успяваш да мързелуваш с толкова малко дете? Сигурно е много кротко.
Мануела, а възможно ли е да си изпаднала в някаква депресия поради липсата на работа и пари? Аз има такъв период от 6 месеца, след като завърших висше образование 1996 в най-голямата криза. Намерих си работа в София, взех назаем да си платя квартирата, защото естествено не можех да остана на общежитие и след като за няколко месеца не ми платиха нито лев, казах че напускам и тогава ми платиха някъде двуседмична надница. Прибрах се в родният си град и се регистрирах на борсата да си изплащам заема малко по малко. И аз нямаше къде да изляза, нямах пари, приятели също нямах, всички или учеха някъде или бяха създали семейства в други градове и времето ми минаваше страшно бавно. При мен спасението беше че започнах като хоби да се занимавам с отглеждане на зеленчуци в двора, стана ми интересно като го почнах. Намерих си нови приятели, макар и по-малки от мене. Понеже нямахме и за кафе пари, пиехме най-евтините сокчета, от тези разредените с много вода в едно квартално гаражче където се събирахме да гледаме видео. Четях много книги, записах се на библиотека. Прочетох за билките и събирах пролетта. Всичко това ми помогна да съм сравнително спокойна на интервютата за работа, вместо да откачм в къщи и да съм нервна и в крайна сметка намерих хубава работа, макар и да почаках доста, създадох си много контакти там, имах си парички да си ходя на екскурзии и така се подредиха нещата.
Криза е, трудно е, но все ще успееш, който търси намира. Но не изпадай в депресии, че става по-зле, възползвай се от свободното време да направиш нещо за себе си.

Щом не ти се работи явно нямате проблема с "двата края"   Защо не пътувате? Екскурзии из България, чужбина
Дете си направете ...добро хоби е

Роди си дете.