Нямам никакви интереси, това нормално ли е?

Чета темата и имам чувството, че моята сестра я е пуснала Разликата е само, че тя е с 20 години по-стара и има дете. Гледайки живота на друг такъв тип човек мога да кажа, че вината е на... свекъра и свекървата. От криворазбрана родителска загриженост към живота на младото семейство са ги прибрали и ги отглеждат като малки деца, вместо да ги бяха отпратили да живеят самостоятелно, както трябва да е при всяко семейство. Сега нямаше да четем тази тема, защото авторката щеше да си е намерила вече работа и да работи, за да може да си плати наема и сметките и нямаше да има време за скука и безразличие към живота. Той не те оставя да скучаеш, ако трябва сама да се изправиш срещу всичките му непредвидени спънки, а не да поглеждаш към тях иззад гърба на маминка или свекито. След 20 години сигурно ще си като сестра ми - още спи до обед и готви едно ядене за 5-6 часа най-малко.... Намери си работа, не може да няма никаква за млад човек на 23 години. Нямаш образование, не знаеш езици, но пък и претенциите ти сигурно са скромни, така че нещата се изравняват. Ставай от леглото и се захващай с живота си, ще ти дойде ищаха

Що бе, ухажват я разни чичаци, може да си пада по по възрастни.  

Да, вярно, имаше някакви закачки я с Дедо си, я с Вълка.

И аз съм така, напоследък нямам желания за нищо. Сериалите не ме влекат, но виж в нета вися доста. Завърших висшето си образование,но работа не намирам. Поисках дете,но не се получи(поне за сега) Имаме репродуктивни проблеми. Понякога съм много отчаяна...не е като да не правя нищо, успях да завърша много трудна специалност, с езикова гимназия съм...обаче не знам дали сега е момента да почвам сериозна работа. Действаме по въпроса за бебе отново и ако се получи,няма да мога да работя от първия ден. И това вече е така от 2 години някъде(преди тия несполуки учех и работех нормална работа) Сега нямам желание за нищо,домакинствам естествено, намирам си понякога работа от вкъщи(но е временно).Нямам никакво самочувствие,а преди не бях така. Дайте съвет как да се взема в ръце, виждам,че така не е добре,даже става по-лошо,чувствам се половин човек. Мъжа ми е много зает, прибира се само да спи кажи-речи. Той така преодолява нещата явно... Дали от психолог ще има полза,макар че покрай всичките разходи за доктори, лекарства и т.н.,няма пари и за това... Чудя се за някакъв компютърен курс дали има смисъл и какъв да е той. Образованието ми е хубаво,но в момента хич няма търсене на такива специалисти и предвид езиците реших,че може някакъв курс да ми помогне...например Фотошоп, MS Office (Word, Excel, Power point, Access); Adobe Acrobat.Имам познания по някои от тия,но на курсове не съм ходила никога.
Ще се радвам на всякакви съвети.

Ами що да не е нормално. И аз съм в подобна ситуация, само че още уча висше. На лекции рядко ходя, по цял ден седя и се чудя какво да правя. А имам чувството, че нямам време за нищо. Проблемът ми е, че няма какво да грабне интереса ми. Или ако намеря такова, то почти винаги ми омръзва адски бързо. Предполагам, че много хора поне веднъж в живота си са изпадали в подобен тип депресия, или поне ако не са работили, а имало как да не работят са мързелували по цял ден. За мен обаче мъзрзелът изобщо не се изразаява в това да не работиш. За мързели признавам хора, които не искат да си мръднат задника от стола или леглото, и дори да тънат в прах, те просто си седят и тъпеят.
Лошо е обаче, ако човек се впусне в тази инерция на правене на нищо. Аз засадих 2 цветя, които не вярвам да поникнат, но реших да се задействам. Чистя, готвя и пера всеки ден. Но все още чакам нещо да ме грабне. Всеки ден си повтарям, че трябва да се взема в ръце. Но пък и се замислям, че хората, които живеят на бързи обороти остаряват по-бързо. Костенурката е бавна и живее 100 години...
И все пак е редно да се захвана с нещо след като завърша, не за друго, а за да помагам на мъжо. Един приход никога не е излишен, тъй като парите никога не стигат...
Съветвам авторката да се нагледа на сериалите и да й писне да си седи вкъщи. Или да намери подходящо хоби, с което да докарва и някой лев. И ако има много свободно време, да чете много книги. Може пък там да открие нещо, което да я провокира да започне нов живот. Успех ! На себе си пожелавам същото  

Идеята за курс МС Офис на мен лично ми звучи най-добре - винаги помага да имаш такива умения. Вярвам, че ще ти е полезен. А за мъжът ти - дали това е неговия начин да преодолява нещата или се налага да работи повече, за да издържа и двама ви? А защо да не започнеш работа? Ако е възможно на половин ден, от вкъщи - преводи например, нещо такова?
Същите съвети, между другото, отправям и към авторката - започни нещо, в началото може да не ти е толкова интересно, но като започнеш увлича. Все нещо те влече, освен сериалите, съвсем пък никакви интереси не вярвам да нямаш.

Ето това прилича на депресия /не депресия като диагноза, а онази продължителна подтиснатост, която като неспециалисти наричаме депресия/. Потърси консултация със специалист, поне да прецени до каква степен състоянието ти може да се задълбочи. Още повече тези проблеми може да са в следствие от репродуктивните, но не помагат за забременяване. Горе главата, минават тези неща, но това зависи и от теб. Ако си чакаш да мине може да стане и по- лошо.
Ако е само продължителна подтиснатост ето какво, поне според мен, много помага да излезеш от дупката:
Действие, положително, градивно и с реално видими резултати в краткосрочен план. Например, да приключиш натрупали се се задачи, да декорираш жилището, да си направиш график за спорт /ако нямаш пари за фитнес и плуване, едно тичане в парка е много добра идея/, да запишеш кратък курс по език или друго и да го завършиш, да виждаш как напредваш. Бездействието само ще занижи чувството, че нищо не струваш и с нищо не се справяш. Осигури си малки победи, ежедневни, а ако трябва си ги отбелязвай на лист и се хвали.

 Свекърва ми е на 85 години с четвърти клас образование.Плете чорапи и някакви покривки на една кука и има планове жената каква работа има още да свърши.Не гледа сериали,а новини,филми и даже по малко спорт .На 23 години  без образование ,езици или някакви специални умения и да гледаш турски филми,които нямат край за мен е голяма глупост и загуба на време.На интервю  за работа не питат за тях.Извинявай ако звучи грубо.Моята идея  е- купи си десетина саксии и ги засей с подправки.Поне цяло лято ще имаш пресни на балкона.И още нещо,свекърва ти работи ли?Имаш ли време да си сама в къщи и спокойно да домакинстваш? И в колко часа ставаш сутрин? Не знам коя свекърва ще е щастлива ако снахата спи до обяд .

Към авторката: Изобщо не го мисли. Никога не съм очаквала, че след като навърша 40 години ще се появи в живота ми интерес, за който не съм си и помисляла. И с всеки нов ден нараства. Май си има време за всяко нещо в този живот. Не искам да кажа, че трябва да станеш на тези години, просто не се отчайвай. Нещата не винаги са такива, каквито ние през нашите очи ги виждаме. Всичко ще се оправи. Една сутрин ще се събудиш и ще откриеш онова от което имаш нужда.

Успех!

Ако има развита личност, това състояние ще е временно и човек ще се окопити.

Ако няма формирана такава, това няма да му пречи и ще продължи само да същесрвува.

Щом си задаваш въпроса нормално ли е, вероятно си от първите и това е първата най-важна крачка, остава да задействаш волята 

Притесних се аз.
Напоследък работата ме преуморява и наскоро взех 5 дни отпуска, които прекарах... гледайки филми.

И четейки тук според тия хамериканци ще излезне аха, че съм зела-дала. Много я разбират депресията тия хора. Те затова току лежат по диванчетата на психоаналитици. И пият какви бяха тия антидепресантски хапове...? Прозак.

Авторката била омъжена. А обича ли съпруга си? Да си задам въпроса най-подир.

и аз нямам някакви силно изявени интереси, но пък имам силно изразен антиинтерес  много ми е тягостно домакинстването - за мен е като преливането от пусто в празно, никога не се вижда нито резултат, нито край и това ми е движещата сила да работя и да не оставам в къщи  ако си остана в къщи ще е ясно, че ще спрем да си делим домакинстването, а ще трябва да си го върша сама  спрях да работя за два месеца - месеца преди и месеца след като родих. Няма толкова мързелуване и спане (първия от двата месеца) дори ме примързяваше да стоя на комп и да гледам ТВ  само лежане

Това пък какво общо има с темата. 

Аз пък понякога искам да ми дойде музата да помързелувам, защото обикновено се захващам с няколко неща наведнъж, крада време за четене от съня си, хвърлям се в науки, дето са за твърде по-млади от мене...

Ако ме споходи такъв период, ще знам, че има ПРОБЛЕМ. Поне при мене, доколкото се познавам.

Мога да се помотам пижамено една седмица, с чаша кафе в ръка до обяд, телевизорът да бръмчи за фон някъде, и толкова.

После ме хващат бесните. Това каква диагноза е?

М, Жозефина... Това е диагноза: "съвсем съм си у ред".