...
- В този каменен кръг ще се появи Локи, когато го призовем – обясни тя. – Ако го притиснем както трябва ще ни каже кой може да е откраднал копието или поне кой стои в дъното на кражбата. Тази нощ ще е много важна.
Когато денят отмина и се стъмни Бьорн запали малък огън в близост до каменния кръг. Пълната луна светеше силно от небето, окъпвайки смълчаната гора в сребърната си светлина. Из тревата пееха щурци.
- В този каменен кръг ще се появи Локи, когато го призовем – обясни тя. – Ако го притиснем както трябва ще ни каже кой може да е откраднал копието или поне кой стои в дъното на кражбата. Тази нощ ще е много важна.
Когато денят отмина и се стъмни Бьорн запали малък огън в близост до каменния кръг. Пълната луна светеше силно от небето, окъпвайки смълчаната гора в сребърната си светлина. Из тревата пееха щурци.
Бухал прелетя ниско над огъня и кацна на близкото дърво. В далечината се чу плача на кукумявка и грозното грачене на гаргите. Гората изведнъж се изпълни с живот. Някъде там се гонеха сърни, заек бягаше от гонещата го лисица, чакали си запреправяха път между дърветата приготвяйки се за лов.
Хербьорг бе приседнала до кръга, очите и бяха затворени, а лицето и издаваше дълбока концентрация. Бе се отдалечила от заобикалящият я свят в мълчаливо приканване на Локи. Бьорн, Сам и Дийн стояха от страни и смирено наблюдаваха жената, която в този момент не приличаше на човешко същество. Валкирията в нея започна да се събужда.
Бавно се изправи на босите си крака, повдигна ръцете си нагоре и започна леко да се поклашта в ритъма на вятъра.
Наблюдаващите я мъже усетиха как вятъра се засили. Придошлите облаци скриха небето което бе обсипано със звезди. Задуха още по силно и накара Сам и Дийн да приклекнат. Хербьорг и Бьорн стояха като недосегаеми. Той застанал на разстояние зад нея, приличащ на стража, а тя изправена пред огъня като богиня.
Изведнъж всички звуци в гората утихнаха, вятъра спря. Имаха чувството, че времето е спряло. Когато се огледаха, Сам и Дийн установиха, че това е действителността. Падащите листа бяха замръзнали във въздуха, птиците бяха спрели своя полет, всичко живо бе спряло като на кадър, само огънят бавно гореше, докато накрая не утихна. Димът му се извисяваше бавно и после като на магия падаше отново, в кръга от билки и гъби. От него лека по лека започна да се образува тяло, ... огромно и величествено, то бе покрито с меча кожа преметната през едното му рамо и обгръщаща силните му бедра. На главата си имаше шлем с огромни роги, които се извиваха като бивни на мамут. В едната си ръка държеше меч в чиито отблясъци се виждаха ужасените лица на хилядите войни които бяха загинали в битки срещу Локи. Брадата му де къса и гъста, а чертите на лицето студени и твърди. Но най страшни бяха очите. Черни, малки и озлобени. Той се изправи с цялото си величие пред Валкирията и хвана с двата си пръста нежното й лице. Бьорн скочи напред, виждайки как лицето и се губи в ръката му, но тя само протегна ръка в жест да спре. Локи погледна към Бьорн, и издаде лек гърлен звук, който бе по силен и от рева на лъв.
Сам почувства как сърцето му се свива, гледайки болката която и причиняваше това нищожество Локи, а Дийн гледаше с изумление. Вече нищо не можеше да го изненада или учуди. Живота му бе поднесъл гледки всякакви, но не всеки ден можеше да се види скандинавски бог. И то не кой да е, а техния дявол.
- Защо твоята малка и непокорна душа на валкирия смее да нарушава спокойствието ми?- попита Локи, а гласа му се извиси до небесата.
- Защо имаш наглостта да ме привикваш? - той приклекна опитвайки се да се изравни със нея, а Хербьорг гордо се изправи, докосна ръката му и нежно отстрани пръстите му, които бяха оставили следи по нежното й лице.
- Защото ти си единствения който може да ми помогне. Откраднаха копието на Один ... откраднаха Гунгнир .... и трябва на всяка цена да го открием.- гласът и бе уверен, трепетът заровен на дълбоко. Не искаше да издава това което изпитва, защото знаеше, че това ще му донесе наслада. Страхът и слабостта бяха като наркотик за Локи.
- Затова те привиках и се извинявам, че обезпокоих твоя милост.- Хербьорг го погледна право в очите, стиснала силно зъби, показвайки непоколебимост.
- Тогава скъпа ми валкирия .... най напред трябва да погледнеш при този който най малко очакваш.- каза това, изправи се в целия си ръст и се разпръсна като дим.
Хербьорг стоеше с широко отворени очи в които се четеше изненадата и изведнъж се свлече на земята. Бьорн се присегна бърз като стрела, за изненада на огромния си ръст и я вдигна на ръце. Принесе я в колибата и я положи на леглото. На излизане затвори врата и даде знак на момчетата да се приближат.
- Концентрацията я изтощава, за това сега трябва да си почива. - каза Бьорн с притеснен глас.
- Може ли да я видя- Сам се запъти към врата и без да дочака отговор влезна.
Приближи се до леглото, Хербьорг му се струваше толкова крехка. По двете й страни имаше черни следи, синини оставени от пръстите на Локи. Сам посегна към лицето и нежно, едва, едва я докосна. Хербьорг отвори леко очи и повдигна ръката си хващайки неговата.
- Мисля, че знам кой е взел копието ...
И ето жокера ....
Ей докато си изпиша писането и вие сте изписали света
, браво - страхотна загадка.
. 
А уж като Импалка имам доста добра фотографска памет 
да чуя че на някого му е досадно,няма да го повярвам 
а тоя анурак сигурно е слаган един път 
