Още в портмонето трябва да има щастлива паричка(метална), парите хартиени трябва да гледат в една посока, и да има 1 хартиен долар, сгънат на триъгълник. (от оксиморонския сайт)
- Публикувана: 4 юни 2011, 00:49 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2011, 17:29 ч.
Подсъзнанието може всичко 41 /Линкове за всички техники има на първа стр./
Добро утро!
Снощи гледахме затъмнението, беше много красиво. Снимки не можах да направя, но поне двайсетина минути гледах, слушах приятна музика и си мислех за хубави неща.
Ще пробвам "диетата" и аз, пък да видим.
Не разчитам само на това, но се надявам надписа поне да ми напомня по-често към какво се стремя.
За желанията, баща ми имаше една много вярна приказка "не е достатъчно да искаш, трябва и да натискаш". Когато не я забравям, след като си пожелая нещо, обикновено не чакам много, за да се изпълни.
Какво ще правят бадемово масло и кашу в портмонето
Според мен, това са нетрайни неща и най-много да се развалят, а заедно с тях - и самото портмоне. Това са мои си размишления. 
Снощи гледахме затъмнението, беше много красиво. Снимки не можах да направя, но поне двайсетина минути гледах, слушах приятна музика и си мислех за хубави неща.
Ще пробвам "диетата" и аз, пък да видим.
Не разчитам само на това, но се надявам надписа поне да ми напомня по-често към какво се стремя.За желанията, баща ми имаше една много вярна приказка "не е достатъчно да искаш, трябва и да натискаш". Когато не я забравям, след като си пожелая нещо, обикновено не чакам много, за да се изпълни.
Какво ще правят бадемово масло и кашу в портмонето
Според мен, това са нетрайни неща и най-много да се развалят, а заедно с тях - и самото портмоне. Това са мои си размишления. 
За ново затъмнение трябва да 4акаме не 7 а 4 години, ако разбира се маите се окажат лоШи предсказатели
Клонка, кога Ще отвориШ офис за предсказания
Тъй и тъй ти излезе име, отвори офис и "пе4атай" пари4ки,нямаШ нужда от ритуали за портмонета, монетки, долари прегънати на три...
Днес имах нужда да прочета точно това. Споделям:
Приказка
Имало едно време един човек. Той имал много тежко детство и много тежка младост. Живеел в мъничко жилище, с огромни усилия си изкарвал прехраната и това го озлобявало. Бил тъжен и нещастен.
Веднъж вървял по улицата и чул детски смях. Тръгнал по посока на смеха и влязъл в уличка, в края на която видял старец, заобиколен от деца.
Поглеждайки едно от децата старецът попитал:
- Какво искаш?
- Искам електрическо влакче – отвърнало момченцето.
Старецът бръкнал в големия чувал, който лежал до него и извадил от там електрическо влакче.
Момиченцето казало:
- Искам нова рокля.
Старецът бръкнал в чувала и извадил то него рокля.
Друго момченце си поискало ролкови кънки, които също били в чувала.
Нашият човек разбрал, че старецът в дъното на алеята е вълшебник и рещил да го отвлече. Изчакал, докато децата се разотидат и докато старецът си сгъвал чувала, пресякъл улицата, сграбчил го, завързал го, пъхнал го в собствения му чувал, метнал го на рамо и го отнесъл вкъщи.
Там заключил вратата, отворил чувала, пуснал вълшебника и го развързал.
- За какво съм ти? – попитал вълшебникът.
- Видях те в уличката – отвърнал човекът – не се опитвай да ме баламосваш, по-умен съм, отколкото си мислиш. Знам, че си вълшебник, а всичко, което искам, вече е в чувала ти.
- Вярно е – отвърнал вълшебникът – а какво искаш?
- Съвсем тоно знам, какво искам! Искам лъскава кола – кабрио.
- Добре – отвърнал вълшебникът, бръкнал в чувала, извадил оттам ключове за кола и ги подал на човека. – Ключове ли? – възкликнал той. – Аз исках цяла кола!
- Погледни през прозореца, - отвърнал вълшебникът.
Човекът погледнал през прозореца, а там долу, на улицата, стояла огромна червена кола – кабрио, с бяла кожена тапицерия.
- Уха! Точно каквато исках! – извикал човекът и, от вратата, добавил:
_ Ти оставаш тук и не се опитвай да бягаш! – и грижливо заключил вратата след себе си.
На следващия ден се върнал. Личало си, че бил ужасно ядосан, така че вълшебникът го попитал:
- Какво се е случило?
- Ами... Цял ден карах из града и, където и да отидех, всички ме гледаха, нали бях с такава кола. Но после забелязах, че в онзи град е пълно с такива коли и хората ги гледат всичките... Така че колата не е това, което исках.
- А какво искаш?
- Искам...пари! – отвърнал човекът. – Цял куп пари, за да мога да си купя всичко, каквото поискам.
- Добре, - отвърнал вълшебникът и бръкнал в чувала. Извадил оттам чекова книжка и я подал на човека.
Когато той я отворил, видял своето име и каква сума има по сметката си, затворил я, пъхнал я в джоба си и заявил:
- Не знам кога ще се върна, но ти засега оставаш тук.
Излязъл, заключвайки вратата и... се върнал след седмица. Отново бил ядосан и потиснат. Вълшебникът го попитал:
- А сега какво се случи?
- Купих си всичко, което исках. Щом виждах нещо, което ми харесва, веднага си го купувах. Ако ме молеха за нещо, купувах им го. Но много скоро ми стана все едно дали мога да си купя още нещо. Нали мога да имам всичко, така че каква е разликата... Ти не ми даде това, което исках.
- А какво искаш?
Този път човекът внимателно обмислил отговора си и казал:
- Знам какво искам. Искам голяма... красива... блондинка? Нали можеш?
- Добре – отвърнал вълшебникът, бръкнал в чувала, извадил оттам меню и го дал на човека.
- Меню? Какво ще правя с това меню?
Вълшебникът посочил вратата и в този момент се почукало. Човекът отворил, а там стояла едра красива блондинка, и тя казала:
- Е, аз съм готова, тръгваме ли? Ти готов ли си?
- Да! – извикал човекът, грабнал менюто и блондинката, заключил вратата и заминал... След две седмици се върнал и треснал вратата след себе си. Бил зъл и потиснат. Вълшебникът попитал:
- Сега пък какво стана? Нали ти дадох едра красива блондинка!
- А... Тя беше толкова покорна, че бързо ми омръзна. Искаше само парите ми и, като обра колкото успя, просто си тръгна. Ама че си некадърен вълшебник! Все те моля за това, което искам, а излиза нещо съвсем не както трябва!
- Това е защото ти нито веднъж не ме помоли за това, което действително искаш.
- Не, винаги те моля за това, което искам!
- Не, не го искаш!
Тук човекът се ядосал насериозно:
- Искам го!
- Не - отвърнал вълшебникът, - ти молиш за кола, но всъщност искаш уважение; молиш за пари, но в действителност искаш свобода; молиш за блондинка, но всъщност искаш любов.
И вълшебникът добавил:
- А сега си тръгвам...
- Не, никъде няма да ходиш! Аз те отвлякох и ще те държа тук...
- Не, отивам си. Мога да си отида във всеки момент, стига да поискам.
- Така ли? А защо стоя тук досега?
- Защото исках да изляза в отпуск и получих точно това, което исках.
И вълшебникът влязъл в чувала си, затворил го и хоп! – изчезнал...
Приказка
Имало едно време един човек. Той имал много тежко детство и много тежка младост. Живеел в мъничко жилище, с огромни усилия си изкарвал прехраната и това го озлобявало. Бил тъжен и нещастен.
Веднъж вървял по улицата и чул детски смях. Тръгнал по посока на смеха и влязъл в уличка, в края на която видял старец, заобиколен от деца.
Поглеждайки едно от децата старецът попитал:
- Какво искаш?
- Искам електрическо влакче – отвърнало момченцето.
Старецът бръкнал в големия чувал, който лежал до него и извадил от там електрическо влакче.
Момиченцето казало:
- Искам нова рокля.
Старецът бръкнал в чувала и извадил то него рокля.
Друго момченце си поискало ролкови кънки, които също били в чувала.
Нашият човек разбрал, че старецът в дъното на алеята е вълшебник и рещил да го отвлече. Изчакал, докато децата се разотидат и докато старецът си сгъвал чувала, пресякъл улицата, сграбчил го, завързал го, пъхнал го в собствения му чувал, метнал го на рамо и го отнесъл вкъщи.
Там заключил вратата, отворил чувала, пуснал вълшебника и го развързал.
- За какво съм ти? – попитал вълшебникът.
- Видях те в уличката – отвърнал човекът – не се опитвай да ме баламосваш, по-умен съм, отколкото си мислиш. Знам, че си вълшебник, а всичко, което искам, вече е в чувала ти.
- Вярно е – отвърнал вълшебникът – а какво искаш?
- Съвсем тоно знам, какво искам! Искам лъскава кола – кабрио.
- Добре – отвърнал вълшебникът, бръкнал в чувала, извадил оттам ключове за кола и ги подал на човека. – Ключове ли? – възкликнал той. – Аз исках цяла кола!
- Погледни през прозореца, - отвърнал вълшебникът.
Човекът погледнал през прозореца, а там долу, на улицата, стояла огромна червена кола – кабрио, с бяла кожена тапицерия.
- Уха! Точно каквато исках! – извикал човекът и, от вратата, добавил:
_ Ти оставаш тук и не се опитвай да бягаш! – и грижливо заключил вратата след себе си.
На следващия ден се върнал. Личало си, че бил ужасно ядосан, така че вълшебникът го попитал:
- Какво се е случило?
- Ами... Цял ден карах из града и, където и да отидех, всички ме гледаха, нали бях с такава кола. Но после забелязах, че в онзи град е пълно с такива коли и хората ги гледат всичките... Така че колата не е това, което исках.
- А какво искаш?
- Искам...пари! – отвърнал човекът. – Цял куп пари, за да мога да си купя всичко, каквото поискам.
- Добре, - отвърнал вълшебникът и бръкнал в чувала. Извадил оттам чекова книжка и я подал на човека.
Когато той я отворил, видял своето име и каква сума има по сметката си, затворил я, пъхнал я в джоба си и заявил:
- Не знам кога ще се върна, но ти засега оставаш тук.
Излязъл, заключвайки вратата и... се върнал след седмица. Отново бил ядосан и потиснат. Вълшебникът го попитал:
- А сега какво се случи?
- Купих си всичко, което исках. Щом виждах нещо, което ми харесва, веднага си го купувах. Ако ме молеха за нещо, купувах им го. Но много скоро ми стана все едно дали мога да си купя още нещо. Нали мога да имам всичко, така че каква е разликата... Ти не ми даде това, което исках.
- А какво искаш?
Този път човекът внимателно обмислил отговора си и казал:
- Знам какво искам. Искам голяма... красива... блондинка? Нали можеш?
- Добре – отвърнал вълшебникът, бръкнал в чувала, извадил оттам меню и го дал на човека.
- Меню? Какво ще правя с това меню?
Вълшебникът посочил вратата и в този момент се почукало. Човекът отворил, а там стояла едра красива блондинка, и тя казала:
- Е, аз съм готова, тръгваме ли? Ти готов ли си?
- Да! – извикал човекът, грабнал менюто и блондинката, заключил вратата и заминал... След две седмици се върнал и треснал вратата след себе си. Бил зъл и потиснат. Вълшебникът попитал:
- Сега пък какво стана? Нали ти дадох едра красива блондинка!
- А... Тя беше толкова покорна, че бързо ми омръзна. Искаше само парите ми и, като обра колкото успя, просто си тръгна. Ама че си некадърен вълшебник! Все те моля за това, което искам, а излиза нещо съвсем не както трябва!
- Това е защото ти нито веднъж не ме помоли за това, което действително искаш.
- Не, винаги те моля за това, което искам!
- Не, не го искаш!
Тук човекът се ядосал насериозно:
- Искам го!
- Не - отвърнал вълшебникът, - ти молиш за кола, но всъщност искаш уважение; молиш за пари, но в действителност искаш свобода; молиш за блондинка, но всъщност искаш любов.
И вълшебникът добавил:
- А сега си тръгвам...
- Не, никъде няма да ходиш! Аз те отвлякох и ще те държа тук...
- Не, отивам си. Мога да си отида във всеки момент, стига да поискам.
- Така ли? А защо стоя тук досега?
- Защото исках да изляза в отпуск и получих точно това, което исках.
И вълшебникът влязъл в чувала си, затворил го и хоп! – изчезнал...
Да споделя нещо налудничаво.
Имам си едно любимо портмоне. Вече е на 10-тина години и все не го хвърлям - внушила съм си, че ми е късметлийско. Купувам си непрекъснато нови и нови, ама това не го хвърлям. Обаче новите нещо не ми носят късмет, някакво такова вътрешно усещане... Хем им слагам по едно камъче за пари, дори китайските монети си купих и тях сложих, ама ей на - не им върви.
Та вчера пак си изрових старото (аз периодично си го взимам) и пак ще го използвам. И да ви се похваля, че 1 час след това ми дойде SMS от банката за превод на парички...
Та така - внушение ли е някакво или друго нещо, ама пак ще си нося извехтяващото портмоне, а новите ще трупам в шкафчето.
Имаше ли някъде напред нещо за това какво се слага в портмонето за късмет или бъркам темите?
Изключвам зареждането с зарядно
Аз си нося камъчета от авантюрин и кехлибарче, също и китайските монети както ви казах.
Защо да е налудничаво?
По съвет на момичетата се бях изръсила за скъпо, красиво червено портмоне от естествена кожа. Ами... не ми беше комфортно. Само като си представях, че доскоро е тичало и лаело
имам отвращение към естествена кожа. А и пълно не го видях...Та портмоненцето замина в боклука за радост на клошарите, а новото ми е кадифено, купено за 1 евро от супермаркет, но си го обичкам в пъти повече.
Така че стискай си късметлийската вехторийка и дано не остава празна
Етеричното масло от пачули много силно привлича парите. Капе са в портфейл, върху договори, върху дебитни карти, върху извлеченията от банката.... Проверено 
И е много важно, точно това, което е описала Делфи - портфейлът да ни е по сърце. Аз си купувам само мъжки квадратни черни портфейли от естествена кожа с точно определено разпределение. Повече от 15 години нося само такива. В тях парите ми се чувстват "удома" и са щастливи да правят мене радостна с това, което е по техните възможности.
Поздравявам ви, момичета с тази песен по-горе и ви пожелавам най-съкровените ви мечти да полетят и да кацнат в живота ви и да свият там гнездо завинаги. Бъдете много много щастливи
И е много важно, точно това, което е описала Делфи - портфейлът да ни е по сърце. Аз си купувам само мъжки квадратни черни портфейли от естествена кожа с точно определено разпределение. Повече от 15 години нося само такива. В тях парите ми се чувстват "удома" и са щастливи да правят мене радостна с това, което е по техните възможности.Поздравявам ви, момичета с тази песен по-горе и ви пожелавам най-съкровените ви мечти да полетят и да кацнат в живота ви и да свият там гнездо завинаги. Бъдете много много щастливи
И аз гледах и си пожелах, а щерката пита "махат ли ти от горе " 
Рози и рози
Това масло има и доста др. приложения. Мерси. Не ми беше известно. Радвам се ,че ви има. Обичам ви. С много малко хора мога да споделям за подсъзнанието.
благодаря на Лени за луната, почувствах я като подарък за днем рожденя. Никога не бях получавала толкова цялостен подарък и се чувствам някак специална...та благодаря на Лени и на Луната /Хеката / за щастието. Днес ми е странно, след луната някак торти, джвъчки и тям подобни ми изглеждат нищожни .... 
благодаря за маслата , ценно ми е
благодаря за маслата , ценно ми е
От доста време ви чета ... Намирам интересни размисли и практики, които се опитвам да вкарам в действие при мен.
Сега имам нужда от конкретна помощ, и за това ще ви попитам - имате ли някаква стратегия, тактика, нещо, което ви помага, когато искате да си намерите нова работа, ново поприще, да научите нови неща, които да ви покачат по стъпалата на кариерата?! Споделете ги с мен - посъветвайте ме какво да направя да помогна на съдбата и на себе си, за да намеря желаната работа, която ще ме кара да се чувствам удовлетворена от себе си и от свършеното, която ще ме кара всеки ден да ставам сутрин и с желание да отивам на работа.
Сега имам нужда от конкретна помощ, и за това ще ви попитам - имате ли някаква стратегия, тактика, нещо, което ви помага, когато искате да си намерите нова работа, ново поприще, да научите нови неща, които да ви покачат по стъпалата на кариерата?! Споделете ги с мен - посъветвайте ме какво да направя да помогна на съдбата и на себе си, за да намеря желаната работа, която ще ме кара да се чувствам удовлетворена от себе си и от свършеното, която ще ме кара всеки ден да ставам сутрин и с желание да отивам на работа.
X
Реклама