Публикувана: 12 юни 2011, 10:38 ч.
Последно мнение: 3 окт. 2011, 15:28 ч.

Кога децата ни започват да учат самостоятелно?!!!

2 758
39
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са стратегиите за помагане на децата в ученето?
Какви са препоръките за подготовката на децата за самостоятелно учене?
Кога децата стават по-отговорни и учат сами, без непрекъснат контрол?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са стратегиите за помагане на децата в ученето?
  
  Форумът предлага различни подходи. Някои майки подчертават важността на мотивацията, осъзнатото отговорно отношение към учебния процес и придобиването на знания. Други споделят, че помагат само при нужда, като предлагат контрол и помощ по избирателност. Важно е да се подчертае, че подходът трябва да бъде адаптиран към индивидуалните нужди на всяко дете.
- Какви са препоръките за подготовката на децата за самостоятелно учене?
  
  Форумът предлага различни стратегии за подготовка на децата за самостоятелно учене. Някои майки споделят, че въвеждат децата си в учебния процес още в началните класове, като им помагат избирателно. Други подчертават важността на мотивацията и осъзнатото отговорно отношение към ученето.
- Кога децата стават по-отговорни и учат сами, без непрекъснат контрол?
  
  Мненията във форума варират, като някои майки споделят, че техните деца учат сами от първи клас, докато други изразяват загриженост, че децата им продължават да имат нужда от помощ и контрол дори до 9-ти клас. Индивидуалните нагласи и умения на децата играят важна роля в този процес.
- След кой клас не се налага да висим над главите на домашните слънчица?

# 15 12 юни 2011, 17:48 ч.

София
Мнения: 62 595

Конкретно - когато ние им покажем и ги научим чисто методологически, и когато детето е готово, в смисъл осъзнае, че ученето е заради самия себе си, а не заради учителката или родителите.

При моите деца първи и втори клас бяха изцяло посветени от мен на това да ги науча как се учи и да ги мотивирам да се справят самостоятелно. Не че точно съм им висяла на главитее, но исках да видя какво са написали, попрепитвах ги да разбера дали са разбрали това, което учат или просто наизустяват, направихме за всеки от тях нещо като дневен режим, съобразен с извънкласните занимания и в общи линии следвахме принципа "да се учи по светло". После ги оставих сами да се справят, но бях на разположение за въпроси и уточнения по материала - те сами идваха да питат. разбира се, минават през кратки периоди на омръзване от всекидневно учене, но дори при мое "разрешение", не са си позволявали да отидат без домашно. Но, виж, изпробвали са си късмета да не си донаучат урока. Wink

Сега се оправят напълно самостоятелно, а когато имат нужда от помощ сами ни търсят. Не ги проверявам, не ги изпитвам.

Имах съквартирантка в университета, която така учеше - майка й се вдигне от другия край на страната и дойде в сесийно време. Затворят се двечките в стаята и майката чете на глас, момичето повтаря, задаване на въпроси... Преди години я видях, дружно са я дипломирали, дори е с много добро самочувствие. И не, момичето не е било с някакви увреждания или дефицити, просто си беше такава - не можеше да учи без майка й да участва активно в процеса.

Последна редакция: нд, 12 юни 2011, 18:06 от Andariel

# 16 12 юни 2011, 18:44 ч.

Мнения: 8 999

Моите винаги са учели сами, аз съм осъществявала само контрол. Изпитвам, препитвам, проверявам домашни. Винаги съм на разположение, ако има неясноти, да разясня материала. Нещо ако не разбират, питат, аз отговарям и обяснявам. Ако нещо не ме удовлетворява /грешка в домашното или ненаучен добре урок/ - връщам ги обратно в стаите им, за да се опитат да се справят сами и сами да си открият грешките. Ако не могат да видят къде грешат, за мен това е сигнал, че има недобре усвоен материал и естествено сядам с тях, за да видим откъде идва затруднението, какво не разбират и т.н.
Не бих ги оставила нито да отидат с ненаписани домашни, нито с ненаучени уроци на училище. На всичкото отгоре уроците в учебниците са толкова ужасно написани, че често децата ми не могат да схванат кое е важното и кое е маловажното. Понякога дори не могат да разберат /особено в уроците по история/ за какво иде реч. Чувствам се лично отговорна пред децата си и се старая да им "преведа" неясните текстове, да ги онагледя и да дам допълнителни сведения, които ще им помогнат да схванат логиката на събитията, да анализират, да синтезират и да правят изводи .
Не смятам и тази учебна година да се откажа от моята алтернативна преподавателска мисия. Надявам се до края на пети клас да им дам основата, върху която след това те сами да надграждат.

# 17 12 юни 2011, 19:01 ч.

Мнения: 54 751

Цитат на: satara в нд, 12 юни 2011, 10:38

Мили мами, можете да споделите с мен по лични наблюдения,
след кой клас не се налага да висим над главите на домашните слънчица...?

При нас висене не е имало .
От първи клас си учи сама , в много редки случаи е търсила помощ . Peace

Мен като дете никога не са ме изпитвали , нито са ми проверявали домашните .
Дете съм на учители . Wink

С дъщеря ми процедирам по същия начин . Peace

Отличничка е до момента , значи не се налага да я контролирам . Hug

# 18 12 юни 2011, 20:37 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 351

Едни имат умения и нагласа да се справят сами, други само с уменията си остават. За мен това са деца, търсещи не толкова помощ, колкото внимание. Не обичат да остават сами и в повечето случаи не са оставяни сами да свършат каквото и да е.

# 19 12 юни 2011, 21:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Според мен ключът е къде ще се постави фокусът на ученето - външен (защото ако не си напише домашното ще разочарова мама и ще бъде наказан от учителката или осмян пред целия клас...) или вътрешен (ако учиш, ще бъдеш по-знаещ, по-можещ, ще те уважават, ще ставащ още по-умен), а и не на последно място - на кого не му се е усладило да бъде от най-добрите! С външния фокус е ужким лесно, ама е краткотрайно - изчезне ли тоягата, спира и ученето. Вътрешният фокус е по-труден, но дълготраен - детето вече си научава предимствата от това да учи добре и самостоятелно и предпочита благинките.
аз лично не виждам каак до шестнайстата година на някого ще му висят на главата и все ще го бутат да учи,пък изведнъж той ще стане саамостоятелен. Това е навик, улеснение, патерица, пък и на всичко отгоре работи - с бутане от отличник в първи клас до влизане в гимназия - вкъщи бутат родителите, навън бутат учителите от курсовете. Според мен шансовете за промяна са малки. Ще я избутате до завършване на гимназия, отрочето ще влезе с триста зора в университет, ще се отдели и ще закъса.

# 20 12 юни 2011, 21:55 ч.

Мнения: 2 732

общо взето само по немски език съм учила с нея .Това в първи клас ,но беше на занималня .Вечер проверявах все пак домашното ,ако не е вярно нещо поправяме и така .

# 21 12 юни 2011, 22:12 ч.

София
Мнения: 1 861

Да се включа и аз в темата в очакване на отговор. До преди година-две щях убедено да пиша като повечето мами тук в стил "най-важно е първите години да го научиш как да учи, да учи за себе си, да бъде самостоятелен, без висене на главата, бла-бла..." Е, да, ама влязохме в пубертета и нещата се върнаха в изходна позиция... Та и аз чакам отговор кога наистина идва просветлението...

# 22 12 юни 2011, 22:42 ч.

There I was on a July morning
Мнения: 4 610

Мисля, че подходът следва да е индивидуален за различните деца. Ако виждам, че на детето ми му е трудно да се справя самостоятелно - бих помагала, в обратния случай - не.
Дъщеря ми учи сама от първи клас - всички домашни бяха написани и уроците научени още в занималнята. Включвам се само при нейна молба - в редки случаи - в по-малките класове - да направим диктовка по български, или да я препитам по нещо; в по-горните класове - да проверя домашното по математика или да реша някоя задача, която я е затруднила.

# 23 12 юни 2011, 22:54 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: PurpleDragon в нд, 12 юни 2011, 22:12

Не бъркай пубертета с навиците за учене, създавани в продължение на години! Дори в пубертета да свали качеството и да не му се учи, то в един момент пак ще започне, поне ако не е сменил дотогава коренно средата и убежденията си. Но ако някой е бил бутан и контролиран през цялото време, то той ще бъде такъв дори след пубертета, защото пуберският бунт все някога свършва и човек се връща към старите навици. Дори и в пубертета всичко да се промени, дотогава има поне пет години учене, които е добре да бъдат използвани максимално. Във възрастта до пубертета децата усвояват с голяма лекота и тогава натрупват най-много основни знания, умения и нагласи. Настъпването на пубертета не зачерква постигнатото през годините.

# 24 12 юни 2011, 23:29 ч.

София
Мнения: 1 861

Дано си права! Simple Smile

Чувала съм, че на момчетата им идва (отново) акъла къмто 10-11 клас. Ма как да го оставя да хайманосва дотогава? Еле пък след един кошмарен седми клас, в който се срастнах с големия остен?! Mr. Green

# 25 12 юни 2011, 23:33 ч.

София
Мнения: 62 595

Чакай сега, за хайманосване ли говорим или за мързел за учене? Или за несамостоятелно учене?
разбира се, че няма да го оставиш да хайманосва, поне докато не навърши позволената възраст! Кой отговорен родител би го оставил! Peace

# 26 12 юни 2011, 23:42 ч.

София
Мнения: 1 861

Под самостоятелно учене разбирам осъзнато отговорно отношение към учебния процес и придобиването на знания. Под "хайманосване" в случая - поставянето на всичко друго като приоритет пред горепосоченото...

# 27 12 юни 2011, 23:45 ч.

София
Мнения: 62 595

ами, виж сега, ако е в края на осми клас, след като в седми е бил гърч и кандидатстване, но ми се струва обяснимо да има такъв спад. На някои просто им писва като постигнат зааветната цел, пък после им минава. Ако е в хубав клаас, в хубаво училище, вероятността тотално да се издъни е малка, и то от чисто его.

# 28 13 юни 2011, 07:35 ч.

Мнения: 10

Andariel може би не поставих заглавието на темата правилно...става въпрос точно за пубертетските разсейвания ,за това че всичко друго ги интересува,освен училището...Не че не се учи...учи се и то много....но непрекъснато си с усещането,че учи за да няма проблеми вкъщи....А не защото това е важно...че за това се ходи на училище и т.н.

# 29 16 юни 2011, 15:21 ч.

Мнения: 5 366

В 1 и 2 клас помощта е задължителна. Това е времето за приучване към отговорност към поставените задачи. В 3 и 4 клас е нужен контрол за изпълнението на писмени домашни и препитване по разказвателните. Важно е децата да разберат, че самоподготовката е много важна и на другия ден ще им е по- спокойно, ако са си научили и написали. Мотивацията за съзнателно учене вкъщи няма нищо общо с обещание за награди/обикновено парични, колело, компютър и т. н. / Разбира се и това е стимул, но да бъде с мяра. Най- висока степен на мотивация е, когато детето разбере, че ученето е важно за бъдещето му. Съгласна съм, че това се постига трудно, но всеки родител трябва да работи в тази насока.

Препоръчани теми

В сметки яко се оплиташ, можеш тука да попиташ - има много помагачи за неясните задачи! :)

Кандидатстване след четвърти клас

31 СУИЧЕ, 18 СОУ или 63 ОУ София

2 за втория срок

Причина:

Причина: