Грешиш в генерализациите.
Това не са генерализации ... непрекъснато го виждам, всеки ден... хората се чувстват длъжни да мрънкат
- Публикувана: 7 юли 2011, 13:10 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2011, 19:57 ч.
Щастливи ли сте в семейния си живот ?
Това не са генерализации ... непрекъснато го виждам, всеки ден... хората се чувстват длъжни да мрънкат
Според мен е друго - няколко харизматични /о пишещи са подели рефрена за абсолютната независимост на щастието от мъже, деца и пр. и другите просто ги следват.
И това го има, но и тези "харизматичните " звучат някак разочаровани
Има хора, които са щастливи заедно, въпреки че си изневеряват. Как го постигат не знам, но браво на тях. Предполагам ги свързват много други неща и са наясно, че плътските влечения към други хора са нещо нормално след дългогодишна връзка. А и всъщност, физическата изневяра изневяра не е най-страшното нещо, което може да се случи в един брак.
/. Изобщо - кой е щастлив перманентно?
Още се чудя и аз... 
Понякога се замислям, особено когато ме ядоса, дали това е период и е чисто и просто част от връзката. Има и друг период, че още като че ли се опознаваме, женени сме едва от година и малко. Трудно е, трудно си е, щото е чужденец. Но пък мисля че нещата ще се наредят лека полека. Уважението като го има на първо място, и другите няколко основни крепежни елемента на връзката, всичко друго остава някак си като бели кахъри, като неща които ще се изгладят.
Понякога се замислям, особено когато ме ядоса, дали това е период и е чисто и просто част от връзката. Има и друг период, че още като че ли се опознаваме, женени сме едва от година и малко. Трудно е, трудно си е, щото е чужденец. Но пък мисля че нещата ще се наредят лека полека. Уважението като го има на първо място, и другите няколко основни крепежни елемента на връзката, всичко друго остава някак си като бели кахъри, като неща които ще се изгладят.
Все още съм щастлива.... 
Айде,да спиш спокойно!
Айде,да спиш спокойно!
Е, та как? То ти ако не си щастлива, ние, останалият плебс, да ходим да се бесим направо...
Иначе, извъм философските размисли на тема "а какво всъщност е щастието", май всичко опира до по-голямата част от времето - периодите на щастие спрямо по-трудните периоди. Докато първите преобладават - всичко е наред... Понякога жените мрънкат и се оплакват заради временна криза - обида или скандал или друго - но ако една връзка е през повечето време щастлива, значи няма страшно. И наистина, човек иска да излее мъката, когато му е зле, през останалото време не обяснява ни в клин, ни в ръкав колко много е щастлив с партньора си. И аз често чувам оплаквания от приятелки и близки, но като се замисля - повечето двойки, които познавам, сякаш живеят добре и в хармония.
Мрънкането някак по- лесно сближава хората, по- лесно става повод за разговор, а у нас си е национален спорт. Затова и такава липса на хвалещи се със семейното си щастие хора.
Кои са тези, дай линк, ако е удобно.
Според мен е друго - няколко харизматични /о пишещи са подели рефрена за абсолютната независимост на щастието от мъже, деца и пр. и другите просто ги следват.
Ха сега, де...щастлива ли съм...ми не, напоследък не съм, ако трябва да си сложа ръката на сърцето.Но не съм и нещастна.
Каква съм и аз не знам.
Каква съм и аз не знам.
Гледа аз, взирам се в темата и размишлявам на глас...ей точно такова го измъдрих и аз в крайна сметка. Аама тази вечер ми е криво. Виж утре може и на 7-мото небе да съм
Мрънкането някак по- лесно сближава хората, по- лесно става повод за разговор, а у нас си е национален спорт. Затова и такава липса на хвалещи се със семейното си щастие хора.
Да ти кажа, че според мен сме свикнали да се вторачваме в лошите неща и да пропускаме добрите, като нещо ей така... а щастието е да го можеш обратното ... и не става въпрос за хвалене ... позитивните и заредени хора си личат ...
Но пък има и друго - хората се женят, защото им е време ...ето това не би трябвало да го допускат родителите, а те май го насърчават дори ... или заради социалния статус или твърде млади ...
Мрънкането някак по- лесно сближава хората, по- лесно става повод за разговор, а у нас си е национален спорт. Затова и такава липса на хвалещи се със семейното си щастие хора.
Да ти кажа, че според мен сме свикнали да се вторачваме в лошите неща и да пропускаме добрите, като нещо ей така... а щастието е да го можеш обратното ... и не става въпрос за хвалене ... позитивните и заредени хора си личат ...
В очите на Ганчо всеки непогаснал и неугрижен поглед е повод за злоба, завист и още по-голямо мрънкане.Как може на Вуте да му е добре???
Споделил си, че си гледал страхотен филм? Ооо, следва навъсен поглед и изцедено през зъби: "А някои гладуват". Разказваш въодушевено сюжета на нова книга? - "Кой си купува книги в наше време?!" , мога да продължа...
Национален спорт е мрънкането и демонстрацията на неуспех и неудачи. Пу-пу, някой да не те урочаса, ако кажеш, че всичко ти е наред.