Изпитвам известно объркване по отношение на "правото на ползване" на чуждите играчки на площадката и ще ви помоля в лицето на собственици на играчки, към които има претенции други деца, или в лицето на родители, които имат претенции към чужди играчки да споделите как реагирате и в двата случая.
Първа глава
----------------
- При нас правилата са такива: до съвсем скоро съм позволявала синът ми да играе само с разпръснати в пясъка играчки, ако собственикът им няма нищо против или не е на близо. В случай че се върне и си поиска играчката трябва задължително да я върнем или да предложим размяна с наша.
- Ако детето ми иска чужда играчка (пак от дребните, разпиляни по площадката/пясъка), с която си играе собственикът ѝ, трябва първо да предложи размяна и да подаде играчка, а после да вземе. Ако собственикът не желае размяна или обща игра - има право, играчката си е негова - намираме си нова игра или си играем с нашите играчки.
- Категорично не се взимат играчки от ръцете на дете, чака се детето да свърши или се предлага размяна или се предлага обща игра.
- Ако чуждо дете играе с наши играчки и моето дете си ги поиска, по принципа на гореказаното му съдействам да си ги получи (но се чувствам неудобно да искам директно
), предлагайки обща игра на другото дете или предлагайки му друга играчка. Преди всичко обаче предлагам на моето си дете ако не му е толкова важно да остави на другото да си поиграе, а ние да вземем друга играчка.
- Ако обаче детето ми си иска играчката, просто защото е у някой друг му обяснявам, че е редно да я остави да си поиграят с нея, така както той си играе с чуждите играчки.
- Изпитвам угризение за това, че: ако друго дете си играе с някаква пръчка или шишарка и синът ми я грабне, а другото дете си я поиска винаги казвам, че той пръв я е намерил и трябва ние да го изчакаме да се наиграе, а когато моето дете си играе с подобни играчки и някой му ги вземе не ходя да си "търся правата", а предлагам на моето да си намерим нова пръчка. Това ми се струва нечестно, но ми се струва дребнаво и тъпо да тръгна да "си търся правата" за една пръчка... макар че въпросът е принципен
- Чужди играчки се оставят винаги оттам, откъдето сме ги взели.
- В чужди колички е абсолютно забранено да се бърка и да се вадят играчки от тях. Щом не са на площадката, значи са прибрани и хората не искат да се играе с тях.
Правилата ми изглеждат логични, но пък са толкова много, че аз самата се изгубвам в тях, какво остава за детето и то напоследък сякаш започва да се съпротивлява в объркването си и да се тръшне за нещо, за което не е в правото си, но вярва, че е ощетено.
Смятате ли, че допускам грешка някъде? Каква? Къде да се коригирам?
Или просто с много търпение и неотменно следване на посоката да му помогна да запомни и спазва всичко, и да научи "кодекса на чуждата собственост по площадките" ?
Втора глава
----------------
С дребните играчки иди-дойди. С по-големите обаче имам сериозно объркване как да се процедира.
До скоро не му позволявах да се качва на никаква чужда играчка, било то количка за бутане, скутер, колело, т.н. На площадката, на която ходехме до съвсем скоро, всеки ден се сменят чисто нови, непознати деца (и непознати родители), което ме затруднява още повече, защото заемането на играчка от познат/приятел е едно, а от непознат е по-неприемливо и затова реших, че ще е по-лесно просто да приеме правилото, че на никакви чужди играчки не се качваме и толкова.
Сега обаче сменихме градинката и там неписаните правила са чисто нови. Всеки кара играчките на всеки, не виждам някой да се сърди, ходят едни и същи хора, всички се познават. Стори ми се неестествено да го държа на страна от всички играчки, при положение, че той сам вижда, че всеки ги ползва и започва да напира към тях с идеята "защо за всички други да е позволено, а за мен - не". И с право струва ми се...
Ние обаче не познаваме всички още, а също идват и непознати хора.
Според моите разбирания за да се покатери детето ми на чужда играчка трябва задължително да се пита собственика "може ли". Обаче често няма никакъв собственик на близо. Тогава трябва ли обезателно да се оттеглим от играчката или е приемливо детето да се покатери, но без да я кара примерно? (Струва ми се, че ако ние имахме такива играчки нямаше да ми е приятно някой без позволение да ги подкара и ние да се чудим къде е и как да си я вземем, но не бих имала нищо против да ги разглежда, да седи на тях и т.н.)
Не притежаваме подобни играчки и няма как да предложим размяна, уви. Въпреки това обаче, ако имахме, и при нас дойдеше дете също без да предложи нещо бих окуражила сина ми да позволи детето да си поиграе с нея, така както ние сме си играли с чужди играчки и за да се научи да споделя.
Как да предам някакви правила такива, че да са винаги валидни и детето да не се обърква (и да не ощетяваме никого), ако самите родители на собствениците на играчките имат различни виждания? Някои сами предлагат играчката, други пък гледат кисело и се нядяват сам да се откажеш, трети директно си викат детето и го канят да си вземе моторчето (примерно), макар то изобщо да не се сеща за него?
Един път е позволено и приемливо да се покатериш на чужда играчка, а друг път - не.
Задължителния момент във всеки случай е, че ако собственикът дойде и си поиска играчката трябва моментално да я върнем.
Вие как ги виждате нещата с чуждите по-големи играчки?
Необходим ми е "кодекс" и за тях, който да следвам неотлъчно, да ми дава упора и сигурност, и да знам че предавам правилните модели на поведение на детето си
Първа глава
----------------
- При нас правилата са такива: до съвсем скоро съм позволявала синът ми да играе само с разпръснати в пясъка играчки, ако собственикът им няма нищо против или не е на близо. В случай че се върне и си поиска играчката трябва задължително да я върнем или да предложим размяна с наша.
- Ако детето ми иска чужда играчка (пак от дребните, разпиляни по площадката/пясъка), с която си играе собственикът ѝ, трябва първо да предложи размяна и да подаде играчка, а после да вземе. Ако собственикът не желае размяна или обща игра - има право, играчката си е негова - намираме си нова игра или си играем с нашите играчки.
- Категорично не се взимат играчки от ръцете на дете, чака се детето да свърши или се предлага размяна или се предлага обща игра.
- Ако чуждо дете играе с наши играчки и моето дете си ги поиска, по принципа на гореказаното му съдействам да си ги получи (но се чувствам неудобно да искам директно
), предлагайки обща игра на другото дете или предлагайки му друга играчка. Преди всичко обаче предлагам на моето си дете ако не му е толкова важно да остави на другото да си поиграе, а ние да вземем друга играчка.- Ако обаче детето ми си иска играчката, просто защото е у някой друг му обяснявам, че е редно да я остави да си поиграят с нея, така както той си играе с чуждите играчки.
- Изпитвам угризение за това, че: ако друго дете си играе с някаква пръчка или шишарка и синът ми я грабне, а другото дете си я поиска винаги казвам, че той пръв я е намерил и трябва ние да го изчакаме да се наиграе, а когато моето дете си играе с подобни играчки и някой му ги вземе не ходя да си "търся правата", а предлагам на моето да си намерим нова пръчка. Това ми се струва нечестно, но ми се струва дребнаво и тъпо да тръгна да "си търся правата" за една пръчка... макар че въпросът е принципен
- Чужди играчки се оставят винаги оттам, откъдето сме ги взели.
- В чужди колички е абсолютно забранено да се бърка и да се вадят играчки от тях. Щом не са на площадката, значи са прибрани и хората не искат да се играе с тях.
Правилата ми изглеждат логични, но пък са толкова много, че аз самата се изгубвам в тях, какво остава за детето и то напоследък сякаш започва да се съпротивлява в объркването си и да се тръшне за нещо, за което не е в правото си, но вярва, че е ощетено.
Смятате ли, че допускам грешка някъде? Каква? Къде да се коригирам?
Или просто с много търпение и неотменно следване на посоката да му помогна да запомни и спазва всичко, и да научи "кодекса на чуждата собственост по площадките" ?
Втора глава
----------------
С дребните играчки иди-дойди. С по-големите обаче имам сериозно объркване как да се процедира.
До скоро не му позволявах да се качва на никаква чужда играчка, било то количка за бутане, скутер, колело, т.н. На площадката, на която ходехме до съвсем скоро, всеки ден се сменят чисто нови, непознати деца (и непознати родители), което ме затруднява още повече, защото заемането на играчка от познат/приятел е едно, а от непознат е по-неприемливо и затова реших, че ще е по-лесно просто да приеме правилото, че на никакви чужди играчки не се качваме и толкова.
Сега обаче сменихме градинката и там неписаните правила са чисто нови. Всеки кара играчките на всеки, не виждам някой да се сърди, ходят едни и същи хора, всички се познават. Стори ми се неестествено да го държа на страна от всички играчки, при положение, че той сам вижда, че всеки ги ползва и започва да напира към тях с идеята "защо за всички други да е позволено, а за мен - не". И с право струва ми се...
Ние обаче не познаваме всички още, а също идват и непознати хора.
Според моите разбирания за да се покатери детето ми на чужда играчка трябва задължително да се пита собственика "може ли". Обаче често няма никакъв собственик на близо. Тогава трябва ли обезателно да се оттеглим от играчката или е приемливо детето да се покатери, но без да я кара примерно? (Струва ми се, че ако ние имахме такива играчки нямаше да ми е приятно някой без позволение да ги подкара и ние да се чудим къде е и как да си я вземем, но не бих имала нищо против да ги разглежда, да седи на тях и т.н.)
Не притежаваме подобни играчки и няма как да предложим размяна, уви. Въпреки това обаче, ако имахме, и при нас дойдеше дете също без да предложи нещо бих окуражила сина ми да позволи детето да си поиграе с нея, така както ние сме си играли с чужди играчки и за да се научи да споделя.
Как да предам някакви правила такива, че да са винаги валидни и детето да не се обърква (и да не ощетяваме никого), ако самите родители на собствениците на играчките имат различни виждания? Някои сами предлагат играчката, други пък гледат кисело и се нядяват сам да се откажеш, трети директно си викат детето и го канят да си вземе моторчето (примерно), макар то изобщо да не се сеща за него?
Един път е позволено и приемливо да се покатериш на чужда играчка, а друг път - не.
Задължителния момент във всеки случай е, че ако собственикът дойде и си поиска играчката трябва моментално да я върнем.
Вие как ги виждате нещата с чуждите по-големи играчки?
Необходим ми е "кодекс" и за тях, който да следвам неотлъчно, да ми дава упора и сигурност, и да знам че предавам правилните модели на поведение на детето си
Но тук парковете са малки, обикновено намираме собствениците им.
. 
ЕЕЕ, извинявам се 
Тогава усетих, че може би пък аз не възпитавам моето дете правилно 
