още 1 седмица по-близо до Коледа - 12.12.-19.12.

Хич не искам пак да се оплаквам, ама пак сме болни..Аз уж тръгнах на работа, която едвам намерих, обаче нещо май не се справям добре и може би скоро пак ще остана безработна. Детенце не спира да боледува. Дано оздравеем до вторник, за да ви запознаем със себе си на Коледното тържество.
А снега наистина ми навява и на мен един чист детски спомен....

При нас минаха празнуванията по повод рожден ден (вчера беше с роднини) и от днес сме на коледна вълна. Пратих татито да купува елха, тази година вече ще е изкуствена, пък отделно ще си вземем борови клонки за аромат. Плюс това за подобряване на настроението (моето) реших да направим разместване в хола и да освобидим малко повечко пространство за малчо. Татето е много възмутен, щото основно той ще мести  , ама аз много обичам промените, ще ми подейства добре  . Та днес ще местим и украсяваме къщата.
Бяхме навън - приказно е, но като си представя, че от утре трябва да ходя с Яни без количка и настръхвам, с него пеша е кошмар, мята се в локвите, на ръце се дърпа, не ходи с мен, а където си иска... Ама в тези преспи, няма да пролазим с количка...
От утре почват Коледните празненства, утре сме във Военна болница, организират тържество за имплантираните дечица, във вторник - среща с вас  , в четвъртък има празненство в читалището, където ходим на рехабилитация, ама не знам там дали ще успеем... Сега сядам да разучавам как да стигнем до театъра във вторник, че ще сме сами с Яни от тук, с маршрутка 2-ка, ама къде да слезем и после накъде...
На болните - бързо да оздравяват, за да се радват на празниците.

Аз съм вампир ма по душа.
Мисля си, че света винаги е бил гродно място - място където един Бог праща сина си на кръста, а един народ следвал някого е готов да го разпне в следващия момент, където твоя ученик или те пробожда в сърцето или за 5 мин се отрича три пъти от теб... Свят в който малките кибритопродавачки умират от студ на улица - това е жесток свят, без закони и без надежда. НО пък има и добри хора. ЗАради тях съм спокойна - защото винаги ще има една Мария дала живот на сина си и готова да изтърпи всичко заради любовта си към него, а и към другите, винаги има една Мария Магдалена - открила пътя на истината и издигнала се над меркантилността, открила рискования път на истината, винаги има малки оловни войничета готови да скочат в огъня заради своята любима балерина.... На фона на грозното - красивото блясва, а и надеждата, че грозното пате ще стане красив лебед ме крепи - надявам се нашия грозен свят да стане красиво място.
НО! Това ще стане само с много труд, търпение и вяра от страна на добрите хора. С много саможертви и старание.

А като оставим на страна това - вярвам, че не можеш да избягаш от съдбата - можеш само да хукнеш срещу нея, да се надяваш, че ще имаш сили да се пребориш и за себе си и за най-близките си.
НАдявам се, да бъда добър и разбран приятел на детето си, и се надявам то да има душевни и физически сили да се пребори. ЗАщото половината зависи от мен, но другата половина - от него самия. Дано бъде достойно и добро момче, моето малко детенце.

Наде, това, което си написала ме подтиква да ти кажа, че трябва да участваш в конкурса за есе.Ще спечелиш, няма начин. Майтапа настрана..Много хубаво си го написала...

.мамо Иги, аз съм най-близо до твоите страхове. Все пак Миряна е на 14 год.
И въпреки че сме говорили и за наркотици, и за престъпност и за СПИН, никак не мога да съм сигурна какво може да стане, а и както я контролирам 90% по телефона
Но за мен ртешението е децата да нямат свободно време, с колкото повече неща се занимават, толкова по-малко време за глупости им остава.
Ето пример 0- Миряна избягала 3 пъто от час по английски - платен час, звъни ми учителката, сега вече ми се обажда Миряна като стигне при учителката и аз трябва да й чуя гласа (на учителката), ама знам ли какво е правила Миряна през онези часове дето е бягала - ако я питам тя е била с Моника и ако питам Моника, тя естествено ще каже, ами да бяхме заедно и разпитът е малко безсмислен. Ти как мислиш, дали не ме е страх какво е правила, ама се свиква

Бяха пускани подобни теми из форумите, тук болшинството са млади майчета и според тях е достатъчно добро възпитание и контрол. за съжаление не е съвсем така. Контрола няма как да се упражнява на 100%, ето и моята дъщеря например ходи на курсове, нали се одготвяме за кандидатстване, но спокойно може да отиде другаде, вместо на курс. Отложила съм големите си страхове за догодина, засега средата в която е ми се струва надеждна а и физически дъщеря ми е повече дете отколкото девойка и не е подложена на кой знае какви момчешки атаки. Не поясних за кого става въпрос, но се вижда от снимката в подписа, нали