Отношението на родителите към вас и брат ви /сестра ви/?

Благодаря ти, Сиси, подобно.
Между другото и аз съм на същото мнение относно децата-човек трябва да ги има, когато може сам да ги обгрижва, а не да очаква околните за помощ, били те роднини, приятели, познати и т.н.
Хайде, успех на всички и без много много ядове покрай ''възрастните''!

Вени,историята ти е невероятна и много показателна.Умно си постъпила,не си вдигала скандали и с това си спечелила най-много.Радвам се,че с майка ти и брат ти сте в добри отношения,явно баща ти е пускал фитилите. 
Вместо да се радва на 3 деца,хубави и оправни,ще тръгне да интригантства.Важното е,че майка ти го е разбрала и се е поправила.Няма нищо по-силно от майчината любов. 

Винаги когато се толерира повече едното дете то е в полза на другото.Сестра ми внаги е под тяхното крило и не се справя с нищо сама.Докато аз съм свикнала да се справям сама с абсолютно всичко.Преди когато бях малка се чуствах незабележима,но сега поне знам едно.Сам се раждаш и сам си отиваш.

И аз съм забелязала, че малкото винаги е "по-галено" и му се отстъпва или не се налагат такива ограничения. Не мисля, че съм предубедена, защото съм по-голяма  Просто си имаме традиции в това отношение във възпитанието.Голямото все трябва да отстъпва, да пази, да си даде вещ, за да не плаче дребното.А като станат тийнейджъри, родителите са попретръпнали и не им се занимава толкова със скандали и ограничаване. Към първото има по-големи очаквания.
В моето семейство и във всички, които познавам е така.Не познавам семейство, където голямото да е по-галено.Без значение от пола.
 
При нас е имало разделение.Баща ми глезеше сестра ми(по-малка), аз бях длъжна да и отстъпвам, а когато не го правех баща ми разрешаваше спора като и даваше това, з акоето се караме  Тя беше невероятен инат и до последно не признаваше нищо.На мен бързо ми писваха скандали и наказания и казвах, че аз съм направила белята, набързо отнасях един бой и се свършваше  Ако трябваше да я чакам нея да си признае, седмица непрекъснато наказание, разпити и бой не ни мърдаха.
Аз съм мързел малко, не ми беше интересно да ходя по нивята, а сестра ми обичаше, та и затова беше една доза по-голяма любимка на баби и дядовци. Там споровете също се разрешаваха с "Тя е малка, отстъпи и".
Майка ми се опитваше да компенсира и затова, може би, пък правеше разделение в моя полза.
 
В момента съм в много добри отношения с баща ми, няма помен от онова предпочитание.
Но да кажем, че няма "стандартни" последствия от нейното глезене. Всъщност, тя стана доста уверена, инатлива и със самочувствие, че трябва да има и да и се дава. Затова е и доста по-амбициозна от мен, по-упорита. Аз съм несигурна, бързо се отказвам и имам доста страхове. Тоа, че имаха по-големи очаквания към мен и не са ме дундуркали, всъщност породи в мен несигурност и лабилност.Докато обгрижването и дундуркането при нея, явно и е вдъхнало увереност.

Аз те разбирам чудесно.За съжаление съм в подобна на твоята ситуация,по скоро положение.
Брат ми е 3 години по-малък от мен.
Значи на 18 години той имаше вече кола.Преди това пръв получи gsm.(Аз кола си купих едва миналата година)
Омъжих на 20 и се изнесох от семейния апартамен,той остана да живее с родителите ми.
В момента е на 27,няма един ден трудов стаж.
Не си е мръднал пръста изобщо за нищо.
Той кара Мерцедес,аз карам някаква скапана кола.
През последните десет години,нашите нищо не са дали за мен.
Аз също съм на твоето мнение,като се дава за единия,трябва и за другия.Никога не е било.

Отделно от брат ми си патя много.
Ходи да играе по казина,залагал ми е монитор,скъп фотоапарат,аз съответно си ги изкупувам...
Дължи ми заеми,които няма как да ми върне.
Нашите в последната година и те натрупаха заем.
Буквално си изпразних банковата сметка за тях,в момента нямам нищо.

Гадно ми е ,много често ми става мъчно.Никой не се замисля аз как се оправям.Сама си гледам детето.
Гаджето ми в момента постоянно ми повтаря,че съм използвана,да си отворя очите,брат ми какъв бил и т.н.,но в крайна сметка ми е брат,кръв ми е...

Решила съм повече да не му давам нищо,ще видим дали ще си удържа на думата...

sisi_78910 , всичко, което описваш е до такава степен навързано, ако ме разбираш. От това какви сте били, през отношението на родителите ви, до това какви сте сега.  Едва ли нещо ще се промени.

Много би ми било интересно да чуя мнението на брат ми по този въпрос. Винаги казва, вие (за родителите ни) все нея защитавате. За протокола по-голяма съм. Но аз не съм съгласна, според мен имат еднакво отношение и към двама ни. На принципа са, който има нужда от помощ на него се помага. Преди, ако трябваше да се купуват дрехи, не се даваха примерно по 100лв. на двамата, а се купуваше повече на този, който има по-голяма нужда от нещо. Сега по стечение на обстоятелствата живеем отново всички заедно. Той не работи и го издържат, аз обаче работя и пари не ми дават (или много рядко), но е нормално. За разлика от мен обяче той споделя повече с тях, аз съм "по-дръпната".

Тъй като майка ми и баща ми са били преки свидетели на това, до какво води деленето на децата, се стараят всячески да се сме по-равно обгрижвани и емоционално, и финансово. Снощи баща ми каза "Сега имаш нужда ти от помощ, ако не ти помогнем сега, кога? Като малката (дъщеря ми) порасне ли? Тогава няма да имаш нужда от нас и вече ще е късно. На човек се помага, когато има нужда, а не когато на теб ти е удобно."

Ами това за малките не е вярно.
Сестра ми е по голямата винаги е милата и драгата.
Вече си има семейство и дете,а мама я гледа като бебе.Да не говорим,че наскоро майка ми искаше да ми даде малко парички и ................. ме е срам да кажа сестра ми кви ги наговори Сякяш съм откраднала нейни те.

Аз съм по-малката от две сестри, но делене никога не е имало. Сестра ми например в тийнейджърските си години е била по-изкъсо държана от колкото аз, но го отдавам на това, че с мен вече са били по "притръпнали", от друга стана пък тя винаги е била тази с новите дрехи и обувки, а аз съм била тази която износва старите (не горовим за скъсани или подобни, а просто умалели), но не съм се сърдила, защото не е било от делене, а от недоимък. Сега и двете сме вече семейни с по едно момиченце и нещата пак са си така - каквото има за едната дъщеря има и за другата, каквото има за едното внуче има и за другото.

При мъжа ми нещата обаче не стоят така. Винаги е имало страшно делене. Свекъра и свекървата 8 години не са могли да имат деца, след като проблема със зачеването е бил отстранен правили деца, правили та докато стигнат до 4 броя Първородният им син е полубожество - най-умния, най-красивия, най-можещия и т.н. Ще дам само лек пример за деленето (то даже и делене не е ама както и да е) Най-големия живее в чужбина от дълги години. Събрали сме се на един рожден ден на свекървата - двамата й синове (които са си тук), двете й снахи, дъщеря й и зет й. "Милата" ми свекървичка удари няколко водки в повече явно и каза пред всички: "Аз имам само едно дете и то не е тук" Още не знам как не я убих тогава...

Сиси, темата, която си пуснала, е болна и за мен. И тъй като съм по-голяма от всички изказали се, ще напиша как стоят нещата при мен сега, за да си направите сметка какво ви чака.
У нас цялото внимание и помощ е било винаги за сестра ми. Аз се ожених и се изнесох, тя остана да живее в апартамента на родителите ни. Цялото й семейство беше на издръжка и отглеждане там съвсем доскоро. На мен не са ми се обаждали по телефона понякога по 2 години. Беше ми казано, че апартаментът остава за нея. Преглътнах, защото и грижите по тях също щяха да са за нея.
Родителите ми сега са много стари, 80 и 80+ години, скоро ще се наложи  да бъдат обгрижвани, едвам ходят. На сестра ми обаче това не се харесва. Затова реши, че апартамента вече не й трябва и ще го делим, както и грижите за  старите. Тъй като свекърва й и свекъра й починаха и им оставиха апартамента си, те започнаха да го ремонтират и да се подготвят да се изнесат. Но в наглостта си сестра ми е стигнала дотам, че иска да остане още известно време в апартамента на родителите, защото" още можели да ходят и тя искала да се възползва от това". Те все още пазаруват, готвят и полагат някакви грижи за жилището и тя иска да има още малко безплатна прислуга у дома.
 Вчера ходих да се разправяме с нея и ме предупреди, че щом някой от тях се разболее, тя веднага ще се изнесе и аз да се подготвям от сега. Защото аз самата съм болна, едвам се крепя и е ясно на всички,че не мога да се грижа за никого. Сестра ми ме посъветва да се подготвям финансово, за да плащам на гледачи, които да ме отменят.
Старите си траят, те нямат чувство за срам, вече съм го установила отдавна. Така че...стягайте се, не само че никаква помощ няма да получите, докато родителите ви се крепят, но и ще ги гледате, да не се измори много любимото дете.