Как да се каже истината?

това ми се струва най-сложната тема. повече от решението за осиновяване.
и не мисля, че има рецепта. бяха писали мамите по-горе, че майката най-добре усеща. и моя съвет е сестра ти да погледне навътре в себе си, да погледне навътре в детето, ще го усети някак. на нашето обучение ни съветваха, ако трябва нощем, докато детето спи, да му говориш, за да свикваш с думите си...
това, което ние сме избрали е приказка. после ще я трансформираме в истина. освен това, всяка трета събота на м.юни в дома, от който я взехме правят празник за осиновените деца. тази година ходихме и имаме желанието да ходим всяка година. но все още сме много малки, та незнам какви изненади може да ни приготви живота.
и понеже много писах, а май нищо не казах, да се обобщя Важното е да бъде открита, истинска, без лъжа, и с всичката си любов. детето ще я разбере....
Успех и много ще се радвам да чуя после добри резултати.
Прегръдки и за сестра ти 

mama Rossi  благодаря ти.
Ще пиша как се развиват нещата при тях

 

ами попитай я - нали ти е сестра

Пропуснала съм този факт 
Нямам представа как се постъпва с приемните деца и защо то не знае. Нали има срещи с биородителите, с психолози и социални работници през няколко месеца или бъркам
Все още се чудя как деца вписани в регистъра стават приемни и как трябва да постъпи евентуален осиновител Представям си ситуацията - отивам в РДСП-то, слушам доклада и после отивам къде...в парка, в къщата на някое семейство или в близкото заведение и като се срещна с такова дете, какво му казвам...и какво му казват приемните родители и социални работници Много сложно ми се вижда и никак необмислено, но и в дом да стоят и да чакат дечицата пак не е добре. Моите скромни наблюдения показват, че има нарочно задържане в тези институции, явно за да си имат хората работа, което е направо отвратително. При нас най-много дечица има осиновени около 2г и половина точно заради това според мен. Дано греша...

Не знам каква е практиката при приемните семейства, но това кога да се каже на детето, че е в приемно семейство не се ли решава от психолозите, които се занимават с детето? Не мисля, че вина има семейството, че още не са и казали или ако имат някаква, то тя е че не са били подготвени. Все пак да се обясни на едно три или четиригодишно дете тази ситуация е доста сложно. Според мен точно сега е настъпил този момент, когато детето е вече по-осъзнато и е започнало да задава въпроси.

Дзвер, а ти да не би да я пита, че знаеш?

Елито, детето беше в дом, няма реща с БР, защото бащата е неизвестен, а майката не й пука за детето, но пък това не й пречи да не се отказва от нея. Както и да е, не е това целта на темата.

Не търсим вина на никого бе хора, търсим начин. Исках да чуя няколко версии и няколко мами се постараха да ми помогнат.

deskatta, не знам до колко е ефективен този нов закон, че ако детето не се потърси шест месеца и се отнемат правата на БР.

Моят извод от прочетеното е, че сега психоложката е казала, да се реши как и кога да се каже на детето. Не мисля, че е казала, защо досега не му е казано. Начини има, не са лесни, но има... Мисля, че всяка една от нас ти е написала по нещо, но сестра ти сама трябва да избере как да подходи към това. Аз исках да кажа, че това кога да се каже на приемно дете, не зависи ли от психолозите? Нали те работят заедно с приемното семейство и обсъждат развитието на детето или греша?

Луска, да права си. Психоложката иска да чуе начина по който смятат да й представят нещата, а не във вторник да й кажат ей така истината.
За закона нищо не мога да кажа, аз не съм в час.
Иначе идеи получих много, писах на сестра ми. Доколкото знам и тя вече си е изградила начин какво трябва да се получи и е по-спокойна, че може да посрещне въпросите от малката.
А иначе не знам също какво зависи от психолозите, но явно според тази психоложка е дошъл момента. Сигурно защото има шансове големи да бъде осиновена от сестра ми психоложката оставя на тях те да съобщят, не знам честно и гледам да не пиша глупусти.

deskatta, що така нападаш?
Права е Двер. В едно приемно семейство има много поводи да се говори за приемната грижа. Да бъде оставено едно дете дошло в семейството на 3 годишна възраст да забрави миналото си показва единствено нежелание, страх от страна на приемните родители да говорят по темата. То не че детето е забравило де, просто усеща че темата е табу. От малкото което си написала личи, че детето е давало поводи да се говори за това от къде е дошла и какви са персепктивите в семейството и.
Всъщност едно от "задълженията" на всяко приемно семейство е да съхраняват историята на детето и да му я напомнят.

и изобщо аз не харесвам подхода един да пита за друг ... малко като ровене в чекмеджетата на другия ми се струва.
Сестра ти има своя път, ако иска, не е малка сама ще влезне в интернет и ще си чете ... Има и литература и статии и форуми.

Няма да си разказвам личните неща на Х дето пита за леля си ...

Ей, ама сте си лошички значи. Не вярвах, ама видях.
Сестра ми ме помоли за съвет, понеже пък аз нямам опит с това влязох и питах.
Фуси, ами ако се бях представила, че детето е мое, щеше ли да ми разкажеш? Аз не искам да чуя личните ви истории, ако не искате да ги споделяте, дайте ми други идеи, като не искате личното ви пространство да окопирам.
Линд, аз пък не съм съгласна, че трябва да се напомня постоянно историята на детето. След като това дете няма да бъде върнато на БР има ли смисъл да му се напомня постоянно. Страх може и да изпитва сестра ми, нежелание едва ли. Може би пък не знае как точно да постъпи или да отговори на даден въпрос. Вие винаги ли сте знаели какво да правите? След като минеш по един път е много лесно да си видиш грешките.
Честно, аз пък не разбирам какво е това желание детето да знае всичко. Според мен ако детето е на много малка възраст, където няма реални спомени е по-добре да не знае нищо. Лошото е че трябва да му се разкаже, заради "доброжелателните" околни, които един ден ще му поднесат цялата истина. А пък дали им влиза в работата не е много ясно.
Да, племеницата ми трябва да знае, не визирам нея.

деси, извинявай, че в твоята темата така, но....
вчера се регистрирах и очаквах, че това е форум, пълен с любов и разбиране, защото всички сме майки. не мога по никакъв начин да си обясня натрупаната злоба и захвърлянето й в лицата на хората, търсещи помощ. представям си, какво изсипвате върху децата си.... и настръхвам от това.

много се надявам сестра ти да намери начин да се справи, сигурна съм, че ще го направи.

а аз повече няма да чета повече този форум, достатъчно злоба има на улицата....

Виж сега, без да имам намерение да нападам, ще ти отговоря. Първо, когато ние взехме решението да имаме небиологично наше дете, седнах да търся информация. Четох, писах, питах, подготвях се. Не бях подготвена на 100% за това, което ме чакаше, но на 80% със сигурност знаех какво и как трябва да направя. Другите 20% подготовка ги получих от детето. Оказа се и по-тежко, и по-леко. Допускала съм грешки, никой не е безгрешен, но основните неща ми бяха ясни.

Въпросите в последния ти пост наистина показват незапознатост с проблемите на изоставените деца. Това е и грешката на сестра ти. Не й пращай да чете, сама да си влезе и да си почете. Не само тук. Има информация и на други места, макар че тук според мен е най-много, както и в блога на Дар. Направили сте важна стъпка без нужната подготовка. Нашите деца са различни и имат различна потребност от разговори, които са различни. Например въпросите на моето дете за това как идват децата в семействата са коренно различни от въпросите на децата, които не са с неговия бекграунд. И като чета, при повечето деца тук е така.

Не искам да коментирам дали детето е приемно, осиновено и да влизам в спор, реших да се абстрахирам от това още в началото. За мен е по-добре да помогна  един родител на изоставено дете да навакса късно с подготовката и да разбере, че не е бил подготвен и да поправи тази грешка и занапред да не я допуска, затова се и включих. Дано усилието ми не е било напразно.

Разсъжденията ти са повърхностни, но това е разбираемо, ти не си родител на това дете и не си запозната с това какви травми носи изоставянето, да не говорим, че престоят на детето в институцията не е бил никак кратък и от там също има допълнителни проблеми.

Съвсем съм добронамерена и дано ме разбереш правилно.

Мама Роси, това си е твое решение, всеки си преценява за себе си. Животът не е цветя и рози, а пишещи и четящи тук винаги ще има.

ти къде прочете лоша дума тук?  Много те моля да ми посочиш.

Всеки си има път, който трябва да извърви сам. Ако сестра ти прочете, че си питала за нея в публичен форум дали ще се зарадва? За това помисли ли?