Как да се каже истината?

ku[d]ku[d]yaka аз разбрах за добронамереността ти още като ми писа на лични. Много ми помогна на мен този разказ, дали ще помогне на тях не знам.
Но пък не виждам кое ми е повърхностно. Както и да е, темата вече се превърна в "кой е по-по-най". Не знам за нея, но аз съжалявам, че попитах.
Аз като станах леля влязох тук във форума и четох много, така че не смея да твърдя, че съм неподготвена, но за леля. Т.е. за страничен човек, а не за главна роля в живота й.

Фуси, ами някои хора сами не могат да извървят пътя. Имат нужда от подаване на ръка, от малко помощ. А пък дали сестра ми ще се зарадва, си е наша работа. Може пък да знае, че съм питала. Може да не си пада по писане във форуми или да не знае как да изрази проблемите си. А пък и по-добре да не пише тук (мое мнение), че ако срешне такова отношение може само да се депресира.

Аз не съм Фуси, обаче да кажа - тук наистина тонът е различен, но няма човек, който да е влязъл и да не е получил информацията или помощта, от която има нужда. Всеки си преценява. Писанията в повечето случаи са в помощ на родителите и децата. Всеки си преценява приоритетите. За мен някой, който се врътва, щото тонът не му харесал е човек, който е влязъл да си чеше езика и да споделя колко прекрасен е животът. А че животът е прекрасен, е спорно, когато те налегнат грижите по истериите на детето ти, когато се почувства несигурно или виждаш как за всяко нещо трябва да го ръчкаш, защото изпитва постоянен и необясним страх от всичко.

И не приемам това, че и при родените деца е така, защото имам родено дете и виждам разликата - а тя е от земята до небето. И това, след като изключа факта, че всяко дете има различен характер и темперамент. Те са друга бира.

А казвам "повърхностни", защото човек, който е чел и се е запознал не само с писанията на мамите, но и с терзанията на осиновените не би се чудил защо трябва да се казва или да не се казва. Има много проучвания, анализи и споделени терзания по тези въпроси. Но пък напълно разбирам и хората, на които не им идва отвътре да пишат и споделят в нета.

Моята сестра също не смята да казва на племеницата ми, че не е биологична дъщеря на баща си, надявам се с времето да не се окажа права и да няма големи сътресения от това, че я е лъгала. Аз просто не мога да лъжа детето си.

Не се врътвам, още пиша в темата. Да, не отричам, получих много хубави съвети. Дори благодарих за всеки един от тях.
Пределно ми е ясно за какво говориш - за страха, за ръчкането. Тази година тя тръгва на предучилищна. Учителката им има практика лятото да ги събира 1 седмица, за да се запознае с децата. Тя също ходи тази седмица, но пък първия ден я чакахме аз, мъжа ми, детето ни, сестра ми и брат й.
А за казването - имах предвид при деца, които нямат никакви спомени - бебета. 

И бебе да е, пак е лъжа. Аз не мога да кажа на детето ми, че ми е било в коремчето, дори и да е от бебе в нас.

И никога за нищо н си лъгала детето си макар и с т.нар. благородна лъжа? Питам, защото до сега не съм видяла такъв човек и ми е интересно.

Никога не трябва да се лъже дете! Те са силно интуитивни създания и усещат лъжата. Аз казах на дъщеря си, когато още беше на 6 месеца, скоро пак и разказвах наша си приказка и мисля когато усетя за подходящо пак да и разказвам. Ако не се каже навреме има вероятност от големи сътресения през пубертета, пък и преди това.
Деси, ще се справите с казването. Просто трябва да го направи сестра ти и да и покаже колко я обича и че няма никакво значение, че не я е родила. А относно БР на детето...просто нямам думи

П.П. Аз никога не съм лъгала дете! Работя с деца от 18 г и за сега не ми се е налагало. И...няма благородна лъжа. Лъжата си е лъжа

Слагам си вече обица на ухото. Разговорът е безсмислен.

Не, никога не съм лъгала детето си.

Елито, благодаря ти.
Аз не знам как се постига това да даваш точен отговор на всичко, което попита детето (без значение какво е то), но дано се науча.
Както и да е това не е за тази тема.

Кудкудяка, той разговора отдавна зави в друга посока. Може би още на първа и втора страница получих отговорите, които търсех. Не съм помолила все още да се заключи темата, че току виж дошъл още някой със съвет. Но ако развитието й продължи в тази посока, на където е тръгнала няма да има смисъл да стои тази тема.
Да безсмилен е разговора, защото няма смисъл да спорим. Нито ти ще ме убедиш, че си права, нито аз теб в моята правота. Хора различни, мнения много. Това е все едно някой да дойде и да ми каже как да възпитавам детето си. Глупаво ще е в момента и да те накарам да се съгласиш с това, което пиша така че по-добре да спра.

ПП. В приказката ти няма нито една лъжа ли?

Добрутро Пенке, обкръжени сме

Много обичам някой да тършува в чуждите животи

ай холан, не си представяй какво изсипваме върху децата си, да не се депресираш...
бой, три пъти дневно, злоба и лошотия. така е то, кат детето е чуждо...затова и сме лошиЧКИ. даже-направо зли.

колкото до това, защо едно дете трябва да знае, то е по-скоро принципен въпрос. същото важи и за биологичните деца. едно дете е преди всичко ЧОВЕК. и отделен индивид. то не е ничия собственост.
елементарното здраво мислене и уважение към отделната личност изисква да бъде уважавана като такава, сиреч, да бъда аз или който и да било честен със себеподобните си, с близките си, с децата си, с партньорите си. всичко, което засяга пряко някой човек, трябва да бъде за него ясно и да му бъде казано. най-късно когато попита за него. изричането на лъжа в този момент е престъпление. защото лъжата, кражбата и измамата са престъпление. от един индивид спрямо друг. това са фактите.

за това, кога, къде и как да се каже на едно дете, че биологичните му създатели са си ударили камшика и са го оставили на произвола на съдбата за да си живеят собствения живот и то е нежелано, си има психолози. тази психоложка, която поставя задачки за домашно е меко казано некомпетентна. тъова не е игричка, а доста сериозно нещо. фактът, че сестрата на някого си до този момент не е намерила начин въпреки индикация от страна на детето, че темата с домът занимава подсъзнанието му а и не само него, не е започнала с някакви обсъждания на темата, показва, че се страхува. и то много. опцията да се обяви за незряла за осиновяване е неприемлива. значи, налага се помощ от страна на психолога. и то много активна, а не поставяне на домашни задачки.

всеки минава своя път. и децата, и ние. дали сме направили непростими грешки ще покаже времето. неказването е нещо, което вече почти никъде не се толерира, защото се е доказало като много вредно за децата. често се стига до трагични последствия. децата и без това носят достатъчно болка в себе си, за да им се стовари още една-тази на предателството и усещането, че най-близкият им човек ги е лъгал с години, с десетилетия...
по този начин им се отнема единственото, което имат със сигурност, доверието в нас.

аз мисля, че Деси си има много добро собствено основание да се интересува от темата, да проучва, да размишлява, да си съставя свое мнение. естествено, че няма как да е в джаза, след като това не е точно нейната лична история и ми е съвсем допустимо да има теоретични и от дочуто и препредадено мисли и впечатления, които да не съвпадат точно с нашата реалност. но тя е толкова близо до семейството, винаги ще бъде свидетел на живота им, включително на съдбата на детето, има контакт със сестра си (а аз не си предствям по-близък човек).  и при евентуално премълчаване хем би била съучастник в лъжата, хем уловката е, че тя лично нищо не би могла да направи, тя няма това право, това е работа на сестра й ...
и аз на нейно място бих се интересувала кое е правилното и редното и как ... аз съм била в сходна позиция, без почти нищо да знам за осиновяването реално, далеч преди идеята самата аз да осиновя, съм била в кръга на запознатите, но стриктно пазещи тайната, заради избора на родителите. глождело ме е много, до там, че направо ми беше неудобно да гледам детето в някои ситуации. пак казвам, това доста преди да съм мислила въобще по сюжета с тайната, разкриването, ефекта и т.н., заради едната лъжа само ... после, от позицията на осиновител съм говорила с майката, но не сме толкова близки и не успях да я убедя ...

иначе, аз съм великолепен лъжец при нужда, но близките си просто не искам да лъжа и не го правя. на детето и приказка по темата не успях да измисля, карам си с историята, тя си е приказка сама по себе си ... 

вела както винаги много мила и тактична. евала, аз не го мога.
побеснявам в момента в който пенка сийкина влезе, започне да си скубе косите и да съжалява детето ми, че му злобна майката. не мога да се въздържа.

представата за някоя матрона, кършеща ръце на чужди гробища направо ме видиотява. и лекият намек, че всички сме майки, ама тя май е по, също. и писането на първо мнение в нашия подфорум в този му вид-също.

неуважение, липса на мисъл и нетактичност са първите думи, които ми идват наум. на второ четене стигам до извода, че българската система за проучване и одобряване на кандидат осиновители е много лежерна. но в случая май става дума по-скоро за приемни семейства. явно напоследък има нов начин да се заобикаля законът и да се избира дете. отиваш, виждаш детето, ако ти хареса взимаш, ако не не взимаш и бързо, бързо ти предлагат следващото, защото не си осиновител, а приемен родител. те биват насърчавани и за тях май важат други правила. и после, ако видиш, че детето ти пасва, хооооооооооп, осиновяваш. порочна практика малко ми се струва. а и в разрез със закона. той разграничава осиновяването и приемното родителство доколкото знам изрично.
работата определено понамирисва...цинизъм и пресметливост усещам, а това определено е много, много гнусна история.

Матакосмата, Вела, благодаря   

Матакосмата, относно това че детето е на приемна грижа, а тепърва ще се осинови е друга причината. В смисъл не е взета за да видим дали ще я харесаме и ако не да я върнем, ако това си имала  предвид де.

не, нямам това в конкретния случай предвид, защото не ви познавам и не знам историята ви.

но напоследък ми прави впечатление, че зачестяват случаите на приемни деца, на много малка възраст, за които веднага след това се започва процедура за осиновяване.
не това е целта на приемната грижа. ако стане правило, идеята се опорочава.

приемният родител е ДЛЪЖЕН да запознае детето с историята му, да му обясни, че някъде другаде има още една жена, с която то е кръвно свързано. при осиновяване това е различно, а сегашният закон покровителства запазването на тайната.

при приемното родителство, професионално или доброволно поантата е там, че в крайна сметка детето трябва да бъде по възможност интегрирано отново в биологичното си семейство, или поне да има контакт с него. осиновяването в този случай не никак препоръчително.
за да си приемен родител се иска яко дупе. аз не зная дали съм дорасла за това. определено ме е страх.
тук, където живея, за приемното родителство има ясни и право начертани критерии. парите, които се заплащат за приемно родителство са добри, има много надбавки и хората се гледат под лупа, защото е имало и има много злоупотреби.
това, че в българия засега малко хора искат да станат приемни родители е причина, да съществуват неписани, но определено не до там добри правила.
8 хиляди деца трябва да бъдат настанени извън домовете, а броят им всяка година не намалява. на тези, нежеланите от биологичните майки. по тази причина, да си приемен родител е някаква симбиоза и няма ясно оччертани граници. дано нещата се променят скоро. иначе от ситуацията ще страдат пак децата.

нямам идея дали майката, обявила ни за мъчители на децата си е приемен родител, но тъй като обучение за осиновители още няма, май натам вървят нещата. а оставам с впечатлението, че са осиновили детето. ако не са, то определено обучението не е било много успешно май. за приемното родителстване има основни правила и те не бива да бъдат нарушавани.

А пък на мен доста неприятно ми стана, че така ги класифицираш и обиждаш тези мами.

Повърхностно ти е навлизането в материята, а отговорите, които получи от мамите,  до един си струваха.
Че сестра ти е изпуснала златни възможности, особено въпроса за леглото, спор няма, ама хора сме, притесняваме се, страхуваме се.
Не на последно място, положението на осиновено дете е доста по-защитено и стабилно от това, в което е това дете и това налага и друг вид намеса на социалните.