дилема

  • 11 609
  • 246
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 21 628
   Абсурд. Първо си намери работа и тогава напусни. Ако мъжът ти работи, можеш да си позволиш ти да си без работа и да търсиш, но така - не.

# 31
  • Мнения: 64
Абсолютно нерешителна и страхлива съм, но отдавна не безразсъдна, Виктория. Пак да подчертая, вероятно защото не съм 22-годишна.

Да,лесно е да отдавате страха и примирието във възрастта.  Simple Smile Недоволни сме ама кво пък. Ще ни тъпчат и това е. Хубаво ама, аз не мога така.  Stop

# 32
  • Мнения: 21 628
 Споко, като почнеш ти да отговаряш за някого, вместо за теб да отговарят мама и тате, ще се научиш. Laughing

# 33
  • Мнения: 64
Отдавна отговарям сама за себе си. Вярно е, че работя с баща си, но все пак работя и не чакам някой да ме издържа. Така, че подобни забележки са абсурдни.

# 34
  • Мнения: 53
Ситуацията е следната: мъжът ми напусна работа преди четири месеца/не за първи път/. Все още е без, защото подбира къде и какво да започне. Викаха го три пъти на старата му работа, отказа да се върне там. Аз смених моята преди три месеца, но не улучих мястото и искам да напусна. Той все още се мотае у нас. Имам кредит-не голям, но все пак кредит. Въпросът ми е бихте ли рискували при тези обстоятелства да напуснете, да отидете на борсата и да търсите нова работа?

Не. Мъжа ми като мъж да се взема в ръце, да си намира работа...какво е това положение? Той да се шматка вкъщи и да отхвърля оферти, а ти да се мъчиш???
То да се чуди човек кое е за смяна-мъжа или работата.

# 35
  • Мнения: 64


 
То да се чуди човек кое е за смяна-мъжа или работата.

Хаха...ми давай по ред.  Mr. Green

# 36
  • Мнения: 53
Бих напуснала работата, но не и в такъв момент. Не мога да си представя семейство, състоящо се от безработни родители плюс дете.

А, има много такива, че и с повече деца.
И за съжаление не са прокопсали особено, а и тях са ги притиснали обстоятелствата. Но това да гледам мъж и деца...сама...и той да си вее байряка за мен си е жив мързел...не искам авторката да се обижда...
За съжаление е така. Не се обиждам.

# 37
  • Мнения: 1 780
Не бих напуснала. Ще си налягам парцалите като знам, че имам и кредит.

# 38
  • Мнения: 53


 
То да се чуди човек кое е за смяна-мъжа или работата.

Хаха...ми давай по ред.  Mr. Green
За по сигурно и двете казваш..

# 39
  • Мнения: 2 931
Di76, кое те вълнува повече - да си смениш работата, или да накажеш мъжа си, за мързела му?

# 40
  • Мнения: 198
Не рискувай така леко. Зависи в каква сфера рабптиш, възможно е още утре да си намериш по-добра работа, но е възможно и да си останеш месеци наред вкъщи. Прокрадва ми се усещането, че искаш да го "накажеш" малко, да вземе да се стегне. Както той напуска така и ти. Ако искаш да му натриеш носа си спести тайно пари, за да имаш поне за минимум 3-4 месеца, т.е. напусни чак когато ги събереш.
Разбира се, много по-лесно и по-разумно е, да започнеш да търсиш работа докато работиш на тази. Така е най-смислено, не виждам защо първо ще напускаш и после ще търсиш наново. Винаги можеш да кандидатстваш от домашния си компютър и да ходиш на интервюта в съобразено време. Кризата не е за подценяване, хора с много добри възможности месеци наред не могат да намерят подходяща работа.

# 41
  • Мнения: 53
Di76, кое те вълнува повече - да си смениш работата, или да накажеш мъжа си, за мързела му?
Кво да му наказвам. Той ако сам не осъзнава какви ги върши....

# 42
  • Мнения: 53
Di76, кое те вълнува повече - да си смениш работата, или да накажеш мъжа си, за мързела му?
Кво да му наказвам. Той ако сам не осъзнава какви ги върши....
Вярно е това. Изпитвам голяма доза гняв спрямо него-защото се преместих тук заради повече пари уж, точно защото той напусна от раз. С обещанието да се хване да работи каквото и да е. Осъзнавам, че така ще накажа себе си и детето, но не и него. А и за какво да го наказвам...за това че го мързи. Лошото е, че наистина тук не ме устройват обстоятелствата. И сега съм притисната и нямам голям избор в това какво да предприема. Вече изпуснах няколко интервюта, защото не мога да излизам по всяко време от работа.

# 43
  • София
  • Мнения: 7 097
Борсата не мисля, че е добра опция в момента (особено ако ти напуснеш, обезщетението е за кратко и е мижаво).

Аки ти напуснеш можеш да си на борсата за срок от 4 месеца, като обезщетението е по 7,20 лв. на ден.

Била съм в ситуация с назряло решение за напускане, без подсигурена друга работа, но първо мъжът ми беше зад гърба ми с добър доход и второ ме отрезви с разговор.
Първоначално му бях леко обидена, че не ме насърчи, при положение, че не разчитаме на моята заплата по принцип, но после го разбрах правилно.
Аз съм тип човек, който не се плаши да предприеме подобна авантюра, но все пак не сме притиснати от финансови ограничения. В конкретната ситуация обаче нещата стоят по друг начин и не бих дала съвет в подобна посока, защото наистина ще е доста рисково начинание.
Изчакай мъжът ти да се установи на някаква работа и даже срокът за изпитване да е отминал е най-добре и чак тогава предприемай нещо и ти.
Успех и дано ви се наредят нещата  Peace

# 44
  • Мнения: 2 931
     Отговори сама - дали съзнателно или подсъзнателно не търсиш начин, като останеш без доходи да го накараш да се размърда? Ако си отговориш с "да", вече си разбрала, че наказанието ще е за теб, не за него. Не е нужно да споделяш публично отговора.
     Защото не звучи добре обмислено - напускаш работа и отиваш на борсата, без никакви странични доходи, освен твоята заплата. Възникват въпроси за скритите мотиви и за друга дилема, освен чисто практичната.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт