Ооо, с последните две вече да съм умряла, тъй като са ми постоянни спътници.
- Публикувана: 17 авг. 2011, 12:02 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2011, 11:46 ч.
Пет смъртоносни отрови
Същата си кат' мен.
( национална българска черта)
Ох, не си чувала англичаните как мрънкат и се оплакват!!!
Поредната темичка вдъхновена от някое женско списание. 
Не знам кой ги е формулирал точно тези, но аз мисля, че ревността и завистта са много по-отровни за този, който ги изпитва.
Не знам кой ги е формулирал точно тези, но аз мисля, че ревността и завистта са много по-отровни за този, който ги изпитва.Подозирам, че вдъхновението за темата е дошло от семинара на Робин Шарма.
Да, според мен това са пет от отровите, които тровят духа и пречат на щастието.
Някои отрови бавно убиват, може и с години да се точи действието им, да поразяват различни органи...
Добре са структурирани, аз бих добавила: съмненията, самобичуването или чувството за вина (Мира ме е изпреварила), ограничаването на свободната воля.
А така както трови мисълта за отложената днешна работа за утре, малко неща могат да глождят.
Добре са структурирани, аз бих добавила: съмненията, самобичуването или чувството за вина (Мира ме е изпреварила), ограничаването на свободната воля.
А така както трови мисълта за отложената днешна работа за утре, малко неща могат да глождят.
Само т.4 би ме отровила....
Другите ме разтоварват.... направо подобряват душевното ми здраве.
Другите ме разтоварват....
направо подобряват душевното ми здраве.Също.
Дозата прави отровата...
Именно.
Последната малко не ми се връзва с останалите, ама карай.
Ако трябва да бъда честна и си говорим за отрова, забелязвам, че наистина ми е много трудно да я трупам в себе си. Когато се натоваря с твърде много негативизъм на работа например и няма как да си го изкарам на момента, после не мога някак изведнъж излизайки от офиса, да се превърна в една щастлива, безгрижна и необременена жена. Колкото и да ми е неприятно, мъжът ми е първият, който го отнася. Не че примерно точно ще му се развикам или нещо екстремно, но най-малкото ще се държа хладно, критично, може да му изсъскам нещо...Точно както се е държал примерно шефа през деня с мен... Знам, че е адски противно, но го асоциирам с онова нещо от "Зеления път", което поглъщаха във вид на мушички и някаква яка кашлица, като есенция на злото, и от което после се освобождаваха като го предадат на някой друг. Сякаш това не може просто да се изпари ей така в пространството.
Ако трябва да бъда честна и си говорим за отрова, забелязвам, че наистина ми е много трудно да я трупам в себе си. Когато се натоваря с твърде много негативизъм на работа например и няма как да си го изкарам на момента, после не мога някак изведнъж излизайки от офиса, да се превърна в една щастлива, безгрижна и необременена жена. Колкото и да ми е неприятно, мъжът ми е първият, който го отнася. Не че примерно точно ще му се развикам или нещо екстремно, но най-малкото ще се държа хладно, критично, може да му изсъскам нещо...Точно както се е държал примерно шефа през деня с мен... Знам, че е адски противно, но го асоциирам с онова нещо от "Зеления път", което поглъщаха във вид на мушички и някаква яка кашлица, като есенция на злото, и от което после се освобождаваха като го предадат на някой друг. Сякаш това не може просто да се изпари ей така в пространството.
Петте смъртоносни отрови:
1. Да се оплакваш.
2. Да критикуваш.
3. Да клюкарстваш.
4. Да се тревожиш.
5. Да отлагаш днешната работа.
Моля,споделете впечатления и мисли.
1. Да се оплакваш.
2. Да критикуваш.
3. Да клюкарстваш.
4. Да се тревожиш.
5. Да отлагаш днешната работа.
Моля,споделете впечатления и мисли.
Т.3 ми е най-гнусната и отбягвам хората, които го правят.
