Как жените се самозалъгват за мъжете.

Вече твърдо съм ти фен  ....ако знаеш как се радвам като прочета подобно мнение...
Като знам хищниците кви ги вършат по реките.. действително ми е драго да видя че все още има здравомислещи хора..за съжаление се броим на пръсти в милата ни родина!!!!! 
Вече няма чак толкоз да се самозалъгвам...

Тук в реката ти тябва билет, той е в общи линии да ти обяснат, че шарана е вредител и трябва или да си го вземеш, или да го изхвърлиш на брега.
Аз затова не ловя в реката, а само в океана, но ми се ще едно посещенеие на Тазмания. Океанския риболов е много скъпо удоволствие и аз само въздишам по него още, но съм обещала на детето зъб от акула  .

Първо според мен ако не можеше хората да се променят нямаше да я има фразата "да ти изкара душата с памук"
Второ жени могат да променят мъже и мъже да променят жени,но не защото някой го иска,а защото някой е решил,както се казва "Интереса клати феса"
Трето пари пари пари да нужни а без тях не може ама духовното си е друго и още го има
Стана малко сякаш,че се само заблуждаваме за абсолютно всичко.Въпрос е на гледна точка,някои заблуждават,че а се променили-други го правят,а трети не си правят труда

Ее, Темида, +10 

Някъде бях прочела следното нещо и то много ме впечатли с простотата си : " Жените намразват в мъжете си точно тези неща, в които са се влюбили . " Донякъде подкрепям тази теза и ще обясня защо. Никога не съм била влюбена в безразборното му пръскане на дрехи и чорапи в цялата къща, мразела съм това му " качество " винаги. НО! Аз бях много впечатлена колко е добър и отстъпчив, как гледа винаги да се разбере със спокойни думи, колко е спокоен и никога не изпада в паника или притеснение. Обожавах това, понеже аз съм точната противоположност и това ми носи доста негативи. Обаче в един момент точно тези неща започнаха да ме дразнят и то адски много. Ами не може ли веднъж поне да не отстъпи и то, когато е прав? Не може ли, когато вижда, че някой буквално се ебава с търпението му, да викне и да му тегли едни майни, ами се прави на глух и неразбрал, че този някой си прави гаргара с него? Не може ли малко пък да се стресне, когато закъсняваме за някъде или искам да свърша нещо до определено време? И този период мина де, за да стигна до периода, в който си казвам: " Абе аз какво искам от човека? Аз също имам мнооого недостатъци и на него със сигурност не му е лесно с мен, но никога не каза и дума. Какво искам, ужасна критикарка съм! Има жени, които имат наистина ужасни половинки - пияници, комарджии, скандалджии и побойници. Защо недоволствам, когато имам до себе си човек без някакви фрапиращи недостатъци? ". И тогава спрях да човъркам и да му мрънкам, ми много по-лесно се живее така. Започнах да оценявам нещата, които ми харесват в него, другите ги подминавам с усмивка  при спомена колко досадна съм била.

Има и един друг момент - заблудата идва, когато не се оправдаят очакванията и човек разбира, че се е лъгал или заблуждавал.
Моята най-голяма заблуда, относно мъж - беше, че го мислех, за най-прекрасното създание на света, защото му в ярвах на думите и действията в даден период. Накрая се оказа, че е било театър. Ама пък какъв актьор беше...не мога да отрека - призьор направо 

Аз пък имам тъпия навик да надграждам качествата на хората, без да им давам отчет за това. Особено на мъжете. Много е кофти да си създаваш фантоми. Че и да се чудиш накрая, що не са ти се оправдали очакванията...Страшен абдал съм, но вече се превъзпитавам сериозно по въпроса...
Има един готин лаф от една книжка на руската писателка Дарья Донцова: "Трудността на брака е до 25-та година. После разбираш, че от партньорът ти нищо не става и започваш щастливо да живееш." Демек, като спреш да се стараеш да го надграждаш и превъзпитаваш.
Иначе при съжителство няма начин, дори и без настоявания от която и да е страна, да не се промениш малко.

Демек... Жените не знаят к'во искат – хем обикновен, ама...
http://www.dnes.bg/mish-mash/2011/10/04/jenite-ne-znaiat-k-vo-is … knoven-ama.130374

Йеееее,значи ми остават още ....2 години и 2 месеца да се мъча....Пък после  "Хей,живот ,здрравей,здрравей......!"             ще си отживея....  

М, ти няма ли да се разочароваш, след като цели 25 години си го мислила за от кадърен по-кадърен?  Все си мислех, че и досега си щастлива, а то...

Е...няма пълно щастие...

аз тази фаза я стигнах на 17-тата годишнина  от брака и   от тогава си живея щастливо 
а мъжа ми от  спокоен  човек взе да става нервен ....
ама то така -докато ти се притесняваш другите си гледат спокойствието , като спре да ти пука им се разваля кефа
 
 демек преизпълнила съм петата петилетка предсрочно още по време на четвъртата

Много готина тема супер неща прочетох тук   

Е,те това е абсолютно вярно!