Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 авг. 2011, 16:32 ч.

Имам ли основание да мисля за развод?

  • 5 105
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 115
Здравейте,да кажа първо,че имам друг профил,но..от съображения за сигурност ще пиша като новорегистрирана в тази тема.Ще се опитам да изложа фактите без много емоционални излияния и накратко(не знам дали ще успея)

1.Основен проблем-работата на съпруга ми.За 8 години, от както се познаваме,смени 8 или 9 работни места.Половината от тях напуска сам,след като си беше намерил друга работа,а на останалите му прекратяваха договора по взаимно съгласие уж,ама..знаете как е в БГ.За мен си е чисто уволнение.Все не е "неговата" работа това,не виждал никаква възможност за развитие,а там където го уволняваха-проблемът естествено бяха шефовете и системата.Позициите все бяха ръководни,с много добро заплащане,което му вдигаше много самочувствието.Сега е от 9 месеца без работа,уж търси,но нали не може да е каква да е работа...та не е намерил нищо.А и с тази трудова книжка,кажете ми кой сериозен работодател ще вземе човек,дето е сменил 100 места и никъде не се е задържал повече от 2 години?За мен е ясно,че в БГ не може да си намери свястна работа.Говорихме да замине за Англия-родителите ми имат там много близки познати,които веднага се отзоваха да помогнат.Уж на първо четене се съгласи с идеята,но...никакви стъпки не прави.Говорим,говорим,и все слушам-" Ще замина,като се наложи".И още много мога да пиша по въпроса с работата..но засега да спра дотук.

2.Отношение към мен и детето.Имаме дете на почти 4 години.До една година на детето всичко беше цветя и рози,не мога да си кривя душата,винаги се е държал добре с нас,никога не ме е обиждал,не ни е пренебрегвал,обръща много внимание на детето,ходят по разходки,когато се е налагало я гледа,оправя се перфектно с хранене,къпане..всичко.И сега не е по-различно,но тук започват нашите различия.Аз съм майка,която смята,че трябва да има строгост във възпитанието,да се поставят ясни граници на детето кое може,кое не и да се следват едни и същи принципи,а не днес така,утре обратното.Той-точно наопаки-позволява всичко,ако детето ревне за нещо,той веднага и разрешава,купува и каквото поиска,с една дума много я глези.Позволява си пред детето да оспорва това,което аз съм казала,с една дума-аз съм лошото ченге,а той доброто.Според него моите изисквания са само за да доминирам над детето,да се наложа.да се заяждам,да станело на моето и от сорта.Що приказки съм изприказвала,за да го убедя,че съм права и така е по-добре за детето,а не да стане някоя лигла,но не!
 
Освен това ме е обявил за безотговорна майка,защото съм дала детето на ясла,а после и на градина,вместо да седя в къщи и да си го гледам.Естествено,детето се разболяваше доста,всяка негова болест беше и е повод за невероятни упреци към мен,колко съм безсърдечна,понеже смятам,че е в реда на нещата децата да боледуват,не изпадам в луда паника,когато има температура над 38градуса,не звъня на бърза помощ при всяко нейно падане и ожулване.

3.Моето отношение към него.Всички тези неща,а и още доста други,за които сега няма да пиша, с течение на годините  промениха отношението ми към него,не чувствам сигурност,не чувствам,че това е човек,на който мога да се опра в трудни моменти.Отдавна не чувствам емоционална близост с него,мен ме радват едни неща,той...дори не мога да кажа какво го вълнува него.От почти година,от както е без работа-е как не свърши нищо смислено този човек!Говорихме,да запише някакъв езиков курс ли,компютърен ли..да спортува нещо,да чете..и аз не знам!Сраснал се е с диваните,нон стоп бридж на компютъра,някакви игри,нещо си цъка на телефона и това е!По едно време говорихме за заминаване за Канада.По принцип нямах желание за такава стъпка,но заради него....Подготвихме документите,записахме се на курсове по френски..Е казвам ви-не отвори учебника и тетрадката един текст да прочете и едно упражнение да напише..А уж голямо желание за тая Канада! Е аз ако имам желание наистина да направя нещо..ами света ще обърна!
Знаех си,че ще стане дълго,но в основни линии това са нещата,които ме карат да се замислям за развод.Знам,че тук има момичета,които са преживели много тежки неща....Посъветвайте ме:)

Последна редакция: нд, 21 авг 2011, 16:42 от tina d

# 1
  • София
  • Мнения: 4 350
Големите разногласия рано или късно водят до развод. Човек трябва да се прибира у дома, а не на бойно поле, където да отстоява разбиранията си и непрекъснато да спори. Къщата трябва да е място, където да е спокойно, да можеш да се отпуснеш, да споделиш и то без страх, че ще бъдеш съден. 

# 2
  • Мнения: 1 072
Здравей, сигурно не ти е лесно, но на никой не е...
Аз няма да ти отговоря на въпроса, съмнявам се някой да ти отговори... Пуснала си темата при "предубедените" и може би сама дълбоко в себе си имаш отговор на въпроса си. Но решението ще си е само твое, последствията  - също само за теб и семейството ти.
Няма да ми се сърдиш, моля, но на пръв поглед от прочетеното ми се струва повече като "мрънкане" Confused Точно такъв род проблеми имат повечето семейства, но всеки избира различен начин за решаването им. Лесно се живее когато има работа и пари, но дойдат ли финансови проблеми, обстановката се изнервя. Не знам някой, който да продължава да се наслаждава на любовта и семейния живот, когато го притискат неплатени сметки и несигурност... Мъжете, "силният пол", се справят много по-трудно с предизвикателствата и промените, плюс имат по-тежка "криза на средната възраст". Някаква такава комбинация може би се е сполетяла съпруга ти. Това е изпитание и за теб, защото като сте се женили, нещата не са били такива и си имала други очаквания за бъдещето.... Вариантите са да си говорите много, да опитате да решите проблемите заедно, дори да потърсите помощ от семеен терапевт, но любовта и желанието да сте заедно да са по-силни... Или ти да се умориш, изнервиш и ядосаш толкова, че да не поискаш да продължите заедно напред. Но тези неща само ти ще си почувстваш и решиш.
Успех и дано скоро ти олекне Hug

# 3
  • Мнения: 2 944
     Съвет "Тръгни си- Остани", мога да дам само на жертва на домашно насилие, и то след много обстоен личен разговор, в който съм се убедила, че наистина е такава.
     Както си описала различията ви, сама ще трябва да си отговориш на въпроса къде е твоя праг на търпимост. Ако поначало отношенията ви не се изразяват в ежедневни скандали, мълчание, потиснати емоции, бих ти предложила да проведеш разговор, в който ясно да му изложиш мислите си за развод и мотивите за тях, както си ги описала в поста си. Ако предприемеш тази стъпка, постарай се да звучиш спокойно и уверено. Част от мъжете не желаят да повярват, че е възможно да бъдат зарязани, и обичайно възприемат сериозните разговори като досадно мрънкане, а и много обичат да живеят с мисълта "Тя не може да живее без мен". Други пък с нетърпение чакат жена им да подхване такъв разговор, само за да могат да кажат "Чудесно, развеждаме се, щом така искаш." Трети се замислят и започват да полагат усилия. Помисли дали си подготвена за всички варианти, преди да започнеш.
     На твое място не бих зачеквала въпроса за заминаване в чужбина, освен ако не сте обсъждали цялото семейство в недалечно бъдеще да замине или работата там да е само временна. Някак ще се чувствам изгонена на негово място, и ще продължа да давам вътрешен отпор. Или ако тръгна, ще е с мисълта, че за мен с това семейство е приключено. Това го казвам, само защото останах с убеждение, че идеята за Англия е изцяло твоя, съвсем по друг начин стоят нещата, ако единият съпруг замине сам по общо желание и решение.   
     Впрочем, имаш ли отговор на въпроса как си представя издръжката на семейството ви, ако и ти не работиш и гледаш детето у дома?

# 4
  • Мнения: 455
Въпрос ,на който само ти можеш да си отговориш.Ако имаш нерви да търпиш ,ще търпиш ,ако имаш сила и опция да го напуснеш ще го напуснеш.Всичко е до един момент.Аз лично не бих могла да ти дам съвет ,какво би било по-добре да направиш.Самата аз не бих могла да знам в тази ситуация ,как бих постъпила .

# 5
  • Мнения: 7 948
Здравейте,да кажа първо,че имам друг профил,но..от съображения за сигурност ще пиша като новорегистрирана в тази тема.Ще се опитам да изложа фактите без много емоционални излияния и накратко(не знам дали ще успея)

1....

2....

3....
Знаех си,че ще стане дълго,но в основни линии това са нещата,които ме карат да се замислям за развод.Знам,че тук има момичета,които са преживели много тежки неща....Посъветвайте ме:)


Е, какво да те съветваме?
Щом пускаш темата - значи има проблем. Има основания да се съмняваш.

Аз съм изпитвала много противоречиви чувства през годините към моята половинка. Именно породени от негови реакции, отношение, забравяне или пренебрегване на неща, на които аз държа. Давам си сметка, че не всичко е цветя и рози. НО за раздяла - не съм мислила насериозно. Имаше един период, когато много залитнах в облаците нещо и тогава за кратко си мислех - ами ако не е Той точния...Това отмина. Възможно е просто да не съм намерила по-точния, знам ли  Wink

# 6
  • София
  • Мнения: 354
Tina, здравей!
Избягвам да се намесвам, но в твоя пост видях някои неща, за които мисля, че би било добре да ти се обърне внимание.  Peace
1. Не зная за какви ръководни позиции иде ред, но зная, че там принципно е доста "ветровито". Особено ако става дума за държавни структури. Не познавам съпруга ти, но само защото някой си сменя често работата, не означава, че нещо му куца. Това, че 9 месеца е без работа - ами криза е, не се отварят работни места, съкращения все още има, нивата на заплащането паднаха. Дали точно това е проблема, или е нещо друго?
2.Знаеш ли, като четох точка 2, мисля, че наистина имаш склонност не само да искаш да контролираш детето, а и да контролираш в известна степен и съпруга си, че и отношенията между баща и дете. Строго възпитание - ОК, аз също искам да има ред, но под строго възпитание едни разбират казармен ред, други разбират - когато си се провинил търпиш наказание, а когато не си - търпиш поощрения. Знаеш ли, пиша това, единствено и само, за да те накарам да се замислиш. Няма универсални методи при възпитанието на едно дете, за един правилно е едно, за друг - друго. Защо мислиш, че именно твоя подход е правилния? Та ти се опитваш да наложиш модел, не се опитваш изобщо да приемеш и чуждите виждания и гледна точка. Все пак, това дете, колкото е твое, толкова е и на таткото, та мисля, че и той има право да казва, предлага и налага модели, точно така, както и ти. Някак си, тази точка ми изглежда - той не ме слуша => нищо не разбира и трябва да го обявим за лош. Не познавам нито теб, нито таткото, не е никак добре да подронва авторитета ти, но не приемаш ли поне за момент, че е възможно ти да грешиш?  Rolling Eyes
3.По отношение на заминаването за чужбина - знаеш ли, от поста ти сякаш прозира едно - да ходи да бачка, да праща пари, дай да го натирим. Поне за мен, де. Истината, такава, каквато я виждам аз е, че ти вече не обичаш съпруга си или ако не точно не обичаш, то определено си силно охладняла към него. От написаното от теб някак между редовете личи, че всичко, което той прави е неправилно и те дразни.
Като цяло, бих те посъветвала следното. Преди да предприемаш каквито и да е мерки, за миг си представи как би изглеждал живота ви с детето, ако таткото го няма. Под няма го имам предвид - не получаваш никакви доходи от него, включително и издръжка, никакви усилия не влага той за семейството - ако щеш пазаруване, изхвърляне на боклука и т.н. Отговори си и на въпроса какво точно изпитваш към съпруга си, готова ли си да вложиш усилия, за да запазиш изграденото. Дали да мислиш или не за развод - едва ли някой може да ти каже. Човек, който е щастлив и удовлетворен не си задава подобни въпроси. Според мен вашите различия са преодолими, но дали искаш да се бориш или вече си преминала онази тънка червена линия, зависи от търпението ти. Желая много щастие и каквото и решение да вземеш, нека да е правилното и никога да не се замисляш, ами ако...   bouquet

# 7
  • Мнения: 7 948
Просто у авторката силно се разминават очакванията с реалността и оттам идва разочарованието. Което си е нормално де.Чисто човешка ответна реакция.

# 8
  • София
  • Мнения: 354
Да, Вилико, съгласна съм, но нарочно разписах толкова подробно мислите си. Нека авторката да прочете и друга гледна точка, може пък да се окаже, че просто я мъчи ПМС, да речем.  Peace

# 9
  • София
  • Мнения: 4 350
     Съвет "Тръгни си- Остани", мога да дам само на жертва на домашно насилие, и то след много обстоен личен разговор, в който съм се убедила, че наистина е такава.
     
     

Дори и след "обстоен личен разговор" не можеш да дадеш съвет. Можеш да изкажеш мнение, но съвет ....  Никой "обстоен и личен разговор" не може да ти даде представа или да те "убиди", че наистина е така! Какво изпитва и как се чувства някой е много лично усещане и ако за някой нещо е търпимо, то за друг може и да не е!!!! Затова и англичаните имат поговорка You can never really know a man until you walk in his shoes. След като не си била пряк участник в ситуацията, не можеш да знаеш и не можеш да даваш съвети. Така че просто изказваш мнение!!!!

# 10
  • Мнения: 2 944
Права си, Надя. Така трябва да е по принцип. Но си признавам, изпадала съм и в ситуации, в които съм давала съвет на малтретирана жена да бяга. И то бързо. Времето показа, че съм била права.

ПП Ако искаш да ме разбереш, прочети малко на тема "Стокхолмски синдром".

# 11
  • София
  • Мнения: 4 350


2.Аз съм майка,която смята,че трябва да има строгост във възпитанието,да се поставят ясни граници на детето кое може,кое не и да се следват едни и същи принципи,а не днес така,утре обратното.Той-точно наопаки-позволява всичко,ако детето ревне за нещо,той веднага и разрешава,купува и каквото поиска,с една дума много я глези.Позволява си пред детето да оспорва това,което аз съм казала,с една дума-аз съм лошото ченге,а той доброто.







 
2.Знаеш ли, като четох точка 2, мисля, че наистина имаш склонност не само да искаш да контролираш детето, а и да контролираш в известна степен и съпруга си, че и отношенията между баща и дете. Строго възпитание - ОК, аз също искам да има ред, но под строго възпитание едни разбират казармен ред, други разбират - когато си се провинил търпиш наказание, а когато не си - търпиш поощрения. Знаеш ли, пиша това, единствено и само, за да те накарам да се замислиш. Няма универсални методи при възпитанието на едно дете, за един правилно е едно, за друг - друго. Защо мислиш, че именно твоя подход е правилния? Та ти се опитваш да наложиш модел, не се опитваш изобщо да приемеш и чуждите виждания и гледна точка. Все пак, това дете, колкото е твое, толкова е и на таткото, та мисля, че и той има право да казва, предлага и налага модели, точно така, както и ти. Някак си, тази точка ми изглежда - той не ме слуша => нищо не разбира и трябва да го обявим за лош. Не познавам нито теб, нито таткото, не е никак добре да подронва авторитета ти, но не приемаш ли поне за момент, че е възможно ти да грешиш?  Rolling Eyes




Авторката никъде не споменава за казармен ред, а за ясни правила кое може и кое - не. Когато на децата им се изпращат смесени сигнали - днес това е разрешено, утре е забранено, те самите се объркват. Това важи и за възрастните. Или ако единият позволява, а другият - забранява за едно и също нещо, то детето определено ще се научи да лавира. Ако не стане при единия, ще стане при другия. Не е въпроса кой е добър или кой е лош, правилата са си правила и не могат да се нарушават. Утре единият родител ще каже, че е важно да се ходи на училище, а какво ще стане, ако другият каже, че не е?

# 12
  • София
  • Мнения: 4 350
Права си, Надя. Така трябва да е по принцип. Но си признавам, изпадала съм и в ситуации, в които съм давала съвет на малтретирана жена да бяга. И то бързо. Времето показа, че съм била права.

ПП Ако искаш да ме разбереш, прочети малко на тема "Стокхолмски синдром".



А имало ли е случай в който се давала съвет, да изчака още малко и се е случвало нещо лошо, да не кажа непоправимото???

# 13
  • Мнения: 2 944
     Никога.
     Ако една жертва на домашно насилие е стигнала до там да търси съвет, тя вече подсъзнателно е взела решение за раздяла/напускане/желание да й се помогне. Просто и трябва подкрепа, защото нещо не достига да започне сама - било страх, обвързване и т.н.
     Никога не давам съвет на жени, които се чудят дали да се разведат/разделят "тръгни си -остани". Писала съм го и друг път - ако е някоя по-близка, най-много да изкопчи от мен "Търпи докато можеш, но когато си тръгнеш гледай да е завинаги". Това с уговорката, че говорим за обикновен развод/раздяла, без домашно насилие.

Последна редакция: пн, 22 авг 2011, 16:01 от Хърмаяни

# 14
  • Мнения: 7 948
Предполагам - когато си изживял нещо подобно - по-адекватно би разбрал човека, в същото положение.

Общи условия

Активация на акаунт