Публикувана: 7 септ. 2011, 15:23 ч.
Последно мнение: 20 септ. 2011, 12:52 ч.

Разводът - наследствен ли е?

12 271
216
1

1
...
8
9
10
...
15
Всички

# 120 8 септ. 2011, 23:35 ч.

София
Мнения: 6 803

[/quote]

"Ако тате сгази лука няма да види децата и през крив макарон" е ужасно изказване. Не бих искала да съм мъж на жена, която ме заплашва, макар и индиректно, по този начин. Но това е проява на "фундаментализъм" от същия тип, както и "човек няма право да си търси щастието, развеждайки се". или "близките на дръзналата да се разведе, защото не е щастлива, не трябва да й помагат". Ужас.
[/quote]
Мхм.
Точно това казвам постинги наред.
Семейна, с мъж, никой не ми е помагал. Помагал ми е мъжът ми. Ако тръгна да се развеждам, обаче трябва да разчитам на помощ??? Не виждам логиката.
Ако бащата иска да има досег с децата, нека се държи като баща. Същото важи и за мен, разбира се. Ако се изкурвалея, нека всеки съд ми вземе децата. Peace

Проституцията е престъпна.
Ако се грижа 24/7 за тях, няма кой да ми ги вземе. Ако ме няма като родител, значи си го заслужавам. Не поставям себе си пред бащата. И двамата сме родители, по равно. Peace

# 121 8 септ. 2011, 23:50 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:35

Ако се грижа 24/7 за тях, няма кой да ми ги вземе. Ако ме няма като родител, значи си го заслужавам. Не поставям себе си пред бащата. И двамата сме родители, по равно. Peace

Вие не спите ли? Не ходите ли на работа? Когато децата пораснат и поемат своя път, за кого ще се грижите?
Децата са много нещо, но не могат и не бива за самите тях да запълват всичко.
Добри семейства, според мен са тези, които са си ценни един на друг и децата са резултат от това.

# 122 8 септ. 2011, 23:53 ч.

София
Мнения: 6 803

Спим, само докато те спят. Ходим на работа само, докато те са в държавни заведения. Не можем д си позволим нито театър, нито още час работа. Това е.
Като порастнат, може и да имаме тези свои часове. За сега няма как. Ако единият от нас пък липсва, съвсем. Т.е. единственият родител ще изпадне в колапс. Ще работи най-много 4-5 часа, защото трафика в СФ не позволява повече толеранс. Факт.

# 123 8 септ. 2011, 23:57 ч.

София
Мнения: 6 803

Ох...мечатая за момента, когато ще се грижа само за себе си. Както се кзваше в една книга "Вивотът започва тогава, когато децата отидат в колеж, а кучето ти умре." Не само съм склонна да вярвам, ами силно мечтая за този момент. Mr. Green

# 124 9 септ. 2011, 00:18 ч.

Варна
Мнения: 957

Цитат на: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:35

Ако се изкурвалея, нека всеки съд ми вземе децата. Peace

Проституцията е престъпна.
Ако се грижа 24/7 за тях, няма кой да ми ги вземе.

Klemy, тежки думи са това, много. Недей така, не се разочароват от партньора си само тези, които "изкурваляват". А какво общо има проституцията? Проститутките рядко имат брак. Може и да не разбирам какво искаш да кажеш, разбира се.
Ти имаш късмета да имаш всеотдаен мъж, който е отговорен и грижовен баща. Други го нямат, влачат сами хомота, писва им детето да страда от безразличието на собствения си баща. Моят мъж пък взе, че се влюби в друга. Ти имаш късмет, ние сме нямали. Никой не се развежда заради прищявка, повярвай, не и щом има дете.
Дано никога, никога не ти се случи, дано на никого не се случва.
Но ако някога "тръгнеш да се развеждаш", ще разбереш, че има закони, според които и двамата родители имат права, без значение кой е "виновен" за развода.

# 125 9 септ. 2011, 00:21 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Цитат на: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:57

Да отидат в добър колеж ти желая, а кучето да умре от старост и след щастлив живот Hug

Много грижа искат децата, така е. Да са ни живи и здрави.

# 126 9 септ. 2011, 00:25 ч.

София
Мнения: 6 803

Повярвай ми, че знам за такива случаи, за разводи от прищявки. Мога да взляза в подробности, но ще се разпознаят 2-3 съфорумки.
Мъжът ми е точно толкова родител, колкото и аз. Не си правя илюзии, че ако аз изклинча, той ще ми го прости. Вкъщи и едно пиене на кафе се обсъжда, защото автоматично другият става и баща и майка. Не от собственическо чувство или ревност. Но, както казах - той не си позволява да излаза сам, а аз веднъж годишно. Никога след 24 часа. За 10-години познанство, 9.5 съвместен живот, 7 брак. За тези години аз и той, по равно се съобразяваме. Дали аз, дали той, ако единият измени - това е краят.
И за капак - нямам ангелче за партньор. Вече 5 години го чакам да вароса тавана на банята - е не. Не се получава. Mr. Green

А и какво значи късмет? Че аз ако ен бях го 'диагностицирала' като отговорен нито щях да имам дете от него, нито да брак. Да не говорим за второ. Бракът е една идея късмет, да, но и много части разум. Ако разчиташ на едни хормони да изкараш 50 години съвместен живот, е, шансът е минимален. Трябва брашно да мелите.

Saule , куче съм обещала когато децата са готови да му събират акито по парковете. Както бяха готови да има куче ВЕДНАГА, така бият отбой, те кучешко аки нямало да събират. Та...всекиму според способността да носи отговорности. Mr. Green

# 127 9 септ. 2011, 01:09 ч.

Варна
Мнения: 957

Цитат на: Klemy в пт, 09 сеп 2011, 00:25

Понеже питаш, ще ти кажа. Това, че партньорите, които се влюбват в някой друг, са били по принцип безотговорни, лековати, а някъде има скрит белег за това, когото само трябва да откриеш, е мит. Бившият ми мъж бе самата грижовност и съпричасност, 8 години живяхме заедно преди да го тресне хормона - всичко сме деляли: мисли, чувства, грижи, отговорности, радости, скръб и т.н. На всичкото отгоре е от бащите, които сменят памперси, къпят бебета, разхождат бебета, приспиват бебета, знаят кога и колко яде бебето, от какво се изприщва. Не бързах да се женя за него - 5 години в една къща живяхме преди това. Не ми казвай как не съм догледала. Но ... влюби се и стана неузнаваем, по отношение на мен, по отношение на детето, по отношение на собствените си роднини, по отношение на приятелите си. Това е. И сега пак е грижовен и всеотдаен, но с друга жена, с други деца.

# 128 9 септ. 2011, 01:21 ч.

София
Мнения: 7 997

Странно ми е защо хора, които и хабер си нямат от развод, пишат за него и последствията. Нито са го преживели в личностен план, нито са били деца в такова семейство. Все едно да пиша за емоционалния катарзис при раждането, при положение, че не съм раждала.
Един развод се отразява индивидуално върху участниците. Емоциите варират от депресия до радост. Хората, чийто родители са се развели, нито са недъгави, нито с умствени дефицити. А най-странно защо се говори с такава убеденост за развода, сякаш някой е застрахован от него.
Да, статистиката сочи, че има концентрация на разводи при деца на разведени. Ако говроим за статистика, следва да отчетем и корелационните фактори, а именно - принципно увеличения брой на разводите и увеличаващата се тенденция за безбрачие. Ако до преди 2-3 десетилетия индексът на разводите е бил около 20-30%, сега е ~50%. Статистическата извадка не обхваща хората без брак и техния статус. Ако дете на разведени родители живее в успешно съжителство без брак, то тогава как се води статистически?

# 129 9 септ. 2011, 08:37 ч.

Бургас
Мнения: 381

Цитат на: Klemy в пт, 09 сеп 2011, 00:25

Повярвай ми, че знам за такива случаи, за разводи от прищявки. Мога да взляза в подробности, но ще се разпознаят 2-3 съфорумки.

ей такива присъди просто са ми любими Sick

никой не знае какво става в едно семейство, като се затвори входната врата. нито знаеш какво му е на някой от вътре и до колко опостушително може да е за него.

Цитат на: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:35

Семейна, с мъж, никой не ми е помагал. Помагал ми е мъжът ми. Ако тръгна да се развеждам, обаче трябва да разчитам на помощ??? Не виждам логиката.

зависи колко са ти големи децата и колко голяма ти е заплатата. помощта си е помощ, била то от мъжа или не Confused

Последна редакция: пт, 09 сеп 2011, 08:44 от _az_

# 130 9 септ. 2011, 09:31 ч.

Мнения: 274

Помолих модератор да заключи темата, защото разискванията се изместиха тотално встрани от зададената тема.
Благодаря на всички, които си направиха труда да споделят своите виждания.

# 131 9 септ. 2011, 10:47 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 16:42

Цитат на: Saule в чт, 08 сеп 2011, 16:17

Съответно няма тръшкане за "горките дечица на разведени родители", затова и "горките дечица" не се травмират, а си живеят нормално. Щото всъщност голямата травма за детето идва от целия шум и преекспониране, които се създават около раздярата на двама души. (И то често шум от хора, на които въобще не им е работа.) Та така, из тоя край не драматизират нормални факти от живота и следователно можеш да си живееш съвсем добре и нормално с тях, без да си задължен да си нещастен.

Много по-лошо е когато родителите нямат смелостта да вземат решение и се оправдават, че е за доброто на техните деца, а когато тези деца пораснат ги обвиняват, че са си пропилели живота заради тях.
Не молко са и пълни семейства, които по този начин оправдават съжителството си с "нещастието" на другите.

Изпитвам дълбока благодарност към майка ми, че във времена, когато разводът е бил заклеймяван от обществото, а дръзналите да проявят смелост, са бивали отлъчвани като неизлечимо болни, е взела решение да се разведе. Била е на 20 години, без дом, с малко дете и е била отхвърлена и от собствените си родители, заради решението си.
Благодарна съм и, че благодарение на нейната борбеност имах нормално и спокойно детство, което предпостави добрият старт в живота ми.
По този начин тя ме научи да бъда смела и да се боря, да се обичам и да изисквам уважението, което заслужавам.
Също така съм наясно, че ако бях принудена да израсна в семейство с баща ми, щях да бъда един душевно осакатен и подтиснат човек, без особени гаранции за успешност, удовлетвореност и неспособна самата аз да се боря за щастието си. И едва ли щях да и го простя.

# 132 9 септ. 2011, 12:42 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: dodo_dodo в пт, 09 сеп 2011, 10:47

Също така съм наясно, че ако бях принудена да израсна в семейство с баща ми, щях да бъда един душевно осакатен и подтиснат човек, без особени гаранции за успешност, удовлетвореност и неспособна самата аз да се боря за щастието си. И едва ли щях да и го простя.

Щеше да простиш. Децата са най-прощаващите същества.

# 133 9 септ. 2011, 12:54 ч.

Варна
Мнения: 957

Цитат на: rali_smiles в пт, 09 сеп 2011, 09:31

Извинявай, че те питам, но как очакваше да се развие темата? Кои разсъждения са встрани от зададената тема? Каква е зададената тема, щом мненията не са по нея?

# 134 9 септ. 2011, 13:27 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: Снежа63 в пт, 09 сеп 2011, 12:42

Цитат на: dodo_dodo в пт, 09 сеп 2011, 10:47

Щеше да простиш. Децата са най-прощаващите същества.

Зависи.
Ето например, аз я укорявам и в момента заради това, че така и не се омъжи повторно. В нейните очи, е направила жертва заради мен, за да може да ми се посвети изцяло. Но аз не съм искала тази жертва и тя не е бивало да я прави. Тежи ми, че опосредено, аз съм причината тя да се лиши в известна степен от шанс за нов живот.
Това имах предвид и по напред в темата, когато написах, че тези жертви, вкл. на стоящите в нещастен брак, са неподирени жертви. Всеки човек има право на щастие. Родителите също са хора. И в голяма степен от тяхното щастие зависи щастието на децата им.

Препоръчани теми

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Защо искате деца ?

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Невъзможните хора в живота ни

Причина:

Причина: