Резюмето в торента обещава много.Благодаря ви Blanka и lacunababe 
Да имате спокойни и щастливи, почивни дни,вие и всеки посетител в темата!
Да имате спокойни и щастливи, почивни дни,вие и всеки посетител в темата!
- Публикувана: 14 септ. 2011, 08:56 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2011, 13:59 ч.
Езел / Иийт Озшенер * Ezel / Yiğit Özşener - тема 99 - НОВИ ПРОЕКТИ
Този клип казва всичко! Благодаря ти, късмет Невероятен е!
Поиграйках си с някакъв вариант на резюмета за епизодите на Бръмчалката
Да ги сложим на първа страница.
AL YAZMALIM резюмета на епизодите
Невероятен е! Поиграйках си с някакъв вариант на резюмета за епизодите на Бръмчалката
Да ги сложим на първа страница.AL YAZMALIM резюмета на епизодите
B l a n k a, lacunababe, огромно благодаря за "Белия ангел" .
В България във всеки град, дори във всяко по-голямо село има старчески дом. В младостта си не разбираме какво изживява всеки възрастен човек. Забравяме, че те също имат нужда от приятел, от човек с когото да поговорят. Те не са престанали да мечтаят, да чувстват и да се радват, но ние, понякога с пренебрежението си, ги караме да забравят мечтите си.
Нека не забравяме, че и ние ще остареем някой ден....
.В България във всеки град, дори във всяко по-голямо село има старчески дом. В младостта си не разбираме какво изживява всеки възрастен човек. Забравяме, че те също имат нужда от приятел, от човек с когото да поговорят. Те не са престанали да мечтаят, да чувстват и да се радват, но ние, понякога с пренебрежението си, ги караме да забравят мечтите си.
Нека не забравяме, че и ние ще остареем някой ден....
Дискретност е второто ми име 
Хей, Вестоноске, винаги успяваш да ме усмихнеш
Здравейте
Вчера цялата вечер и нощ ме оставиха без нет. За разлика от Ники обаче нямаше с кого да се боря, защото даже си бяха сменили телефона. След малко ще пусна реюмето на втора серия на Забрадката. Лакун,
страхотна работа си свършила, ловим те.
Даж, наистина страхотни снимки. Баръш и Нимет (е, не мога да й запомня името на таз мома) яко пръскат чар. Струва ми се, че са много положителни личности.
Вчера цялата вечер и нощ ме оставиха без нет. За разлика от Ники обаче нямаше с кого да се боря, защото даже си бяха сменили телефона. След малко ще пусна реюмето на втора серия на Забрадката. Лакун,
страхотна работа си свършила, ловим те. Даж, наистина страхотни снимки. Баръш и Нимет (е, не мога да й запомня името на таз мома) яко пръскат чар. Струва ми се, че са много положителни личности.
МОЕТО МОМИЧЕ С ЧЕРВЕНА ЗАБРАДКА
Епизод 2
В дома на Асийе. Майка й се тревожи. Пристига Осман с жена си. „Какво е станало рано рано.. Какъв е проблемът на момичето? Не иска Метин ли? Добре, да не го иска. Тя губи. Звънихте ли, говорихте ли?“ Майката: „Не. Не остана място, на което да не сме погледнали. И полицията я търси“. Ипек: „Майко, има ли някакви пари, как ще избяга без пари?!“ Осман: “Добре, Ипек. Звъни на сестра си. Добре, няма никакъв съпруг. Да си остане, да изсъхне. Зафер е прав. Казва й, че вече се счита за сгодена. Да не обикаля много по улиците, че ще тръгнат приказки. Какво лошо има в това?! Брат й е, да не го ли казва?! Но във вашето семейство няма такова нещо. Това се обяснява в детска възраст. Сега ще се върне вкъщи, но... как ще се върне?!“ Майката: „А-а, дъщеря ми няма да направи нещо срамно, не говори така!“. Осман: “Майко, не искам да те тревожа, но ако това момиче не го заловиш в ръцете на някой тип, то значи, че аз нищо не разбирам от тези работи“.
В същото време търсят и Иляс. Семейството се събира в сервиза. Бащата обяснява, че е търсил къде ли не, дори в болниците, и телефонът му бил изключен. Докато говорят, в сервиза докарват нов мотор, изпратен на Иляс от Хелин.
Иляс и Асийе пристигат в рибарника. Искат риба, били гладни. Хикмет баба им казва, че това не е ресторант, сами да си изберат риба и момичето да я приготви на откритото огнище. Така и правят. Джемшит се появява и ги гледа, а старецът го успокоява, че няма нищо, той ще се погрижи. Джемшит се прибира в къщата, сяда на леглото, отвън се чуват гласовете и смехът на младите. Те се смесват с женски глас от неговите спомени, който се смее и му казва: „Изобщо не се притеснявай...“ и продължава да му бърбори. Той си ляга.
Междувременно майката и бащата на Иляс продължават да се разправят защо момчето го няма. Майката го укорява, че само и единствено го интересува кара ли той мотор или не, а бащата казва: „Какво да направя. Да го оставя с мотора да си свърши живота ли? Да остане сакат ли?!“ Майката: „Ако не намериш до довечера сина ми, аз отивам при дъщеря ми, да знаеш!“.
Иляс и Асийе похапват риба и той й разказва за моторите и за това, че е невъзможно да върши тази работа без спонсор. А тя: „Тази работа е опасна. Според мен трябва да си намериш друга“. Иляс: „Друга ли? Каква друга?! Да зарежа моторите, да отворя кафене ли?!“. Асийе: „Не съм казала това. Но според мен това не е професия. Това е спорт, нали така?“. Иляс: „Колко пъти да ти обяснявам?! Ти имаш ли причина да живееш? Аз имам. Моята причина да живея са моторите“. А наум си казва: „Не било професия! Ти върви, стани банков директор...“.
В дома на Асийе разпитват приятелката й дали знае нещо, къде е отишла. Притискат я, но момичето нищо не знае.
Асийе и Иляс са седнали на един хълм. Той я пита какво мисли да прави, вече е станало вечер, има ли план, наистина ли не мисли да се върне вкъщи. Тя отговаря, че не може ей така да избяга, да си проветри главата и да се върне. Иляс я пита какво ще прави по улиците. Асийе: „Не знам. Но не искам да се върна вкъщи.“ Иляс започва да й обяснява, че и него не го разбират вкъщи, но Асийе го прекъсва: „Но ти си мъж. Можеш да се прибереш у дома, когато пожелаеш. И когато се върнеш, ще си продължиш живота. При мен положението е различно. Ти се прибирай, аз ще намеря изход“. Тогава Иляс й казва, че къщата на негов приятел е празна, да иде там, да си събере мислите.
Хикмет баба носи храна на Джемшит. Моли го да се нахрани, преди да заспи. Казва му: „Знам защо се разстрои днес. Заради тези, които дойдоха. Е, млади са. Гласовете им нямат мярка. Ти не се разстройвай. Повече никого няма да взема за чифлика.
Иляс и Асийе пристигат в къщата на Хелин. Охраната й звъни, за да потвърди думите му, че е поканен да отсяда, когато пожелае. Хелин се разпорежда да го приемат, да го почерпят и нищо да не липсва. Разговорът чува партньорът й, бившият шампион. Кара й се, че е останала до късно и да вървят да хапнат, но тя казва, че мисли да се отбие при баща си. Партньорът: „Какво става, Хелин? Изведнъж в живота ти влезе Иляс Авджъ, сутринта му изпрати нов мотор, сега разбирам, че си го поканила вкъщи. Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?“ Хелин: „Че какво може да има. Подкрепям един спортист“. Партньорът й си тръгва, а тя потегля към къщата, в която е Иляс.
Междувременно Иляс и Асийе вечерят пред камината. Предлага й да й поръча кола, ако не пие бира, а тя: „Не, скъпи, аз пия бира“. Танцуват.
Полицейският началник отива в дома на Асийе. Успокоява семейството, че ако се е случило нещо лошо с Асийе, вече щяха да са научили. Поставени са под наблюдение гарата, автобусите, влаковете, всичко... Става ясно, че бащата на Асийе е бившият полицейски началник. Сегашният се обръща към него с „шефе“ и казва, че е дошъл да рапортува. Но бащата го отрязва, че вече е пенсионер. Той да рапортувал на собствения си началник. Бащата: „Е, щом не сте донесли вести за дъщеря ми, аз ще гледам новините“ и без повече да слуша, излиза. Майката: „Ще полудея от тревога. Къде е по това време на нощта, какво прави по улиците“. Полицейският началник пита дали Асийе си има любим, но сестрата: „За Бога, няма си. Тя никого не харесва“.
Иляс и Асийе лежат пред камината. Той я пита защо е избягала, тя разказва, че се е скарала с брат си и му признава, че се опитват да я омъжат. После го пита неговият проблем пък какъв е, защо е избягал от къщи. Иляс признава, че не е избягал, а баща му го е изгонил и обяснява защо. Гледа я и си мисли: „Ако я целуна, ще се изплаши ли? Ще избяга ли от мен?“. Целува я и: „Сякаш за първи път целувам момиче. Сега сърцето ми ще спре“. И в този момент пристига Хелин. Щом я вижда през прозореца, Асийе: „Това ли е приятелят, за когото говореше? Тази жена ли е собственикът на къщата?!“ Той: „Да, тя ми е приятел от спорта. В този момент влиза Хелин, изненадва се, но казва: „Не си разваляйте настроението, забравила съм една важна папка, ще я взема и веднага си тръгвам. Забавлявайте се.“ Хелин излиза, а след нея веднага Асийе казва, че се качва в стаята си, а сутринта ще си тръгне незабавно. Той пита защо, а тя отговаря, че е видяла колко се е разстроила Хелин, че той води момиче в къщата на любимата си, което е срамно. Иляс: „Какво говориш?! Тя не ми е любима, тя ми е приятелка“. Асийе: „На мен изобщо не ми се стори така. Щеше да припадне, като ме видя“. През това време Хелин пред огледалото в банята се опитва да се вземе в ръце: „По дяволите, изложи се. Ти, ти попита ли първо с кого е дошъл?! Добре, спокойно. Дошла си за важна папка, това е...“ Отива при Иляс и двамата взаимно се извиняват. Той я изпраща до колата и си говорят за мотора, който тя му е изпратила сутринта. Асийе ги вижда през прозореца и си мисли: „Такъв тип ли бил Иляс, имайки връзка, искаше да избяга с мен ли?!“. Иляс се връща в къщата и вижда, че Хелин е забравила папката: „Не е дошла заради папката. Тогава защо се изтърси?! При това ми е пратила и мотор. Ако чуе баща ми... оле, майко“. След това се опитва да говори с Асийе, но тя не отваря вратата. Иляс: „Исках да ти разясня положението, но ти не си длъжна да ме изслушаш, ти си знаеш“ и си тръгва.
Осман пристига сутринта в дома на Асийе, носи топли закуски, кара се, че майката е в тежко състояние, че нищо не е яла, казва й да не мисли. Майката: „След като нямаш деца, няма да ме разбереш, Осман“. Преди да си тръгне, той й го връща: „Ще я намерят по някакъв начин, ама в какво състояние ще я намерят...“
Сутринта Асийе става да си заминава от къщата, а Иляс й казва: „Само едно ще ти кажа – не вярвай на всичко, което виждаш. То може да бъде напълно различно“. Тя: „Не си длъжен да ми обясняваш“. Той: „Не съм, но не разрешавам онази жена да се счита за моя любима.“ Тя: „Какво ме интересува!“ Той: „И щом тръгваме – Ако искаш, не казвай, че си била с мен тази нощ и прочее“... Тръгват с мотора да я закара. По пътя ги спира полицейски пост, залавят ги и ги водят в участъка. Там Зафер се нахвърля на Иляс. Става бой. Пристига семейството на Асийе. Сестра й: „С това момче ли прекара нощта?“ Асийе: „Майко, в живота ми нищо не се е случило. Снощи останах в къщата на приятел. Собственикът на къщата е жена. За Бога, пуснете момчето. Ще полудея! Бате, чуй ме. Нямам никаква връзка с това момче. Между нас нищо не е станало. Имаме общи приятели”. Зафер продължава да скача срещу Иляс и да крещи и ги разтървава полицейския началник, който заплашва Зафер, че ще го пречука, а пък Иляс го праща в ареста да се успокои. После в кабинета на началника са събрани семействата. Бащата на Иляс казва, че ако двамата се обичат, няма да им пречат, дори ще се радват. Но Асийе отговаря , че няма никакъв приятел, че с Иляс не се е случило нищо и че не са прекарали нощта заедно. В този момент въвеждат Иляс и пред него Асийе повтаря, че нямат нищо общо, че я е стегнала душата и останала в къщата на приятел. А Иляс дошъл сутринта и предложил да я откара. Иляс си мисли защо го казва – за да го спаси ли или пък за да не види повече лицето му. И на глас: „Вярно казва, между нас нищо не се случи. Не би могло да се случи”. Полицейският началник пуска всички да си вървят, но задържа Зафер в участъка. Казва му, че ако се разчуе какво е станало в полицейското управление, здраво ще си изпати. И го предупреждава, че ако разбере само за един удар, ако се доближи до Иляс, той ще го затрие и ще го изхвърли от полицията.
Иляс и Тамир. Тамир го пита какво е положението вкъщи, Иляс отговаря: „Безмълвно. Трябва да видя Асийе, но как ще го направя, не знам. Ще полудея. Де да бях им казал: Да, легнах с момичето, женим се! Още не мога да повярвам как я оставих на тези ужасни хора”. Тамир: „Ти ума ли си загуби. Брат й не е човек, как ще те остави да се ожениш за момиче, което познаваш от два дни?!”. Иляс: „Ами ако я обичам от дълго време?” Тамир: „Защо смяташ, че притежаваш това момиче. Умът ти в главата ли ти е?! Тая глава има много да тегли”. След това Тамир му показва новия мотор, който е пристигнал, и му напомня, че баща му ще му държи сметка за него. Предупреждава го, че пак ще възникне проблем. Но Иляс казва: „Моето бъдеще е тук, бате”.
В следващите дни Иляс минава или виси пред къщата на Асийе, но брат й зорко я наблюдава и тя на практика е затворена в стаята си. Една сутрин бащата на Асийе й съобщава, че ще дойде момчето от Истанбул, иска да се види с нея.
Зафер и Осман в магазина. Първо си говорят за наказанието, което началникът наложи на Зафер, после минават към Асийе. Осман, казва, че момичето не е сторило грях, че нищо не се е случило, да се успокои. Зафер не вярва. Осман: „Няма значение. Минало-заминало. Едно момиче 1000 души го искат, един го взима”. И след това му разкрива „тънката” си стратегия, а именно да доведе Метин отново да се види с Асийе. Зафер: „Луд ли си, след такава история този човек ще я вземе ли?!” Осман: „Ще я вземе. Пристига днес”. Зафер: „Асийе няма да се види с него.” Осман: „Няма ли, че тя каза „става, да дойде.” И обяснява – между Иляс и Асийе имало ли е нещо, нямало ли е… няма значение. Но в резултат те казали, че е нямало нищо. Но това момче, ако е с чисто сърце, след като обикаля с момичето, не би ли трябвало да каже, че я обича. Да, но той не е казал. Асийе е била наранена и какво… хоп, казала е на Метин да дойде. В този момент пристига снахата на Иляс. Зафер си тръгва. Осман: „Какво правиш тук” Айча: „Наеми я вече тази къща”. И обяснява, че вече нито минута не иска да остане при свекърва си. Назовава конкретен квартал и иска от Осман да й наеме една от къщите в него. Той реагира, че са много скъпи. А тя пък подмята, че имат закрит гараж, ще може спокойно да влиза и да излиза и ще може да се виждат и през деня и добавя: „Според мен, разведи се вече. И деца нямаш…”. Тогава Осман й казва, че няма и представа каква е ситуацията и тогава жената разбира кое е момичето, с което е бил Иляс.
Асийе е с приятелката си. Тя я разпитва какво е станало и каква работа има да обикаля с момче, което не обича. Пита я да не би да се жени. Асийе не й казва истината. Тогава се появява Метин с букет цветя и Асийе използва момента да се измъкне с него извън къщи. Отиват на ресторант, но наблизо е Иляс и ги вижда. Метин и Асийе сядат на една маса, Иляс – на тяхната. Метин се опитва да продължи, но в един момент пита: „Абе, братко, какво правиш тук, с годеницата ми имаме личен разговор“. Илас: ”Да не би да ти е годеница?“. Метин: „Да, годеница ми е“. Иляс: „Поздравления“. Асийе се намесва, че този човек ги е обезпокоил и за секунди става бой. Иляс хваща за ръка Асийе и я извлича от ресторанта. Метин се опитва да ги последва, но приятелите на Иляс го спират и му казват: „Той е луд човек с нож. Влюбен е в Асийе. Който я приближи, изгаря.” Иляс замъква Асийе насаме, той й държи сметка за годеника, тя пък му припомня за Хелин. „Виж какво, направих каквото поиска. Казах, че не сме преспали в една и съща къща. Спасих те, ето”. Иляс: „Казах го, за да спася теб. Какво да бях казал – че цяла нощ сме се любили като луди ли, това ли да бях им казал?!” Започват да се целуват, но приятелите на Иляс идват да ги предупредят, че се задава полиция, и двамата се качват на мотора и отпрашват. По пътя тя си мисли, че той е луд, а той за нея, че е инат. Иляс на ум: „Повече никой няма да я отнеме от мен. Докато умра, няма да пусна ръката й”.
Иляс отвежда Асийе в една лятна къща. Казва й, че там никой няма да ги намери. Гали я: „Асийе, ти трепериш. Много си красива. Колко дни с теб заспивам, с теб се събуждам. Остави ме малко да вдъхна аромата ти.” Тя: „Иляс, спри, моля те, не разбирам какво се случва. Хайде да си вървим”.
Междувременно Метин отива да се оплаче в полицията. Обяснява, че онзи тип бил влюбен в момичето и че имал нож. Е, ножът дали го е извадил или не го е извадил, точно не си спомнял, но.. В крайна сметка полицейският началник разбира, че става дума за Асийе. Нарежда на хората си да намерят Иляс. В това време пристига Осман и прибира Метин, без да е подал жалба.
Асийе и Иляс се обличат. Той я пита дали се е разсърдила. Казва й: „Ти мен не ме познаваш добре. През главата ти минават хиляда и едно неща, но…” Тя: „Не, не е така.” Той: „Преди никога не съм бил такъв. Взе ме и ме отнесе. Хем съм много щастлив, хем… Асийе, не исках да те поставя в трудно положение. Но не можах да се спра. Отнесох се невнимателно”. Тя си мисли: „Да не би да съжалява? Какво му минава през главата?”. Той си мисли: „Де да имах сили да я отведа. Де да можех да й кажа: Остани с мен до край.” Тя си мисли: „Вече съм твоя. Разбери го.” Той наум: „Де да имах малко пари, да й кажа „ела”, но така как да й го кажа. Къде да я отведа? Ами ако я заведа вкъщи? Какво ще стане? Какво ще стане с мечтите ми?” Приближава се, прегръща я, целува я: „Асийе, вече не мога без теб. Не мога да се отделя от теб”. Тя си мисли: „Но ще го направиш след малко, знам. Мечтите ти са други”. На глас: „Какво ще стане сега? Метин ще подаде оплакване.” Иляс: „А ти каква работа имаше с него?” Асийе: „Тръгнах с него, за да мога да изляза откъщи”. Той: „Не можа ли да намериш по-нормална причина, за да излезеш откъщи?” Асийе го подканя да си тръгват, да не ги намерят, така и се уговарят - тя да каже, че са поговорили малко и са се разделили.
Метин се връща в къщата на Асийе. Но той иска да си върви. Казва, че щом тя не го иска, ще се отдръпне. Вече и Осман не може да го спре, но в този момент се обажда Асийе по телефона и казва, че е у баба си, че чисти там и ще остане да спи при нея. Асийе говори по телефона в момента, в който Иляс я оставя пред къщата на баба й. Влизайки, Асийе я моли да я прикрие. След миг майка й звъни на домашния телефон да провери наистина ли е там. Бабата потвърждава, че е дошла преди време, че е готвила и прочее…Вечерта Асийе си говори с баба си. Бабата: „Виж в какво състояние си. Нищо не яде. Любовта ти е отнесла главата. И защо бягате по улиците? Момчето да иде при баща ти, да му каже, че те обича и готово”. Асийе отговаря, че се познават отскоро и може л така, без да са се опознали, да я иска. Бабата припомня, че навремето са се искали, без изобщо да се познават и без да са се виждали. Разпитва я за Иляс – какво работи и прочее, каква заплата взима и след като разбира, че се занимава със спорт и не получава заплата, казва: „Нищо, важното е да е мъж”.
У Асийе Метин пие със Зафер. Става ясно, че другите са тръгнали към дома на бабата, за да приберат Асийе. През това време Иляс идва при Асийе. Казва „Разхождах се и като погледнах – дошъл съм тук.” Бабата търси Асийе, но Иляс я спира: „Трябва да ти кажа нещо много важно”. Иляс си мисли: „Ако й кажа: Ела с мен, не ме оставяй от този миг до края на света, ще ме последва ли?”. Асийе си мисли: „Ако ми каже ела с мен, какво ще направя? Къде ще се подслоним. Как безнадеждно ме гледа”. В този момент се появява Осман. Край на втори епизод.
Епизод 2
В дома на Асийе. Майка й се тревожи. Пристига Осман с жена си. „Какво е станало рано рано.. Какъв е проблемът на момичето? Не иска Метин ли? Добре, да не го иска. Тя губи. Звънихте ли, говорихте ли?“ Майката: „Не. Не остана място, на което да не сме погледнали. И полицията я търси“. Ипек: „Майко, има ли някакви пари, как ще избяга без пари?!“ Осман: “Добре, Ипек. Звъни на сестра си. Добре, няма никакъв съпруг. Да си остане, да изсъхне. Зафер е прав. Казва й, че вече се счита за сгодена. Да не обикаля много по улиците, че ще тръгнат приказки. Какво лошо има в това?! Брат й е, да не го ли казва?! Но във вашето семейство няма такова нещо. Това се обяснява в детска възраст. Сега ще се върне вкъщи, но... как ще се върне?!“ Майката: „А-а, дъщеря ми няма да направи нещо срамно, не говори така!“. Осман: “Майко, не искам да те тревожа, но ако това момиче не го заловиш в ръцете на някой тип, то значи, че аз нищо не разбирам от тези работи“.
В същото време търсят и Иляс. Семейството се събира в сервиза. Бащата обяснява, че е търсил къде ли не, дори в болниците, и телефонът му бил изключен. Докато говорят, в сервиза докарват нов мотор, изпратен на Иляс от Хелин.
Иляс и Асийе пристигат в рибарника. Искат риба, били гладни. Хикмет баба им казва, че това не е ресторант, сами да си изберат риба и момичето да я приготви на откритото огнище. Така и правят. Джемшит се появява и ги гледа, а старецът го успокоява, че няма нищо, той ще се погрижи. Джемшит се прибира в къщата, сяда на леглото, отвън се чуват гласовете и смехът на младите. Те се смесват с женски глас от неговите спомени, който се смее и му казва: „Изобщо не се притеснявай...“ и продължава да му бърбори. Той си ляга.
Междувременно майката и бащата на Иляс продължават да се разправят защо момчето го няма. Майката го укорява, че само и единствено го интересува кара ли той мотор или не, а бащата казва: „Какво да направя. Да го оставя с мотора да си свърши живота ли? Да остане сакат ли?!“ Майката: „Ако не намериш до довечера сина ми, аз отивам при дъщеря ми, да знаеш!“.
Иляс и Асийе похапват риба и той й разказва за моторите и за това, че е невъзможно да върши тази работа без спонсор. А тя: „Тази работа е опасна. Според мен трябва да си намериш друга“. Иляс: „Друга ли? Каква друга?! Да зарежа моторите, да отворя кафене ли?!“. Асийе: „Не съм казала това. Но според мен това не е професия. Това е спорт, нали така?“. Иляс: „Колко пъти да ти обяснявам?! Ти имаш ли причина да живееш? Аз имам. Моята причина да живея са моторите“. А наум си казва: „Не било професия! Ти върви, стани банков директор...“.
В дома на Асийе разпитват приятелката й дали знае нещо, къде е отишла. Притискат я, но момичето нищо не знае.
Асийе и Иляс са седнали на един хълм. Той я пита какво мисли да прави, вече е станало вечер, има ли план, наистина ли не мисли да се върне вкъщи. Тя отговаря, че не може ей така да избяга, да си проветри главата и да се върне. Иляс я пита какво ще прави по улиците. Асийе: „Не знам. Но не искам да се върна вкъщи.“ Иляс започва да й обяснява, че и него не го разбират вкъщи, но Асийе го прекъсва: „Но ти си мъж. Можеш да се прибереш у дома, когато пожелаеш. И когато се върнеш, ще си продължиш живота. При мен положението е различно. Ти се прибирай, аз ще намеря изход“. Тогава Иляс й казва, че къщата на негов приятел е празна, да иде там, да си събере мислите.
Хикмет баба носи храна на Джемшит. Моли го да се нахрани, преди да заспи. Казва му: „Знам защо се разстрои днес. Заради тези, които дойдоха. Е, млади са. Гласовете им нямат мярка. Ти не се разстройвай. Повече никого няма да взема за чифлика.
Иляс и Асийе пристигат в къщата на Хелин. Охраната й звъни, за да потвърди думите му, че е поканен да отсяда, когато пожелае. Хелин се разпорежда да го приемат, да го почерпят и нищо да не липсва. Разговорът чува партньорът й, бившият шампион. Кара й се, че е останала до късно и да вървят да хапнат, но тя казва, че мисли да се отбие при баща си. Партньорът: „Какво става, Хелин? Изведнъж в живота ти влезе Иляс Авджъ, сутринта му изпрати нов мотор, сега разбирам, че си го поканила вкъщи. Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?“ Хелин: „Че какво може да има. Подкрепям един спортист“. Партньорът й си тръгва, а тя потегля към къщата, в която е Иляс.
Междувременно Иляс и Асийе вечерят пред камината. Предлага й да й поръча кола, ако не пие бира, а тя: „Не, скъпи, аз пия бира“. Танцуват.
Полицейският началник отива в дома на Асийе. Успокоява семейството, че ако се е случило нещо лошо с Асийе, вече щяха да са научили. Поставени са под наблюдение гарата, автобусите, влаковете, всичко... Става ясно, че бащата на Асийе е бившият полицейски началник. Сегашният се обръща към него с „шефе“ и казва, че е дошъл да рапортува. Но бащата го отрязва, че вече е пенсионер. Той да рапортувал на собствения си началник. Бащата: „Е, щом не сте донесли вести за дъщеря ми, аз ще гледам новините“ и без повече да слуша, излиза. Майката: „Ще полудея от тревога. Къде е по това време на нощта, какво прави по улиците“. Полицейският началник пита дали Асийе си има любим, но сестрата: „За Бога, няма си. Тя никого не харесва“.
Иляс и Асийе лежат пред камината. Той я пита защо е избягала, тя разказва, че се е скарала с брат си и му признава, че се опитват да я омъжат. После го пита неговият проблем пък какъв е, защо е избягал от къщи. Иляс признава, че не е избягал, а баща му го е изгонил и обяснява защо. Гледа я и си мисли: „Ако я целуна, ще се изплаши ли? Ще избяга ли от мен?“. Целува я и: „Сякаш за първи път целувам момиче. Сега сърцето ми ще спре“. И в този момент пристига Хелин. Щом я вижда през прозореца, Асийе: „Това ли е приятелят, за когото говореше? Тази жена ли е собственикът на къщата?!“ Той: „Да, тя ми е приятел от спорта. В този момент влиза Хелин, изненадва се, но казва: „Не си разваляйте настроението, забравила съм една важна папка, ще я взема и веднага си тръгвам. Забавлявайте се.“ Хелин излиза, а след нея веднага Асийе казва, че се качва в стаята си, а сутринта ще си тръгне незабавно. Той пита защо, а тя отговаря, че е видяла колко се е разстроила Хелин, че той води момиче в къщата на любимата си, което е срамно. Иляс: „Какво говориш?! Тя не ми е любима, тя ми е приятелка“. Асийе: „На мен изобщо не ми се стори така. Щеше да припадне, като ме видя“. През това време Хелин пред огледалото в банята се опитва да се вземе в ръце: „По дяволите, изложи се. Ти, ти попита ли първо с кого е дошъл?! Добре, спокойно. Дошла си за важна папка, това е...“ Отива при Иляс и двамата взаимно се извиняват. Той я изпраща до колата и си говорят за мотора, който тя му е изпратила сутринта. Асийе ги вижда през прозореца и си мисли: „Такъв тип ли бил Иляс, имайки връзка, искаше да избяга с мен ли?!“. Иляс се връща в къщата и вижда, че Хелин е забравила папката: „Не е дошла заради папката. Тогава защо се изтърси?! При това ми е пратила и мотор. Ако чуе баща ми... оле, майко“. След това се опитва да говори с Асийе, но тя не отваря вратата. Иляс: „Исках да ти разясня положението, но ти не си длъжна да ме изслушаш, ти си знаеш“ и си тръгва.
Осман пристига сутринта в дома на Асийе, носи топли закуски, кара се, че майката е в тежко състояние, че нищо не е яла, казва й да не мисли. Майката: „След като нямаш деца, няма да ме разбереш, Осман“. Преди да си тръгне, той й го връща: „Ще я намерят по някакъв начин, ама в какво състояние ще я намерят...“
Сутринта Асийе става да си заминава от къщата, а Иляс й казва: „Само едно ще ти кажа – не вярвай на всичко, което виждаш. То може да бъде напълно различно“. Тя: „Не си длъжен да ми обясняваш“. Той: „Не съм, но не разрешавам онази жена да се счита за моя любима.“ Тя: „Какво ме интересува!“ Той: „И щом тръгваме – Ако искаш, не казвай, че си била с мен тази нощ и прочее“... Тръгват с мотора да я закара. По пътя ги спира полицейски пост, залавят ги и ги водят в участъка. Там Зафер се нахвърля на Иляс. Става бой. Пристига семейството на Асийе. Сестра й: „С това момче ли прекара нощта?“ Асийе: „Майко, в живота ми нищо не се е случило. Снощи останах в къщата на приятел. Собственикът на къщата е жена. За Бога, пуснете момчето. Ще полудея! Бате, чуй ме. Нямам никаква връзка с това момче. Между нас нищо не е станало. Имаме общи приятели”. Зафер продължава да скача срещу Иляс и да крещи и ги разтървава полицейския началник, който заплашва Зафер, че ще го пречука, а пък Иляс го праща в ареста да се успокои. После в кабинета на началника са събрани семействата. Бащата на Иляс казва, че ако двамата се обичат, няма да им пречат, дори ще се радват. Но Асийе отговаря , че няма никакъв приятел, че с Иляс не се е случило нищо и че не са прекарали нощта заедно. В този момент въвеждат Иляс и пред него Асийе повтаря, че нямат нищо общо, че я е стегнала душата и останала в къщата на приятел. А Иляс дошъл сутринта и предложил да я откара. Иляс си мисли защо го казва – за да го спаси ли или пък за да не види повече лицето му. И на глас: „Вярно казва, между нас нищо не се случи. Не би могло да се случи”. Полицейският началник пуска всички да си вървят, но задържа Зафер в участъка. Казва му, че ако се разчуе какво е станало в полицейското управление, здраво ще си изпати. И го предупреждава, че ако разбере само за един удар, ако се доближи до Иляс, той ще го затрие и ще го изхвърли от полицията.
Иляс и Тамир. Тамир го пита какво е положението вкъщи, Иляс отговаря: „Безмълвно. Трябва да видя Асийе, но как ще го направя, не знам. Ще полудея. Де да бях им казал: Да, легнах с момичето, женим се! Още не мога да повярвам как я оставих на тези ужасни хора”. Тамир: „Ти ума ли си загуби. Брат й не е човек, как ще те остави да се ожениш за момиче, което познаваш от два дни?!”. Иляс: „Ами ако я обичам от дълго време?” Тамир: „Защо смяташ, че притежаваш това момиче. Умът ти в главата ли ти е?! Тая глава има много да тегли”. След това Тамир му показва новия мотор, който е пристигнал, и му напомня, че баща му ще му държи сметка за него. Предупреждава го, че пак ще възникне проблем. Но Иляс казва: „Моето бъдеще е тук, бате”.
В следващите дни Иляс минава или виси пред къщата на Асийе, но брат й зорко я наблюдава и тя на практика е затворена в стаята си. Една сутрин бащата на Асийе й съобщава, че ще дойде момчето от Истанбул, иска да се види с нея.
Зафер и Осман в магазина. Първо си говорят за наказанието, което началникът наложи на Зафер, после минават към Асийе. Осман, казва, че момичето не е сторило грях, че нищо не се е случило, да се успокои. Зафер не вярва. Осман: „Няма значение. Минало-заминало. Едно момиче 1000 души го искат, един го взима”. И след това му разкрива „тънката” си стратегия, а именно да доведе Метин отново да се види с Асийе. Зафер: „Луд ли си, след такава история този човек ще я вземе ли?!” Осман: „Ще я вземе. Пристига днес”. Зафер: „Асийе няма да се види с него.” Осман: „Няма ли, че тя каза „става, да дойде.” И обяснява – между Иляс и Асийе имало ли е нещо, нямало ли е… няма значение. Но в резултат те казали, че е нямало нищо. Но това момче, ако е с чисто сърце, след като обикаля с момичето, не би ли трябвало да каже, че я обича. Да, но той не е казал. Асийе е била наранена и какво… хоп, казала е на Метин да дойде. В този момент пристига снахата на Иляс. Зафер си тръгва. Осман: „Какво правиш тук” Айча: „Наеми я вече тази къща”. И обяснява, че вече нито минута не иска да остане при свекърва си. Назовава конкретен квартал и иска от Осман да й наеме една от къщите в него. Той реагира, че са много скъпи. А тя пък подмята, че имат закрит гараж, ще може спокойно да влиза и да излиза и ще може да се виждат и през деня и добавя: „Според мен, разведи се вече. И деца нямаш…”. Тогава Осман й казва, че няма и представа каква е ситуацията и тогава жената разбира кое е момичето, с което е бил Иляс.
Асийе е с приятелката си. Тя я разпитва какво е станало и каква работа има да обикаля с момче, което не обича. Пита я да не би да се жени. Асийе не й казва истината. Тогава се появява Метин с букет цветя и Асийе използва момента да се измъкне с него извън къщи. Отиват на ресторант, но наблизо е Иляс и ги вижда. Метин и Асийе сядат на една маса, Иляс – на тяхната. Метин се опитва да продължи, но в един момент пита: „Абе, братко, какво правиш тук, с годеницата ми имаме личен разговор“. Илас: ”Да не би да ти е годеница?“. Метин: „Да, годеница ми е“. Иляс: „Поздравления“. Асийе се намесва, че този човек ги е обезпокоил и за секунди става бой. Иляс хваща за ръка Асийе и я извлича от ресторанта. Метин се опитва да ги последва, но приятелите на Иляс го спират и му казват: „Той е луд човек с нож. Влюбен е в Асийе. Който я приближи, изгаря.” Иляс замъква Асийе насаме, той й държи сметка за годеника, тя пък му припомня за Хелин. „Виж какво, направих каквото поиска. Казах, че не сме преспали в една и съща къща. Спасих те, ето”. Иляс: „Казах го, за да спася теб. Какво да бях казал – че цяла нощ сме се любили като луди ли, това ли да бях им казал?!” Започват да се целуват, но приятелите на Иляс идват да ги предупредят, че се задава полиция, и двамата се качват на мотора и отпрашват. По пътя тя си мисли, че той е луд, а той за нея, че е инат. Иляс на ум: „Повече никой няма да я отнеме от мен. Докато умра, няма да пусна ръката й”.
Иляс отвежда Асийе в една лятна къща. Казва й, че там никой няма да ги намери. Гали я: „Асийе, ти трепериш. Много си красива. Колко дни с теб заспивам, с теб се събуждам. Остави ме малко да вдъхна аромата ти.” Тя: „Иляс, спри, моля те, не разбирам какво се случва. Хайде да си вървим”.
Междувременно Метин отива да се оплаче в полицията. Обяснява, че онзи тип бил влюбен в момичето и че имал нож. Е, ножът дали го е извадил или не го е извадил, точно не си спомнял, но.. В крайна сметка полицейският началник разбира, че става дума за Асийе. Нарежда на хората си да намерят Иляс. В това време пристига Осман и прибира Метин, без да е подал жалба.
Асийе и Иляс се обличат. Той я пита дали се е разсърдила. Казва й: „Ти мен не ме познаваш добре. През главата ти минават хиляда и едно неща, но…” Тя: „Не, не е така.” Той: „Преди никога не съм бил такъв. Взе ме и ме отнесе. Хем съм много щастлив, хем… Асийе, не исках да те поставя в трудно положение. Но не можах да се спра. Отнесох се невнимателно”. Тя си мисли: „Да не би да съжалява? Какво му минава през главата?”. Той си мисли: „Де да имах сили да я отведа. Де да можех да й кажа: Остани с мен до край.” Тя си мисли: „Вече съм твоя. Разбери го.” Той наум: „Де да имах малко пари, да й кажа „ела”, но така как да й го кажа. Къде да я отведа? Ами ако я заведа вкъщи? Какво ще стане? Какво ще стане с мечтите ми?” Приближава се, прегръща я, целува я: „Асийе, вече не мога без теб. Не мога да се отделя от теб”. Тя си мисли: „Но ще го направиш след малко, знам. Мечтите ти са други”. На глас: „Какво ще стане сега? Метин ще подаде оплакване.” Иляс: „А ти каква работа имаше с него?” Асийе: „Тръгнах с него, за да мога да изляза откъщи”. Той: „Не можа ли да намериш по-нормална причина, за да излезеш откъщи?” Асийе го подканя да си тръгват, да не ги намерят, така и се уговарят - тя да каже, че са поговорили малко и са се разделили.
Метин се връща в къщата на Асийе. Но той иска да си върви. Казва, че щом тя не го иска, ще се отдръпне. Вече и Осман не може да го спре, но в този момент се обажда Асийе по телефона и казва, че е у баба си, че чисти там и ще остане да спи при нея. Асийе говори по телефона в момента, в който Иляс я оставя пред къщата на баба й. Влизайки, Асийе я моли да я прикрие. След миг майка й звъни на домашния телефон да провери наистина ли е там. Бабата потвърждава, че е дошла преди време, че е готвила и прочее…Вечерта Асийе си говори с баба си. Бабата: „Виж в какво състояние си. Нищо не яде. Любовта ти е отнесла главата. И защо бягате по улиците? Момчето да иде при баща ти, да му каже, че те обича и готово”. Асийе отговаря, че се познават отскоро и може л така, без да са се опознали, да я иска. Бабата припомня, че навремето са се искали, без изобщо да се познават и без да са се виждали. Разпитва я за Иляс – какво работи и прочее, каква заплата взима и след като разбира, че се занимава със спорт и не получава заплата, казва: „Нищо, важното е да е мъж”.
У Асийе Метин пие със Зафер. Става ясно, че другите са тръгнали към дома на бабата, за да приберат Асийе. През това време Иляс идва при Асийе. Казва „Разхождах се и като погледнах – дошъл съм тук.” Бабата търси Асийе, но Иляс я спира: „Трябва да ти кажа нещо много важно”. Иляс си мисли: „Ако й кажа: Ела с мен, не ме оставяй от този миг до края на света, ще ме последва ли?”. Асийе си мисли: „Ако ми каже ела с мен, какво ще направя? Къде ще се подслоним. Как безнадеждно ме гледа”. В този момент се появява Осман. Край на втори епизод.
Препоръчани теми