Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 септ. 2011, 20:13 ч.

Объркано момиче.

  • 5 205
  • 50
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Здравейте, "мами"! Слагам думата "мами" в кавички, защото аз не съм все още майка, а почти редовен посетител на този форум, макар и с регистрация от дълго време.

Момиче съм на 19 години и половина. Реших да включа темата ми в този раздел, въпреки че бих искала да я включа в "Деца с увреждания", но ме е страх как там ще реагират родителите на написаното. От тази година съм студентка.

Ще се опитам да резюмирам проблема по този начин - има едно момче, с което се виждаме просто по приятелски, въпреки че като че ли има някакви по-дълбоки чувства между нас понякога. Ние преди бяхме УЖ гаджета, но за кратко, защото нито той, нито аз бяхме готови за сериозна интимна връзка. Той е аутист в ранен стадий (по неговите думи). Всъщност той е един съвсем нормален човек, изключвайки тази подробност - може да се грижи сам за себе си без никакъв проблем, яде по съвсем нормален начин, говори съвсем нормално без смущения или недоразбраност в говора, не е въобще агресивен към останалите хора, въпреки че понякога се ядосва много. Стигал е до там само да покаже среден пръст, но никога досега не е удрял или влизал в саморазправа с някого. Като човек е интровертен, доста затворен за непознатите и не обича шумните компании, не пие алкохол, не пуши, а от тази година той също е студент. Понякога изпада в "кризи" като че ли, защото става свръхактивен и веднъж замалко да затанцува на улицата. Има артистичен талант и е доста добър в това. С мен се държи добре на моменти - не се съобразява като че ли, че НЕ трябва да ми каже някои неща за дрехите ми или за лицето ми. Винаги ме прегръща, хваща ме за ръката на улицата дори, говори ми на гальовни имена, но това на мен вече не ми прави толкова впечатление, както в началото. Откакто му казах за всички вербални неща, които са ме наранили от него през миналата година, той сякаш започна да се страхува да не ме изгуби, защото знае, че съм крайна. Ядосва ме фактът, че започва (и ЗАПОЧНА) да се държи по адски мил начин от обикновеното, когато разбере, че е сгрешил в нещо и може би съм му се разсърдила. А в другите моменти, може и на главата да ми се качи. Аз, от своя страна, съм самотна, искам да имам човек до себе си, но дали той е правилният? Майка ми не го харесва въобще, знае за болестта му, против е характерът му и според нея мога да пострадам сериозно, ако съм в интимна връзка с него. Ето и моят въпрос - мами, не искам да прозвуча грубо, не бих искала да засегна никой родител, но питам честно - може ли човек, който има такова психично заболяване (макар че напоследък последните изследвания от 2010 година са в полза на това, че то не е такова, а соматично заболяване) да може да ми направи нещо ФИЗИЧЕСКИ, ако е в криза (той самият е казвал, че понякога усеща такива мозъчни кризи, които минавали за секунди и в този момент го заболявала главата)? Защото знаете, че това е мозък - в този случай той не функционира правилно и може да направи нещо, например убийство. Има и нещо друго - имам съмнения, че е импотентен. Не зная със сигурност, но от нещата, които ми е казвал, оставам с такова впечатление, но все пак не мога да твърдя със сигурност, защото не съм лекар, а и не съм имала възможността да узная. Имаше един път, в който ми разказваше неща и от там разбрах, че като малък е бил лунатик, но вече не е. Аз бих "полудяла" от страх, ако трябва да спя нощем с този човек и изведнъж видя, че става със затворени очи. Говорил си е насън и то не една или две думи. Ако през нощта дойде и ми забие нож в главата? От това ме е страх - не зная доколко аутистите в ранен стадий (макар че май му беше на устата да ми каже, че е в средния такъв) могат да бъдат способни на агресия или убийство дори. Понякога си правя експеримент със себе си и мислите си и мен ме е страх да бъда в една къща с него дори, когато си го представям. Ако зная, че нищо не би ми направил, сигурно бих загърбила отвратителното му отношение към мен понякога само защото е наистина добър човек. А оттам и страшно наивен - лесно могат да го излъжат за нещо, макар че с годините започна да не се поддава на такива неща и знае кога биха го използвали и кога не.

Плюс това - ако действително е импотентен, то с него не мога и деца да имам. От друга страна ми казва, че не може да си представи да прави секс с мен, защото той досега никога не се е влюбвал (за което или той си внушава, или това наистина са симптоми на болестта му) и мен ме приема по-скоро като сестра. Можело да си направим бебе ин витро. Тук няма да коментирам, смятам, че всяка една здравословно можеща да има деца жена, знае, че това е лудост.

Дори и да имаме деца - те ще бъдат също болни по генетичен път. Ще живея в самообвинения цял живот, но какво да правя, когато отново любовта ми към него се възвръща? Винаги, когато се държи мило с мен, се влюбвам в този човек. От няколко месеца ми е казал - "Искам само теб. Ако не си ти, не искам да имам връзка с каквото и да било друго момиче". От друга страна, той сам ми е казвал, че може би е бисексуален или хомосексуален.

Какво да правя? Аз самата не знам. Мен ме е страх от всякаква агресия и побоища, защото на мен са ми ги прилагали. Дали няма да съжалявам, ако след време аз бъда жената в живота му? Имам чувството, че винаги ще ме е страх да не би да направи нещо, вследствие на болестта си. Здравословна ли е такъв тип връзка?

Благодаря за прочетеният ми пост.

# 1
  • София
  • Мнения: 7 944
Ако си мое дете ще направя всичко възможно да не сте заедно.
Не си някоя престаряла стара мома, за да се хванеш за първия срещнат. Все пак си още на 19 год. ще има и други момчета в живота ти. Ще можеш  да избираш и да сравняваш  докато намериш подходящия. Жалко, че момчето е болно, дано състоянието му се подобри. Но ти имаш само 1 живот и трябва да го изживееш  добре. Може би постепенно трябва да се отдръпнеш, да останете само приятели, състуденти.
Знам, че доста майки ще ме нападнат за мнението.
Но техните деца засега са малки, отстрани е лесно.

# 2
  • Мнения: 36
Aisha, защо би направила всичко възможно, за да не сме заедно, ако аз бях твое дете? От кое би се страхувала?

Не те нападам, просто питам, защото всяко едно мнение означава много за мен в тази ситуация.

# 3
  • Мнения: 16 421
Такова нещо като "начална" форма на аутизъм няма.
Не знам доколко ти, както и той изобщо е запознат с аутизма и дали просто не си оправдава поведението с това състояние.
От написаното от теб не виждам нищо в поведението му, което да говори за състояние от аутистичният спектър.
Това момче правило ли е изследвания, диагностицирано ли е от лекар?

Иначе, ти си човекът, който преценява дали да продължите да се срещате, или не.
По повод децата и всичко останало, та ти си на 19ти години, за какви деца изобщо се замисляш и то с човек, който твърдиш че се държи зле с теб?
Запазете си приятелските отношения евентуално, но не се задълбочавай.

# 4
  • Sf
  • Мнения: 978
Никой не може да ти даде гаранция, дали ще ти направи нещо или не. Твоят страх е достатъчен индикатор, за да разбереш, че с момчето нямате общо бъдеще. Освен ако не държиш непременно да си нечия жертва.

# 5
  • Мнения: 36
Mirama, от това, което той ми е казвал, мога да съдя, че е диагностициран от лекар, когато е бил на 4 - годишна възраст. Тогава лекарят е казал, че аутизмът му ще се излекува в пубертета, но не се е излекувал. Самото момче ми каза, че много редки са случаите като неговия, в които състоянието да не му се подобри в тази възраст. И следователно, след като през изминалите години не му се е премахнало (в момента е на 18 години и половина), то ще му остане за цял живот.

Относно мен - първо, не съм лекар и не мога да съдя когото и да било за неговото здраве, било то физическо или психическо. Поради тази причина съм чела доста статии в интернет, относно аутизма и от прочетеното установих за себе си следните неща: той действително е интровертен човек, който не обича да общува с другите хора и сякаш го прави по задължение. Затворил се е в себе си и не обича социалните контакти. На моменти е свръхактивен и неслучайно дадох за пример в първия си пост, че веднъж едва не затанцува на улицата. Не вярвам да беше от приповдигнатото му настроение. Точно в същия ден, беше съвсем различен човек - дори най-сериозно ме попита: "Ние в кой град сме?". Гледаше ме сякаш ме вижда за първи път.

Обича да си преправя гласа, както е в характеристиките на аутизма. Когато седи, си мърда краката отвътре - навън. Забравя много и поради тази причина му е трудно и да учи.

# 6
  • Мнения: 16 421
zvezda_, уфффф, няма такова нещо като излекуване в пубертета за това състояние. )
С такъв човек трудно се общува, трябва доста разбиране и т.н., търпение, внимание. И то ако си сигурна че имаш желание да задълбочиш отношенията си.

# 7
  • Мнения: 36
Това означава ли, че се съмняваш, че е аутист?

# 8
  • Мнения: 16 421
Това означава ли, че се съмняваш, че е аутист?

Може и да е, може и да не е.
Ето ти сбито инфо по въпроса, а и сама можеш да си намериш достатъчно информация. Както и тук във форума има голяма тема за деца от аутистичният спектър.

http://bg.scips.eu/disabilities/Autism1.html

# 9
  • София
  • Мнения: 1 114
Бягай и се спасявай! Може да звучи жестоко и грозно и не искам да обидя хората с подобен проблем , но не виждам защо освен техния живот трябва да се погуби живота на още някой.

# 10
  • Мнения: 161
Бягай и се спасявай! Може да звучи жестоко и грозно и не искам да обидя хората с подобен проблем , но не виждам защо освен техния живот трябва да се погуби живота на още някой.
А аз бих се замислила дали не е някоя друга, по-страшна болест, оправдана с аутизъм- шизофрения, някакво др. разстройство. Възможно е да я крие от теб, а аутизмът да оправдава кризите му. Не знам.

# 11
  • Мнения: 4 556
Изобщо не ми звучи като аутизъм това. А и теорията, че през пубертета щял да се излекува  Rolling Eyes
Нещо те лъже момчето. Прочети за аутизма и сама прецени възможно ли е това да е случаят при него.

# 12
  • Мнения: 36
Здравейте, "мами"!

di74, благодаря за "откритостта" ти, ако мога така да се изразя. На моменти и аз си казвам: "Не искам да си проваля живота само заради страха да не остана сама и защото искам половинка до себе си!", но неговият характер ме привлича. Досега не съм общувала с толкова добро момче като него. От друга страна, червените лампички веднага просветват и се замислям и за многото пъти, в които съм се чувствала унижена от него и всичките комплименти, които той е правил за останали момичета, но не и за мен. Да, от няколко месеца се промени, но тези неща не се забравят.


Milk_Butter, през последните дни изчетох много за аутизма и синдрома на Аспергер. Не съм лекар, не се интересувам от медицина, но от нещата, които прочетох, останах с впечатлението, че неговото състояние е или ранен аутизъм (както казва той) или синдром на Аспергер, който също е от аутистичния спектър. Мисля, че е второто поради няколко причини: той може да говори нормално и се задълбочава в проблемите, за разлика от аутизма; обслужва се без помощ; води диалог с хората, НО говори изключително много само за своите интереси; живее в свой собствен свят, НО, за разлика от аутизма, той иска да бъде част от обществото, въпреки че предпочита да бъде усамотен; откъм моторно развитие - има "тикове", например, когато седне и шава с крака; има контакт с очите, когато води диалог с хората. Сигурно има още неща, за които в момента не мога да се сетя. Но, от друга страна, както е в характеристиките на аутистите, понякога често се спъва; смята, че постоянно се греши (от синдрома на Аспергер); много бързо забравя...

Не обича да го прегръщат или целуват, но той обожава да прегръща някой, когото чувства близък (както споменах малко по-горе, той ме хваща понякога за ръката на улицата или ме прегръща). Праща ми въздушни целувки, но, от друга страна, не изпитва сексуално привличане към отсрещния пол. Тези неща също влизат в характеристиките на аутизма (смятам, че и за синдрома на Аспергер, но ме извинете, толкова много четях през тези дни, че започнах да се обърквам).

Прочетох му тези неща и той се припозна в тях! Понякога си говорел сам, а това не мога да разбера дали е опасно състояние или е форма на шизофрения.

Последна редакция: пн, 19 сеп 2011, 20:29 от zvezda_

# 13
  • Мнения: 161
 Щом го харесваш, значи не можеш да махнеш с лека ръка и да го оставиш, разбирам те. Лично аз на твое място бих се посъветвала със специалист /психиатър/, ако е необходимо заведи и него под някакъв претекст, измисли начин. Тези разстройства не са сам едно и две. той по-добре може да те ориентира - както за състоянието му в момента, така и за развитието на нещата в бъдеще. Моля те - конслутирай се

# 14
  • София
  • Мнения: 7 944
Звезда, на твоята възраст няма как да провалиш живота си и да останеш сама. Ще има още много момчета, ще имаш избор и заедно ще се изберете с подходящата половинка. Защо си мислиш, че това момче е единственото за тебе?
Не бъркай съчувствието с любов. Забелязала съм доста момичета на твоята възраст се сприятеляват с неподходящи, трудни момчета и си правят илюзии, че могат да променят нещата.
Ако може да се промени нещо в характера - мързел,лекомислие и др., то болестното състояние не може да се промени. То може само да се задълбочава.
А родителите ти познават ли го и какво мислят по въпроса?
Моя съвет е да се отдалечиш, да си бъдете само приятели. А човека до тебе ще се яви от някъде.
Който търси - намира.
Знам, че не съм приятна на майките на увредени деца, но това са моите мисли.
Това бих казала и на дъщеря си.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт