Ние нямахме кой знае какви премеждия и слава богу.Лятото едно момченце й заби близо до окото една играчка гарка с остра човка.Изплаших се че може да е в окото,но не.Порева малко и й мина,но оченцето й посиня.Беше малкия дявол.
- Публикувана: 20 дек. 2005, 11:13 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2005, 18:45 ч.
Премеждия
И нашите инциденти са свързани предимно с падания - начесто, но слава богу не толкова страшни. Само веднъж лятото както тичаше изгуби равновесие и падна с нос върху стъпало - не успя да го счупи, но още има белег. Два дни след този инцидент стоеше пред телевизора, гледаше реклами в захлас и... изведнъж падна и си разцепи устната на ръба на шкафа на телевизора.
Беше на около 3 месеца и прибирайки се от разходка за обяд го изсипах без да искам от количката. Имаме стълби на входа и рампа. Като забутах количката по пустата рампа и той се изхлузи през дупката на количката, между краката ми и се изтъркаля надолу по стълбите. Беше с една плюшена дрешка, глдка и тя спомогна за хлъзгането(изхвърлих я веднага). Заби се с лице в калта, от челото му стърчаха камъчета и целия му нос беше в кръв, а устата му пълна с пясък. Добре, че баща му си беше в къщи, само му свирнах той долетя бързо и хукнахме по лекари. Пратиха ни в Пирогов, скенери, той повръща абе драма. Съмняваха се за сътресение. Лежахме два дена в болницата за наблюдение. Беше малкия дявол, изписаха ни без проблеми, но оттогава отвързан в количката не съм го возила.
И други инциденти сме имали, но този никога няма да забравя, още ми е пред очите
И други инциденти сме имали, но този никога няма да забравя, още ми е пред очите
Аз ще започна със съвет - заключвайте вратата на жилището си, особено нощем! Ние не го правехме (тя се отваря само отвътре) и в тази връзка изживях най-големия ужас в живота си. Дъщеря ми беше на 2 години, когато една сутрин мъжът ми ме събуди с ужасяващия въпрос "Къде е детето?" Станал той, видял отворена вратата на детската, влиза - детето го няма!!!! А тя се събудила и решила да излезе - по памперс, обула едни мои обувки на платформи........ Слязла пред блока, пресекла улицата (добре, че е тиха квартална улица) и чак тогава се е поизплашила и започнала да ме търси. В момента, в който мъжът ми изхвърча на улицата (аз полугола тичах след него), един съсед я беше гушнал и я успокояваше. Действието се разви около 8 ч сутринта. И до днес настръхвам при мисълта, какво щеше да стане, ако това беше станало в 3 през нощта например, докато ние си спим (а вратата на входа се затваря автоматично, т.е. дори да иска, тя няма как да се върне обратно). Дълго след това се будех с тази мисъл... Май е излишно да казвам, че вече 5 години от тогава проверявам по 2 пъти дали е заключено.
Имали сме и други премеждия, но тях няма как да ги предотвратим, просто трябва да се реагира правилно. При падане от най-горното стъпало на пързалката си беше глътнала езика. Баща и го е извадил, на мен ми каза месеци след това, за да не и забраня достъпа до пързалки; кърлеж и се заби в ъгъла на оченцето - извади го очен лекар в Окръжна болница, сцепи си веждата на един камък - лепиха я в Пирогов. Малкия има само едно жестоко прищипване на пръстите на метална врата на магазин - за всеки случай го заведохме в Пирогов за снимка - нищо му нямаше.
Имали сме и други премеждия, но тях няма как да ги предотвратим, просто трябва да се реагира правилно. При падане от най-горното стъпало на пързалката си беше глътнала езика. Баща и го е извадил, на мен ми каза месеци след това, за да не и забраня достъпа до пързалки; кърлеж и се заби в ъгъла на оченцето - извади го очен лекар в Окръжна болница, сцепи си веждата на един камък - лепиха я в Пирогов. Малкия има само едно жестоко прищипване на пръстите на метална врата на магазин - за всеки случай го заведохме в Пирогов за снимка - нищо му нямаше.
Общо взето падания, две от които по-сериозни: била с баба си и разбира се, когато тя я повикала вместо да дойде хуква напред и пада, ама много неприятно, замалко да си счупи носа 
....другото - увила се с олекотеното юрганче и ходи като ханъма 
, всички се смеем, докато не се спъна и падна на ръба на холната маса на шията си, точно на хрущяла на хранопровода 
...отървахме се с белег, все едно е душена - лилаво-червен 
...дано не ни се случват за в бъдеще подобни премеждия...същото пожелавам и на вашите дечковци 
....другото - увила се с олекотеното юрганче и ходи като ханъма , всички се смеем, докато не се спъна и падна на ръба на холната маса на шията си, точно на хрущяла на хранопровода ...отървахме се с белег, все едно е душена - лилаво-червен ...дано не ни се случват за в бъдеще подобни премеждия...същото пожелавам и на вашите дечковци 
Изтръпвам, като чета за премеждията, които сте описали и се старя да ги "регистрирам" в ума си. Вярно, че е тягостна тема, но наистина е добре да знаем в какви ситуации да имаме едно наум.
Стоил засега (да чукна на дърво!) не е имал сериозни инциденти с падане, удряне и т.н. Но веднъж ми се случи да го изгубя от поглед, което почти не става, понеже съм много страхлива в това отношение. Та, излизаме двамата на разходка из квартала и минаваме покрай гаражните магазинчета в съседния блок. Там са наредени около десетина и с различни стоки. След като си начесахме крастата в зоомагазина, аз решавам да вляза да разгледам дали са докарали нещо ново в една конфекция в съседство. Беше лятото и собственикът (комшия, изобщо всички там се познаваме много добре) седеше пред магазина, ние влязохме вътре, но на Стоил за секунди му омръзна и излезе. Аз, спокойна, че комшията е навън и дребният няма да изчезне незабелязано, си разглеждам вътре. Като излизам, разбирам, че го няма, а онзи вика "Хукна надолу!", а след следващите два гаража нивото на площадката е доста по-ниско и не се вижда пред другите. Аз изтръпнах и започнах да се проклинам наум, че съм си зарязала детето заради някакви дрехи, за части от секундата през главата ми минава най-черни мисли (има доста движение наоколо - и коли, и хора) и хуквам в указаната посока. В този момент виждам русата главица на моя хубостник да се показва отдолу и да ме търси! Грабнах го и го стиснах в прегръдките си, едва не го задуших!!!
Стоил засега (да чукна на дърво!) не е имал сериозни инциденти с падане, удряне и т.н. Но веднъж ми се случи да го изгубя от поглед, което почти не става, понеже съм много страхлива в това отношение. Та, излизаме двамата на разходка из квартала и минаваме покрай гаражните магазинчета в съседния блок. Там са наредени около десетина и с различни стоки. След като си начесахме крастата в зоомагазина, аз решавам да вляза да разгледам дали са докарали нещо ново в една конфекция в съседство. Беше лятото и собственикът (комшия, изобщо всички там се познаваме много добре) седеше пред магазина, ние влязохме вътре, но на Стоил за секунди му омръзна и излезе. Аз, спокойна, че комшията е навън и дребният няма да изчезне незабелязано, си разглеждам вътре. Като излизам, разбирам, че го няма, а онзи вика "Хукна надолу!", а след следващите два гаража нивото на площадката е доста по-ниско и не се вижда пред другите. Аз изтръпнах и започнах да се проклинам наум, че съм си зарязала детето заради някакви дрехи, за части от секундата през главата ми минава най-черни мисли (има доста движение наоколо - и коли, и хора) и хуквам в указаната посока. В този момент виждам русата главица на моя хубостник да се показва отдолу и да ме търси! Грабнах го и го стиснах в прегръдките си, едва не го задуших!!!
Сетих се за още един случай, пак пред въпросните гаражи. Аз бях в дрогерията и докато плащах, той изхвърча навън. В момента, в който погледнах, тичаше към улицата и щеше да изскочи точно пред една засилена кола. Хвърлих всичко и с две-три гигантски крачки го докопах за яката на якето и го дръпнах почти в последния момент! Сърцето ми щеше да изскочи! После момичето от дрогерията се чудеше как съм реагирала светкавично! Казах й, че като има деца и тя ще е така - просто инстинкт!
Аз ще започна със съвет - заключвайте вратата на жилището си, особено нощем! Ние не го правехме (тя се отваря само отвътре) и в тази връзка изживях най-големия ужас в живота си. Дъщеря ми беше на 2 години, когато една сутрин мъжът ми ме събуди с ужасяващия въпрос "Къде е детето?" Станал той, видял отворена вратата на детската, влиза - детето го няма!!!! А тя се събудила и решила да излезе - по памперс, обула едни мои обувки на платформи........ Слязла пред блока, пресекла улицата (добре, че е тиха квартална улица) и чак тогава се е поизплашила и започнала да ме търси. В момента, в който мъжът ми изхвърча на улицата (аз полугола тичах след него), един съсед я беше гушнал и я успокояваше. Действието се разви около 8 ч сутринта. И до днес настръхвам при мисълта, какво щеше да стане, ако това беше станало в 3 през нощта например, докато ние си спим (а вратата на входа се затваря автоматично, т.е. дори да иска, тя няма как да се върне обратно). Дълго след това се будех с тази мисъл... Май е излишно да казвам, че вече 5 години от тогава проверявам по 2 пъти дали е заключено.
Имали сме и други премеждия, но тях няма как да ги предотвратим, просто трябва да се реагира правилно. При падане от най-горното стъпало на пързалката си беше глътнала езика. Баща и го е извадил, на мен ми каза месеци след това, за да не и забраня достъпа до пързалки; кърлеж и се заби в ъгъла на оченцето - извади го очен лекар в Окръжна болница, сцепи си веждата на един камък - лепиха я в Пирогов. Малкия има само едно жестоко прищипване на пръстите на метална врата на магазин - за всеки случай го заведохме в Пирогов за снимка - нищо му нямаше.
Имали сме и други премеждия, но тях няма как да ги предотвратим, просто трябва да се реагира правилно. При падане от най-горното стъпало на пързалката си беше глътнала езика. Баща и го е извадил, на мен ми каза месеци след това, за да не и забраня достъпа до пързалки; кърлеж и се заби в ъгъла на оченцето - извади го очен лекар в Окръжна болница, сцепи си веждата на един камък - лепиха я в Пирогов. Малкия има само едно жестоко прищипване на пръстите на метална врата на магазин - за всеки случай го заведохме в Пирогов за снимка - нищо му нямаше.
Леле, направо настръхнах. И ние имахме няколко подобни преживявания, но слава богу през деня! Беше научил да си отключва и един път дръпнал по стълбите надолу, ние в кухнята и не сме го чули, добре, че аз си го проверявам от време на време да не върши някоя беля. Направо ми беше настръханала косата. До скоро ключовете се вадеха и се слагаха на високо!
Аз ще започна със съвет - заключвайте вратата на жилището си, особено нощем! Ние не го правехме (тя се отваря само отвътре) и в тази връзка изживях най-големия ужас в живота си. Дъщеря ми беше на 2 години, когато една сутрин мъжът ми ме събуди с ужасяващия въпрос "Къде е детето?" Станал той, видял отворена вратата на детската, влиза - детето го няма!!!! А тя се събудила и решила да излезе - по памперс, обула едни мои обувки на платформи........ Слязла пред блока, пресекла улицата (добре, че е тиха квартална улица) и чак тогава се е поизплашила и започнала да ме търси. В момента, в който мъжът ми изхвърча на улицата (аз полугола тичах след него), един съсед я беше гушнал и я успокояваше. Действието се разви около 8 ч сутринта. И до днес настръхвам при мисълта, какво щеше да стане, ако това беше станало в 3 през нощта например, докато ние си спим (а вратата на входа се затваря автоматично, т.е. дори да иска, тя няма как да се върне обратно). Дълго след това се будех с тази мисъл... Май е излишно да казвам, че вече 5 години от тогава проверявам по 2 пъти дали е заключено.
Имали сме и други премеждия, но тях няма как да ги предотвратим, просто трябва да се реагира правилно. При падане от най-горното стъпало на пързалката си беше глътнала езика. Баща и го е извадил, на мен ми каза месеци след това, за да не и забраня достъпа до пързалки; кърлеж и се заби в ъгъла на оченцето - извади го очен лекар в Окръжна болница, сцепи си веждата на един камък - лепиха я в Пирогов. Малкия има само едно жестоко прищипване на пръстите на метална врата на магазин - за всеки случай го заведохме в Пирогов за снимка - нищо му нямаше.
Имали сме и други премеждия, но тях няма как да ги предотвратим, просто трябва да се реагира правилно. При падане от най-горното стъпало на пързалката си беше глътнала езика. Баща и го е извадил, на мен ми каза месеци след това, за да не и забраня достъпа до пързалки; кърлеж и се заби в ъгъла на оченцето - извади го очен лекар в Окръжна болница, сцепи си веждата на един камък - лепиха я в Пирогов. Малкия има само едно жестоко прищипване на пръстите на метална врата на магазин - за всеки случай го заведохме в Пирогов за снимка - нищо му нямаше.
!!!
Баткото беше на 2,5 - 3г. и тичайки успоредно с един колоездач, така жестико падна и си удари главата, че като дотърчах до него и го вдигнах беше жълт и омекнал - краката му висяха, а очите му се въртяха насам-натам без да може да ме фокусира 
помислих, че велосипеда го е сгазил през средата, още ми е пред очите....Беше под наблюдение и минахме само с уплаха и цицини...
А когато бебето беше на няколко дни и лежеше в хола, баткото /ядеше пуканки/ по едно време ми казва - мамо, дадох на бебето пуканка 
Пъво не повярвах и се подмотвах наоколо, ама после като разбрах, че е истина откачих - бръкам му в устата, а той попримлясква , едвам извадих една - неизпукана ......
А преди месец бебо ми съкрати живота с едно яко задавяне - както си играеше, изведнъж изскимтя и залази към мен - кашля, опитва се да си поеме въздух и прежълтява....проскимтява, дави се....ужас... грабнах го - тупа-лупа - не става, тръсках го надолу с главата, стисках го под ребрата /то къде да го хванеш - две педи телце/, тупах, стисках, ревах......стори ми се безкрайно....
В един момент се напъна и повърна слюнка и едно колело от количка - пластмасово, голямо колкото 5ст и 0,5см дебело.....после рева още сума време/аз също/.....Сега го дебна нонстоп какво слага в устата си...
Падания и синини не споменавам - ежедневие са, но при инцидент им давам едно хомеопатично лекарство и дори не се подува мястото!
помислих, че велосипеда го е сгазил през средата, още ми е пред очите....Беше под наблюдение и минахме само с уплаха и цицини...А когато бебето беше на няколко дни и лежеше в хола, баткото /ядеше пуканки/ по едно време ми казва - мамо, дадох на бебето пуканка
Пъво не повярвах и се подмотвах наоколо, ама после като разбрах, че е истина откачих - бръкам му в устата, а той попримлясква , едвам извадих една - неизпукана ......А преди месец бебо ми съкрати живота с едно яко задавяне - както си играеше, изведнъж изскимтя и залази към мен - кашля, опитва се да си поеме въздух и прежълтява....проскимтява, дави се....ужас... грабнах го - тупа-лупа - не става, тръсках го надолу с главата, стисках го под ребрата /то къде да го хванеш - две педи телце/, тупах, стисках, ревах......стори ми се безкрайно....
В един момент се напъна и повърна слюнка и едно колело от количка - пластмасово, голямо колкото 5ст и 0,5см дебело.....после рева още сума време/аз също/.....Сега го дебна нонстоп какво слага в устата си...
Падания и синини не споменавам - ежедневие са, но при инцидент им давам едно хомеопатично лекарство и дори не се подува мястото!
И аз като чета тръпки ме побиват, но си вадя поуки-полезна тема!
Нашите премеждия са били най-вече с баткото, който сега е на 7г. Първото по сериозно беше на 1г и 2м, когато падна между дивана и масата в кухнята и си пукна кост под мишницата. Беше ужасно защото не можеше да се гипсира, а трябваше ръчичката да е неподвижна, но как да обясниш това на толова малко детенце Привързваха ръчичката и я покривахме с по стегната блузка за да я държи. Сега с малкиа сме си взели поука и местим масата за да не стои пред дивана.
Второто премеждие с баткото беше на 3г, за първи път го заведохме на море. Отиваме на плаж един ден и намираме място, аз започвам с багажа мъжа ми с чадъра се разправя, а малкия отиде да пижка на около 5м от нас - ние бяхме накрая. Разстилам хавлиите и повдигам глава- малкия го няма. Ужас не мога да ви опиша какво изпитах огледахме се,започнахме да го търсим, казахме и на спасителите. Няма да разказвам всички подробности, но тичах и плачех аз в едната посока мъжа ми в другата. Намериха го спасителите чак в края на плажната ивица, вървял и се разглеждал. Той не е страхлив и не се е разплакал и никой от навалицата хора не му е обърнал внимание. И сега като се сетя за този случаи и ми се насълзяват о4ите
Нашите премеждия са били най-вече с баткото, който сега е на 7г. Първото по сериозно беше на 1г и 2м, когато падна между дивана и масата в кухнята и си пукна кост под мишницата. Беше ужасно защото не можеше да се гипсира, а трябваше ръчичката да е неподвижна, но как да обясниш това на толова малко детенце
Привързваха ръчичката и я покривахме с по стегната блузка за да я държи. Сега с малкиа сме си взели поука и местим масата за да не стои пред дивана.Второто премеждие с баткото беше на 3г, за първи път го заведохме на море. Отиваме на плаж един ден и намираме място, аз започвам с багажа мъжа ми с чадъра се разправя, а малкия отиде да пижка на около 5м от нас - ние бяхме накрая. Разстилам хавлиите и повдигам глава- малкия го няма. Ужас не мога да ви опиша какво изпитах огледахме се,започнахме да го търсим, казахме и на спасителите. Няма да разказвам всички подробности, но тичах и плачех аз в едната посока мъжа ми в другата. Намериха го спасителите чак в края на плажната ивица, вървял и се разглеждал. Той не е страхлив и не се е разплакал и никой от навалицата хора не му е обърнал внимание. И сега като се сетя за този случаи и ми се насълзяват о4ите