Може ли да бъде изключено дете от детска градина?

Ако това въпросно дете го изпратят в специализирана градина, то никога няма да може да се социализира. В "нормалната" градина то все пак има някакъв шанс да възприеме приемливо поведение и да се научи да общува с други деца.
Да, вярно ще е трудно за другите деца да общуват с него (тук родителите трябва да им обяснят как да подхождат). Но то не е единственото дете в групата - има и други деца, с които могат да си играят и ако не намират подход към това дете ще се научат да го избягват.

А за протокола, моят не веднъж се е връщал нахапан или ударен до кръв по лицето от ДГ. Той също е хапал или удрял. Сдърпат се за някоя играчка и докато  някой реагира вече са станали на кълбо.

Но иначе и аз не бих одобрила липсата на реакция от страна на родителите. Може наистина да не може да му се помогне, но все си мисля, че (щом не искат да му издадат ТЕЛК, което може би е безмислено за тази възраст - с какво ще му помогне дози документ освен да го заклейми) поне могат да покажат добра воля и да го водят я на психолог, я на логопед за да се научи да си изразява емоциите по-лесно вместо да удря... все нещичко вместо да се репчат на другите родители.
Освен да продължавате да се опитвате да постигнете някакъв диалог с родителите му не виждам какво друго бихте могли да направите. Както знаем директрката не може да го изключи без тяхно съгласие.

Шмати, brin de muguet не мога да се съглася с вас.
Аз имам близнаци и момченцето ми е с ГРР. Не може да говори и липсва концентрация, но никога не е бил агресивен към никого! От две години пътуваме като луди из страната - няма клиника през която да не сме минали, няма специалист при когото да не сме ходили! В крайна сметка намерихме хора - специалисти, които работят с детето ми и ефект има. Ние сме средно статистическо семейство, не разполагаме с много средства и децата ни не са отглеждани като принц и принцеса. Но ако искаш да помогнеш на детето си - ще обърнеш света, но ще намериш начин. Проблема не е в това дали е различен, а в това, че е агресивен и наранява другите деца. Моето дете също е различно, но никога не е наранявало други деца.
Но съгласете се, че системния тормоз от страна на едно дете върху 20 други не е решение в името на неговото успешно социализиране.

Както казаха и другите момичета, проблемът е в АГРЕСИЯТА, а не в самото дете.
За мен няма значение дали детето и здраво или е със СОП, стига да не е агресивно.
Бих реагирала с протест и срещу здраво дете, което е агресивно-именно заради агресията! Агресията е неприемлива, и когато идва от здраво дете, и когато идва от дете със СОП

Дете със СОП не може да бъде изключено от ДГ. И не е редно, защото там се социализира и общува с връстници, което е добре и за неговото развитие.
Но когато започне да тормози всички останали, те се превръщат в жертвата, която има нужда вече от защита, а не детето със СОП.

Вариант е да се сигнализират социалните служби, да извършат проверка в семейството-при какви условия се отглежда, къде са причините за тази агресия и т.н. Писмен сигнал. Това би стреснало родителите му в някаква степен, си мисля. Може да решат да го заведат и  на психолог, знае ли човек.

Апелирам към пускане на писмени сигнали, а не на устни запитвания, защото когато човек си слага подписа, ще помисли какво да напише.

Именно това имах предвид. Решението на проблема не е да се изключи детето, а родителите му да намерят подходящи специалисти, които да могат да му помогнат (както сте направили вие).

Попаднах случайно на темата.
Моят син е на три години и девет месеца, "не се развива с връстниците си, не говори, не разбира", "няма физически проблеми, но има.................... психически". Понякога посяга да удря или да щипе (но и деца в норма го правят), а докато децата в детската градина спят на обяд, той не спи и "вие", по израз от темата, тоест моят едва ли точно вие, но бърбори срички, обикаля из стаята, понякога издава един звук като мучене, въобще вдига шум и буди другите, учителките се оплакват. Прави и бели и се налага да бъде наглеждан непрекъснато от някоя учителка или лелка. Опитвам се да му създам режим на следобеден сън, но едно е да го приспивам аз вкъщи, друго е в градина с още 20 или 30 деца. Предстои да кандидатстваме за ресурсно подпомагане, отделно от това го водя три дни в седмицата при психолог и логопед.

Какво трябва да направя аз според оплакващите се от "проблемни" деца?  
Да си прибера вкъщи ненормалното дете, за да не пречи на нормалните?
Аз нямам желание да преча на някого и не правя нищо напук; съдействам, с каквото мога, но чак съдействието да се изразява в отказ от градина, е малко прекалено.
Да го запиша в специализирана градина за "такива деца"? Разбира се, и това е вариант, но аз не го искам. Точно по споменатата вече в темата причина - за неговото развитие ще е от полза контактът със здрави деца.

На вас това не може да ви се случи, или ако се случи, сте сигурни, че няма да правите като мен и родителите на другите "проблемни" деца?

П.П. Да, ясно - други родители отказвали дори да минат диагностициране или пък биели детето си за добър ден. Е, нашия не го бием за добър ден и не отказваме да признаем проблема, но от това проблемът не се решава.

П.П.2. Доблест ли се искала, за да заведеш детето си на лекар?  

Така. Извинявам се, че пиша второ мнение веднага след първото, и то в стара тема, но нали питате как да разкарате дете от детската градина - ето го начина, който проработи при нас. Капитулирахме лесно и смятаме да отпишем сина си от детската градина. Защото пречи на другите деца да спят, вдигайки шум, и родителите се сърдели, че децата им се прибират недоспали. А нямало възможност в цялата градина - ОДЗ с групи от яслени до предучилищни - да го отделят за времето на обедния сън в друго помещение, защото нямало кой да стои при него. Изкушавам се да кажа: "блазе им на онези, на които основният им проблем около децата им е дали спят на обяд", но ще звучи тъпо и жалко да го казвам (жалко в оня унизителния смисъл, а не в смисъл "за съжаление"), а и в края на краищата никой не е отговорен за лошия късмет на другите. Има и много, несравнимо по-зле от нас.
Та - да не се отклонявам повече. Начинът, който работи, е стандартният: оплакване, оплакване, подписки (в нашия случай само спомената идея, не се стигна до реална подписка), предложения за родителски срещи за поставяне на проблема, и така... Но трябва, разбира се, родителите да не са пердета и да не са заинатени детето да остане непременно в градината. Макар че то и за самото дете едва ли би било добре да стои там, където е нежелано.
Иначе, нали, проблемът не е, че детето е с увреждане, а в това, че пречи. И към дете в норма щяхте да се отнесете по същия начин, почти съм сигурна. Тоест и на дете в норма, и на дете с проблем като нашия или този на споменатото по-горе шестгодишно може да му се обясни, че трябва да пази тишина, и ако не се получи, проблемът си е на детето и на родителите, иначе отношението е еднакво. И в градините уж даваме възможност да ходят и деца със СОП, ама не се сещаме малко от малко да променим условията - като например отделно помещение с човек от персонала за около два часа за неспящите едва ли е толкова скъпо, в нашия случай.
Нашият, да спомена изрично, не е по-агресивен от срадностатистическо дете. Оплакванията са, че пречи на спането на другите, а също и че много се катери насам-натам и учителките едва смогват да го следят.

Аз лично скочих точно срещу персонала на ДГ, защото отказаха да намерят един човек, който да следи по-отблизо детето и да се занимава с него, поне в началото. Толкова нямало кой да пренасочат от персонала. както и във вашия случай - нямало кой да го гледа-за два часа толкова не може я мед.сестрата, я готвачака или някоя леля да стои при него Мен това ме ядоса

Ясно е, поне за мен, че децата не са виновни за нищо.
 

Чета те и искрено не разбирам как така няма кой да го гледа. Нали стаите са разделени, поне при нас : спално- врата с прозорец- стая за учене и игра. И какво правят учителките в тези два часа, докато спят децата? Аз като съм на работа и работя 8 часа, те в рамките на тези два часа какво правят?
Нахъсали са родитрелите срещу вас, за да се отърват от детето. Като имат проблем и пускат мухи на всеки родител, методично ги пускат. Мислите ли, че на три годишните им дреме дали детето ви спи? Аз имам опит с подобна ситуация и родителите нямаха нищо против детето, но учителките много се стараят да им набият в главите, че то пречи. Честно казано не бих се пуснала от клона толкова лесно, особено щом имате документ за СОП. Ясно е, че който е нежелан няма как да остане, но бих се разправяла. От това вие няма да спечелите, но те ще се разтревожат.
Децата са страхотни на тях не им пречи кой спи, кой се напикава, кой мучи и даже кой скубе.
Блазе, на който най-голям проблем е дали детето му спи на обяд.
А утре някой родител от тези, на които пречите ще е във вашата ситуация, защото винаги ни се случва това , на което се смеем и противопоставяме.

Докато децата спят, учителката стояла при тях, а лелка в този момент нямало. Те са на смени и изглежда, едната лелка си тръгва, като легнат да спят, а другата идва по-късно. С такова впечатление оставам поне.
Помещения се намират, персонал за наглеждането било нямало.

Няма, защото ги мързи

В яслата детето ми не желаеше да ходи на театър. Тогава имах разправии, щото нямало как да остане в стаята, нямало, нали, кой да го гледа Безумици и мързел до немай къде...