"ТЪркалящи се деца"

Поведението на две годинки изобщо не е показател за това какво ще прави на 4 или на 6г. например.
Имах кошмарен период с дъщеря ми точно с тръшкане, "търкаляне" и истерии между втората и третата годинка. Сега е на седем и половина и мога да кажа, че имам едно прекрасно, спокойно и разбрано дете. Хора, които не я познават от малка, по никакъв начин не могат да повярват, че детето е правило нещата, които описвам.
Така че, зареди се с много, много търпение.

Само нещо от опит да споделя - докато трае "търкалянето", с детето е излишно да се говори или спори. В този момент нито молби, нито заплахи помагат. Разговорите и убеждаването са след истерията.

хм, не е случайна приказката ,,лошите 2г,,  и при мен се проявяват понякога тези тръшкания но се зареждам с търпение и това е,няма как..

И мойта хубавица ми се беше тръшнала един път това лято,тогава останах напълно спокойна въпреки 4е имахме публика,след като се успокои и обеснявах доста 4е така не е хубаво,и 4е няма да полу4и това което е искала като прави така.Сега все още пла4и като не стане на нейната,но ве4е не се е търкаляла

Моето го стори два пъти. В парка, на пътеките. Нямаше да има втори път, ако не се беше случило първия път да минават госпожи в уважителна възраст. Не пропуснаха да изкоментират качествата ми на майка, която си приказва, докато детето ѝ се въргаля в калта ... Вторият път имахме повече късмет. На алеята беше празно, търкалът се оказа необезпокояван от ничие присъствие и коментари, ние бяхме няколко възрастни и си продължихме разговора. След няколко минути, при липса на публика, детето спря и да се тъкраля, и да врещи, и това беше.

Не успях да изчета всички мнения по темата, но проблема ми е добре познат. И аз си имах такова дете между втората и третата година, че и малко след това. Инат до дупка, запъваше се на пети, сядаше по земята, рев до засиняване това навсякъде, където я хващаха дяволите. . Държа да отбележа, че никога, никога не съм се поддавала на ината й в такива моменти, държала съм си на думата до край, изкарвала съм я като чувал с картофи, метната на рамото ми и ритаща от магазина/детската площадка/парка...и това изобщо не й носеше никаква поука, тръшкаше се за щяло и нещяло! Какво правех - отдалечавах я на място, където можехме да сме сами и я изчаквах да се успокои. Сега ми е смешно, но що срам съм брала... Като цяло не съм срещала укор или порицание от страна на други майки, лелки или баби. Това, което ме е дразнело, примерно, е че често се намираше някой, който да заеме позицията на тръщкащото се дете. Пример - тръшнала се , защото точно когато всички люлки са заети се сетила, че й се люлее. Обяснявам, че ще се люлее, когато се освободи люлка, че трябва да изчакаме, но не. Започва рев, запъване, бягане към люлките, аз я грабвам, последен опит да водим преговори и със спокоен тон обяснявам, че ако не спре да плаче ще си идем от парка, защото в парка се играе и т.н. Не, изобщо не ме чува. И си реве. Аз я грабвам и тогава някоя жалостива майка си дръпва детето и казва - ооо,лельо, ела да се полюлееш, не плачи така! В такива случаи съм отказвала учтиво и пак съм си държала на моето, но е кофти все пак.
И, да, наистина отминава.

 Ditta  Хубавото в случая е, е че при вас е минало!
 Честно казано  като чета постове, в които други майки обясняват, че 1-2 пъти са им се тръшнали, но те са проявили непоколебимост и цирка не се е повторил си мисля, че при мен нещо не е наред и че не съм достатъчно твърда (истината е че понякога съм по-твърда отколкото ми се иска) . Явно наистина има такива упорити деца и просто е нужно повече търпение и вяра, че един ден това ще спре или поне ще намалее. При нас единият човек, който по принцип минава за по кротък има поне по 1-2 такива изпълнения на ден, в които влага всичко на което е способен въпреки моята твърдост. Единственото което мога да направя е да изчакам кризата да отмине, но и това никак не е лесно, защото децибелите са просто непоносими. Вече сме на прага на заветните 3 и смея да кажа, че има известни проблясъци на здрав разум, но сме още далеч от истината.

Да се запиша и аз в клуба на майките на малки инати.
Приятно е някак, да прочетеш, че твоето чедо не е единственото с подобно поведение...
При него тези изпълнения продължават от година и вече ми е писнало до смърт......Ежедневие е и има моменти, в които нищо не помага...Мрън...

Моята малък племеник мина през кратък такъв период на тръшкане. Един ден обаче бяхме излезнали на разходка и като пощуря, че иска да ходи на една точно определена пързалка (на която сме го водили преди месеци) и се залепи за земята. Минават си хората, гледат, майка му вече реши да го остави да се инати малко, пък да тръгваме. Реших и аз като него да седна на колене на пътя и той като се сепна и ми казва тихичко 'ама како, гледат ни хората, хайде да ставаме вече' 

На колко е бил тогава?

Моят ги прави и двете наведнъж.Цялата улица чува когато се прибираме.Е досега не съм открила как да го спра.

Почти на 4