Днес следобед ще се пробвам
Искам много да си направя тиквеник.За Коледа имам предвид. Проблемът ми е, че тук не намирам кори фини? Маминка ми беше дала рецепта,ама тя с много опит и мерки точни...йок Та не успявам да ги доизкусуря Иначе ми се удава точенето,само дето се късат
Ако някой има рецепта за кори за баница
....
Честно казано точно за корите за баница не очаквах да има някакви точни мерки. И така гоним изключително меко тесто, което е месено достатъчно за развиване на глутена и хубаво разтваряне нишестето на брашното. Впрочем турците, които са ни донесли и голямата част от тестените изделия не случайно добавят в тестото допълнително натурално пшеничено нишесте, когато им предстои точенето на тънки кори (особено за баклавата).
Значи брашно, вода, сол, по 1 с.л. оцет и олио (по желание 1 или 2 супени лъжици натурално пшеничено нишесте - при мен специално това е задължително за всички теста). Това е рецептата. Ако нямате оцет добавете натрошен витамин С във водата. Киселината я слагаме да усилим нишката на глутена та да издържа тестото на точене.
Всички продукти със стайна температура, а водата даже топла (не вряла, като си потопите пръста да усещате приятна топлина). Колко брашно ли ? Ами не знам - аз винаги меся по интуиция. И сега ще се опитам да ви я предам тази интуиция.
Значи никога не се слага цялото брашно а само част от него. Правим там любимото кладенче сипваме водата, олиото и оцета, солта сме я наръсили преди това върху брашното и почваме замесване. И месим докато получим гладко и хомогенно тесто. Това тесто трябва да не лепи по плота на месене, но не трябва и да е много твърдо. Когато го месите трябва да усещате леко съпротивление на самото тесто.
Аз понеже вече не съм в първа младост, а пък нали станах и съвременен технократ дядо, напоследък меся в машината (хлепорекарната). От край време знам, че колкото по дълго се меси тестото толкова глутена се развива по добре и става още по добре. ЗАПОМНЕТЕ !!! Само теста в които има сода или бакпуловер за набухвател не се месят дълго.
Та... като омеся тестото и го ощипя и като видя, че ми се дърпа като ощипана девойка - демек ощипаното се връща на мястото си - значи е готово. Не трябва да има бучки или полепнало брашно. И понеже бая го месихме и тестото се е изморило, намазваме го обилно с мазнина или хубаво го увиваме в полиетиленов плик и го оставяме минимум 30 минути да се отпусне (не го ли направите тестото ще е жилаво, ще се дърпа ще се къса и т.н.). Там пък критерия е като го ощипеш да си стои то лежерно и мързеливо и да не реагира въобще, тоест ощипаното си оставя.
От там нататък това тесто може да го точите или пък теглите - както искате.