Коя е случката с Вашето бебче, която Ви разсмя до сълзи и ще си спомняте винаги?

Аз с тоя израз психирам мъжо като влезе по голяма нужда...
 Когато Калина си изяде всичко, или поне хапне нормално, викаме "Браво!!!" Аз пляскам с ръце, тя също. Та една сутрин, и двете сънени се кърмим в леглото. По едно време бебка се събужда, пуска гърдата и започва да си пляска, пляска и ме гледа. Не ми остана нищо друго, освен да изръкопляскам и аз и да кажа "Браво!!!"

Хехе, крем срещу подсичане!
Анчето се беше намазала с вакса за обувки - слава богу, че я беше идентифицирала като крем за мазане, а не крем за ядене!
Бой на негри в тъмна нощ!

Дъщеря ми е още малка и не може да говори, но преди няколко дни направо ме разсмя до сълзи.Много обича да си играе с телефона ми и аз й го бях дала. В един момент телефона изчезна. Аз й казвам: Мише, къде е телефона? А тя с най-хитрата физиономия се завря под канапето, извади го и триумфално ми го подаде. После разказвам на приятелка, която ми беше на гости, случката, и решавам да демонстрирам, но телефона си е в мен. Питам: Мише, къде е телефона? А тя се замисли и вдигна рамене, точно все едно казва"Аа, тоя път не знам".

Можете ли да си представите, Билянка е два на 9 месеца, а вече има безброй смешни случки. От тази сутрин една прясна-прясна:
В 6 сутринта звъни телефона ми и мъжът ми е убеден, че е грешка и затова направо го затвори и не вдигна. Разбирам, че не е много обичайно време, но човека все някого търси, все за някой не е грешка. Втори, трети път звънене и накрая като вдична той, като му ги наговори на човека отсреща - а той някакъв арабоговорящ, който от 2-3 месеца все ми бърка номера през няколко седмици и досега по никакъв начин не съм успявала да му обясня, че греши. Да, но се оказа, че точно в този момент на звънене тази сутрин Биляна беше между нас на леглото, тъкмо посукнала завидно и заспала, но като чу човека отсреща (телефонът ми е с доста увеличена сила на звука), и като се развика това дете към телефона "бъ-дя, бъ-дя, бъ-дя", чак се надигна, за да е по-убедителна! Умрях от смях. Тя този "език" от 2 месеца го "говори" исамо тя си го разбира, но дано човека също да е разбрал най-накрая!

Една от любимите ми случки е в едно заведение...нещо между ресторант и сладкарница...в единия салон има мека мебел..хората сядат там и остават с часове на кротки приказки...

Та на една маса седнали мъж и жена очевидно в период на ухажване.
Елина излита от тоалетната и отива директно при мъжа, обляга се на фотьойла му и заявява високо и ясно: АЗ СЕ ИЗАКАХ...

Е те това е то - днешните деца....

Имам хиляди истории смешни, по-смешни и най- смешни. Последната обаче е със Мими - малкото ми момиченце на година и половина. Бяхме на гости на свекърва ми. Ние ядем в кухнята, а Беба щъка наоколо. Идва нашата по едно време, но аз съм с гръб към вратата и не я виждам. Вижда я свекърва ми и както ядеше се задави от смях. Обръщам се да видя какво става. Представете си картинката: Малката принцеса, добарала незнайно от къде една домакинска ленена кърпа и си я сложила на врата като шал, от някъде намерила една дамска чанта и я метнала на рамо. Взела една стара ЕЛКА  и я сложила на ухото си като телефон и с маниер бута количка за кукли и говори по "телефона". 
Това е то- жената си е жена. Да му мислим ние с баща и. Снощи ми се обажда зълва ми, на която случката е разказана от свеки, и ме пита "Къде е манекенката?"

Ето една от вчера през деня
Пуснала съм прахосмукачката и чистя,тя си има нейна и тя чисти,по едно време гледам,че я няма около мен-отивам да видя какво прави ,и
Алекс изсипала сока от чашата на масата,взела парцал и виждайки ме ,че приближавам,започва много осърдно да търка и да крещи-мама,аиш чиста,чиста мамо

Кико на 4 месеца току-що се е научил да си лапа крачето и си го смуче честичко и с кеф
Един ден го слагам на гърдата, той цоква 2-3 пъти, дръпва се рязко, хваща си крачето и започва да гледа ту гърдата, ту крачето...около 5 минути, с един колебаещ се поглед Накрая все пак избра гърдата, но беше голяма дилема, чак се позасегнах

Винаги има истории, които те разсмиват до сълзи. Тази, която ще ви разкажа не е толкова смешна, но това беше първия разговор на Йоана (2г.2м.), който тя водеше. Тъй като мъжа ми говореше по Gsm в кухнята (нарочно се изнесе, за да не му пречат виковете на децата, баткото е на 8,5г.), аз попълвах едни докумнти при децата в хола, но забраних на баткото да я пуска от стаята. С една дума всеки се занимава с нещо и никой не обръща внимание на малката и тогава тя пита батко си:
-Бате, искаш ли да ми покажеш играчките във палната?
-Не!
-Добе! Ами да видим тати в куфната?
-Неможе!
-Добе! Ами да видим котката пи дядо!
-Неискам!
-Добе! - и след кратко мълчание ръсва - Ми ко ша паим сига?
Последното просто ме закопа.

Случките са много, но сега ще ви разкажа две за които се сещам.Марти беше бебенце на 2месеца, когато дойде ред за поредното среднощното преобличане и смяната на памперса.Както винаги през ноща е мокър, събужда се и аз, за да не го разсънвам не го миех,а го бършех с мокра кърпичка, слагах сухи дрешки и пак в креватчето.Свалям мокрия памперс и докато извадя кърпичката виждам как малкия се напикава, но нали пишлето му сочи нагоре и си опишка личицето.Няма да ви обяснявам каква физиономия направи и колко учуден беше.Тогава наистина се смях със сълзи на очите.Втория случай е от скоро.Марти вече се къпе сам в банята, а аз само го напътствам кое да си измие.Една вечер звънна телефона и излязох за малко от банята.Когато се върнах малкия хитрец беше сложил гъбката за тяло върху канала.Той се беше запушил и имаше доста вода.На въпроса ми какво прави ми отг." басейнче, мамо"

Сега се сещам за една история на баткото, който беше тогава на около годинка или година и половина, нямам точен спомен. Но ситуацията беше следната. Той си спеше в отделна стая и вечер, когато си лягаше беше по-лесно заспиването му, но за обеднто спане си беше доста трудно мероприятие. И така, един ден го слагам на обед и се ослушвам около петнайсетина минути, но не чувам никакви звуци от стаята и си казвам слава Богу днес заспа бързо. Започвам нещо да си правя и след около 20 мин. чувам един зверски вик от стаята му. Щях да си счупя краката от бързане, за да видя какво е станало. Като поглеждам сигурно минута време не мога да асимилирам какво става. На раклата до леглото му имахме един 80лотров аквариум. Тъй като все не оставаше време на някой да му сложи капак Жорко имаше навика, като си изпие шишето с млякото или водата, няма значение кое е, да се метне вътре в аквариума. До тук добре - на това бях свикнала. Но сега, освен шишето, всички играчки, които беше докопал бяха нотъпкани вътре и викът му беше породен от това, че последната (едно малко по-големичко плюшено мече) се натискаше със зверска сила, но тя не влиза в аквариума, защото просто нямаше място . След като една минута гледах и недоумявах започнах да се смея до сълзи, защото гледката наистина беше смешна. На всичкото отгоре малкия (тогава) искаше аз да навра мечето вътре...... Горките риби, чудех се как са оживели след този тормоз . Но определено още на другия ден имаше капак отгоре и вече само казвахме "нош-нош" (лека нощ) на рибите без да ги замерваме с шишета и играчки.

Направо ме просълзихте с вашите истории.

Моята беба е още съвсем мъничка, но все пак ни разсмива. Като беше на около 40 дни тати я сложи по коремче и аз на шега размахах "вечерята", т.е. цица. Малката я видя, направи невъобразима физиономия и започна да върти ръчички-все едно с плуване /кроул/ да стигне до мен. След като се нахрани и дадох лъжичка вода - тя се изжабурка и я изплю като фонтанче, а устните и бяха като на рибка от анимационно филмче. С баща й просто умряхме от смях.

Събудих цялата къща докато ви четях страшни сладури....
Аз да ви разкажа една случка,не знам от къде я чух, обаче само като се сетя и си припадам от смях
Та значи-семейство с детенце на около годинка на плажа, до тях лежи мацка по монокини.Майката се разсеяла за минутка, по едно време чула писък, обръща се и каквo да види................малкото гладниче се впило в мацката да суче
Ако някой се познае в историята, да извинява, просто много исках да ви я разкажа

Днешна: ядосана съм и за нещо и я игнорирам (така правя докато ми мине, че съм кибритлийка), нашта взела кухненската кърпа ходи из къщата бърше наред и само повтаря: "Уф, уф! ".
Беше на около годинка, в колата пътуваме, тя яде зрънчо и си го държи сама (по-нейно нареждане ) изведнъж и щуква да обърне и изсипе пакета... не се сдържах и и казвам: "Ей сега ще ти откъсна ушите!" а тя: "Айде". Таткото отби за да се посмеем .