Кой е "шефът" - вие или детето ви?

Аз се опитвам да се придържам към някакъв баланс, но определено уклона е, че АЗ СЪМ ШЕФА. Особено за по-големите ми синове. Много съжалявам, разбирам, че имат потребности, но сега примерно имат потребност да играят шумно, а бебето има потребност да спи. Ха познайте коя потребност уважавам в момента и дали не съм ги предупредила, че ще ги накажа ако събудят Томи. Имат потребност да не си лягат до 10, заспиват чак към 22:30. Обаче бебето си ляга в 8, аз ставам помагам им да се приготвят за сън и до 8:45 са в леглата. Може да не спят, но са в леглата. И аз съм човек, искам да поседна мирно и тихо да кажа 5 приказки с баща им.
Общо взето съм привързан родител за бебета и непривързан за над 3г Някъде между година и 3г извършвам прехода

Децата, децата, че пък и като нее тяхната ме заплашват, че ще кажат на баща си  Все едно има с какво да ме накаже....всъщност аз май това чакам 

  За съжаление, изпускам властта 

Смятам, че аз съм шефът. Но и аз като Янтра гледам да балансирам.

интересна тема!
MayaAdi, не се тревожи - не ти е толкова голямо детето за режим - особено щом още сте вкъщи.

Моето е на 1г7м. Сега има режим и съм ЗА. 
Като бебе - ПР: на кърмаче с колики няма как да му се прави режим.
След това - стъпка по стъпка - с въвеждане на храненията, отпадане на сутрешния сън, въвеждане на следобен сън - нагодихме някакъв режим, който ни устройваше. От месец ходи на ясла - наложи се да дръпнем вечерното лягане по-рано (20.15 ч.), за да се наспива, да се буди сам сутрин и да не заспива по време на обяда там. Получава се.
Общо взето външните фактори играят важна роля - ясла, работа, др. ангажименти.

Следя темата - интересно става с режима като поотраснат децата!

Е, това са доста приятни наказания май......

Бъди колкото се може по-непослушна
Само да не ядосаш децата с двойния стандарт

Според мен много грешно се приема привързаното родителство.
Аз не съм го спазвала точно, но намирайки информация за него, дълго след като съм гледала вече дете, видях че доста си приличат моят начин и въпросното родителство.

С 2 думи - докато беше бебе, ядеше и спеше, когато иска. Не съм пророк, няма как да усетя аз кога тя е гладна, нито ми се струва реалистично в 9 ч. всички бебета да огладнеят дружно и да изядат едно и също количество, без значение дали са 3-5 или 6 кг.
Едно спи повече, друго по-малко.
Всичко е индивидуално.
Аз когато не съм на работа не спазвам режими, същото се отнасяше и за детето ми. До 3 г. лягаше в 24 ч.  ставаше в 12-13 ч.
Режимът по принцип пак е твърд, просто детето е показало удобните часове, а не книга, написана от някой, който даже не го е виждал 

След 3 г. започна сама да става в 8-9 ч. и да си ляга в 21:30-22 ч.
Вече е ученичка, ляга в 22 ч. и става в 7:15 ч., събота и неделя ляга и става, с 2-3 часа разлика.

От бебе определям само какво да яде, колко и кога е нейна работа. На 7г. яде всичко, в нормални количества, в 9, 12, 17 и 19 ч..

Това е резултатът от безотговорните ми действия

Смятам, че човек, който от съвсем мъничко бебе е слушал тялото си, цял живот ще го прави.
А който е бил на режим, като мен, вече не разпознава правилно сигналите на тялото си, доверява се на часовници, но не и на нуждите си - и си носи последствията, разбира се.


Мога да ти кажа, от гледна точка на дете, гледано по режим - за 33 г. още не съм свикнала с "режима", но пък така съм си объркала представите за глад и умора/сън, че все едно не съм в собственото си тяло.

Не мога да кажа ,че детето ми е под режим ,но съм го свикнала някак си да си ляга в определен час ,той  самия си му се доспива по едно и също време ,денят му е доста натоварен с училище ,тренировки  и какво ли не.Но дойде ли почивен ден няма грижа да си спи и ляга ,когато си поиска .С храненето сме по същия начин.Не смятам ,че децата трябва да са без контрол ,но и не смятам ,че трябва да има някакво  хипер контролиране .Все пак те не са някакви играчки .И те имат нужди и чувства с които ние трябва да се съобразяваме .

За мен режимът винаги е бил важен,но до толкова че да бъде съобразен с индивидуалните нужди на децата.Опитвам се да им бъда приятел и въпреки това да не отстъпвам когато се опитват да нарушават основни правила.

За по-сигурно попитах детето, коя от нас двете е шефа и тя каза - "Ти мамо..."
...та за сега съм аз.

По-добре е да имат режим и да се спазват някакви правила.
Имам позната, която понеже мрази да става рано, не си пуска децата на детска градина, за да не ги тормози с ранно ставане  , това не го разбирам...

Аз пък ако попитам моите деца "Кой е шефът?" въобще няма да ме разберат най-вероятно. Просто за мен отношенията и ролите в едно семейство не са на "шеф" и "подчинен" и за мен лично е много важно децата да го знаят добре.

Т.е. поддържате изцяло приятелски отношения, така ли? Честно казано си мисля, че от време на време авторитет на родителя трябва да може много ясно да се прояви, когато има нужда разбира се... Иначе при едни чисто приятелски отношения, как може да се случва това?

П.С. Мисля, че авторката използва "шеф" метафорично...

  Да, точно така.

Благодаря на всички за мненията. 

Всеки иска да е в Златната среда, но не винаги се получава. 

  Ххаахха нали  И аз затова не се натискам да съм шеф, гледам да ме наказват 

Приятелите също могат да имат авторитет.  Това между другото.

Иначе, нито съм другарче, нито съм шеф на децата си. Аз съм им майка, те са ми деца. Отношенията ни са специфични. И наистина ни най-малко не ми се нрави идеята децата ми да растат с  усещането, че отношенията ни са на шеф и подчинен.

Авторката на темата я разбрах. Провокирана бях от друго мнение.