Ревност към новородено при 3 г. 8 м. дете - преходно ли е?

Прочетох х,ч е си писала за истерийте...значи едва ли ще те успокоя , но при нас беше по страшно от описанието ти.Всеки опит да я успокоя я нервира все повече, иска да я прегърна , но ако опитам ме хапе и дере.Ревала е по 1.30 - съблича се гола, всичко до което се докопа е на пода- цялата е червена потна и с пяна на устата....Помогна следното.Щом се ядоса спира да получава каквото и да е докатао не се успокой.Иска реве, оставя условия.Аз нищо сто ятам без да я закачам без опита да й угодя(ако го направя започва да реве за нещо друго )казвам й , че ще я гушна и ще си поговорим когатао се успокой сама.След като го играхме много пъти и тя схвана каква е схемата, започна да се успокоява все по бързо и по-лесно.Никога не давам неща за който се е тръшнала.Обяснявам , че наина е питане и говорене и няма да получи нещото.И следващият път да иска по друг начин.Трябват задрави нерви, но при нас много помогна.До този подход стигнах сама след много драми и мъка.

При нас няма проблем с ревността, но и моята голяма дъщеря, като беше по-малка, понякога изпадаше в истерично настроение. НИКОГА не задоволявам искания, отправени ми в такъв момент. Казвам, че като пищи, не чувам и не разбирам какво иска и че ще си говорим, като се успокои. След това я оставям да си изкара яда както намери за добре (разбира се,  като съм до нея, за да не излязат нещата от границите на разумното). От тези ситуации винаги съм искала тя да остане с впечатлението, че има право да е ядосана, има право да е сърдита, но си има и начини да се справи с гнева си и да получи това, което иска, по мирен начин. Понякога, ако сметнем и двете за нужно, след това обсъждаме какво толкова и защо я е ядосало.
С времето истериите намаляха и сега се разбираме много добре.
Истината е, че трябва търпение и разбиране. Нормално е да има по-тежки моменти, нормално е да има моменти на усещане за безсилие, както и такива, в които не можем да разберем защо пък е нужно детето изобщо да е недоволно. Но с търпение и любов всичко отминава...До следващия път 

Ще премине този труден период, преживяла съм го с моите момичета, голямото ми дете по същия начин ме подлудяваше. Сега са вече по-големки и много се обичат, не могат една без друга, а и са много послушни и разумни деца.

Това, което мога да ти дам като съвет е, освен да си търпелива, да не спираш да повтаряш на каката, че я обичаш и е най-важното нещо за теб! Казвай й, че е първородното ти детенце и я обожаваш, че не можеш да живееш без нея и т.н. Всичко това ще  я успокои, защото в момента тя жестоко страда, за това, че мама си има ново бебе и тя е на заден план. Всичките й истерии и изпълнения са от страдание и несигурност в твоята /вашата/ обич.

В никакъв случай не й посягай, когато почувстваш, че ти се иска да го направиш излез от стаята и стой далеч, докато се успокоиш. Аз така се овладявах и никога не съм посягала на детето си, защото знаех, че това ще влоши положението!

Успех и кураж, знам че е много трудно, но всичко ще отмине, пожелавам ти да е по-скоро!  

Дано наистина да е период, защото при нас вече доста време продължават нещата. Защото освен с тази ревност, след появата на бебето, в къщи се случиха и други неприятни неща и общо взето обстановката е изнервена 
И аз на моменти се чувствам безсилна и пляскам по дупето  но се старая да не става често. Това, което е написала Харпър е много вярно. Когато усетя, че се изнервям и не мога да се успокоя - излизам от стаята. А иначе смятам, че моето дете се държи така с цел да привлече вниманието ми. Преди бебето да се появи си бяхме само двете. Таткото не участваше много в игрите, възпитанието и т.н. поради работата си, която отнема голяма част от ежедневието му. Та и аз много четох как да подготвим детето за появата на бебето и си мислих, че всичко ще е наред... но не би  още когато влязох в родилния дом се почна драмата.

Борбата ми е ежедневна, но това което действа при нас е: по-голямото внимание от моя страна към нея, иска да прекарваме повече време заедно, ама само двете и иска непрекъснато да разсейвам нейните страхове и притеснения.
Още много да пиша.. то всеки ден се случват какви ли не неща, но мисля, че съвета на Харпър е най-важен от всичко:

Хей, Ел Божко! Случайно попаднах на тази тема и малко ми се насълзиха очите. Не защото моето дете е такова, ами защото... съм си ревла... и се поставих на твоето място.

Мноого се чудих кой е този Додсън, представях си го като откривател на някакъв физичен закон, но в сферата на детската психология. Накрая си купих книжката му и откровено не ми харесват повечето от съжденията му. Почерпих идеи за игри, а от някои писаници се убедих, че поведението ми е правилно, макар действията ми да не съвпадат с неговите препоръки. Това, което най ми допадна от книгата е извода, който си направих, че всяка майка рано или късно открива начина да общува с детето си или как да разреши конкретния проблем.
От това, което прочетох в първия ти пост съм убедена, че си много добра майка!

Конкретен съвет нямам, но бих споделила една теория с теб. Не съм сигурна, че ще работи с твоето дете, но така или иначе дори да е практика пак може да не е точната за Еличка. Нали всички сме уникални...

Може би Елица си мисли, че ти правиш някакви неописуемо интересни неща с бебето докато нея я няма и трябва да й се каже, че всъщност бебето още нищо не може и тя трябва да му покаже абсолютно всичко, което знае.
Затова според мен трябва постоянно да се натъртва йерархията в семейството. Тя като по-голяма кака има задълженията да я научи на всичко, което знае. На игри, танци, песни - дори как да се храни като почне да яде. Може пък по този начин да осъзнае, че е много, много значима и за теб като помагаче и за сестра си като показваче. И че всъщност най-новата й изненада е самото бебе и игрите, които ще играят заедно като малко порастне.

А истериите - дано скоро да минат!

темата е стара,но изключително актуална за мен сега!ако някои от мамите писали по-рано тук се включи за да разкаже как са се развили нещата ще бъда изключително благодарна!

Ревността не е преходна, но децата , идеално с помощта на родителите си, се научават как да се справят с нея.
Много зависи и от темперамента на по-голямото дете, как ще приеме бебето (а и от майката).

На два пъти съм преживяла това, първият път големият ми син беше на 3години 11 месеца, като се роди бебето. Истерии не е имало, много време прекарвахме с него игри, книжки и тн, не ходеше на детска градина (само на занималня по 3 часа, три пъти в седмицата). През другото време с мен в къщи и бебето. Най-вече с баткото сам играла и ходила по занимания за него. След като пролази бебко тогава имах по-труден период да занимавам двамата докато се научат да разделят играчките. Тогава и бебко започно пък той да ревнува от баткото.

Вторият път беше по-различна ситуация тъй като баткото беше по-малък (на 2г.11м) и ми се "вбебеши" за известно време. Когато бяха/са тримата заедно в къщи ми беше най-лесно, двамата голями си играят, а аз с бебето.

А при разлика 6 години между най-голямият и бебето е най-лесно за родителите.

Когато се появи бебе в семейството голямото никога не бих изпратила на целодневна градина, баби, стринки и тн. Много дълго стана, но много опит много ситуации имам

Здравей,
имам 2 деца с малка разлика (2,4), но при нас не е имало ревност и тръшкане при появата на малкият.
Голямото ти дете е подложено на огромен стрес и според мен трябва кардинално да промениш нещата. Ужасно е" изведнъж" да се появи " някакво" си бебе и да те измести от мама- да спи до нея, да е през целият ден с нея, а тя да ходи на градина в непозната среда , да спи в нов дом.
Не дели децата до колкото ти е възможно, не само като отношение към тях, а и като време и място - нека бебето и каката да са в една стая и да прекарват повече време заедно.
Можеш спокойно да споделиш с нея колко изморително е да се грижиш за бебето, колко те дразни като плаче, колко много ти се спи като се будиш по няколко пъти на нощ.
Вземи я една вечер при теб, нека види какво прави бебето  и колко не пълноценен е сънят и заради това спи с татко си. 
Покажи,  че имаш еднакви чувства към децата си , защото може да си я оставила с грешно впечатление, че  само тя е "лоша" и непослушна , а  бебето е само "добро" и не те "ядосва".
На твое място аз бих я спряла от градина поне за около месец - хем няма да носи болести на бебето пък и тя ще е по-спокойна. Трудно е да си сама с 4г и новородено, но усилието си заслужава, голямото дете става  по-съпричастно към грижите и проявява повече разбиране.


 П.С Сега видях че темата е стара, бебето вече трябва да е 3-4м. ))