- Публикувана: 4 дек. 2011, 21:16 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2012, 00:19 ч.
АВГУСТинчето дивее, на мама хич не й се смее
Ами то намеса, намеса, но аз доста често оставям Хриси сама да се оправя-да се учи да общува.Трябва да ги видите с Божидара на Валина какви са скици.Едната надава писък, дърпа и бяга, другата я дебне без да реагира отстрани и като намери удобен момент отива и краде.Имам чувството, че са си научили номерата 
Жалко, че е лошо времето и ще се забравят, докато се стопли.
Жалко, че е лошо времето и ще се забравят, докато се стопли. 
Либи, аз в никакъв случай не искам да кажа, че тези деца са лоши в този смисъл на думата. Затова и използвах кавички. Не искам да обидя никой 
Но просто това поведение много ме де ядосва, явно защото родителите едва ли не не реагират, а аз си обяснявам напразно, ама мама и тати като не правят забележка ... ами и аз да съм, няма да обърна внимание на чужда мама. Мими иначе не играе с много деца, веднъж на няколко дена има контакт с дете. А иронията е, че преди няколко месеца тя беше тази, която не даваше нищо и се вайках... а сега обратното. Но аз пък винаги съм и правила забележки. После малко по-малко в къщи все давахме - то на мечо, на бебето, на кучето и дали просто периода е преминал или се е научила не знам, но сега е направо душичка. Само ходи ни се гушка целува, милва, играе си самичка, гушка бебетата, милва ги, абе съвсем друго Мими, нищо общо с бяса от преди няколко месеца.
Толинка, почивай си повече! Дано всичко да е наред! Наистина е трудно с малко дете, аз така и не се научих да не взимам Мими и понякога се носим с часове като е крива. Бях се зарекла в 8 м. да не я вдигам, но за мен това наистина е невъзможно. ДАНО всичко е наред!
Мама зайка, приятна почивка и дано Борко оздравее бързо!
Велма, дано и вие сте по-добре!
Но просто това поведение много ме де ядосва, явно защото родителите едва ли не не реагират, а аз си обяснявам напразно, ама мама и тати като не правят забележка ... ами и аз да съм, няма да обърна внимание на чужда мама. Мими иначе не играе с много деца, веднъж на няколко дена има контакт с дете. А иронията е, че преди няколко месеца тя беше тази, която не даваше нищо и се вайках... а сега обратното. Но аз пък винаги съм и правила забележки. После малко по-малко в къщи все давахме - то на мечо, на бебето, на кучето и дали просто периода е преминал или се е научила не знам, но сега е направо душичка. Само ходи ни се гушка целува, милва, играе си самичка, гушка бебетата, милва ги, абе съвсем друго Мими, нищо общо с бяса от преди няколко месеца. Толинка, почивай си повече! Дано всичко да е наред! Наистина е трудно с малко дете, аз така и не се научих да не взимам Мими и понякога се носим с часове като е крива. Бях се зарекла в 8 м. да не я вдигам, но за мен това наистина е невъзможно. ДАНО всичко е наред!
Мама зайка, приятна почивка и дано Борко оздравее бързо!
Велма, дано и вие сте по-добре!
Тупурче, в никакъв случай не съм си помислила, че имаш нещо такова предвид, не съм се изразила правилно.
Според мен и в единия, и в другия случай основно родителите сме тези, които трябва да вземат отношение и да показват и обясянват как трябва, а пък във времето дечицата ни ще се научат - едните да си отстояват малко повече желанията, а другите да дават повече нещата си. Но е много трудно от която и страна да сме, да намерим правилния подход и реакция.
Аз ако общувахме със семейства, които не взимат отношение никога никакво и оставят децата си да тормозят Софи, също бих се ядосала много
Аз пък съм заета да успокоявам Бори, че нищо кой знае какво не се е случило ако Савинка е взела някоя играчка 
Та в случая те разбирам, че ти е по-неприятно отношението на родителите и това е нормално щом не взимат никакво отношение. Исках да кажа, че според мен трябва да насочиш реакцията си към тези родители, като съвсем спокойно им обясниш (предполагам, че са ти близки) как виждаш ти нещата, а не към това Мими да стане различна.
А Бори, ти не лъжи, че не учиш Савито да дърпа играчките. Знам те аз тебе, по цял ден това й повтаряш - няма да даваш нищо на никого! Никакво даване! Дърпаш, буташ и бягаш!
Мама Зайка Байка, радвам се да те "видя" Да си прекарате хубаво и малък и голям бебчо да слушат
Според мен и в единия, и в другия случай основно родителите сме тези, които трябва да вземат отношение и да показват и обясянват как трябва, а пък във времето дечицата ни ще се научат - едните да си отстояват малко повече желанията, а другите да дават повече нещата си. Но е много трудно от която и страна да сме, да намерим правилния подход и реакция.
Аз ако общувахме със семейства, които не взимат отношение никога никакво и оставят децата си да тормозят Софи, също бих се ядосала много
Аз пък съм заета да успокоявам Бори, че нищо кой знае какво не се е случило ако Савинка е взела някоя играчка Та в случая те разбирам, че ти е по-неприятно отношението на родителите и това е нормално щом не взимат никакво отношение. Исках да кажа, че според мен трябва да насочиш реакцията си към тези родители, като съвсем спокойно им обясниш (предполагам, че са ти близки) как виждаш ти нещата, а не към това Мими да стане различна.
А Бори, ти не лъжи, че не учиш Савито да дърпа играчките. Знам те аз тебе, по цял ден това й повтаряш - няма да даваш нищо на никого! Никакво даване! Дърпаш, буташ и бягаш!
Мама Зайка Байка, радвам се да те "видя"
Да си прекарате хубаво и малък и голям бебчо да слушат 
имаме познати, които учат сина си (3 г.) винаги и при всякакви обстоятелства да реагира, когато го нагрубят, ударят или му вземат нещо.. баща му му повтаря непрекъснато: "никога няма да оставаш длъжен на никого!".. аз самата веднъж бяг свидетел на това как едно друго дете го блъсна в пясъчника, момченцето не реагира абсолютно никак, по-скоро му стана неприятно, но продължи да си играе с неговите неща, а баща му отиде и така му се скара, разкрещи му се затова как и защо не е е направило нещо за да си върне.. не знам, това поведение ми прави ужасно грозно впечатление, но има родители (вкл. и тези, защото, разбира се, ние сме говори с тях за този възпитателен подход), които смятат, че по този начин научават децата си да бъдат успешни в живота, никога да не губят и да доминират във всяка ситуация..
не искам антония да бъде такава, но понякога се чудя няма ли да дойде момент в нейния живот, когато ще бъде наранена или обидена, използвана или нещо такова и аз ще чувствам вина, че не съм я научила как да се пази..
ето ме пак
Гледам какво дискутирате и мога да се включа с интересен възглед. В момента чета една страхотна книга - Основни етапи на детството на Франсоаз Долто - френска детска психоложка. Има много интересни неща в нея. Горещо я препоръчвам. Дава невероятни отговори на прости детски въпроси и случки. Ето и какво казва тя за подобна ситуация (говори се за адаптацията в яслите и градини): "...Например някое по-голямо дете е ударило малкото, но така стоят нещата - големите са по-силни от малките. Отвеждаме удареното дете при майка му да го утеши, а после може да се върне при насилника, докато постепенно този опит не се превърне в положителен. С времето придобива истинска увереност и само позволява на майката да си върви (т.е. да го остави само в яслата или градината)..."
Веднага се сещам за един друг пример (офф топика, де) - какво правим когато детето(като стане малко по-гоямо) сяда да вечеря заедно със семейството и за времето, в което те са се нахранили, то не е - гледало е телевизия, примерно...бавило се е? Отговора е страхотен (перефразирам, че не го помня на коя страница е) - който от семейството е дежурен, започва да раздига масата, и когато въпросното дете каже, но аз още ще ям, не съм приключил, му се отвръща - ти имаше достатъчно време да го направиш заедно с нас, сега ние сме готовии, вечерята приключи. Но ти няма да останеш гладен, вземи си чинията и си довърши вечерята в кухнята. Т.е. хем не го оставяш гладно, хем му показваш, че си има семейни правила и норми. На мен и мъжа ми това доста ни допада като решение.
Ох, много мога да ви цитирам...книгата наистина е много добра!
Отивам да събирам багажа
Гледам какво дискутирате и мога да се включа с интересен възглед. В момента чета една страхотна книга - Основни етапи на детството на Франсоаз Долто - френска детска психоложка. Има много интересни неща в нея. Горещо я препоръчвам. Дава невероятни отговори на прости детски въпроси и случки. Ето и какво казва тя за подобна ситуация (говори се за адаптацията в яслите и градини): "...Например някое по-голямо дете е ударило малкото, но така стоят нещата - големите са по-силни от малките. Отвеждаме удареното дете при майка му да го утеши, а после може да се върне при насилника, докато постепенно този опит не се превърне в положителен. С времето придобива истинска увереност и само позволява на майката да си върви (т.е. да го остави само в яслата или градината)..."
Веднага се сещам за един друг пример (офф топика, де) - какво правим когато детето(като стане малко по-гоямо) сяда да вечеря заедно със семейството и за времето, в което те са се нахранили, то не е - гледало е телевизия, примерно...бавило се е? Отговора е страхотен (перефразирам, че не го помня на коя страница е) - който от семейството е дежурен, започва да раздига масата, и когато въпросното дете каже, но аз още ще ям, не съм приключил, му се отвръща - ти имаше достатъчно време да го направиш заедно с нас, сега ние сме готовии, вечерята приключи. Но ти няма да останеш гладен, вземи си чинията и си довърши вечерята в кухнята. Т.е. хем не го оставяш гладно, хем му показваш, че си има семейни правила и норми. На мен и мъжа ми това доста ни допада като решение.
Ох, много мога да ви цитирам...книгата наистина е много добра!
Отивам да събирам багажа
scaramouche, наистина е много тънък момента. Не знам и аз, права си в разсъжденията си и аз съм си го мислила, но... не знам кой е верния подход. Целенасочено да си връща на всеки, който я удари .. ми се вижда доста грубо възпитание. Но понякога е редно да реагира, нали.
Мама Зайка Байка, може ли линк към книгата, звучи интересно много.
Мама Зайка Байка, може ли линк към книгата, звучи интересно много.
Хахаааа Наде ,разкрита съм,а толкова много го криех
И на мен ми е меко казано гаден подобен подход да ги учим децата на агресия ,т.е да си връщат на всяка цена,независимо,че нещата може да са станали и неволно.Но знам много хора,които разсъждават точно така- "око за око ,зъб за зъб",варварско ми се вижда.Говоря за линия на възпитание,а не за единичи и случайни форми на защита.
Едно линкче на книжа от мен
Съвсем малко съм успяла да прелистя,но като прочетох написаното от мама Зайка Байка се сетих за основните методи в нея. Верно е,че на практика е по-трудно отколкото на теория,но все пак .... http://www.mobilis.bg/articles/view/48107 Като цяло ми допадна книжката:)
И на мен ми е меко казано гаден подобен подход да ги учим децата на агресия ,т.е да си връщат на всяка цена,независимо,че нещата може да са станали и неволно.Но знам много хора,които разсъждават точно така- "око за око ,зъб за зъб",варварско ми се вижда.Говоря за линия на възпитание,а не за единичи и случайни форми на защита.
Едно линкче на книжа от мен
Съвсем малко съм успяла да прелистя,но като прочетох написаното от мама Зайка Байка се сетих за основните методи в нея. Верно е,че на практика е по-трудно отколкото на теория,но все пак .... http://www.mobilis.bg/articles/view/48107 Като цяло ми допадна книжката:)
МИсля,че Мама Зайка Байка говори за тази http://www.book.store.bg/p34571/osnovni-etapi-na-detstvoto-fransoaz-dolto.html 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=638866.new#new
Ето новата тема, сложих просто някакво заглавие от анкетата. Може да се смени, така че мислете.
Нова тема се пуска като влезете в общия акаунт, отидете на началната страница на текущата тема, натискате бутон "Редактирай", след това в текстовото поле натискате Ctrl + A (т.е. селектиране на всичко) и копирате. После отваряте нова тема, пействате и това е.
Ето новата тема, сложих просто някакво заглавие от анкетата. Може да се смени, така че мислете.
Нова тема се пуска като влезете в общия акаунт, отидете на началната страница на текущата тема, натискате бутон "Редактирай", след това в текстовото поле натискате Ctrl + A (т.е. селектиране на всичко) и копирате. После отваряте нова тема, пействате и това е.