Много ми липсва

  • 8 571
  • 44
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 432
И нека не забравяме, че макар авторката да ни е разказала нейната част от историята това не значи, че сме прочели цялата история и нейната част е вярната.


Пък и е с висшО, ще се оправи някак.....

# 16
  • Варна
  • Мнения: 1 197
И нека не забравяме, че макар авторката да ни е разказала нейната част от историята това не значи, че сме прочели цялата история и нейната част е вярната.


Пък и е с висшО, ще се оправи някак.....

Еми то монетата винаги има две страни, това е ясно , но аз търся моята вина нещата да стигнат до тук, защото не мога да си обясня такова поведение (страх да ми каже даже и едно "здрасти"). А за висшОто и без него щях да се оправя...не е въпроса в оправянето...

# 17
  • Мнения: 287
Да, кризата на средната възраст не прощава, ама на нея не и става по - леко от това, нали?

# 18
  • Мнения: 405
Добре, ами ако ти е казал самата истина, не те обича и иска ново начало. Защо да търсиш нещо, което не съществува вече!? И факта,че се държи като умряла гарга и те обижда още повече трябва да ти говори, че си се объркала в избора преди време. Погледни хубаво назад и виж дали не си го обичала сляпо и колко компромиса си направила заради него. Може би отговора се крие някъде там.

# 19
  • Мнения: 287
Именно.
И тук все пак говорим за зрели хора, уж Confused

# 20
  • Мнения: 2 510
Доста зле е да живееш с един човек толкова години и да реши да те напусне. Човек свиква с друг и кръгът му се затваря.
Въпреки това което мислят другите при такива случаи по- добре е да имаш дете за да ти "остане" нещо от тези години. Сам човек който толкова години е делял всичко с друг не е добре. Малко са хората които могат да почнат от начало.
Ти обаче нямаш друг избор. Само ново начало.

# 21
  • Мнения: 183
 "Даже те момчетата тръгнаха да го търят на излизане....нямам думи след 14 години, в които сме преживели какво ли не да не може поне здрасти да ми каже
просто го е срам от постъпката си, затова

# 22
  • Мнения: 1 525
Не е лесно да забравиш 14 години от живота си. Не е малко време. Прекарано с един човек.
Но когато се счупи вазата, сериозно, и да се опитвате да я залепите, няма да е същото.
Винаги ще имаш едно на ум. Винаги ще се опитваш да правиш компромиси, ти. Защото ти си искала да се съберете. Не той.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 1 197
Не е лесно да забравиш 14 години от живота си. Не е малко време. Прекарано с един човек.
Но когато се счупи вазата, сериозно, и да се опитвате да я залепите, няма да е същото.
Винаги ще имаш едно на ум. Винаги ще се опитваш да правиш компромиси, ти. Защото ти си искала да се съберете. Не той.

Развитието на историята от днес: Тази вечер го видях с една негова бивша колежка (сервитьорка на 21 - 22 години). Тя от време оно го сваляше даже и пред мен. И сега хоп заедно, така че днес вече окончателно се уверих този мъж не е за мен. Повече компромиси не бих правила.Нека да си изживява "погубената с мен" младост.

# 24
  • Мнения: 2 510
И аз така мисля, но не помисляй като се наживее отново да го прибереш.

# 25
  • Мнения: 409
Едно ще ти кажа: тези 14 години не са пропиляни. Обичала си, давала си обич, била си по някакъв начин щастлива. Вземи си хубавите спомени и никога, ама никога не се обръщай назад.
Получила си по труден начин важен житейски урок: Не вярвай на празни обещания, гледай действията, обръщай внимание на това дали с даден човек имате общи цели, общи амбиции.....
В супермаркета, на улицата, в компания....ще го срещаш /знам, че ти звучи трудно, но ти пиша за нещо което съм преживяла/...усмихни му се, поздрави и отмини.
Гледай напред, без да трупаш злоба, негативизъм и каквато и да е друга гадна емоция. Трудно е, но това е начина.

# 26
  • Варна
  • Мнения: 1 197
Едно ще ти кажа: тези 14 години не са пропиляни. Обичала си, давала си обич, била си по някакъв начин щастлива. Вземи си хубавите спомени и никога, ама никога не се обръщай назад.
Получила си по труден начин важен житейски урок: Не вярвай на празни обещания, гледай действията, обръщай внимание на това дали с даден човек имате общи цели, общи амбиции.....
В супермаркета, на улицата, в компания....ще го срещаш /знам, че ти звучи трудно, но ти пиша за нещо което съм преживяла/...усмихни му се, поздрави и отмини.
Гледай напред, без да трупаш злоба, негативизъм и каквато и да е друга гадна емоция. Трудно е, но това е начина.

Сега мисля, че това е най-правилното решение за мен. Път назад нямам!

# 27
  • Варна
  • Мнения: 1 197
И аз така мисля, но не помисляй като се наживее отново да го прибереш.


Миля, че даже и да му се иска тогава няма да го направи, но нейсе...минало бешело. Сега искам само да ми стане безразличен, нищо повече.

# 28
  • Мнения: 698
Тичай, тичай, докато стигнеш Някъде, където ще си щастлива.
  bouquet Всичко ти предстои наново!

# 29
  • Мнения: 405
Жалко, че така се получава понякога. Всяко начало е трудно, но винаги научаваме по нещо ново, затова отвори сетивата си, вземи си спомените и уроците от миналото и здраво напред. Сигурна съм, че ще се ядосваш, ще изпадаш в жалки ситуации пред тебе самата, като ревност, злоба и т.н. Това е част от процеса на оздравяване след раздяла. С времето всичко се нарежда, болката намалява и намираме нови хоризонти. Успех!

Общи условия

Активация на акаунт