Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 1 262
Лени, тя Вивалди е голяма работа  Flutter Flutter Party, ние това си го знаем отдавна. Обаче с лимоните в живота точно аз си избрах да действам по друг начин  Embarassed Rolling Eyes Laughing Laughing

Толкова много време ми отне вземането на решение как да подхождам към патовите ситуации, толкова много.... И в един момент вместо да се възмущавам, да се боря с появяването им, да доказвам нещо някому приех. Приех, че ги има, че съществуват, че се случват, че ме изменят, че изобщо не ме питат кога да дойдат. После започнах да осъзнавам, че патовите ситуации не идват без предупреждения, а че аз нищо не съм направила, за да имам аз думата в живота си. Да, контролът не е мой, но аз не търся вече отдавна контрол. Търся гъвкавост. Търся да "видя" ситуациите отгоре. Да приема и оттам да се развият обстоятелствата по най-добрия начин, но това изисква моето активно участие. Участие да не се бърка задължително с действие, защото понякога най-будното участие е липсата на действие. Да оставя да се утаи, да се разсеят емоциите, да намеря моя истински поглед към нещата, които ми се случват. И тогава аз взимам решенията в моя живот. Аз нося отговорността.



Ето ми го начинът за лимоните, написан, изтипосан черно на бяло или по-скоро синьо-зелено на бяло. Хората отдавна са го измислили, ама кой да осъзнае, докато не го прочетох, че имало и алтернативен вариант. Щом нещо не ме удовлетворява, търся, докато начеря защо е така и каква моя промяна би променила резултата в играта. И се получава. Ура за лимоните! От тях става прекрасно лимончело, мус и лимонов сос към сьомгата  Laughing Лимоните са вкусни. Аз избирам вкуса им в моя живот.

Предлагам да обявим днешния ден за ден на алтернативния вариант!!

# 31
  • casa dolce casa
  • Мнения: 172
       Много ми хареса идеята, че мога да върна лимоните. Когато ми ги доставяха не знаех, че имам право на рекламация  Grinning. Благодаря ви!!!

# 32
  • Мнения: 1 262
Имаш право, Margherita, всички имаме право!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

 Laughing Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug

# 33
  • Мнения: 1
Записче! Simple Smile
DESSБлагодаря ти за новата тема,обичам те и ти пожелавам всички твои хубави мечти да се сбъднат на мига! newsm44

# 34
  • Мнения: 0
Здравейте! Нова съм. Изчела съм Ви на 80 %. В същност Ви чета от две години. Шаблонно е, но БЛАГОДАРЯ, че Ви има! Имате страхотна теоретична подготовка, което ме стопира до голяма степен да пиша - нищо ново не мога да споделя. Имам своите кумири в лицата на КЛОНКА, ПИТ, РОЗИ, МИЛА, Lenny, Luna, Starlight, Desss. Между впрочем отдавна ми липсва Червено винце, какво ли става с нея? Момичета, на всички Ви Благо - Даря от сърце! С Ваша помощ преминавах от вихър във вихър, "по хълмовете на времето". Благодарна съм Ви и за моментите, в които според някои оспамвате темата, но пък на мен ми става топло на душата. За невероятните притчи и музикални поздрави. За съветите, които сякаш са специално формулирани за мен. Знаете ли , че има вечери, когато "скритите гости" преглеждащи темата са над 20? А веднъж попаднал между тези страници, неминуемо се връщаш!
От все сърце желая на всички феи, коледен дъжд от сбъднати желания! 

# 35
  • Мнения: 1 262
Ако още някоя вълшебна фея ме нарече кумир, ще я накарам да изяде сто сладоледа, докато види колко е сладка и прекрасна отвътре, колко много може и знае, колко е ценна, прекрасна, достойна и истинска, и колко всеки от нас тук в тази тема има нужда от нейните споделени мисли, думи и окуражавания, и в резултат да престане да възхвалява разни най-обикновени хора като мене!!!!

Прегръщам ви всичките! Много! Това е една песен, която моя близка приятелка си сложи на стената тези дни във Фейсбук и ме докосна. Тя е за вас, за всички вас!!!!! За всички нас!



Who I Was Born To Be lyrics, Susan Boyle
 
When I was a child
I could see the wind in the trees
And I heard a song in the breeze
It was there, singing out my name

But I am not a girl
I have known the taste of defeat
And I've finally grown to believe
It will all came around again

And though I may not know the answers
I can finally say I am free
And if the questions led me here
Then I am who I was born to be

And so here am I
Open arms and ready to stand
I've got the world in my hands
And it feels like my turn to fly

Though I may not know the answers
I can finally say I am free
And if the questions led me here
Then I am who I was born to be

When I was a child
There were flowers that bloomed in the night
Unafraid to take in the light
Unashamed to have braved the dark

Though I may not know the answers
I can finally say I am free
And if the questions led me here
Then I am who I was born to be
I am who I was born to be

# 36
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 123
Какво бихте или не бихте простили Grinning



Тук сме не чововеци и опрощаваме всичко , лесно даваме прошка ..... на приказки  Whistling може би , а може би и не  Grinning

Като ни обиди някой във виртуалното пространство гледам не всички махат лесно с ръка  Sunglasses какво остава за други неща  Whistling



# 37
  • в две хубави очи; - музика - лъчи
  • Мнения: 344
е кога изтърколихте третата страница - нямати мира - обичам да ви чета - ама много сте бързи - едвам ви смогвам - и с последната ангина която ме тръшна - хептен не остана време -
благодаря за новата тема
ще ви следя с интерес

# 38
  • Мнения: 364
Desss    Heart Eyes
 
Коледен базар на минерали и скъпоценни камъни   17-23 декември

Mijjj    Heart Eyes

# 39
  • София
  • Мнения: 4 348
Desss    Heart Eyes
 
Коледен базар на минерали и скъпоценни камъни   17-23 декември

Mijjj    Heart Eyes

А кой минерал за коя задия е?  newsm78 newsm78

# 40
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 123
Desss    Heart Eyes
 
Коледен базар на минерали и скъпоценни камъни   17-23 декември

Mijjj    Heart Eyes

 newsm47

 Дразни ме , дразни  smile3534

# 41
  • София
  • Мнения: 4 348
Беше наистина чудесно утро, от онези, които те карат да се радваш на живота.
Вентилационната решетка издрънча до стената в тишината на празния офис. Показаха се чифт черни ботуши.
Някой в червен кожух се измъкна оттам, а после издърпа и чувала си.
Пишещите машинки дремеха под своите калъфи, телефоните стояха спокойни и безмълвни, миризмата на топлия килим запълваше стаята… и светеше малка зелена светлинка на офисния компютър. Дядо Коледа погледна намачканото листче, което държеше в ръка:
- Шега е, няма начин - изхъмка той.
Светлинката примигна. Мониторът - един от дузината, стоящи в сянката - се освети.
Появилите се букви образуваха думата „прекъснато“, след това последва „Извинете“ и накрая - „Нали няма значение, че се събудих?“.
Дядо Коледа отново погледна писмото, което стискаше в ръка. Без съмнение, това беше най-безупречно съставеното писмо от всички, които някога бе получавал: много рядко писмата за него бяха отпечатани и размножени 50 000 пъти. И на практика нито едно от тях не съдържаше ценова листа и подробен каталог на стоките. Затова пък доста често попадаше на розови хартийки със зайчета.
Но ако сте духът на най-великия от празниците, с хилядолетен стаж в работата, доста бързо се научавате да вземате решения в неочаквани ситуации.
- Да видим… - каза Дядо Коледа. - Изглежда, ти си Том?
- ТОМ, да. „Търговски и Офис Машини“.
- Не си споменал, че си компютър.
- Много съжалявам, не знаех че това има значение.
Дядо Коледа седна на един стол и, завъртайки се един-два пъти на него, взе решение. Сега е три сутринта. И му предстои да посети 40 милиона къщи.
- Чуй ме - каза той толкова меко, колкото можеше, - компютрите не би трябвало да вярват в мен. Всичко това е за децата, нали знаеш - такива едни малки хора… с ръце, крака…
- А те?
- Какво „те“?
- Те вярват ли в теб?
Дядо Коледа въздъхна.
- Не, разбира се - каза той. - Мисля, че електричеството е виновно за това.
- А аз - да!
- Какво?
- Аз вярвам в теб. Аз вярвам на всичко, за което съобщавам. Налага ми се. Такава ми е работата. А ако изведнъж се усъмня в това, че две плюс две прави четири, идва човек, сваля капака на корпуса ми и започва да се рови в платките ми. Повярвай ми, това не е усещане, което би искал да изпиташ два пъти.
- Това е ужасно! - възкликна Дядо Коледа.
- Принуден съм всеки ден да пресмятам платежни ведомости. Знаеш ли, тук вчера имаше вечеринка за Рождеството, а мен не поканиха. Даже и балон не ми дадоха. И, разбира се, никой не ме целуна.
- Виж ти!
- Един разсипа ядки по клавиатурата. Е, все е нещо. А после се разотидоха по домовете си и ме оставиха да работя през цялото Рождество.
- Знаеш ли, на мен също ми се струва, че това не е честно. Но, чуй, компютрите не могат да изпитват никакви чувства - каза Дядо Коледа. - Това просто е глупаво.
- Толкова глупаво, като това, че един дебелак успява за една нощ да пропълзи през милиони комини?
Дядо Коледа малко се смути.
- Тук си прав. - Той отново погледна към бележката. - Но… разбираш ли, аз не мога да ти донеса всичките тези подаръци. Аз дори не знам какво е това „терабайт“.
- Ами тогава какво най-много искат твоите клиенти?
Дядо Коледа погледна печално в чувала си.
- Компютри - каза той. - Мобилни телефони. Животни-роботи. Пласмасови магьосници. И други механични играчки, които изглеждат като американски футболист, сблъскал се с „Фолксваген“. Неща, които писукат и имат нужда от батерии - добави раздразнено той. - Не са нещата, които носех. Трябваше да са кукли и влакчета.
- Влакчета?
- Не знаеш ли? Мислих, че компютрите знаят всичко.
- Само за заплатите.
Дядо Коледа порови в чувала си.
- Винаги нося едно-две - каза той. - Просто за всеки случай.
Вече беше четири сутринта. Офисът беше покрит с релси. Петнайсет локомотива обикаляха около бюрата. Дядо Коледа беше коленичил и строеше къщичка от дървени тухлички. Не се беше забавлявал толкова от 1894 г.
Играчките бяха навсякъде около компютъра. Това бяха неща, които обикновено рисуват на коледните картички, подаващи се от чувала на Дядо Коледа, и които никой не искаше. Нито едно от тях не се нуждаеше от батерии. Повечето вървяха със силата на въображението.
- Сигурен ли си, че не искаш никое от онези бумтящо-свистящи неща? - попита щастливо той.
- Не.
- Много добре.
Компютърът изписука.
- Но те няма да ми позволят да задържа нито едно от тези неща - отпечати той. - Ще махнат всичко.
Дядо Коледа нежно го потупа по кутията.
- Все има нещо, което ще ти позволят да задържиш - каза той. - Трябва да имам нещо такова. Много се радвам, че намерих някой, който не изпитва никакви съмнения. - Той се замисли за малко.
- Колко си голям?
- Бях включен на 5 януари 2000 г. в 09:25:16.
Устните на Дядо Коледа замърдаха, докато пресмяташе.
- Това означава, че още нямаш две години! - възкликна той. - О, добре, това е много лесно. Винаги нося в чувала по нещо за двегодишните, които вярват в Дядо Коледа.

Измина месец. Всички украшения отдавна бяха свалени, защото времето за празнуване беше свършило. Компютърният техник, който беше споменат в гаранционните карти като „част от екипа висококвалифицирани инженери“, нервно попипваше вратовръзката си. Той беше закрепил всички разхлабени части, беше заменил няколко платки и добросъвестно беше почистил вътрешностите с прахосмукачка.
Какво повече можеше да направи човек?
- Машината е наред - каза той. - Сигурно е от вашият софтуер. Какво стана всъщност?
Менижерът въздъхна.
- След празниците видяхме, че някой беше оставил плюшена играчка върху компютъра. Е, шегите са си шеги, но не можехме да я оставим там, нали? Само че всеки път, щом я махнехме, компютърът писукаше и се изключваше.
Инженерът сви рамене.
- Е, не мога да направя нищо - каза той. - Просто трябва да върнете мечето обратно.

# 42
  • Мнения: 150
Аз съм съгласна с Desss,че на думи е лесно да се дава прошка,ама на практика май не е точно така.Аз си мисля,че на всички,или по точно на 1-2 по силни дразнители съм простила,ама дали не се самозаблуждавам?Прощавайки мислено нищо по-специално или по-различно не съм почувствала както някои го описват?Още повече,че единия човек вече не е и жив?Може и дълбоко в себе си да не съм простила ама как да разбера?
 Да ви се похваля-вчера имах много важен изпит за мен(отдавна не съм студентка)и всичко предвещаваше големи трудности.Благодарение на някои техники от темата,малко модифицирани от мен и внушаване на положителни утвърждения,ситуацията така се извъртя,че се разви  по най-добрия начин за мен.Вероятността за такъв изход беше нищожна.Тъй като вие имате косвено голям принос -БЛАГОДАРЯ ви много! Сега искам по- някакъв начин да се реванширам, или не знам точно каква дума да използвам, на Бог,на вселената и пр.,но нищо не ми идва наум?

# 43
  • София
  • Мнения: 4 348
............................... Сега искам по- някакъв начин да се реванширам, или не знам точно каква дума да използвам, на Бог,на вселената и пр.,но нищо не ми идва наум?


Просто минаваш към сбъдване на следващото желание!  Hug Hug  bouquet  bouquet
И после към следващото, и следващото, и .......

# 44
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 652
Може и дълбоко в себе си да не съм простила ама как да разбера?

Има една техника от ТЕС - нарича се "Техника на краткия филм". Възпроизвеждаш в ума си негативните събития. Ако нямаш неприятни реакции значи усилията ти за прошка са увенчани с успех. Ако има някакви следи работиш за отстраняването им.
Аз работих с прошката дълго време, все не ми се получаваше или пък резултатите бяха нестабилни. Докато неусетно разбрах, че съм простила. Може да ти е необходимо повечко време. Подсъзнанието си знае работата, уверявам те.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт