Публикувана: 2 ян. 2006, 15:01 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2006, 21:46 ч.

Страхът от раждането?????

2 269
41
1

Гост

1
2
3
Всички

2 ян. 2006, 15:01 ч.

Здравейте на всички бъдещи и настоящи майчета.Аз съм бременна в осмия месец и вече започна да ме тресе предродилна треска или казано по друг начин страх от раждането.Не ме е страх толкова от болката,колкото от неизвестното.За сега се очертава да раждам секцио.Много ме е страх и не знам как да го преодолея!?....Вие изпитвахте ли страх преди да родите,как го преодоляхте????Ще съм ви много благодарна ако споделите как е било при вас. Laughing

# 1 2 ян. 2006, 15:10 ч.

Мнения: 5 370

Хехе-мислех,че говориш за нормалноото раждане.
Сега да те успокои една почти 35 годишна мама на 10 месечна ракета "Пършинг".
През цялата ми бременност си мислех тайничко абе как така,аджеба, нямам никакъв показател за планово секцио. Наложи се да ме срежат обаче порази никаква родова дейност и изтекли води-повече от 15-16 часа без. В момента,в който ми подадоха документите за съгласие, ....се успокоих.
Само едно ще добавя-ако секциото е направено от добър специалист-то повод за тревоги няма, мисля аз. Единственото, което не ми се е възстановило, е дебелото ми дупе. Crazy

От другото снощи забелязах една избледняла черта от 5-6 см.
Успех и да се похвалиш!

# 2 2 ян. 2006, 15:12 ч.

Мнения: 1 107

И мен ме тресеше паниката в осмия месец, но в деветия вече нямах търпение да родя Simple Smile

Всеки ден се чудех кога най-накрая ще усетя поне една предварителна контракция, но така и не я дочаках, започнах директно с родилните Sunglasses

Скоро нетърпението изцяло ще измести страха ти, повярвай ми Wink

А ако ти насрочат дата за секцио, без да се чакат контракциите, ще очакваш Деня с още по-голямо нетърпение!

# 3 2 ян. 2006, 15:12 ч.

Мнения: 9 903

преодолява се с доверие в лекаря.
Иначе страх винаги по малко си има, човещинка е Simple Smile

# 4 2 ян. 2006, 15:13 ч.

Мнения: 2 663

От това,което съм чела тук,във форума,знам ,че при всяка жена има огромен страх от раждането.Аз също изпитвам страх и то от доста време,тъй като съм с изгладена шийка на матката и при всяка болка първата ми мисъл е-ето започва се...
Мисля да раждам нормално и дори без упойка,от което пак ме е страх,но както казваш ти не от самата болка,а от неизвестното...макар да чета страшно много литература по въпроса и форума-най-верния помощник...дори се чувстрвам подготвена до някаква степен и уверена в себе си
Това,което си налагам аз лично е положителното мислене-как ще прегърна на финала най-красивото бебче на света.Само тази мисъл ме успокоява!

# 5 2 ян. 2006, 15:16 ч.

Мнения: 1 489

Да ти кажа честно и мен ме беше много страх.Аз родих нормално и наистина имаше болка,но в момента,в който видях малкото си момиченце забравих всичко и си мислех колко е мъничка и ме обвзе едно такова хубаво чувство......

# 6 2 ян. 2006, 15:25 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Много ме беше страх.Всичко започна някак си като насън,не осъзнавах какво става.После започнаха болките и 10 часовите мъки,след което в последния момент и ме оперираха(а можеха да ми спестят родилните болки Twisted Evil

)
След това обаче всичко се забравя Wink

Леко раждане bouquet

# 7 2 ян. 2006, 15:31 ч.

Мнения: 313

Напълно нормално е да изпитваш страх.Аз направо си глътнах граматиката, когато наближи момента. Някъде след 36 седмица дори спрях да се храня като хората. Голямо шубе. Родих физиологично, с епидорална, за 3-4часа, разбира се, не беше така страшно както в моите фантазии. Мисля, че е важно да си спокойна за да разбираш какво казва израждащия екип. СПОКО. Леко раждане
Щом си секцио трябва да си още по-спокойна. Всяка мама, родила секцио, ще ти го каже.

# 8 2 ян. 2006, 15:43 ч.

Мнения: 8 769

В същност, мен цял живот ме беше страх от раждането. Когато забременях, обаче, не се сетих за тези си страхове. Четох доста, и реших, че трябва да родя нормално-голямо любопитство ме глождеше. Случи се така, обаче, че се сбъдна желанието ми от всичките тези години на страх-да родя с операция. Че и два пъти. Е, и това ми бе любопитно, но ако има трети път, ще се постарая да е нормално. Може да съм мазохист, но искам да видя какво е, макар да съм безкрайно доволна от секциото като вид раждане!
Абе не се притеснявай, и не се страхувай! Страхът само усложнява нещата. Погледни го от добрата страна-малко остава до заветната среща!
Стискам палци да стане бързо, лесно и неусетно!

# 9 2 ян. 2006, 15:54 ч.

Мнения: 229

мен най-много ме е страх поради някаква лекарска грешка да не се случи нещо на бебето или мен, все още не съм решила къде ще раждам т.е. дали ще си платя за частна болница или по здравната каса, но мисля че в частните болници е по-добре не заради лекари те навсякъде са еднакви , а за отношение на всички към теб.Успокояват те и те съветват.

# 10 2 ян. 2006, 15:55 ч.

UK
Мнения: 1 334

ами аз се настроих, че ще раждам с епидурална и се успокоих. гледах по Дискавъри как раждат с такава и си викам лесна работа Grinning

като отидох в болницата се оказа,че няма време за упойка, нямаше и време да се плаша,щото трябваше да раждам. може би,ако прочетеш за раждането повече ще се успокоиш- това все пак е нормален процес и тялото знае какво да прави. а и щом ще си със секцио-там пък докторите си знаят работата. успех!

# 11 2 ян. 2006, 16:06 ч.

Мнения: 191

да ти кажа чесно страхът е по-голям от болката Simple Smile

скоро минах от там и да ти кажа чесно със секцио мога да ражам постоянно smile3501

така че миличка смело напред Peace

# 12 2 ян. 2006, 16:11 ч.

Мнения: 335

Normalno e da te e strah,vsi4ki hora se pla6im ot neizvestnoto i osobenno ako sa ti razkazvali stra6ni slu4ki za rajdaneto.
Moqt savet e da se pouspokoi6 malko,za6toto ne e 4ak tolkova stra6no.Az po princip sum mnogo strahliva i vse mislq samo lo6i ne6ta,no prez bremennosta bqh tolkova optimisti4no nastroena,4e ne izpitvah nikakv strah i na praktika izbqgvah da govorq s "priqtelki" za rajdaneto,za6oto mi vkarvaha razni psiharii,no az bqh tvarda i ne im se podadoh.Re6ih da si mislq,4e taka ili ina4e bebeto trqbva da izleze i kolkoto sum po spokoina,tolkova po dobre.
Napalno sum saglasna s titi,4e straha se preodolqva s doverie v lekarq.Men me izrajda edna poznata aku6erka,a kogato vidqh 4e i lekarkata,koqto e na smqna e s utvardeno ime se uspokoih o6te pove4e i vsi4ko mina dobre(BLAGODARQ na GOSPOD)
Ot sarce ti jelaq leko i bezproblemno rajdane i nai-ve4e spokoistvie,misli za sled tova i za sladkoto bebe4e koeto 6te rodi6 bouquet

# 13 2 ян. 2006, 16:27 ч.

Мнения: 6 904

Охх, знам че не става въпрос за секцио, но вчера четох една тема и много ми хареса..а и за страха се говори. За тези, които не са я чели - маймунската тема

# 14 2 ян. 2006, 16:35 ч.

Мнения: 46 516

Цитат на: СърДечко в пн, 02 яну 2006, 15:10

... В момента,в който ми подадоха документите за съгласие, ....се успокоих...

Същото беше и при мен, когато решиха, че ще ме режат исках да ги разцелувам Hug

# 15 2 ян. 2006, 16:40 ч.

София
Мнения: 2 271

Цитат на: Chelsea в пн, 02 яну 2006, 15:12

И мен ме тресеше паниката в осмия месец, но в деветия вече нямах търпение да родя Simple Smile

Скоро нетърпението изцяло ще измести страха ти, повярвай ми Wink

Това са точно думите, които щях да напиша.
И аз като влязох в деветия месец, се надявах да родя по-рано и ми беше доста интересно - чаках с нетърпение симптоми на родилна дейност. Crazy

# 16 2 ян. 2006, 16:48 ч.

Мнения: 7 186

Мен пък не ме беше страх, щото от самото начало си знаех, че няма да родя по друг начин освен секцио, независимо имам ли показания или не. Освен това съм присъствала мноооого пъти и на двата вида раждане и знам прекрасно за какво става въпрос. Така че фактора "страх от неизвестното" също отпадна при мен. Simple Smile

През цялата бременност изобщо не съм си блъскала главата с притеснения, страх изпитах чак в нощта преди секциото, не можах изобщо да спя. Страховете ми се свеждаха до това дали всичко ще мине добре, как ще понеса анестезията, как ще се чувствам след това, ще ме боли ли и разбира се дали всичко ще е наред с бебето, дали ще си има всичко и т.н.
Аз затова поддържам идеята жената сама да реше как да роди, защото освен ниския праг на болкова чувствителност при някои жени има и психологически момент.
За мен е от основно значение и двете страни да са добре. Защото съм убедена, че едно бебе се чувства много по- комфортно в организма на една здрава и спокойна майка, отколкото в този на друга такава, която е притеснена и изпълнена със страхове.

# 17 2 ян. 2006, 16:50 ч.

София
Мнения: 1 397

Цитат на: Lara в пн, 02 яну 2006, 16:40

Цитат на: Chelsea в пн, 02 яну 2006, 15:12

И мен ме тресеше паниката в осмия месец, но в деветия вече нямах търпение да родя Simple Smile

Скоро нетърпението изцяло ще измести страха ти, повярвай ми Wink

Абсолютно аналогично. И даже понеже родих 3 дни по-късно от термина почнах да се чудя дали ще разбера че е почнало раждането. Разбира се разбрах хахаха. Ама да си призная се успокоих напълно едва като бебето вече махаше с ръчички а мен ме довършваха (раждах нормално) Simple Smile

# 18 2 ян. 2006, 17:46 ч.

Мнения: 1 735

Аз също не изпитвах страх,може би защото се скъсах да чета и знаех абсолютно кое как трябва да бъде.Имах си и една "сляпа" убеденост ,че всичко ще бъде повече от ОК и че раждането ,за да мине добре,това зависи само от мен и от това да съм, положително настроена и в добро настроение.Както и беше!
Аз раждах естествено,но бях се информирала и за секциото.Ако се скофти нещо в последния момент,да не се чувствам в небрано лозе.
Смело чети библиотеките на форума,ще видиш колко сигурна и спокойна ще се почувстваш! bouquet

П.П.:Виж ми подписа. Mr. Green

# 19 2 ян. 2006, 17:59 ч.

Мнения: 1 735

Хей,и да разкажеш как е минало!!!
Мисли за бебчето ,с което ще се срещнеш за пръв път.То ще бъде част от живота ти от тук нататък.НО след като веднъж го видиш,никога повече няма да можеш да си представиш живота без него! Heart Eyes

Успех!

# 20 2 ян. 2006, 20:17 ч.

Мнения: 2 000

И мен от осмия месец ме хвана страха от раждането. Особено като станеше вечер и ме хващаха нервите. Само мислех как ще раждам, за болката, за неизвестното. Аз си мислех, че ще раждам нормално, но когато 4 дни след термина докторката каза, че се налага секцио и то по най-бързия начин, останах шокирана. Изобщо не очаквах, че ще раждам секцио. Обаче се радвам, че разбрах това едва 2 часа преди операцията и така нямах много време да мисля за това и да се притеснявам. Защото ей ме на сега, още от началото си мисля само за операцията и от време на време ме хваща голям страх. Ама така ще е явно до края. Важно е крайния резултат да е добър.
Успех.

# 21 2 ян. 2006, 20:47 ч.

Мнения: 1 410

Всеки е минал в определен момент през страха от раждането, но това се преодолява както всичко останало. При мен некрая страха от раждането беше заместен от желанието да се свърши най-накрая с тази бременност.

# 22 2 ян. 2006, 21:15 ч.

Мнения: 2 271

Ако кажа,че не ме е било страх-ще изльжа.Още повече,че сьм мед.сестра и доста неща сьм видяла.Но като започнах да преносвам исках да стане по-бьрзо.Родих по нормален пьт,за 3 и 1/2часа от пьрвата контракция и не беше толко страшно щом не виках.Боля ме като ме шиеха ,макар че беше с упойка,но и това мина бьрзо.ЖЕЛАЯ ТИ ЛЕКО РАЖДАНЕ И ХУБАВО ЗДРАВО БЕБЧЕ!!!

# 23 2 ян. 2006, 21:20 ч.

Мнения: 5 577

Абе страшно си е, няма какво да се лъжем. Tired

Но минава, и се забравя.

# 24 2 ян. 2006, 21:31 ч.

Мнения: 7 474

Не ме беше страх, защото имах уговорка с акушерката и тя ме беше успокоила , а освен това като не знам какво е не ме е страх.Обаче много често сънувах как раждам. Но имаше един ден скоро ми закъсня и въпреки,че раждането ми беше много леко , сънувах пак как раждам и изпитах невероятен ужас, че пак ще ми се случи същото. Истината е, последния месец вече много ми тежеше и бях готова на всичко само и само да родя по-бързо. Успех!!! bouquet

# 25 2 ян. 2006, 22:03 ч.

София
Мнения: 4 423

И мен ме е страх, защото съм раждала и знам какво е. Tired

# 26 2 ян. 2006, 22:31 ч.

Мнения: 2 309

Притеснявах се за всичко с изключение на болката.Мисля,че тя е последното за което да се тревожиш.

# 27 3 ян. 2006, 06:51 ч.

Мнения: 247

Когато съвсем наближи финала толкова много исках вече да родя, че останалото си беше на заден план. Нормално раждане беше - отне 14:30 часа, мина като насън, но болката беше голяма... Странното е, че в момента в който видях бебчето си и край - всичко ми мина Grinning

Все пак си казах, че ако има второ, то тогава ще искам да ми бият всички възможни упойки Flutter

Но спокойно, предстои ти нещо прекрасно и ще го осъзнаеш истински в момента, в който се случи Grinning

Успех

# 28 3 ян. 2006, 09:12 ч.

Sofia
Мнения: 6 918

Няма от какво да се притесняваш секцио,по-страшното е нормално раждане.Поне при мене!Много се мъчих и накрая се наложи операция.Имам такъв страх от контракциите и усещането,че надали ще се престраша отново да имам дете.В момента ,в който се реши секциото се успокоих.

# 29 3 ян. 2006, 10:09 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 366

Цитат на: Писана в пн, 02 яну 2006, 16:35

Цитат на: СърДечко в пн, 02 яну 2006, 15:10

... В момента,в който ми подадоха документите за съгласие, ....се успокоих...

Същото беше и при мен, когато решиха, че ще ме режат исках да ги разцелувам Hug

Много ме беше страх и аз също си отдъхнах когато ми казаха, че ще е секцио (но можеха да ми спестят 10 часовите болки преди това :mrgreen:0.

# 30 3 ян. 2006, 10:44 ч.

Мнения: 1 645

Мен не ме беше страх,даже бях много спокойна,въпреки че исках раждането да Започне от само себе си, а не да ми го придизвикват чрез система(преносвах)
Непрекъснато четях статии,гледах едно предаване по RTL,мамите как раждат,разпитвах непрекъснато за самото раждане,и винаги исках да е с подробности.Имах и голямо довери и в лекаря си,(което напълно се оправда)това също ми носеше голямо успокоение.

# 31 3 ян. 2006, 10:50 ч.

Мнения: 1 493

Не се страхувай, мисли си за хубавото бебе, което ще дойде. Страхът поражда паника, а тя може само да навреди. Успокой се всичко ще бъде наред ! Прогони лошите мисли от главата си и не дърпай дявола за опашката! Успех !
Hug

# 32 3 ян. 2006, 10:54 ч.

Мнения: 515

аз родих нормално. първо раждане ми е.

моите страхове бяха свързани с болката и с контракциите, сестра ми роди 45 дни преди мен и нейните думи ми действаха най-успокояващо :" боли, но е за кратко и знаеш че след това ще те отпусне до следващата". освен това сега като се върна назад с всяка контракция свикваш с болката защото в началото са по-слаби и постепенно се усилват, такаче имаш време да свикнеш)

освен това през цялото време исках да знам колко още остава до раждането и сякаш като знаех още колко настройвах се и ми ставаше по-спокойно.

# 33 3 ян. 2006, 11:08 ч.

София
Мнения: 1 397

Цитат на: nad в вт, 03 яну 2006, 10:54

моите страхове бяха свързани с болката и с контракциите, сестра ми роди 45 дни преди мен и нейните думи ми действаха най-успокояващо :" боли, но е за кратко и знаеш че след това ще те отпусне до следващата". освен това сега като се върна назад с всяка контракция свикваш с болката защото в началото са по-слаби и постепенно се усилват, такаче имаш време да свикнеш)

Между другото това дето болките при раждане са поносими и се свиква и това, че те отпуска и може поне за момент да си отдъхнеш е абсолютно вярно. Преди време ме боля ухо. Повярвайте ми предпочитам да раждам отколкото тази ужасна НЕПРЕСТАННА болка. Беше най-ужасното нещо досега в живота ми. А раждането си беше най-голяма радост Simple Smile

# 34 3 ян. 2006, 12:10 ч.

Мнения: 14 133

Аз пък с нетърпение чаках да вляза в последните седмици, в които бебчо вече може да се ражда, защото карах патологична от всякъде бременност.Пък и медицината е толкова напреднала- има упойки.

# 35 4 ян. 2006, 12:17 ч.

Мнения: 505

ne se pritesniavai mila. Sega te e srah , no samo sled sedmica dve niama da ima6 turpenie muni4eto da izleze. 6tom si re6ila sekcio dobre . az sum ragdala normalno i triabva da ti kaga 4e biah kusmetliika za6toto rodih za 10 min. :DNo vsi4ki koito poznavam ragdali sus sekcio kazvat 4e za 3-4 dni bolkata ot razreza ot6umiava i ve4e mogat sami da se grigat za decata si. Dokolkoto ot neizvestnoto- ne se trevoi! Misli pozitivno taka 6te pomogne6 i na beb4o. Ako e imalo problem dosega lekarite da sa zabeliazali. Predpolagam kakvo ti minava prez glavata i az biah taka samo predi 50 dni. Kakvo li moge da mu e, dobre li e i t. n. No sega vsi4ko e zabraveno i ostava samo radostta ot poiavata na bebo. Gelaia tiuspeh i ne se trevogi! Vsi4ko stava mnogo burzo, osobeno pri sekcioto.No pomisli za estestveno ravdane po-dobre e za teb i deteto,(ako nima6 drugi problemi razbirase) Simple Smile

# 36 4 ян. 2006, 13:10 ч.

Мнения: 816

Много се страхувах от второто раждане, защото първото ми беше много тежко, завършилло с форцепс, но на края, (преносих) се успокоих и ми беше много леко второто раждане, дори си се смеех:)

# 37 4 ян. 2006, 14:00 ч.

Мнения: 2 784

Мен пък ме беше страх да не кажат в последният момент- секцио. Но като поседях 2 дни в болницата, защото преносвах, като слушах как викат момичетата в родилна зала, а секциото ги вкарват усмихнати, а ги вадят на системи и не знаещи на кой свят са, разбрах, че лесно раждане няма. Родих нормално, бързо, за 4 часа, в момента, в който извадиха бебето, забравих за родилните болки. Мисля, че природата си го е измислила достатъчно добре и стига да няма медицински причини, секцио не е необходимо. Но всеки си решава сам. Нормално е да те е страх, но всичко минава и се забравя веднага щом гушнеш детенцето си.
Успех!!! Hug

# 38 4 ян. 2006, 15:04 ч.

Мнения: 1 735

Цитат на: Tsvety в ср, 04 яну 2006, 14:00

# 39 4 ян. 2006, 17:40 ч.

Мнения: 2 381

Датата за секциото ми е 10.01.По-скоро нямам търпение да се срещна с моята принцеса.Страх не изпитвам, а се вълнувам.

# 40 4 ян. 2006, 20:01 ч.

Мнения: 3 336

Цитат на: daisy_st в ср, 04 яну 2006, 17:40

Дейзи, къде ще раждаш? Аз съм в Св. София, може да се засечем, ако и ти си там?
Моето секцио е на 11.01 при Др Джонгова.
Мен пък също ме тресе шубето, всяка нощ сънувам едни филми, не ви е работа #Cussing out