Празниците, поканите и връзването на тенекии

  • 6 745
  • 92
  •   1
Отговори
# 60
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Аз пък се учудвам колко мн. хора има /от разказите ви/, които проявяват такова неуважение.

Никога не съм си позволявала да вържа тенекия. Ако са ме канили някъде предварит. и на момента знам, че нямам желание да ходя, първо се съгласявам, щото сърце не ми дава да откажа. Но после, след 1-2 дни, например /задължит. преди самото събитие/ се обаждам и се извинявам, че няма да мога да отида.
Да, лъгала съм, че имам др. ангаживент или не се чувствам добре. Но въпросът е в обаждането предварително и поднасяне на извинение.

# 61
  • Мнения: 574
Това е една отвратителна черта в характера, говори много за човека отсреща, за това, че не може да се разчита на него. Аз такива приятели ги слагам вече в графата ''добри познати''. Обичам когато някой каже нещо, да си държи на думата. Както аз мога да бъда точна и да ги уважа по разни събития, така искам и те да се отнасят към мен. За съжаление с много от тези познати вече почти не се виждаме, защото все нямат време за другите, а не е така. Когато имаш желание, ще намериш и време. Обаче ако става въпрос за услуги, ще ти счупят телефона да звънят и да те издирват.
Често съм закъснявала за срещи, но поне съм отивала, каквото и да ми коства това.
Най-често тенекии ми е връзвала свекърва ми. Веднъж щяха да имат гости от далеч и нямаше място за всички в апартамента, ние ги поканихме да спят двамата с мъжа й у нас, напазарувах едно стабилно, готвих, приготвях се и накрая ни съобщи, че нямало да идват. Леле мъжа ми като побесня, като и се разкрещя, да видиш как след 10 мин припкат насам, щат не щат. Следващия такъв номер ми го скрои на първия рожден ден на внучката си. Бяха поканени и на самия ден, след като видяхме, че закъсняват, мъжа ми се обади да ги пита какво става и те казали, че няма да дойдат, ей така без причина. Е, все пак явно са имали някаква, но за мен това е непростимо-да пропуснеш първия рожден ден на внучката си....Толкова хора ни бяха уважили, даже и някои от несериозните  Mr. Green, а тези, уж се предполага най-близки хора, ни вързаха тенекия.  Crossing Arms

# 62
  • Бургас
  • Мнения: 372
Скоро имах такъв случай....Уговаряме се с приятелка да и занеса документ, който на нея и трябва и по който цял ден съм работила! Правя всичко въжможно да си взема детето от детска градина и точно в определенич час да взънна на вратат и! Е , познайте - 10 мин никой не ми отвори, или вдигна телефона си. След един час ми звъни и казва: Ами ние отидохме на гости. Може би трябваше да ти  се обадя! Разтреперах се!  ooooh!
Мразя некоректници........
Е, това вече е безподобна наглост ooooh!! Аз лично въобще нямаше да й дам документите, дори и да ме помоли след това. То бива да си безотговорен, но чак толкова и дори към себе си, вече на нищо не прилича! Аз също много се дразня и на нещо друго. Когато някой ми звънне и затвори, с цел аз да го набера. Преди звънях, вече не. Който има зор, иска да ме чуе, иска нещо от мен е редно той да ми звънне, откъде накъде ще му звъня аз?! Забелязвам, че след като не върна обаждането, хората вече си звънят нормално, но явно решават първо да пробват дали ще ги набера, пък тогава, да не се набутат случайно Crazy.

# 63
  • Мнения: X
Подсетихте ме за чудна тенекия, която ми вързаха приятели миналата Нова Година  Mr. Green Каня приятелка, която е самотна майка с момченце малко по-голямо от моето. Тя още от началото не беше сигурна дали ще идва и накрая се извини и не дойде. Дотук добре, то се очакваше. Междувременно обаче попадам случайно на приятелско семейство, децата са много добри приятели, те нямат идея какво ще правят и едва ли не сами се поканват за НГ. Преди отпуската ги питам - отново потвърждават, но щели да пътуват и да се върнат на 30-ти и щели направо да дойдат на 31-ви вечерта. Всички са много ентусиазирани, малкият си чака приятелчето, идилия. Аз се подготвям подобаващо - пазарувам за посрещане на 3-ма възрастни и 3 деца, освен нас тримата. Готвя като ненормална какво ли не, месих питки, десерти... На 31-ви в 17 ч. им се обаждам да им кажа, че когато решат могат да дойдат и че съм готова предварително и ако искат, могат да дойдат по-рано и децата да си играят... Жената ми казва, че се намират в Полша, където гостуват на сестра й и щели да се върнат след 3 дни. Ми побеснях, да ви кажа  Mr. Green Но най-хубавото предстои  Mr. Green Мъжът на тази същата дама и шеф на протокола във фирмата, в която работя и мине не мине време се оплаква какви разхищения сме били имали заради хора, които потвърждават и не идват... Значи в работата разхищения не може, ама на моята глава може. И второто, още по-добро, след 10-тина дена го виждам из коридорите, учтиво честитя новата година и питам как са изкарали. И нашият ми се оплака, че било много скучно, били много изморени след пътуването до тях, прибрали се били на 30-ти много късно и само пили по шампанско и си легнали... За никаква сестра не беше чувал  Mr. Green Поне да си бяха съгласували версиите... Сега се виждаме много рядко, в някое детско клубче да си поиграят децата.
Предполагам само заради добрите служебни отношения не си вдигнала луд скандал.. В правото си си да искаш обяснения.

# 64
  • Мнения: 62
Случвало се е да имам ангажимент, но да го отменя в името на нещо, което прдпочитам, макар и по-късно изскочило.
Но е недопустимо да не се обадиш!

# 65
  • Мнения: 9 455
При мен се получи нещо подобно,само,че бях организирала тържество в ресторант и трябваше да се даде точната бройка.
Та,въпросната (вече позната),каня я,да-ще дойдаем,не се притеснявай,за здравето на детето-ще дойдем.Два-три дни преди тържеството и звъня и я питам,нали сте сигурни с мъжа ти.И се започва,ох аз не съм говорила с него,трябва да го питам,ще ти пиша на скайп след 17ч.Зачаквам аз до 17ч да се появи и да ми пише,че същевременно и от ресторанта ме чакат за бройка.Мина 17,18,19,20,22ч никаква не писа,а е на линия.Писах аз,но отговор няма.Идва следващия ден-отговор пак няма.И на по-следващия,деня преди тържеството ми пише СМС.Извинявай,бях заета и не можах да ти пиша.Няма да идваме,че нямаме пари.Пък и колата трябва да правим. ooooh! ooooh! ooooh!
От тогава я подминавам,а тя упорито се натиска да ми казва здравей.
Добре си си,мила,не се притеснявай Laughing

# 66
  • Мнения: 4 916
 Grinning Спомних си за една моя приятелка.
Не успях да бъда на рожденния й ден и се уговаряме да се видим няколко дни по-късно. Отивам навреме с подарък и цветя, а тя не идва. Звъня й, тя казва нещо от рода "ми, да, не дойдох", аз й обяснявам, как съм я чакала, за да й дам подаръка, при което тя веднага заявява "ти подарък ли ми носеше, ами да се видим утре и да ми го дадеш"  Grinning О, викам, мацко, чао. Не сме се виждали или чували оттогава.
Друг случай - моя колежка в университета, трябва да й дам записки от лекции. Разбираме се да се чакаме на някаква спирка. Било е януари или февруари, голям студ. Заставам аз на спирката и чакам, чакам, чакам. Трябва да е минал поне половин час и решавам да й се обадя - тя казва "да, аз тъкмо слизам по стълбите вкъщи и тръгвам". Тръгнах си и дори не знам дали е дошла по някое време.

# 67
  • Мнения: 11 967
Предполагам, такива недоразумения се случват в по-млада възраст.С годините хората се научават да ценят времето- не само своето ,но и на околните.

# 68
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
То липсата на първите 7 и на 60 си личат   Grinning

# 69
  • Мнения: 9 398
Лично аз също намирам поведението на приятелката на авторката за неуважително. Смятам, че дори да си решил да отидеш на друго мероприятие, е добре да се обадиш предварително поне един ден и да се извиниш, че няма да присъстваш. Каква причина ще измислиш, си е твоя работа. Но е редно да предупредиш, че няма да присъстваш. В момента, такива неща ми се случват главно като се разболее едно от децата, но винаги се обаждам дори същия ден, че не можем да присъстваме.
От друга страна, не бих се обидила, ако мой познат ми се обади и каже, че няма дойде на празник на детето ми. В крайна сметка моите деца са център на моята вселена, не на другите. Бих се обидила само, ако каже, че ще дойде, а не дойде и не ме предупреди. Ако се обади и се извини, ще приема извинението му, а защо няма да дойде ми е все едно, негова си работа.

Последна редакция: пт, 13 яну 2012, 15:35 от Deni-meni

# 70
  • София
  • Мнения: 1 609
Аз пък се учудвам колко мн. хора има /от разказите ви/, които проявяват такова неуважение.


Ооо има, има. Брат ми има един познат, който е пословичен със закъсненията си. Следната случка ми е разказвал - разбират се да се видят по работа, например, в 12. Брат ми обаче го знае какъв е и не отива в 12, отива към 2. Онзи там го посреща - хайде бе, къде ходиш, 15 минути вече те чакам!  #Crazy

Друг случай - моя колежка в университета, трябва да й дам записки от лекции. Разбираме се да се чакаме на някаква спирка. Било е януари или февруари, голям студ. Заставам аз на спирката и чакам, чакам, чакам. Трябва да е минал поне половин час и решавам да й се обадя - тя казва "да, аз тъкмо слизам по стълбите вкъщи и тръгвам". Тръгнах си и дори не знам дали е дошла по някое време.

Такава позната и аз имам. Преди 2 години беше канена на рождения ми ден, празнувахме в заведение. Тя обаче не е от София и колкото и да й обяснявах къде се намира, не можа да се ориентира, съответно се разбираме да пратя мъжа ми да я чака на място, до което тя може да стигне. Отива той, чака, чака, чака, нея я няма, закъснява вече 20 минути. Звъня й аз - нашата още си била вкъщи и чакала такси (в интерес на истината, точно тогава валеше проливен дъжд и може да е имало и забавяне от страна на таксито, но освен това впоследствие се оказа, че тя изобщо не е преценила колко време горе-долу ще й трябва, за да стигне и много късно се е обадила за такси - 15 минути преди часа на срещата).

Deni-meni - именно! И аз не очаквам детето ми да бъде център на нечия вселена, обаче очаквам този, който няма да спази уговорката (поради каквато и да е причина) да ми се обади.

# 71
  • София
  • Мнения: 20 183
Изключително много мразя невъзпитани хора. Никога не съм си позволявала да вържа тенекия, да закъснея, да не се обадя. За съжаление всичките ми приятелки са точната ми противоположност - все закъсняват, забравят или смятат за ненужно да се обадят, че няма да дойдат и т.н.
Адски трудно ги преглъщам тези неща.
Лятото имах такава потресаваща случка, която още не съм забравила - приятелката на брат ми ме помоли на следващия ден да мине след работа да й напиша CV на английски, че щяла да си сменя работата. Ние обаче имахме годишнина от сватбата на следващия ден и съответно планове да ходим на ресторант, но реших, че на момичето работата е по-важна и си останахме вкъщи да я чакаме. Е, така и не дойде, нито се обади, въпреки че дори има безплатни минути към мен.
Като я срещнах след близо месец и я попитах защо не е дошла, ми бе отговорено, че ходила при една приятелка след работа.  Rolling Eyes А като й казах, че ми е провалила годишнината, получих само едно:"Ми извинявай."

# 72
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 855
Въпрос на възпитание и култура. Ако имам среща с някого и не ми се обади, че ще закъснее, чкам максимум 15 мин и си тръгвам. Ако ми се налага да не отида на уговорена вече среща се обаждам максимално бързо и се извинявам.
За мен времето е ценно и държа и хората краи мен да го уважават.

# 73
  • Мнения: 91
Май-май повредата не е само в телевизора на вързалия тенекия.

Аз вече не възлагам никакви 'надежди' на никой. Който иска да идва, който иска - не. Той губи. Аз само ще си го преместя в другия крачол. Времето ми е прекалено ценно, за да го губя дори и във вайкане, не се съобразявам с никого, камо ли пък да отменям лични планове заради еди-кой си.

Да не говорим пък за услуги. След като известно време работих на частно в сферата на услугите на пълна загуба, защото хората не оценяват умствения труд, сега пращам всеки при професионалист да им ги извършва срещу заплащане, защото моето време ми е по-необходимо да си гледам семейството. Няма роднина, няма приятел! И какво е това 'само да те питам нещо' - няма, братче! Ето ти телефона на човека, той ще ти каже колко струва - плати си и питай на воля.  Laughing Аз съм заета с това да си гледам живота и да реанимирам от такива неблагодарници като теб, които ми съсипаха нервичките неотдавна.

# 74
  • Мнения: X
Връзването на тенекиите и без празници е проява на неуважение. За мен приятелите, които го практикуват, автоматично минават в графа "познати".
А при мен направо минават в графа "непознати".Оставаме на "здравей-здрасти",ако изобщо се засечем....
По-добре една шепа приятели/познати,но лоялни и отговорни,отколкото 1000 да ти тровят нервите за щяло и нещяло.
И времето,и живота ,и нервите ,и аз съм си прекалено скъпа и важна,че да се тормозя заради безхаберници...... 

Общи условия

Активация на акаунт