unadaptable, не виждам вината защо пък да е у теб (конкретно визирайки връзването на тенекии; не мисля, че непрощаването = вина за разваляне на отношенията). Аз съм си прекратявала отношенията с близки хора за доста по-дребни (поне на пръв поглед) неща. Е, тогава бях по-склонна да залитам в крайности, а сега се старая да не го правя. Но пък не съжалявам, де. Мисля, че ако навремето не си бях прекратила отношенията с тези хора, впоследствие пак щях да го направя поради други причини, просто щеше да е по-сложно и обидата да е по-голяма (и от двете страни).
Мда, непрощаването наистина не би трябвало да е = на разваляне на отношенията, но така се получава на практика. Когато някоя приятелка ми върже тенекия, повече не се уговарям с нея да се видим, започваме и да се чуваме по-рядко и накрая преустановяваме контакти. Дори след време да се видим и всичко уж да е забравено, ние вече нямаме допирни точки, общи познати, общи теми и е различно, скучно и.... нелепо. И си даваме сметка, че приятелството вече си е отишло, защото то се основава на общи неща, които имаш с някого, а ние вече сме ги загубили. Съжалявам, че съм била рязка тогава в преценката си и съм вземала такива неща твърде навътре, защото това ме изолира от хора, с които имах нещо сродно, а родство по дух не е нещо, което имаш с всеки.
