24 часа само за мен

Всеки ден имам на разположение около 6 ч. лично мои! След работа! Децата са големи, мъжът - непретенциозен. Понякога чак ми става скучно!
Ако не ходех на работа щях да си оползотворя времето за пътуване!

И аз искам, ама не посмях чак такава лакомия да проявя.
Освен мъж , дете, работа трябва да помагам и на майка си или просто да споделям време с нея, защото отдавна остана вдовица.И все и е тъжно и самотно.

Ако имам 24 часа за себе си само, ще си накупя плодове, ядки, пуканки, кола и бира и само това ще ми е яденето.Преди обяд ще си направя една дъъълга и безцелна разходка в Морската градина, после ще се прибера и ще се излежавам с книжка в ръка, със списания ,може и някой филм да погледам.После ще се обадя на някоя приятелка да излезем на кафе и ще си приказваме на воля, без да поглеждам през пет минути към часовника и към мобилния телефон.След това ще се прибера, душ, телевизия, пак излежаване с книга или списание.

Но ако имам една седмица / предполага се, че през тази седмица и на работа няма да ходя/първите два дни ще пререждам гардебори и чекмеджета, после вероятно през третия ден ще реша, че прозорците не са отдавна измити, след това на четвъртия ден ще си кажа, хайде от месеци не съм правила сладкиши/ което е самата истина/на петия ден ще взема да звъня на работа да разбера какво е станало, какви са новините, че току-виж следват два почивни дни и няма да съм наясно, на шестия ще си кажа-ааа, цяла седмица съм сама и на разположение на себе си, я да сготвя някоя засукана манджа/ не че зная много такива/ и на седмия ден вече ще чакам с нетърпение да се видя със семейството си.

Така че, да, иска ми се всички да са добре и да са до мен, но ми се иска да мога да си подаря 24 часа .Не ми се е случвало повече от десет години.

Добре де, на мен ми е интересно какво ви пречи да нямате дни само за себе си при положение, че искате? Защо една жена да не може да отдели една събота и неделя или няколко дни от годишната си отпуска само за себе си? Не мога да разбера, честно.

Ако пожелая да изляза някъде сама или с приятелки за няколко часа, мога да си го позволя-ще оставя детето на мъжа си, няма да ми откаже, зная, че ще справи без проблем. Друг е въпросът, че детето ни не е лесно за гледане и това ще го натовари доста, но какво пък-аз ще му върна жеста друг път и съвестта ми ще е чиста. Въпросът е в това, че на мен ми се иска да помързелувам, да се поизлежавам, да ми е тихо. Къде да изпратя в това студено време мъжа си и 3-годишната си дъщеря, че на мама да й е комфортно. През лятото и в топлото време е лесно- изпращам ги на разходка, но пак ми е някак гузно. Мъжът ми също има нужда от почивка, в известна степен той е по-натоварен от мен, защото той е шофьорът в семейството, три пъти в седмицата води дъщеря ни на логопед в другия край на града. На баби не разчитаме за помощ.

Да добавя, че дъщеря ни не спи през деня и вечер заспива след 24.00.ч.

Имаш ли малки деца? Без баби и детегледачки?

Както при Лола и на мен не ми е проблем да изляза за няколко часа, ама след месеци преумора е като свеж въздух, а не почивка.

Варианти:
1. кино
2. куклен театър
3. сладкарница
4. на пързалката
5. на почивка
6. на гости
7. на кафе или бира с приятел с дете на същата възраст
8. има поне още 5-6 варианта, за които аз се сещам, когато бащата има желание. Или когато майката от самото начало осъзнае, че и тя е човек и има нужда от своята почивка и усамотение.

Е, то кукленият театър е 50 минути, на сладкарница колко да стоят - 2 часа най-много. И в Мол в детски център колко може да стоят?. Това е дете, то му става скучно , не може да го държиш насила с часове някъде. Моята дъщеря също е на 3 и изобщо не са и интересни детските центрове вече. Мъжът ми я води от 10-месечна, играчки каквито има там, ние в къщи имаме в пъти повече. Нали излизат всяка събота и неделя - повече от 3 часа няма какво да правят навън, прибират се защото на нея й писва. Докато сготвя поизчистя и са се прибрали. Така че пак не остава време за мен в конкретният ден.

Аз няколко часа мога да си отделя.Случва се да излизам сама по магазини или на кафе, на пица с приятелка.Ходила съм и съвсем сама на театър.

Въпросът е да имам 24 часа на свое разположение, без планове, без обичайният ритъм на деня, разбира се и без притеснения за близките си.

Азаф, нали не си мислиш, че аз тези варианти не ги зная? Част от тях са използвани, но не винаги и при всички хора е възможно прилагането им. Нямаме приятели с деца на възрастта на нашето, не винаги имаме финансовата възможност да осигурим забавления като кино, куклен театър или посещение на детски клуб. Приоритет ни е да имаме пари за логопеда на детето. Всеки случай е индивидуален, на теория е лесно да измисляш варианти.

Ами нямаш ли някоя приятелка в друг град да и гостуваш?
Това за 2 -  3 часа докато се обърнеш и нагласиш да релаксираш и те отлетели. Нищо общо с това да се откъснеш от ежедневието за ден - два.

 

Така е. Не отчетох домакинската работа, понеже аз не се занимавам с подобна и 3-те часа са си бонус 3 ч. за мен.


Другият вариант е да оставиш детето вкъщи с таткото и да заминеш някъде сама.
В случая, както писа Лола, финансовите възможности също са решаващи.

О, ти ме подсети . Аз това го правих веднъж. Тоест мъжът ми ме накара, защото видя че ще превъртя след толкова време без почивка. Детето беше на около 2 годинки. Закараха ме до Пловдив (там имам приятелка) и се върнаха в София. На другият ден вечерта дойдоха да си ме вземат. Чувствах се като затворник на който са дели ден отпуск. Наистина ми подейства добре.

Работата ми е с такова работно време, че ми остава предостатъчно за мен лично. Най- обичам да чета, да си ровя из Интернет.  НО ИСКАМ да върна времето назад и да нямам нито минута за мен. Искам пак да съм с децата ми, да ги водя на разходка, на сладкарница, да спортуваме и да правим заедно всичко. А аз толкова неща пропуснах, за да се квалифицирам, за да бъда първа в професията и на работното ми място, че не усетих кога пораснаха! Е, те вече нямат нужда от мен, а аз имам нужда  от тях. Сега те са  заетите, а аз се чудя какво да правя с личното си време. Във вицовете  има много житейска истина и затова ще разкажа един. Седели си жена и  мъж на средна  възраст самички вкъщи. Жената била тъжна, че децата ги няма вече  при тях, а мъжът и припомнил, че навремето, когато били влюбени, все искала двамата да са сами.  Та, казал той, мечтата ти се сбъдна .
Затова не съжалявайте, че нямате лично време. Напротив, радвайте се !

Имам ,една много скъпа дружка от студентските години.За съжаление, градът е много отдалечен.И все си правя планове да и гостувам, тя все ме кани, а на мен все не ми остава време.

Да. Също така имам и съпруг. За нас не е никакъв проблем те да се гледат, а аз да изчезна за няколко дни. Правя го откакто детето беше на няколко месеца.