Ако аз смятам за редно да съм
- Публикувана: 23 ян. 2012, 01:37 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2012, 22:23 ч.
За толерантността !
Защо да не изразяваш мнение? Нямаш право с насилствени средства да го налагаш, но не и да го изразяваш.
Ако аз смятам за редно да съм
Че изразявам собственото си мнение,не означава,че не мога да проявя уважение към чуждото.
Че изразявам собственото си мнение,не означава,че не мога да проявя уважение към чуждото.
Че изразявам собственото си мнение,не означава,че не мога да проявя уважение към чуждото.
Е,защо как ? Уважавам правото на избор на личността.
ИрПуц, и аз мога да съм нетолерантна. Това е първото, което научаваме още като деца. Обаче ако знаеш къф е кеф да си толерантен и да си разшириш хоризонта, голям кеф си е!
Отдай се на благ мързел сега, ще има и друг повод да кръстосаме шпаги! За педофилите ще ти отговоря специално, ако трябва и на лична.
Отдай се на благ мързел сега, ще има и друг повод да кръстосаме шпаги! За педофилите ще ти отговоря специално, ако трябва и на лична.
Че отде да знам, аз съм на 7 години.
Явно имаш някакво специално отношение към споменатата група хора, щом предлагаш лично да я обсъждаме. А шпага аз не ползвам, мерси за поканата, но ще я отклоня. Та значи аз съм безхоризонтна щото смятам, че трябва да има закони и норми? Говори ми, говори ми, още! Нечий избор, доколкото не прекрачва нормите на общността и семейството, си е негова работа, и няма никакво значение дали трети лица го одобряват или не.
Еее, че нали точно тези закостенели норми се борят днес от прогресивното човечество! Нетолерантно, Андариел, нетолерантно.
Е,защо как ? Уважавам правото на избор на личността.
Е,защо как ? Уважавам правото на избор на личността.
Теб специално не знам . По-лесно и приятно се живее в толерантно общество.
Добре де,оставете ги малко тези престъпни групи.
Ако аз смятам за редно да съм омъжена на 25 с две деца, не мога ли да уважавам тези дето не смятат така и да съм толерантна с тяхното решение ?
Ако аз смятам,че сватбата е остаряло понятие и няма смисъл от него,не мога ли да уважавам и да съм толерантна с тези,които искат непременно сватба ?
Ако аз смятам,че за жената е задължително да роди, не мога ли да уважавам избора и да съм толерантна с тези,които са решили да не раждат ?
Ако аз смятам,че да си успял е да създадеш и съхраниш семейството си во веки веков,не мога ли да съм толерантна и да уважавам мнението на тези,които мерят успеха си по друг начин ?
Ако аз смятам за редно да съм омъжена на 25 с две деца, не мога ли да уважавам тези дето не смятат така и да съм толерантна с тяхното решение ?
Ако аз смятам,че сватбата е остаряло понятие и няма смисъл от него,не мога ли да уважавам и да съм толерантна с тези,които искат непременно сватба ?
Ако аз смятам,че за жената е задължително да роди, не мога ли да уважавам избора и да съм толерантна с тези,които са решили да не раждат ?
Ако аз смятам,че да си успял е да създадеш и съхраниш семейството си во веки веков,не мога ли да съм толерантна и да уважавам мнението на тези,които мерят успеха си по друг начин ?
Крайно пресилено това би ми звучало така: толерантно е да оставя да диша всеки, който не прави и не мисли като мен, във всеки момент, във всяко свое действие и т.н.
Както и в примера с шефа с кофти дъх. Изобщо, за каква толерантност може да става дума в този случай? Как изглежда тя? Това, че се оставяш на гадния мирис те прави толерантен ли? Не го разбирам, помогнете ми ...
Добре де,оставете ги малко тези престъпни групи.
Ако аз смятам за редно да съм омъжена на 25 с две деца, не мога ли да уважавам тези дето не смятат така и да съм толерантна с тяхното решение ?
Ако аз смятам,че сватбата е остаряло понятие и няма смисъл от него,не мога ли да уважавам и да съм толерантна с тези,които искат непременно сватба ?
Ако аз смятам,че за жената е задължително да роди, не мога ли да уважавам избора и да съм толерантна с тези,които са решили да не раждат ?
Ако аз смятам,че да си успял е да създадеш и съхраниш семейството си во веки веков,не мога ли да съм толерантна и да уважавам мнението на тези,които мерят успеха си по друг начин ?
Ако аз смятам за редно да съм омъжена на 25 с две деца, не мога ли да уважавам тези дето не смятат така и да съм толерантна с тяхното решение ?
Ако аз смятам,че сватбата е остаряло понятие и няма смисъл от него,не мога ли да уважавам и да съм толерантна с тези,които искат непременно сватба ?
Ако аз смятам,че за жената е задължително да роди, не мога ли да уважавам избора и да съм толерантна с тези,които са решили да не раждат ?
Ако аз смятам,че да си успял е да създадеш и съхраниш семейството си во веки веков,не мога ли да съм толерантна и да уважавам мнението на тези,които мерят успеха си по друг начин ?
Крайно пресилено това би ми звучало така: толерантно е да оставя да диша всеки, който не прави и не мисли като мен, във всеки момент, във всяко свое действие и т.н.
Както и в примера с шефа с кофти дъх. Изобщо, за каква толерантност може да става дума в този случай? Как изглежда тя? Това, че се оставяш на гадния мирис те прави толерантен ли? Не го разбирам, помогнете ми ...
Лоана и аз като теб смятам,че толерантността я има безспорно в нормалното човешко отношение, но понякога виждам,че липсва и това е,което ме учудва.
Добре де,оставете ги малко тези престъпни групи.
Ако аз смятам за редно да съм омъжена на 25 с две деца,
Ако аз смятам за редно да съм омъжена на 25 с две деца,
Да не би да имам биполярно разстройство на личността- начален стадии?
А, не, не съм съгласна. Нормалното човешко поведение си е нормално. Може би част от него претендира да се накичи с понятието "толерантност" Доброто възпитание, доброто отношение към хората, са си такива и нямат нужда от ново име. Така мисля.
С "толерантност" бива да наричаме нещо друго. Мисля, че разковничето е някъде там, в думите.
С "толерантност" бива да наричаме нещо друго. Мисля, че разковничето е някъде там, в думите.
ИрПуц, много си значи ... не знам и аз как да кажа, щото да не прозвучи нетолерантно... упс, невъзпитано ... упс и аз не знам как да не прозвучи. Нямала съм си била работа, та ме подкани и аз да се заровя в търсене на смисъла на толерантността.
Интересното, което видях е, че ... има да се чопли в тази посока. Занимателна насока, до която и тук се докосваме често, е "търпимостта към нетърпимостта".
Интересното, което видях е, че ... има да се чопли в тази посока. Занимателна насока, до която и тук се докосваме често, е "търпимостта към нетърпимостта".