Кое е правилно?

За сериала може да поспорим.Държа първото място .Отговарям от свое име.Съпругът ми е най-близкият ми човек и ако трябва да научавам нещо бих предпочела да е от него.Защо брат ти не поговори първо с родителите и?

Много кофти тръпка, но и аз мисля, че е по-добре първо да се поговори с родителите и, и тогава с нея.  Бих се чувствала особено ако разбера от съпруга си след години, а не когато е разбрал. Те си решават, но е много тъпо, че така са и казали, все пак е била пълнолетна...

Аз пък си мисля, че брат ти не е човекът, който трябва да й казва. Ако толкова ви се иска да й кажете истината и псоле да гледате сеир, е друг въпрос. Но според мен, епо-удачно, ако е достатъчно близък с родителите на жена си, да говори първо стях.
Макар, че не си представям как ще подхване темата, нито с жена си, еле пък с родителите й.....ама както и да е .
И не ме разбирай погрешно, аз съм "ЗА" хората да знаят, че са осиновени, но зависи от хората как ще реагират. Различно е, когато ти го кажат родителите ти и когато го научиш от някой друг, независимо колко ти е близък.
Така, че според мен, само според мен, ти не се меси.

ох ... незнам много трудна работа. Осиновените деца ще ти дадат по-добър съвет. Аз обаче се опитвам да си представя как научавам подобна новина и разбирам, че всички около мен са знаели вкл. и мъжа ми ... и той ще влезе в кюпа на лъжците и с право.

Защо брат ти не поговори с родителите и, нека прочете тук, нека прочете и Първичната Рана и после нека поговори с тях. Да опита да ги убеди да й кажат

Не, не е той, човекът, който да и каже. А и за какво му е да го прави 

Абе, на мен лично ми прилича малко на сеирджийски мерак, но пък знам ли, може и да греша.
Вие какво ще спечелите, като нарушите душевния мир на жената? Или е важно на всяка да цена да се оттървете от товара на тази гнусна тайна в родата 

Не бих могла да дам съвет дали брат ти да каже на съпругата си. Нещата не са толкова прости. Макар че от истината по-простичко нещо няма. Подкрепям Фуссии, която съветва брат ти първо да попроче тук и после да проведе разговор с родителите. Стига да не позволи този разговор да се превърне в заговор. За тях е не по-малко тежко, защото и на тях ще им се наложи да вадят скелети от гардероба.

Защото така се оказва, че лъже (или ако предпочитате  "крие") нещо, което е от изключително важно значение за любимия му човек. Защото ако аз съм на мястото на тази съпруга и по някакъв начин разбера, че съм осиновена, със сигурност ще задам въпроса "знаеше ли?". И когато той  каже "да", бих се почувствала и излъгана, и предадена...


Това не знам дали го разбрах съвсем точно  , но...
Момичето иска съвет и не споменава, че има намерение да се меси. Ако търсеше сеир, досега да се е случил. Така мисля аз...може и да е наивно.
Според мен душевният мир на тази жена е нарушен от момента, в който тя се е усъмнила, че може да е осиновена и е разговаряла с родителите си. Честно казано не мисля, че е повярвала на тяхното обяснение 
Да не задълбаваме, че не това е темата, но сме коментирали въпроса, че много от  осиновените интуитивно усещат това, което им се е случило.



П.П. "Една истина може да се скрие от малко хора завинаги, но не може да се скрие завинаги от всички."  (мисля, че са думи на Линкълн, но може и да греша)

Дуденце, зададох така въпроса, защото ми е чудно какво й влиза в работата на госпожата, та чак тема пуска за трети лица. Пък и има много случаи, в които от родата на мъжа знаят и се чудят как да заформят някъв сеир.
Ако не е така, се извинявам, но наистина аз не мога да разбера какво й влиза в работата?
Сигурна съм, че снаха й знае, но може да си мълчи жената, да си мисли че те не знаят и да не смята за нужно да ги уведомява.

Абсолютно не е задължително да има кръвната група на единия от родителите.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%BD%D0%B … D1%83%D0%BF%D0%B0
Той откъде знае, че тя е осиновена? Да не стане някой резил, ако е заради кръвните групи само...

Моето мнение е, че ако родителите и не искат тя да знае, нещата трябва да си останат така.
Макар че той вече раздрънкал човекът и на сестра си, тя във форума ...   

И сега една голяма тайна се носи като облак, едни скрити погледи, сръчквания по време на семейни събирания  Цъкане, съжаление, пренебрежение и какво ли още не. Що? Щото някой си, някъде, нещо се усъмнил, подочул, подразбрал....

А това предпочитам да го оставя без коментар, защото, колкото и да съм кротка , има риск да яхна метлата  

Устичке, да целунеш бебка по петичката  

Да, dudence, някои хора предпочитат да не знаят.
Но като гледам как е тръгнало жената най-вероятно съвсем скоро ще научи, но последна.

Редно е да знае жената, но единствените, които имат право да и кажат са родителите и. Ако е осиновена е по-добре за нея и децата и да се знае, най-малкото да не се търсят несъществуващи здравни наследствени обременености.

аз също мисля така.Най-разумното в случая е разговор с родителите,въпреки,че според мен те няма да кажат нищо.

  Леле, каква дискусия се е заформила! Преди да пиша по същество искам да направя едно уточнение, което съм пропуснала в началото: причината да пусна тази тема именно в Осиновени, а не в Клюкарник, Дом и семейство, Осиновители и т.н е, че имах нужда от мнението Само на хора с този опит! Знам, че всички ние имаме мнения по много въпроси (аз също имам мое по този), но не те са важни и предполагам сами се сещате защо  Та моля от сега нататък всеки ,който се включва в тази тема да взима това впредвид. Благодаря!
Относно сеира.....любимо ми е когато хората прекарват всичко през личния си опит, когато те обичат скандали и сеири, смятат, че всеки това търси и харесва! Само за справка, въпросната ситуация не е от вчера, не е от месец, не е от година, а от цели 10 представи си и възможности за сеир бол 
Няма нужда от такъв буквализъм, малко трябва и да се разсъждава  това което споменах за кръвната група не беше някакво неоспоримо доказателство за осиновяването, от което някой си прави догатки и изводи, а беше илюстрация на това, че родителите въпреки възможността да кажат не са го направили и явно нямат такова намерение (поне за сега).
Никаде, ама никъде не съм и намекнала, че аз ще се намесвам в тази ситуация (макар, че с пускането на тази тема напрактика се намесих).
Fussii, благодаря за книгата, почти я преполових и си дадох сметка, че моята снаха наистина усеща, но не искам да споделям повече подробности, за да не ме разпнат момичетата тук, че развявам чужди гащи Та за душевен мир едва ли може да се говори!
И отново идваме на въпроса кому и защо сега е нужно това! За някой е странно, че брат ми ми споделя, но явно всички семейства са различни и в някой е всеки сам за себе си, а в други се търси подкрепа един от друг. Всеки да си отговори сам на себе си как е при него и да не забравя, че ако смята брат/сестра за трети и чужд човек, да има предвид, че не навсякъде това е правило. Мисля, че е по-странно това някой да търси подкрепа и съвет във форума, отколкото при семейството си  Но аз обясних по-горе мотива си да пиша тук - очаквах отговори от хора вече сблъскали се с това, все пак това е най-ценния опит!
Dudence, Krissti, elitto, pticasprujina, поразяваща уста благодаря за включването, мисля, че разбрах на къде клони везната и аз мисля, че истината трябва да дойде от родителите. поразяваща уста благодаря и на теб, съгласна съм с това което казваш, но на моменти пишеш доста глупости, догатки и полвинчати умозаключения.
И накрая, за да стане сериала още по-голям, ще ви кажа, защо брат ми чак след 10 год тръгна да вади скелети от гардероба! Да речем, че наскоро се е скарал жестоко с много близък приятел, защото си е примълчал пред него за това, че жена му си има любовник.  Нещата никога не са само черни и бели, много е лесно да съди човек, но наистина не очаквах точно тук такива недомислени изказвания от някой хора  Със здраве

Мхм, права си, че понякога пиша глупости, ама и ти да беше уточнила малко подробности Виж, след този ти пост, вече е друго
Пък и пускаш тема и после те няма никаква..какво да си помисли човек ...
Освен това, смятам, че ситуацията с това да премълчиш, че някой си има любовник и това, че някой знае че ис осиновен е различна. Второто засяга много по-дълбоки неща в живота н аедин човек и не може току-така да го изпляскаш на някого.
А що се отнася до любовните работи, всеки сам си носи кръста и има глава нараменете и никои трети лца не са виновни и нямат право да се месят в такив анеща. И аз да бях нямаше да кажа. Това си е работа на двамата души, които са заено, а не на трети пети и десети да ги коментират и да ги казват. Може да не е правилно за някого, но аз така мисля и не бих се разсърдила на някой от приятелите си, ако не ми каже, за евентуална любовница на мъжа ми. Не е тяхна работа.

Не знам дали е уместно да пиша.Аз не съм осиновена.А ако съм не искам да го разбирам от когото и да било.Сигурно има и други,като мен.Защо е необходимо да знае?

Писала съм го по нагоре - защото хипотетично ако осиновителите ти имат някакви заболявания, фамилни обременености, не би искала да ровят детето ти за тях, нали. И ако се разболее да търсят причината не където трябва.

Аз просто бих се потресла, че съпругът ми е решил да сподели нещо толкова важно и лично с друг, а не с мен. Отношенията в семейството би следвало да се градят на базата на пълна откритост и доверие. Бих го разбрала, ако е говорил с родителите ми, но не и със сестра си, която изнася моята  история във форум.

Down Under ,  

+1