Публикувана: 8 фев. 2012, 20:46 ч.
Последно мнение: 24 фев. 2014, 09:01 ч.

Тя ми липсва

25 360
70
1

# 60 20 ян. 2013, 15:06 ч.

Мнения: 517

Много съжалявам за болката ти. Човек, изпитал подобна болка би те разбрал. Аз загубих баща си, баба си, дядо си и.........сестричката си преди година и няколко месеца:( душата ме боли..липсва ми ужасно много.. Каквото и да ти кажа, зная, че няма да намали болката ти..защото от това по-лошо няма...да загубиш толкова близък човек....да загубиш майка за щастие не зная какво е, но да загубиш сестра е дълбока болка, която никога няма да се заличи, а ще става все по-силна във времето, особено когато имаш нужда от сестринска подкрепа.......Боли ме....... newsm45

Загубих баща си, когато бях на 13 години..майка успея да замести липсата му, да ни възпита добри хора и да не ни лиши от необходимото за един нормален живот......

# 61 30 ян. 2013, 11:26 ч.

Мнения: X

Утре ще станат 7 години, от както почина майка ми. Най-лошото е, че тя е крила от нас до последно болестта си, до деня, в който просто ръцете и краката й спряха да се движат, приеха я в болница, оперираха я. Не бях там за операцията, видях я, когато я върнаха в къщи. А тя беше парализирана и не можеше да говори. След няколко дни вече и не ни чуваше. Всичко дойде и си отиде за по-малко от 3 месеца. Рак. Толкова неща исках да й кажа, за толкова неща имах да й се извинявам, толкова неща исках да й покажа....а не можах. Наложи се колежките й на погребението й да ми разказват колко добър човек е била майка ми (сякаш аз не знаех) и какви неща е правила за чуждите хора.
От тогава всеки ден се боря да не си спомням за нея. В момента в който ме връхлети някой спомен или лицето и - бързам да пусна телевизора, да погледна детето или каквото и да е, само и само да не мисля за нея. Защото сърцето ми се разбива на хиляди парчета, всеки път.
Ще ми се да пожелая на никой да не изпитва такава болка.

# 62 30 ян. 2013, 11:45 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Цитат на: Емма в ср, 30 яну 2013, 11:26

.....В момента в който ме връхлети някой спомен или лицето и - бързам да пусна телевизора, да погледна детето или каквото и да е, само и само да не мисля за нея. Защото сърцето ми се разбива на хиляди парчета, всеки път.
Ще ми се да пожелая на никой да не изпитва такава болка.

През март ще станат 15 години от смъртта на моята МАМА.
Преди няколко години написах стихотворение, много, много силно, много лично.
Всяка година на този ден отправям послание към нея. Искам тя да ме чуе, искам да знае! Cry

Посланието ми миналата година беше: "Липсваш ми, мамо! Научих се да живея без теб, но пак ме боли!"

Животът ни изпраща изпитания, трябва да се справяме с мъката ако искаме да сме щастливи! Peace

# 63 2 фев. 2013, 15:18 ч.

Мнения: 21 288

Моята през април прави 15 години ...
Много ми е трудно да измислям послания

# 64 3 фев. 2013, 10:44 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Те идват някак в главата ми... и мисля, че идват дълбоко от сърцето ми....
Но аз бях много близка с моята майка, много, много близка. Peace

# 65 3 фев. 2013, 17:23 ч.

Мнения: 21 288

Цитат на: t_ilieva в нд, 03 фев 2013, 10:44

Това е хубаво да си близък с най-близките , особено майката ,твърде рано си отиде от мен и не можах,каквото и да било да кажа./направя ...

# 66 2 март 2013, 17:45 ч.

Мнения: 21 288

Моля да ми помогнете за надписа на некролога

# 67 4 март 2013, 22:28 ч.

Мнения: 901

Цитат на: малката лисичка в сб, 02 мар 2013, 17:45

Моля да ми помогнете за надписа на некролога

Аз не обичам стихове разни на некролози. Всъщност никой от моето семейство не обича. Мисля, че трябва да е кратко и ясно: "С обич и тъга, от семейството", нещо такова.

# 68 6 март 2013, 22:21 ч.

тук-там
Мнения: 4 274

"Обичам те, мамо. Липсваш ми много!"

...На мен ми липсва татко!

# 69 24 фев. 2014, 08:59 ч.

Мнения: 0

Здравейте от мен....хора, моля ви кажете как минава тази болка и празнота , която чувствам от загубата на майка си? Наистина е твърде рано минаха няколко дни от както я няма .Имам една песничка на която ме научи тя , и е нейна авторска , постоянно ми звучи в главата и така ми става още по трудно....,,Люляци, люляци , лалета сред тях , зюмбюли кокичета , чух песен запях, запяха и хали , фортуни без пир за пролет желана , отдавна мечтана ....припев: Момини сълзи и мамини сълзи и жълти иглики ...и т. н. ''

# 70 24 фев. 2014, 09:01 ч.

Мнения: 21 288

tinitu_89@abv.bg ,съдейки по ника ти май сме набори ...

Болката не минава
Април месец стават 16 години от смъртта на моята ...

Препоръчани теми

Омъжена съм. Общувам с друг мъж.

въпрос за съдебно дело

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Брак без любов

Причина:

Причина: