"Страхувам се от дрогата"

О, не, не вместо тях, а заедно с тях. Родителите са първите, но с възрастта децата все повече попадат под влиянието на средата си, ето защо е важно в тази среда да се предава същото послание, каквото се предава и вкъщи. Аз също не знам кой подход е най-правилен, но за себе си съм избрала истината. Децата ми са на шест и на осем, и от доста време знаят за злоупотребите с алкохол, храна, пари, пластична хирургия и наркотици. Никога не ми е хрумвало, че мога да ги травмирам и не съм ги жалила по отношение на подробностите и нагледните примери. Нито ги плаша като някоя суеверна бабка, нито ползвам евфемизми, просто казвам фактите и истината за това, какво представляват вредните субстанции например, защо са вредни, какво е "пристрастяване и зависимост", как се случва и до какво води. По същия начин и с другите неща. Не знам какво ще стане, надявам се да бъдат разумни.

Мисля, че е целенасочено, да липсва
агресивна пропаганда срещу пороците.
Обществото ни е болно, това е страшното.
Заради милиардите, децата ни си отиват.
Никой не иска да скача срещу парите  

Как стигна до този извод? Защото два боклука са умрели от свръхдоза, значи всички в тази област се друсат или ? Все едно да кажеш, че понеже един от най- нашумелите у нас актьори взима кока това предполага, че повечето актьори го правят?
Процента на хора със зависимости в тези среди е същият като сред останалите хора, разликата е във вида на субстанциите само. Лично за мен няма съществена разлика между знамениност зависима към вещества и леля Гина зависима към алкохола/транквилантите/ защо не и сериалите.


От векове хората злоупотребяват с вещества. Нищо ново не се случва в момента ,само се сменя вида на субстанциите. Преди 15 години дрогите у нас бяха хероиномани, а сега са на екстази. Което не е никаква изненада. дори аз го предвидих, не вярвам по- големи мозъци в науката да са в шок от този развой.

Хората на изкуството винаги са били по- податливи на дрогата.
Това първо е от психика / вътрешна неудовлетвореност/ и славата.

За децата се страхувам защото през периода на неуравновесеност са много по податливи. Зарибяването при тях в ранна детска възраст също работи много успешно.
Не е само от телевизията, интернета и пресата. Просто живота и ценностната система много се промени.

Това е не е вярно. Виж Брад пит и Аджелина- гледат си децата и се работят. Тя е имала дрога епизоди като тийн, но сега няма и помен от това. Същото важи и за много други звезди и творци.

Промени се и сега онези, които иначе щяха да станат битови алкохолици вероятно ще станат наркомани. По същината си е едно и също.

Според мен средата има огромно значение и познавайки различни среди, лично аз съм убедена, че в някои от тях наркотиците са много по-популярни, употребявани и лесно достъпни, отколкото в други. Както и че някои хора са по-податливи, в резултат на характер, среда и ценности, отколкото други. Холивуд и прочее изобщо няма да коментирам, защото, по думите на самите резиденти из разни интервюта и други очевидци, там рядко има такива, които не се друсат.

Има такъв тип личности, склонни към зависимости. Било към дрога, алкохол, храна, хазарт, дори шопинг, и дори секс. Дрогата се набива на очи, защото разрухата е главоломна и краят идва бързо. Някои от хората, които опитват изобщо не им харесва усещането и никога не повтарят, просто това не им носи нищо. Аз познавам миризмата на марихуаната и направо ми се повдига от нея. Чудя им се как вдишват това в дробовете си, но за тях това си е преживяване.

Моят личен допир до дрогата беше Надя, момиче което живееше в съседния блок. Една година по-голяма от мен и след гимназията не бях я виждала няколко години. Една сутрин както си вървях по Гурко някакво момиче ме спря и ми поиска 50 стотинки. Беше Надя, с 15 килограма по-слаба, кожа със син отенък на лицето, изпити черти и празен поглед. Мисля, че тя не ме позна. Много гадно ми стана.

Дрогата се набива на очи и също защото е забранена официално. Някак си понеже е забранена наркоманът ни се струва по-интересен от обикновения алкохолик, дето си купува бутилката от магазина и няма нищо мистично в това, нито пък се свързва с изкуството. А в основата си това поведение е едно и също - само субстанцията е различна.

На практика проблемите с дрогата (каквито са днес), съществуват откакто дрогата бива забранена. Преди това не е имало такива проблеми. Позволят ли я, ореолът й ще падне и нещата ще си дойдат на мястото.

В едни среди хората се друсат, а в други пият. Разлика няма. Хората, които са по- податливи ще намерят субстанция или занимание, към което да се пристрастят, вероятно в синхрон със средата си.

А на думите на резиденти в разни интервюта не бих се връзвала, защото често, за да оправдае себе си човек твърди, че всички имат неговите проблеми.

Е, хайде сега... Ако допуснем, че на света има що-годе еднакво количество актьори, певци, класически музиканти, ядрени физици, учители и счетоводители, нека си припомним за колко мъртви поради злоупотреба актьори, певци и манекени се сещаме, за колко провалени спортни кариери заради допинг се сещаме и дали изобщо сме чували за счетоводител или флейтист-наркоман. Разбира се, че има среди, в които нещата се случват по-лесно, било заради колективното съзнание, било заради по-достъпните грехове или друго. Заклети наркомани обикновено (подчертавам тази дума) стават хора с артистичен уклон, с нисък умствен потенциал или с неограничени възможности. Има всякакви случаи, но тези трите са най-често срещани като първоначална искра. Алкохолът е друго нещо, съвсем различно.

просто в определени среди всички се пишат бохеми и затова злоупотребяват с каквото е модерно към момента. Клишета, които се самовъзпроизвеждат с всеки нов член на средата. А в друга среда зависимите се крият, за да не бъдат отлюспени. Някак по-лесно се приема певец-наркоман, отколкото адвокат или лекар-наркоман. На първите им се прощава, дори се смята за неотменнима част от ореола, а вторите биват низвергнати. А и едните, и другите са все наркомани.

Ти не си чувала за счетоводител наркоман, но най- големите наркомани, които познавам са именно счетоводители и адвокати. Вярно, не в България, но все пак. Това са професии, които не са на преден план в медиите и затова няма да чуем за техните проблеми със зависимостите.
В творческите среди съм от повече от 20 години, познавам тази среди и по света и те уверявам, че дрога епизодите им не са повече от тези на останалите  хора. Да не говорим, че ако си в продукция, сезон на сцена или друго активно творческо занимание най- много да удариш едно питие преди да си припаднеш в леглото от умора. Говорим за големи хора, не за тийнове, разбира се. когато един снимачен ден струва 200 000 евро ми е чудно дали има шанс и един наркоман да има на сета. Ако има това може да е само продуцента, останалите ще си пазят хляба, защото чуе ли се такова нещо и е свършено с тях. Да не говорим, че застраховката на един филм или едно концертно турне се прави след като от всички се вземат проби и от косата за наличие на наркотици. Шоубизнеса е сериозен бизнес за много пари и е смехотворно да се твърди, че всички там се друсат. Освен, ако не наричаме шоубизнес опита на няколко простутитки у нас да пеят, докато си веят силикона.
 

Интересна тема. Би могла да бъде много полезна и конструктивна.  
Моето мнение е, че, за съжаление, в нашата държава не се прави почти нищо за превенция на наркоманиите. Нито за лечение. Нито след това за адаптиране на излекуваните в обществото. Метадоновата заместваща програма е... хм, меко казано несериозна, тъй като не се следи как се приема метадонът от зависимите. По-голямата част от тях като си го вземат си го "готвят", т.е. разтварят го в капачка и си го инжектират. Което е неправилно.
Няма достатъчно рехабилитационни центрове. Има една къща "Феникс" и от няколко години "РЕТО". Според мен е недостатъчно.

Другият основен проблем по мое мнение е, че не се говори достатъчно за наркотичните вещества. Хората масово не правят разлика между кокаин и хероин и въздействието им върху организма. Трябва да има информираност, да се говори за проблема, да се пускат филми. Има дроги, към които изключително лесно става закачането. А пуснеш ли се веднъж по пързалката след това става страшно. И откачането е почти невъзможно. Наркоманите не следва да се третират като боклуци. Те са болни хора. Много болни. Имат нужда от адекватна помощ.

Трябва да се говори и в семейството. Дори смятам, че това е първото място, в което трябва да се повдигне въпроса. Трябва да се показват филми, картинки.
Вените на един наркоман, който е на игла, са нещо ужасно, нещо, от което може да ти се изправи косата...



А когато свършат местата за бодене по ръцете, започват да се бодат между пръстите

Бояна, не става дума за това, аз какво знам или ти в каква среда си. Попитах не дали някой е чувал за счетоводител-наркоман, а за колко такива е чувал. Какво сега ще губим време в празни приказки, след като фактите ясно говорят в чия полза е статистиката на адвокатите, умрели от употреба на кокаин и Грами-носителите, умрели от същото. Но, разбира се, за мен е все едно, ако някой вярва в равномерното разпределение на порока

Наркомани има буквално навсякъде - от гетото до елита и артистичните среди. Метадоновата програма произвежда много полизависими. Те продължават да вземат хероин, но едновременно се пристрастяват и към метадона. Някои просто си го продават и с това си осигуряват парите за хероин. Интересно от къде е този метадон (държавен) по улиците на София. Лесно е да се купи.
Не може да се спре употребата на вещества, защото хората си отглеждат гъби и си берат разни отровни билки и пак се друсат. Стига да има желание, начин винаги се намира. Можем да помогнем като спрем да ги правим герои и да си въобразяваме, че изкуството ги кара да друсат. И употребяващите  да не стават престъпници, т.е. това да не се криминализира.

I'm in favor of legalizing drugs. According to my values system, if people want to kill themselves, they have every right to do so. Most of the harm that comes from drugs is because they are illegal.
Milton Friedman

Абсолютно същото изказване направи и Тони Бенет, веднага след смъртта на Уитни Хюстън. Може да се прочете на английски тук.