Анкета
Подкрепяте ли становището, изготвено на база въпросите в тази тема, относно новият проект за закон за образованието? Кратко обяснение на становището има в първият пост в темата
- Публикувана: 16 фев. 2012, 09:41 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2014, 08:01 ч.
Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован
констанца, много правилно си разбрала
Катина мила, минала си по този пътя с отхвърлянето веднъж, готвят ти да го го преживееш отново .
Ще разкажа една лична история. Когато дъщеря ми беше в началото на трета група ме извика директорката и ми каза, че е набелязала 5 деца, моето е едно от тях. Те имали затруднения според учителките, и директорката ще се обади в ресурстният център, ще им отдели една стаичка и там децата ще си учат. Изпрати ме да й донесем документ от лекар, за да започне да действа за "стаичката".
Ние с мъжа ми заведохме детето в "Свети Никола" и от там лекарката тактично ни каза да си работим с логопед, но да сменим градината, ако трябва и с частна. Добре, че тази жена ни даде този съвет и спаси детето. Сега е отличничка, на последното състезание по математика има 44 от 50 възможни точки, всеки ден има отличен на диктовките, никой в държавното училище не ми е направил и най-малък намек, а аз умищлено нищо не съм споменалава. Но ако детето тогава беше останало в една "стаичка" още щеше да е в нея.
И вече въпросните "стаички" са регулирани в чл. 193 и чл. 194 в закона и всяка директорка може да си ги прави и да си слага деца в тях. И имат по гръмко име Център за личностно развитие.
Имам усещането, че съставителите вървят по тънък лед и че и на тях не им е ясно, какво ще се случи в действителност? Ще има ли изобщо интеграция на тези деца дори в сегашния й вид или ще станат отново грижа единствено на родителите си както в миналото и всеки ще се спасява както може? Проектът оставя много вратички за измъкване и последващо тълкуване. Хайде сега да отговорим на изискванията на “Европейските партньори” за нов закон, а после ще му мислим как да натаманим нещата.
Катина мила, минала си по този пътя с отхвърлянето веднъж, готвят ти да го го преживееш отново .
Ще разкажа една лична история. Когато дъщеря ми беше в началото на трета група ме извика директорката и ми каза, че е набелязала 5 деца, моето е едно от тях. Те имали затруднения според учителките, и директорката ще се обади в ресурстният център, ще им отдели една стаичка и там децата ще си учат. Изпрати ме да й донесем документ от лекар, за да започне да действа за "стаичката".
Ние с мъжа ми заведохме детето в "Свети Никола" и от там лекарката тактично ни каза да си работим с логопед, но да сменим градината, ако трябва и с частна. Добре, че тази жена ни даде този съвет и спаси детето. Сега е отличничка, на последното състезание по математика има 44 от 50 възможни точки, всеки ден има отличен на диктовките, никой в държавното училище не ми е направил и най-малък намек, а аз умищлено нищо не съм споменалава. Но ако детето тогава беше останало в една "стаичка" още щеше да е в нея.
И вече въпросните "стаички" са регулирани в чл. 193 и чл. 194 в закона и всяка директорка може да си ги прави и да си слага деца в тях. И имат по гръмко име Център за личностно развитие.
Адресирам моите въпроси отпреди няколко часа към teo7777 и моля тя да ги приеме като conditio sine qua nоn по отношение, както на обсъждането на проекта за закон в този и други форуми, така и по отношение на всичко произтичащо от закона за децата със СОП.
За всички майки на деца със СОП (с изключение на децата с увреден слух/зрение), независимо от естеството и степента на увреждане, е жизнено важно да знаем, какво ще представляват Центровете за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР). Засега те са един мираж, който може да приеме всякаква форма.
Затова се обръщам с цялото напълно заслужено от teo7777 уважение за времето и ентусиазма, с които е работила година и половина в екипа по проекта за закон, да ни каже простичко и ясно: 1) всички ли помощни училища ще се преобразуват в центрове, 2) какво ще стане с ресурсните центрове 3) какво ще стане с логопедичния център. Заслужаваме да получим тези отговори, за да не гадаем и не прахосваме интелект и емоции, които можем да канализираме за по-добро бъдеще на всички деца със СОП.
За всички майки на деца със СОП (с изключение на децата с увреден слух/зрение), независимо от естеството и степента на увреждане, е жизнено важно да знаем, какво ще представляват Центровете за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР). Засега те са един мираж, който може да приеме всякаква форма.
Затова се обръщам с цялото напълно заслужено от teo7777 уважение за времето и ентусиазма, с които е работила година и половина в екипа по проекта за закон, да ни каже простичко и ясно: 1) всички ли помощни училища ще се преобразуват в центрове, 2) какво ще стане с ресурсните центрове 3) какво ще стане с логопедичния център. Заслужаваме да получим тези отговори, за да не гадаем и не прахосваме интелект и емоции, които можем да канализираме за по-добро бъдеще на всички деца със СОП.
Параграф 16 от Допълнителните и заключителни разпоредби на Закона посочва едногодишен срок за преобразуване на ресурсните центрове, както и държавния логопедичен център в центрове за подкрепа за личностно развитие. Отделни или паралелно съществуващи подструктури в „общ” център?! Пред този едногодишен период на преструктуриране работата на специалистите доколко качествена ще бъде?!
В Закона е конкретизирана логопедична работа само за деца и ученици със специални образователни потребности, това означава ли, че децата и учениците, които не са със специални образователни потребности, но имат особености в езиково-говорното развитие няма да имат възможност да работят с логопед?!
Като цяло системата на приемане на нормативните актове е обърната – върви се от голямото към малкото, без малкото да е познато. Редно би било да е обратното – от малкото към голямото – първо да се изготвят стандартите да се въведат за прилагане и след това да се правят глобалните промени в законите.
Така вече ще е изпробван нормативният акт – ако работи, добре, но ако не, Законът ще даде регламент, ако се налага впоследствие и нормативните актове ще се променят, но тук вече на основание на Закона. А сега какво – изготвя се един закон, който не се знае как ще сработи, следват разяснителни документи, които вероятно ще са в противоречие с разписаните текстове в Закона и пак в задънена улица.
Чл. 93, който касае изготвянето на индивидуален учебен план, не уточнява кой директор ще го утвърждава – на училището ли или този на Центъра за подкрепа за личностно развитие, съответно чия е отговорността и контрола за реализацията му.
Чл. 105 (1) – Формата на обучение се избира от ученика, при условията на чл. 12, ал. 2 и при спазването на изискванията на този закон.
(2) Формата на обучението се препоръчва от екипа за подкрепа на личностно развитие за:
формата на обучение кой екип я препоръчва: този на екипа за подкрепа на личностното развитие в училището или екипа за подкрепа на личностното развитие към регионалното управление на образованието?!
144. (5), касаещ учениците със СОП, които ще се обучават в специални училища след оценка и насочване, пак има препратка към ДОС (държавен образователен стандарт) за приобщаващото образование за реда и условията, не е уточнено какво ще представлява оценката, кой ще я извършва и съответно насочва или не към този тип училища.
Чл. 192. (1) В детските градини и в училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности се подпомага от ресурсен учител по потребността на детето/ученика.
(2) броят на РУ се определя в зависимост от боря на децата и учениците със СОП и вида на подкрепата при условията на ДОС за приобщаващо образование – отново препратка към стандарт, който не е познат към настоящия момент.
Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с тежка и с умерена умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се организират специални паралелки или групи. – кой ще оцени това изключение и невъзможността за постигане на целите на образованието?! На базата на какви критерии?! Така биха се създали условия за корупционни практики за това кое дете/ученик да бъде насочено към специална паралелка и кое не.
В Закона е конкретизирана логопедична работа само за деца и ученици със специални образователни потребности, това означава ли, че децата и учениците, които не са със специални образователни потребности, но имат особености в езиково-говорното развитие няма да имат възможност да работят с логопед?!
Като цяло системата на приемане на нормативните актове е обърната – върви се от голямото към малкото, без малкото да е познато. Редно би било да е обратното – от малкото към голямото – първо да се изготвят стандартите да се въведат за прилагане и след това да се правят глобалните промени в законите.
Така вече ще е изпробван нормативният акт – ако работи, добре, но ако не, Законът ще даде регламент, ако се налага впоследствие и нормативните актове ще се променят, но тук вече на основание на Закона. А сега какво – изготвя се един закон, който не се знае как ще сработи, следват разяснителни документи, които вероятно ще са в противоречие с разписаните текстове в Закона и пак в задънена улица.
Чл. 93, който касае изготвянето на индивидуален учебен план, не уточнява кой директор ще го утвърждава – на училището ли или този на Центъра за подкрепа за личностно развитие, съответно чия е отговорността и контрола за реализацията му.
Чл. 105 (1) – Формата на обучение се избира от ученика, при условията на чл. 12, ал. 2 и при спазването на изискванията на този закон.
(2) Формата на обучението се препоръчва от екипа за подкрепа на личностно развитие за:
формата на обучение кой екип я препоръчва: този на екипа за подкрепа на личностното развитие в училището или екипа за подкрепа на личностното развитие към регионалното управление на образованието?!
144. (5), касаещ учениците със СОП, които ще се обучават в специални училища след оценка и насочване, пак има препратка към ДОС (държавен образователен стандарт) за приобщаващото образование за реда и условията, не е уточнено какво ще представлява оценката, кой ще я извършва и съответно насочва или не към този тип училища.
Чл. 192. (1) В детските градини и в училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности се подпомага от ресурсен учител по потребността на детето/ученика.
(2) броят на РУ се определя в зависимост от боря на децата и учениците със СОП и вида на подкрепата при условията на ДОС за приобщаващо образование – отново препратка към стандарт, който не е познат към настоящия момент.
Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с тежка и с умерена умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се организират специални паралелки или групи. – кой ще оцени това изключение и невъзможността за постигане на целите на образованието?! На базата на какви критерии?! Така биха се създали условия за корупционни практики за това кое дете/ученик да бъде насочено към специална паралелка и кое не.
Благодаря, Катина. Пропуснала съм този параграф. Ами тогава: “Вся власть советам!” – всичко в ръцете на общините, които както Кезая констатира (малко като “след дъжд качулка”):
“преминаването на Ресурсните центрове от държавен към общински бюджет, има опасност интеграцията ставайки общинска политика, да се срине още в зародиш, защото до този момент общините дори не знаеха какво е това ресурсно подпомагане, но от утре едва ли не, те трябва да го предоставят.
В основата на тази линия вероятно е политиката на децентрализация, т. е. Министерството на образов. да не носи никаква отговорност, а отговорността да се прехвърли върху общините.Общинските бюджети обаче няматкапацитет за такива екстри и ако това се случи, на много места особено в по-малките общини има реална опасност интеграцията в училище да изчезне още в зародиш. Всичко ще остане в ръцете на неподгответните директори на училищата, които ще използват ресурсния учител за библиотекар, детегледачка, личен асистент, заместващ учител и какво ли още не. "
Ами какви са тогава тези заблуждаващи текстове, които цитирах – едни така, пък други иначе. Да бяха си го написали не в параграф накрая, а съвсем в началото за какво става дума – кръц, кръц и кръц.
А ако Кезая и Тео7777 са участвали в обсъжданията в продължение на година и половина и са знаели за балтията, защо не са го споделили с нас никъде – нито тук, нито в своите сайтове? Или ние сме майки, ама те са по-майки и знаят какво е добро за всички нас.. А сега си играят с нас на пинк-понк! ЧВие питате - ние отговаряме и ви успокояваме!" Към кого са лоялни те – към Министерството или към общността, към която би трябвало да принадлежат. Ако са били против някои текстове, трябваше да ни уведомят дори и сега, че са повдигнали тези въпроси, не са се съобразили с тяхното мнение и ако се е искало подпис от тях, са се подписали с “особено мнение”.
Тази постановка развързва напълно ръцете и на общините, и на директорите на детските градини и училищата. Децата ни може да се окаже, че ще са на хартия в масовите училища, а в действителност в “изнесени класове/групи” в Центровете за личностново подпомагане. И това ще е за всички с изключение на 0,5 – 1%, които ще са на формата, за която говори Кезая: “комбинираната форма на обучение е "прозорец към света" за някои деца, при сина ми и в някои други случаи”.
Детето на Катина и моето може да са от тези някои деца, но то ще стане с огромни усилия да не дразним педагозите и удовлетворим всичко поискано от Екипа за личностно подпомагане.
Призовавам всички майки да се присъединят към петицията за отлагане приемането на закона. Ако всички го направим законът няма да бъде приет в тази му форма по отношение на децата със СОП! Не може да се приема закон преди стандартите и преди да са очертани пределно ясно вертикалните и хоризонтални връзки, зависимости и подчинение.
И “Европейските партньори” ще влязат в положението на Министерството. Попречили сме му ние-майките на деца със СОП, които не сме овце, а имаме шанс да се превърнем в гражданско общество!
“преминаването на Ресурсните центрове от държавен към общински бюджет, има опасност интеграцията ставайки общинска политика, да се срине още в зародиш, защото до този момент общините дори не знаеха какво е това ресурсно подпомагане, но от утре едва ли не, те трябва да го предоставят.
В основата на тази линия вероятно е политиката на децентрализация, т. е. Министерството на образов. да не носи никаква отговорност, а отговорността да се прехвърли върху общините.Общинските бюджети обаче няматкапацитет за такива екстри и ако това се случи, на много места особено в по-малките общини има реална опасност интеграцията в училище да изчезне още в зародиш. Всичко ще остане в ръцете на неподгответните директори на училищата, които ще използват ресурсния учител за библиотекар, детегледачка, личен асистент, заместващ учител и какво ли още не. "
Ами какви са тогава тези заблуждаващи текстове, които цитирах – едни така, пък други иначе. Да бяха си го написали не в параграф накрая, а съвсем в началото за какво става дума – кръц, кръц и кръц.
А ако Кезая и Тео7777 са участвали в обсъжданията в продължение на година и половина и са знаели за балтията, защо не са го споделили с нас никъде – нито тук, нито в своите сайтове? Или ние сме майки, ама те са по-майки и знаят какво е добро за всички нас.. А сега си играят с нас на пинк-понк! ЧВие питате - ние отговаряме и ви успокояваме!" Към кого са лоялни те – към Министерството или към общността, към която би трябвало да принадлежат. Ако са били против някои текстове, трябваше да ни уведомят дори и сега, че са повдигнали тези въпроси, не са се съобразили с тяхното мнение и ако се е искало подпис от тях, са се подписали с “особено мнение”.
Тази постановка развързва напълно ръцете и на общините, и на директорите на детските градини и училищата. Децата ни може да се окаже, че ще са на хартия в масовите училища, а в действителност в “изнесени класове/групи” в Центровете за личностново подпомагане. И това ще е за всички с изключение на 0,5 – 1%, които ще са на формата, за която говори Кезая: “комбинираната форма на обучение е "прозорец към света" за някои деца, при сина ми и в някои други случаи”.
Детето на Катина и моето може да са от тези някои деца, но то ще стане с огромни усилия да не дразним педагозите и удовлетворим всичко поискано от Екипа за личностно подпомагане.
Призовавам всички майки да се присъединят към петицията за отлагане приемането на закона. Ако всички го направим законът няма да бъде приет в тази му форма по отношение на децата със СОП! Не може да се приема закон преди стандартите и преди да са очертани пределно ясно вертикалните и хоризонтални връзки, зависимости и подчинение.
И “Европейските партньори” ще влязат в положението на Министерството. Попречили сме му ние-майките на деца със СОП, които не сме овце, а имаме шанс да се превърнем в гражданско общество!
Година и половина работа е много време. Наистина бихме могли да помогнем кой с каквото може през този период. Малко ми е обидно - не членувам в нито една организация, защото не съм съгласна с политиките и целите на действащите до момента. Но родители по организации са само част от многото родители. Познавам мноооооооооооооого родители на деца със СОП, познавам мнооооооого родители на деца в норма - и нито едните, нито другите членуват в организации или фондации. Нашия - техния глас няма ли да се чуе, или само гласа на 5те членната фондация или 6 членната организация от групичка люде с еднакви или сходни виждания? Те не са всички или дори не са повечето родители, а само една мъничка част от нас.
Кога точно е крайният срок искам да попитам? Въпроса не е случаен?
Все още умувам дали ще се срещна утре с една журналистка от водеща медия. Не е лошо да ми помогнете с въпросите, които ще задам чрез тази медия към отговарящите за този закон? Не представлявам никого, а само себе си, но явно медиите се интересуват и от родители извън организациите и фондациите с по 5 членен състав.
Кога точно е крайният срок искам да попитам? Въпроса не е случаен?
Все още умувам дали ще се срещна утре с една журналистка от водеща медия. Не е лошо да ми помогнете с въпросите, които ще задам чрез тази медия към отговарящите за този закон? Не представлявам никого, а само себе си, но явно медиите се интересуват и от родители извън организациите и фондациите с по 5 членен състав.
Аз проверявам по няколко пъти на ден гоогле за новини от последните часове. И сега попадам на тази новина. Учител от помощно училище, обвинен в педофилия. На компютъра в класната стая е намерен един линк към порносайт за възрастни. Учителят обучава деща 7-9 клас. Учениците са си признали, че те са ходили на сайта. Ето я първата новина
http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/24047/politsiya-ob … za-dushevno-bolni
И в тази по-нова статия има интерсни подробности за учителя и факти от живота му:
http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/24303/gej-organiza … edofiliya-uchitel
Цитат от статията
Птухин от години е против идеята за закриването на помощните училища, като смята, че има негласно обявена кампания срещу тези институции. Той смята, че вероятно съществува схема за източване на държавни средства по програмата за оптимизиране на училищната мрежа и това е една от причините той да е на прицел.
Аз считам, че това е провокация в този момент, да се дискредитират структурите, да мълчат хората. Не ви ли прави впечатление, че никой специалист не се изказва за нищо. От два дни гледам по ТВ само представители на родителски организации.
Катина, и аз съм наранена, че родителите, които ние сме подкрепяли и сме се надявали да защитават интересите ни, не ни казаха по-рано. Но сега се замислям да не са били изкусно манипулирани...
Е, то какво излиза, казаха ни спокойно... - Помощното училище ще се казва по друг начин, Ресурсният център ще се казва по друг начин и сигурно милиарди за смяна на имената...
И едни "стаички" по чл. 193 за още милиарди, а после още 20 години борба, нови милиарди, за да се премахнат
http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/24047/politsiya-ob … za-dushevno-bolni
И в тази по-нова статия има интерсни подробности за учителя и факти от живота му:
http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/24303/gej-organiza … edofiliya-uchitel
Цитат от статията
Птухин от години е против идеята за закриването на помощните училища, като смята, че има негласно обявена кампания срещу тези институции. Той смята, че вероятно съществува схема за източване на държавни средства по програмата за оптимизиране на училищната мрежа и това е една от причините той да е на прицел.
Аз считам, че това е провокация в този момент, да се дискредитират структурите, да мълчат хората. Не ви ли прави впечатление, че никой специалист не се изказва за нищо. От два дни гледам по ТВ само представители на родителски организации.
Катина, и аз съм наранена, че родителите, които ние сме подкрепяли и сме се надявали да защитават интересите ни, не ни казаха по-рано. Но сега се замислям да не са били изкусно манипулирани...
Е, то какво излиза, казаха ни спокойно... - Помощното училище ще се казва по друг начин, Ресурсният център ще се казва по друг начин и сигурно милиарди за смяна на имената...
И едни "стаички" по чл. 193 за още милиарди, а после още 20 години борба, нови милиарди, за да се премахнат
Здравейте скъпи майки,
Аз също бих искала да зная какви ще са правата на децата ни в масовите училища и в детските градини, описани точно и ясно. И как да се предприемат инициативи за обучение на всички учители в страната, някои от които поради нежелание или незнание не работят адекватно с децата, а бързат да поставят етикети и гледат на нашите деца като на деца без бъдеще. Боли ме, когато си помисля, че някооя директорка, като тази на детската градина от най-истинското предаване "ДА бъдеш родител", може да решава съдбата на детето ми. Колко доволна беше, когато я попитаха дали наистина има подписка срещу детето, а тя отговори, че това значи че има обществно мнение по въпроса. Това точно показва, че има болно общество, според мен. Трябва много бързо да се действа, за да постигнем коренно различно отношение към нашите деца - отношение на съдействие и помощ, а не на критика и психически тормоз за детето и родителите.
Поздравявам всички майки с активна позиция по темата и пожелавам на всички ни успех!
Аз също бих искала да зная какви ще са правата на децата ни в масовите училища и в детските градини, описани точно и ясно. И как да се предприемат инициативи за обучение на всички учители в страната, някои от които поради нежелание или незнание не работят адекватно с децата, а бързат да поставят етикети и гледат на нашите деца като на деца без бъдеще. Боли ме, когато си помисля, че някооя директорка, като тази на детската градина от най-истинското предаване "ДА бъдеш родител", може да решава съдбата на детето ми. Колко доволна беше, когато я попитаха дали наистина има подписка срещу детето, а тя отговори, че това значи че има обществно мнение по въпроса. Това точно показва, че има болно общество, според мен. Трябва много бързо да се действа, за да постигнем коренно различно отношение към нашите деца - отношение на съдействие и помощ, а не на критика и психически тормоз за детето и родителите.
Поздравявам всички майки с активна позиция по темата и пожелавам на всички ни успех!
Катина, и аз съм възмутена, че родителите, които ние сме подкрепяли и сме се надявали да защитават интересите ни, не ни казаха по-рано. Но сега се замислям да не са били изкусно манипулирани...
Е, то какво излиза, казаха ни спокойно... - Помощното училище ще се казва по друг начин, Ресурсният център ще се казва по друг начин и сигурно милиарди за смяна на имената...
И едни "стаички" по чл. 193 за още милиарди, а после още 20 години борба, нови милиарди, за да се премахнат
Е, то какво излиза, казаха ни спокойно... - Помощното училище ще се казва по друг начин, Ресурсният център ще се казва по друг начин и сигурно милиарди за смяна на имената...
И едни "стаички" по чл. 193 за още милиарди, а после още 20 години борба, нови милиарди, за да се премахнат
Относно „стаичките” - в работната група по стандарта за приобщаващо образование, малцина бяхме категорично против тези „стаички”(позовавайки се дори на международни документи доказващи вредата им), за жалост именно някои от така наречените експерти представители на помощни училища, ресурсни центрове и др. настояваха за съществуването на такива с думите, че били нужни най-вече заради децата с най-големи затруднения, защото видите ли те нямало как да се впишат в общия клас, нямало как да покрият изискванията, нямало как не знам си какво, щели да пречат и прочие познатата песен.
Трябваше заедно със закона да представят и стандартите към него, за да има повече яснота, защото специално в стандарта по приобщаващо образование всичко е разписано до най-малки подробности- на каква възраст и при какви индикации ще бъде искано извършването на оценка на детето, какъв екип и къде ще го оценява, в какъв срок ще е тази оценка, след това какви специалисти и къде ще работят с детето, по каква програма и къде ще се обучава то, с какви оценки ще бъде оценявано и какъв краен резултат се очаква, кой и как ще финансира и контролира целия този процес, и не напоследно място това, че решаваща дума ще има родителя.
Rodi, точно това е, обществото ни е болно, но страшно много. Работата, която е нужна от всички ни, от всеки един от нас персонално, от АЗ-ът, е безумна. А повечето от нас, просто седят и държат отговорни всички останали. Моето и всички наши собствени деца, зависят от нас си, от мен и всеки един от вас. Обществото ни е болно, защото и ние сме болни, и ние сме част от същото общество.
Таня, получихме на мейла на алианса, пожарен сигнал за случилото се, вероятно защото именно ние уволнихме на практика Латинка Ковачева от РИО. Писахме им, нямаме идея каква длъжност заема тази жена сега, безумно е случилото се.
Павлина, много добре си описала нещата по станрадта в последния си пост.
Таня, получихме на мейла на алианса, пожарен сигнал за случилото се, вероятно защото именно ние уволнихме на практика Латинка Ковачева от РИО. Писахме им, нямаме идея каква длъжност заема тази жена сега, безумно е случилото се.
Павлина, много добре си описала нещата по станрадта в последния си пост.
pogar, аз си спомням, че ти каза и нещо против индивидуалните планове, на мен там също ми се струва, че има неясноти.
И ти, и Тео се изказахте против "стаичките" по чл. 193 и чл. 194. Трябва да има начин да ги спрем. Имате ли идея?
Тео, това лице Латинка Ковачева си спомням, че имаше трудна слава тук в БГ мама. Утре се канех да си припомня какво се е писало за нея.
И ти, и Тео се изказахте против "стаичките" по чл. 193 и чл. 194. Трябва да има начин да ги спрем. Имате ли идея?
Тео, това лице Латинка Ковачева си спомням, че имаше трудна слава тук в БГ мама. Утре се канех да си припомня какво се е писало за нея.
Адресирам моите въпроси отпреди няколко часа към teo7777 и моля тя да ги приеме като conditio sine qua nоn по отношение, както на обсъждането на проекта за закон в този и други форуми, така и по отношение на всичко произтичащо от закона за децата със СОП.
За всички майки на деца със СОП (с изключение на децата с увреден слух/зрение), независимо от естеството и степента на увреждане, е жизнено важно да знаем, какво ще представляват Центровете за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР). Засега те са един мираж, който може да приеме всякаква форма.
Затова се обръщам с цялото напълно заслужено от teo7777 уважение за времето и ентусиазма, с които е работила година и половина в екипа по проекта за закон, да ни каже простичко и ясно: 1) всички ли помощни училища ще се преобразуват в центрове, 2) какво ще стане с ресурсните центрове 3) какво ще стане с логопедичния център. Заслужаваме да получим тези отговори, за да не гадаем и не прахосваме интелект и емоции, които можем да канализираме за по-добро бъдеще на всички деца със СОП.
За всички майки на деца със СОП (с изключение на децата с увреден слух/зрение), независимо от естеството и степента на увреждане, е жизнено важно да знаем, какво ще представляват Центровете за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР). Засега те са един мираж, който може да приеме всякаква форма.
Затова се обръщам с цялото напълно заслужено от teo7777 уважение за времето и ентусиазма, с които е работила година и половина в екипа по проекта за закон, да ни каже простичко и ясно: 1) всички ли помощни училища ще се преобразуват в центрове, 2) какво ще стане с ресурсните центрове 3) какво ще стане с логопедичния център. Заслужаваме да получим тези отговори, за да не гадаем и не прахосваме интелект и емоции, които можем да канализираме за по-добро бъдеще на всички деца със СОП.
Моля ви пишете ми по-спокойно и неформално, нямам нужда от уважението ви или каквото и да е..... Каквото и да правя, първо, то е лично мое гражданско право и второ, го правя по лично мое човешко убеждение, а не заради вашето отношение към мен.
Центровете са услуги за подкрепа на децата, обособени в три основни области, според основните групи потребности от подкрепа. Има ги много ясно написани в Концепцията за ЗПУО, ясно са разписани и в проекта. Има и две групо Подкрепа, Обща и Допълнителна. Първата е за децата с по-леки проблеми и основно за справяне с дисциплината, насилието и т.н..., втората касае най-вече децата с увреждания, в риск, с хронични заболявания и надарените, с изявени дарби. Но и двете подкрепи ще бъдат разписани в стандарта за Приобщаващо образование. Подкрепата за децата е в едно, няма никаква дискриминация по признаци на ниво закон, освен етикета СОП, на който никой от вас не обръща внимание, но той е в основата на всичките ви проблеми с дикриминацията на децата ви. За помощните училища много ясно пише в какво ще се преобразуват, в масови училища, например може да станат смесени такива, като в Германия, или пък в Центрове, децата им ще са ученици на мсаовото училище обаче, няма да получават по-ниско качество на образованието, както сега. Т.е. дискриминацията сега в образователната система, за което сме осъдени от ЕК, точно във връзка с помощните училища е решена. В групата и по закона и по стандарта имаше директори на помощни училища, те бяха напълно ОК, ако са имали някакви претенции или притенснения какво и що, да са питали, да са предлагали. Сегрегиращи училища в тоя вид не може да има.
Таня, Латинка Ковачева е емблематично лице за нас, Пожар, пък и другите да ви обясняват коя беше. Тя е виновна за смърта на Веско, детето с аутизъм, което намериха в Перловката река накрая. След този случай и едно наше писмо, което предизвика сериозна проверка, в крайна сметка с много мъки беше уволнена, имаше як гръб. Беше уволненена не само тя, но и директорът на дирекцията интегрирано и не знам си какво образование в МОМН.
Здравейте, аз съм Ливия,
Много внимателно чета, вече няколко дни, трогателните Ви писма относно предстоящото реформиране на системи от образователната структура. Някои родители на деца с различни дефицити очевидно са доста навътре в проблематиката и някак съветват от позицията на капацитети, други едва прохождащи задават плахо въпроси и споделят малък личен опит. Това което се разбира е, че всички са недоволни от училището, директорките, учителите, от обществото като цяло и родителите на т.н. деца в норма, когато има неприемане на нашето дете, когато има създадено настроение в групата или класа. Сигурно имате своите основания да сте много огорчени. Но бих искала да Ви попитам, считате ли, че светът се върти около Вас? Защо си мислите, че всички са Ви длъжни? Непрекъснато пишете, че имате права! Замисляли ли сте се, че с интеграция на всяка цена в общообразователната система и другите имат права, а Вие също нарушавате тяхните права! Иска се всички деца да са в един вид училища, добре, това ще получите с новия закон, и пак има недоволства. Някой ще обясни ли колко време е допустимо да се отделя от всеки учебен час за успокояване на обстановката, за постигане на адекватна и качествена работа с останалите деца. Те трябва ли да бъдат заложници на Вашите претенции?
Много внимателно чета, вече няколко дни, трогателните Ви писма относно предстоящото реформиране на системи от образователната структура. Някои родители на деца с различни дефицити очевидно са доста навътре в проблематиката и някак съветват от позицията на капацитети, други едва прохождащи задават плахо въпроси и споделят малък личен опит. Това което се разбира е, че всички са недоволни от училището, директорките, учителите, от обществото като цяло и родителите на т.н. деца в норма, когато има неприемане на нашето дете, когато има създадено настроение в групата или класа. Сигурно имате своите основания да сте много огорчени. Но бих искала да Ви попитам, считате ли, че светът се върти около Вас? Защо си мислите, че всички са Ви длъжни? Непрекъснато пишете, че имате права! Замисляли ли сте се, че с интеграция на всяка цена в общообразователната система и другите имат права, а Вие също нарушавате тяхните права! Иска се всички деца да са в един вид училища, добре, това ще получите с новия закон, и пак има недоволства. Някой ще обясни ли колко време е допустимо да се отделя от всеки учебен час за успокояване на обстановката, за постигане на адекватна и качествена работа с останалите деца. Те трябва ли да бъдат заложници на Вашите претенции?
Здравейте, аз съм Ливия,
Много внимателно чета, вече няколко дни, трогателните Ви писма относно предстоящото реформиране на системи от образователната структура. Някои родители на деца с различни дефицити очевидно са доста навътре в проблематиката и някак съветват от позицията на капацитети, други едва прохождащи задават плахо въпроси и споделят малък личен опит. Това което се разбира е, че всички са недоволни от училището, директорките, учителите, от обществото като цяло и родителите на т.н. деца в норма, когато има неприемане на нашето дете, когато има създадено настроение в групата или класа. Сигурно имате своите основания да сте много огорчени. Но бих искала да Ви попитам, считате ли, че светът се върти около Вас? Защо си мислите, че всички са Ви длъжни? Непрекъснато пишете, че имате права! Замисляли ли сте се, че с интеграция на всяка цена в общообразователната система и другите имат права, а Вие също нарушавате тяхните права! Иска се всички деца да са в един вид училища, добре, това ще получите с новия закон, и пак има недоволства. Някой ще обясни ли колко време е допустимо да се отделя от всеки учебен час за успокояване на обстановката, за постигане на адекватна и качествена работа с останалите деца. Те трябва ли да бъдат заложници на Вашите претенции?
Много внимателно чета, вече няколко дни, трогателните Ви писма относно предстоящото реформиране на системи от образователната структура. Някои родители на деца с различни дефицити очевидно са доста навътре в проблематиката и някак съветват от позицията на капацитети, други едва прохождащи задават плахо въпроси и споделят малък личен опит. Това което се разбира е, че всички са недоволни от училището, директорките, учителите, от обществото като цяло и родителите на т.н. деца в норма, когато има неприемане на нашето дете, когато има създадено настроение в групата или класа. Сигурно имате своите основания да сте много огорчени. Но бих искала да Ви попитам, считате ли, че светът се върти около Вас? Защо си мислите, че всички са Ви длъжни? Непрекъснато пишете, че имате права! Замисляли ли сте се, че с интеграция на всяка цена в общообразователната система и другите имат права, а Вие също нарушавате тяхните права! Иска се всички деца да са в един вид училища, добре, това ще получите с новия закон, и пак има недоволства. Някой ще обясни ли колко време е допустимо да се отделя от всеки учебен час за успокояване на обстановката, за постигане на адекватна и качествена работа с останалите деца. Те трябва ли да бъдат заложници на Вашите претенции?
Здравейте, Ливия!
Не е нужно никой от нас да обяснява колко време е нужно за успокояването на което и да било дете в клас- един педагог трябва да знае как да го постигне, ако не знае- да се научи или да си смени професията.
Вместо да насочвате гнева и недоволството си към нас- хора с права и отговорности както всички останали, насочете го към отговорните за неслучването на интеграцията, най- малкото, защото децата ни са равни, нищо че към момента ги имате за ен-то качество хора.
Нищо лично към Вас, да не вземете да се обидите, но нещо не изтрайвам вече такива като Вас да ми обясняват колко са ми големи претенциите при положение, че дори не забелязват кога детето ми е в часа им и кога го няма.
И да, мисля и за останалите деца, защото в същия този клас учи и здравата ми дъщеря.
Но когато в класа има дете с проблем, вместо да събирате подписка настройвайки другите родители, за да го натирите това дете- съберете подписка и при директора, а после и в инспектората- защо за това дете не е осигурена адекватна подкрепа, така че и то, и Вие и останали деца да сте добре- всички заедно.
И не, с нищо не сте длъжни на нас родителите- длъжни СТЕ/СМЕ на децата ни, законът за образованието ВИ/НИ задължава, и конституцията, и законът за закрила на детето.
Чудя се да се изкажа ли, или да не се хабя. Ние се вълнуваме и се тревожим, а накрая... не знам дали нещо ще се промени.
Не виждам с какво помощните училища са толкова "виновни". Дискриминацията не е в сградите, а в отношението. И ако моето дете отиде в масово у-ще, там никой няма да се съобразява с него, ще го изпратят в къщи с индивидуална програма и ще се отърват от него - нима това не е дискримнация?
Не знам защо си мислите, че в ПУ има само физически престой. Аз стоя там, и гледам отвътре. С децата се работи, съобразено с всяко едно. В класа на сина ми пишат букви и числа и рисуват и пеят песнички и тн. Той не прави нищо от това, но разликата с масовото у-ще е, че тук има търпимост. И ако иска да излезе, излиза, и ако е решил, че ще отиде в другата стая или при психолога, защото така ще се успокои, може да го направи.
От всичко, което виждам и чувам, излиза, че "изостаналите" деца в помощното у-ще не се разсейват, когато някое дете крещи или се тръшка, но здравите физически и психически деца и особено учители се разсейват от някое специално дете...
Ливия, това последното е за вас... Учила съм в клас с 2 специални деца и още от 1 клас свикнахме да не се разсейваме, когато някое от тях прави нещо необичайно. Много зависеше от учителката ни, която беше прекрасен Човек и педадог.
Но види се, вашият ден ще се развали, ако видите детенце с някаква диагноза, или си мислите, че дете със СОП значи непременно буйстващ див звяр, хванат от гората... А ако познавате наистина деца с тежки заболявания, щяхте да знаете, че те са не за годините си мъдри, и определено са по-зрели от някои възрастни индивиди.
Не виждам с какво помощните училища са толкова "виновни". Дискриминацията не е в сградите, а в отношението. И ако моето дете отиде в масово у-ще, там никой няма да се съобразява с него, ще го изпратят в къщи с индивидуална програма и ще се отърват от него - нима това не е дискримнация?
Не знам защо си мислите, че в ПУ има само физически престой. Аз стоя там, и гледам отвътре. С децата се работи, съобразено с всяко едно. В класа на сина ми пишат букви и числа и рисуват и пеят песнички и тн. Той не прави нищо от това, но разликата с масовото у-ще е, че тук има търпимост. И ако иска да излезе, излиза, и ако е решил, че ще отиде в другата стая или при психолога, защото така ще се успокои, може да го направи.
От всичко, което виждам и чувам, излиза, че "изостаналите" деца в помощното у-ще не се разсейват, когато някое дете крещи или се тръшка, но здравите физически и психически деца и особено учители се разсейват от някое специално дете...
Ливия, това последното е за вас... Учила съм в клас с 2 специални деца и още от 1 клас свикнахме да не се разсейваме, когато някое от тях прави нещо необичайно. Много зависеше от учителката ни, която беше прекрасен Човек и педадог.
Но види се, вашият ден ще се развали, ако видите детенце с някаква диагноза, или си мислите, че дете със СОП значи непременно буйстващ див звяр, хванат от гората... А ако познавате наистина деца с тежки заболявания, щяхте да знаете, че те са не за годините си мъдри, и определено са по-зрели от някои възрастни индивиди.