Анкета
Подкрепяте ли становището, изготвено на база въпросите в тази тема, относно новият проект за закон за образованието? Кратко обяснение на становището има в първият пост в темата
- Публикувана: 16 фев. 2012, 09:41 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2014, 08:01 ч.
Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован
teo7777, да кажем, че предложенията са мои. Много моля, да не се гледа на тях с нагласата -"да търсим под вола теле". Чакам да обсъдим и вашите предложения 
Моля ви не пишете дълги постове. Много ми е важна темата и засяга бъдещето на децата ми в образованието, както и моето бъдеще като родител на ученици, но честно казано ви изчетох диагонално дългите постове
.
Моля ви не пишете дълги постове. Много ми е важна темата и засяга бъдещето на децата ми в образованието, както и моето бъдеще като родител на ученици, но честно казано ви изчетох диагонално дългите постове
.
Дъщеря ми учи в помощно училище.
Напредва трудно и бавно,но напредва.
За нея масово училище е невъзможно.
Повечето деца в помощното училище трябва до бъдат и обгрижване за елементарни дейности,освен обучението...
Наистина има деца,които нямат шанс в масовите училища.
За това някой мисли ли?
Интеграцията за всяко дете е нещо различно.
Това със закриването на помощните училища за мен е неприемливо.Звучи ми като интеграция на всяка цена.
В моето положение,ако се закрият помощните училища,дъщеря ми остава в къщи.
Не ме интересува какво образование ще има.
Ще бъда щастлива ако може да чете и да смята.
Да се обслужва сама.
Закриването на помощните училища е престъпление спрямо моето дете.
Закриха помощното училище в Слатина,което беше удобно за нас.Пътуването до друго училище отнема час и половина,два часа.Няма да обяснявам какъв цирк сме в автобусите.
Какво ще стане с другите деца,които са като моето дете?
Не отричайте с лека ръка помощните училища.
Аз съм благодарна,че ги има.
Напредва трудно и бавно,но напредва.
За нея масово училище е невъзможно.
Повечето деца в помощното училище трябва до бъдат и обгрижване за елементарни дейности,освен обучението...
Наистина има деца,които нямат шанс в масовите училища.
За това някой мисли ли?
Интеграцията за всяко дете е нещо различно.
Това със закриването на помощните училища за мен е неприемливо.Звучи ми като интеграция на всяка цена.
В моето положение,ако се закрият помощните училища,дъщеря ми остава в къщи.
Не ме интересува какво образование ще има.
Ще бъда щастлива ако може да чете и да смята.
Да се обслужва сама.
Закриването на помощните училища е престъпление спрямо моето дете.
Закриха помощното училище в Слатина,което беше удобно за нас.Пътуването до друго училище отнема час и половина,два часа.Няма да обяснявам какъв цирк сме в автобусите.
Какво ще стане с другите деца,които са като моето дете?
Не отричайте с лека ръка помощните училища.
Аз съм благодарна,че ги има.
Аз изчетох и късите и дългите постове. И Коментарите на Катина. Не съм компетентна по коментарите, някак не може за 2-3 дни родител да разбере цялата система, че и написаното в един необявен стандарт за прибщаващо образование. Звучат ми добре
Целият постинга на Марк ми хареса. И в неговото предложение има стойност:
"Личното ми предложение е под никаква форма в закона да не се разписва изкарване на децата от клас в каквито и да е обособени групи, центрове и т.н. Всеки текст, който дава възможност за това, представлява наклонена плоскост."
И Ohi и аз чакаме отговор на конкретните ми въпроси.
И в постинга на anane се разказва за една трудна ежедневна борба. Такива съдби има още поне 3000.
Дано всички заети в системата да направят най-доброто за децата!
Целият постинга на Марк ми хареса. И в неговото предложение има стойност:
"Личното ми предложение е под никаква форма в закона да не се разписва изкарване на децата от клас в каквито и да е обособени групи, центрове и т.н. Всеки текст, който дава възможност за това, представлява наклонена плоскост."
И Ohi и аз чакаме отговор на конкретните ми въпроси.
И в постинга на anane се разказва за една трудна ежедневна борба. Такива съдби има още поне 3000.
Дано всички заети в системата да направят най-доброто за децата!
Чета темата отпред назад и от зад напред - няколко пъти вече и закона така... Танче, не коментирам не защото няма какво, а защото се опитвам да си подредя мислите. Истината е, че в дългият пост на Марк, който и да е той се зададоха правилните въпроси - какво искаме и накъде искаме да вървим? Ще сменим заглавието на ресурсния център с център за подпомагане.... ще имаме ли реално такова? Ще има ли специалисти, които да работят с децата ни и къде ще го правят - в Центъра или в училището?
Това, което не виждам е наистина повече специалисти в училищата и повече подкрепа, за да се случи истинската интеграция. Зад мен не стои никой, но и аз задавам въпросите на Катина? И ако има работна група - обсъдете ги - не мисля, че това ще попречи на някой!
Това, което не виждам е наистина повече специалисти в училищата и повече подкрепа, за да се случи истинската интеграция. Зад мен не стои никой, но и аз задавам въпросите на Катина? И ако има работна група - обсъдете ги - не мисля, че това ще попречи на някой!
teo7777 , хубаво е че писа в темата, за да знаем кой са родителските организации, участвали в закона. А вие имате ли някакъв ангажимент да напътствате родителите през първите години на приемане на закона?
Ще направим всичко по силите си, предполагам знаете, че сме доброволци, цялата ни дейност е доброволна, всеки един от нас или ходи на работа, или също като вас гледа дете/ца с увреждания, вкл. и най-тежки, има и други деца. Родителите са ни първи приоритет, нали и ние сме родители, т.е. ние сме най-важни в целия процес.
Таня, започвам едно по едно, до където стигна, че съм капо:
Цитирам първия ти въпрос: "На мен не ми е ясен конкретният казус - дете изостанало с повече от 3 години в развитието си, например на 4 години и е с развитие на 11-12 месеца, без говор, с памперс, с множество други дефицити, къде отива - приемат го във втора група на кварталната детска градина и какво се случва с това дете. То стой в група с още 24 деца, кой го учи, кой се грижи за него, по колко часа на ден. На кого се оплаква майката, ако види нещо нередно. Това дете става на 7 години и ма развитие на 3-3,5 годишно, къде отива. Пак ли в училище при 7 годишните, кой го учи, по колко часа."
Това дете се записва в 3 група по мои изчисления, по желание на родителя. По проекта и по стандарта за ПО, му се прави индивиуална оценка от екип към детската градина, създаден специално за него, в който има осигурена възможност да има всякакви специалисти, вкл. и такива работили допреди това с детето и познаващи го добре, вкл. и препоръчани от родителя, който е част от екипа. Въпросните специалисти могат да бъдат поканени от училището, отвсякъде в общността, от всеки един Център за подкрепа (личностно развитие), вкл. и социален такъв, вкл. и направо от Университета, от съседното училище, от центъра за рехабилитация...., отвсякъде. Екипът с родителя вътре си избират най-качествените (гони се качество, не престой) специалисти в общността, които им трябват за конкретното дете. Оценката засега в стандарта я мислим да е до 14 дни, максимален период, за най-тежките случаи. Оттам нататък на базата на оценката, се определя цялата работа и специалистите с детето, но само с подписа на родителя! Последният във всеки един момент, може да зяяви несъгласие с оценката и предвижданите мерки, към екипа в РУО. Тук настояваме това несъгласие да може да се зявява и към изцяло независим от образователната система орган. Иначе към МОМН има и нова структура, която осъществява инспектиране на качеството на образование и публикува публично всичките си резултати от инспектирането. Та с детето, на практика, ще може и втори учител, напр. ресуресен/специален педагог да се определи, който е на щат към градината/училището, а не е чужд. Часовете ресурсна подкрепа са определени на детето, а не на ресурсния, защото не той е със СОП. Както и работа с всякакви други специалисти, психолог и логопед са задължителни. Ако е противопоказно за детето в масова среда, което се решава от екипа, където е и родителя, който може и да не подпише, и да иска друга оценка, детето може и в група към център да бъде, за част от времето само, за някакви рехабилитации, терапии и т.н.., и само в краен случай за цялото време, ако действително всички решат, че на детето му се вреди. Преди училище му се прави нешо като паспорт, където всичката работа с него се описва, както и препоръките за работа в училище, специалисти, всичко.....
Цитирам първия ти въпрос: "На мен не ми е ясен конкретният казус - дете изостанало с повече от 3 години в развитието си, например на 4 години и е с развитие на 11-12 месеца, без говор, с памперс, с множество други дефицити, къде отива - приемат го във втора група на кварталната детска градина и какво се случва с това дете. То стой в група с още 24 деца, кой го учи, кой се грижи за него, по колко часа на ден. На кого се оплаква майката, ако види нещо нередно. Това дете става на 7 години и ма развитие на 3-3,5 годишно, къде отива. Пак ли в училище при 7 годишните, кой го учи, по колко часа."
Това дете се записва в 3 група по мои изчисления, по желание на родителя. По проекта и по стандарта за ПО, му се прави индивиуална оценка от екип към детската градина, създаден специално за него, в който има осигурена възможност да има всякакви специалисти, вкл. и такива работили допреди това с детето и познаващи го добре, вкл. и препоръчани от родителя, който е част от екипа. Въпросните специалисти могат да бъдат поканени от училището, отвсякъде в общността, от всеки един Център за подкрепа (личностно развитие), вкл. и социален такъв, вкл. и направо от Университета, от съседното училище, от центъра за рехабилитация...., отвсякъде. Екипът с родителя вътре си избират най-качествените (гони се качество, не престой) специалисти в общността, които им трябват за конкретното дете. Оценката засега в стандарта я мислим да е до 14 дни, максимален период, за най-тежките случаи. Оттам нататък на базата на оценката, се определя цялата работа и специалистите с детето, но само с подписа на родителя! Последният във всеки един момент, може да зяяви несъгласие с оценката и предвижданите мерки, към екипа в РУО. Тук настояваме това несъгласие да може да се зявява и към изцяло независим от образователната система орган. Иначе към МОМН има и нова структура, която осъществява инспектиране на качеството на образование и публикува публично всичките си резултати от инспектирането. Та с детето, на практика, ще може и втори учител, напр. ресуресен/специален педагог да се определи, който е на щат към градината/училището, а не е чужд. Часовете ресурсна подкрепа са определени на детето, а не на ресурсния, защото не той е със СОП. Както и работа с всякакви други специалисти, психолог и логопед са задължителни. Ако е противопоказно за детето в масова среда, което се решава от екипа, където е и родителя, който може и да не подпише, и да иска друга оценка, детето може и в група към център да бъде, за част от времето само, за някакви рехабилитации, терапии и т.н.., и само в краен случай за цялото време, ако действително всички решат, че на детето му се вреди. Преди училище му се прави нешо като паспорт, където всичката работа с него се описва, както и препоръките за работа в училище, специалисти, всичко.....
Таня, втори казус:
"И другият казус - училището е решило, че ще направи индивидуална група за 5-6 хиперактивни деца, ще ги учи в отделна стая, ще им пускат музика, ще идва физкултурника да им се кара, ще бъдат на индивидуален план, няма учене, няма бележки. Кой ще определи, че това решение е правилно за конкретното дете - само екипа на училището ли? Тук е пълно с гонени по този начин деца."
Първо, това няма как да се случи без съгласието на родителя/ите, най-важното. Просто на практика не виждам как ще стане, а че ще има опити е неизбежно, но нали затова се борим, тия опити да са обречени на неуспех. После, първия най-близък контролен орган е РУО, (Рег. управление на образование), там ще има нарочен екип. Днес бях в МОМН, 2 часа и половина разяснения и предложения, ще има и експерт по закрилата в екипа към РУО. Същият е разписан в училище, ама е забравен в РУО. След това е въпросното НИО, Национален инспекторат по образованието, дето регулярно прави цялостна инспекция по качеството и публично пуска резултата. Налрая трябва да има опция, за изцяло външен на МОМН контрол и наблюдение, примерно комисия по правата на децата към МС. Родителят директно към което иска, ще се обръща. Това със пециалните групи и паралелки, аз лично съм страшно против, ефекта от това може да е в пъти по-жесток и от специалното/помощното училище. В цял свят са пропищяли от специалните паралелки в масовите училища.
"И другият казус - училището е решило, че ще направи индивидуална група за 5-6 хиперактивни деца, ще ги учи в отделна стая, ще им пускат музика, ще идва физкултурника да им се кара, ще бъдат на индивидуален план, няма учене, няма бележки. Кой ще определи, че това решение е правилно за конкретното дете - само екипа на училището ли? Тук е пълно с гонени по този начин деца."
Първо, това няма как да се случи без съгласието на родителя/ите, най-важното. Просто на практика не виждам как ще стане, а че ще има опити е неизбежно, но нали затова се борим, тия опити да са обречени на неуспех. После, първия най-близък контролен орган е РУО, (Рег. управление на образование), там ще има нарочен екип. Днес бях в МОМН, 2 часа и половина разяснения и предложения, ще има и експерт по закрилата в екипа към РУО. Същият е разписан в училище, ама е забравен в РУО. След това е въпросното НИО, Национален инспекторат по образованието, дето регулярно прави цялостна инспекция по качеството и публично пуска резултата. Налрая трябва да има опция, за изцяло външен на МОМН контрол и наблюдение, примерно комисия по правата на децата към МС. Родителят директно към което иска, ще се обръща. Това със пециалните групи и паралелки, аз лично съм страшно против, ефекта от това може да е в пъти по-жесток и от специалното/помощното училище. В цял свят са пропищяли от специалните паралелки в масовите училища.
Дъщеря ми учи в помощно училище.
Напредва трудно и бавно,но напредва.
За нея масово училище е невъзможно.
Повечето деца в помощното училище трябва до бъдат и обгрижване за елементарни дейности,освен обучението...
Наистина има деца,които нямат шанс в масовите училища.
За това някой мисли ли?
Напредва трудно и бавно,но напредва.
За нея масово училище е невъзможно.
Повечето деца в помощното училище трябва до бъдат и обгрижване за елементарни дейности,освен обучението...
Наистина има деца,които нямат шанс в масовите училища.
За това някой мисли ли?
Да, мисли! Ще бъде ученик на масовото училище, но ще се обучава на практика в Центъра за личностно развитие, в което се е трансформирало Помощното. Само дето целта няма да е физически престой, да отчетем дейност и приберем парите за детето, целта е реално да се развият способностите на детето, каквито и да са те, ако ще да са в нещо съвсем дребно, едно копче да натиска. И на всичкото отгоре, да има шанс и нагоре, за реализация и приобщаване в обществото, с тези си способности. Има възможност да мине през всички етапи на образованието и да получи всички документи за преминати степени. Вкл. и за зрелостни изпити. Това днес сме го бистрили, там имаше проблем, само за професионалното обучение нататък беше решено. Много ме учудва как изначално определяте децата си като напълно неспособни, кой и кога им е предлагал адекватна подкрепа, че сме наясно с действителните им способности. А за помощните училища от интернатен тип, просто да не ги дискутираме, защото това си е най-обикновена институция за отглеждане на изоставени деца. Същите като тези към МЗ, дето по националния план за дейнституцинализацията, трябва да бъдат закрити до 3 год., до 2013 май беше.
Никой не говори за помощно,тип интернат.
Водя си детето на училище,чакам я,прибираме се.Това,че е в помощно училище,не значи,че съм я отписала...И не аз само аз смятам,че в този вид масовото училище не е за нея.
Дъщеря ми е на 10 години.Имаме куп експертизи и характеристики.Учеше в специализирана група в детската градина.Когато имаме възможност посещава допълнителни занимания,в къщи работим.За три години упорство е научила 20 букви.Трудно пише сама.Много трудно.
Не определям детето си като напълно неспособно.Толкова много е постигнала и ще постигне още, благодарение на спецалистите,които работят с нея.
Пиша това,защото приех горният пост,насочен към мен.
Тео,поклон за всичко,което вършите и създавате!
Но не така грубо-няма родител,който да не вярва в чудеса и да не си отглежда надеждата за напредък!Не подценявам дъщеря си Рая-обожавам я с целия позитивизъм и реализъм,който имам.И имам огромна вяра в нея,напук на повечето психиатрични и неврологични прогнози.
Та така-изказах се от собствената си камбанария.
Значи,помощното училище на дъщеря ми ще остане,просто под друго име.Правилно ли съм разбрала?
А откъде ще се намерят тези кадри,които ще работят с децата?
Дори в София добрите специални педагози,логопеди,психолози,рехабилитатори се знаят по име.И хич не са много.
Водя си детето на училище,чакам я,прибираме се.Това,че е в помощно училище,не значи,че съм я отписала...И не аз само аз смятам,че в този вид масовото училище не е за нея.
Дъщеря ми е на 10 години.Имаме куп експертизи и характеристики.Учеше в специализирана група в детската градина.Когато имаме възможност посещава допълнителни занимания,в къщи работим.За три години упорство е научила 20 букви.Трудно пише сама.Много трудно.
Не определям детето си като напълно неспособно.Толкова много е постигнала и ще постигне още, благодарение на спецалистите,които работят с нея.
Пиша това,защото приех горният пост,насочен към мен.
Тео,поклон за всичко,което вършите и създавате!
Но не така грубо-няма родител,който да не вярва в чудеса и да не си отглежда надеждата за напредък!Не подценявам дъщеря си Рая-обожавам я с целия позитивизъм и реализъм,който имам.И имам огромна вяра в нея,напук на повечето психиатрични и неврологични прогнози.
Та така-изказах се от собствената си камбанария.
Значи,помощното училище на дъщеря ми ще остане,просто под друго име.Правилно ли съм разбрала?
А откъде ще се намерят тези кадри,които ще работят с децата?
Дори в София добрите специални педагози,логопеди,психолози,рехабилитатори се знаят по име.И хич не са много.
Тео, много ти благодаря за отделеното време. По първият ти въпрос за детската градина и аз като anane веднага си помислих, че добрите специалисти са малко, няма да има особена възможност за избор, но поне ще бъде като в сегашният вид и малко по-добре, за който може да намери повече специалисти.
По вторият ми въпрос за специалните паралелки и аз мисля, че това е голяма бомба и не бива да я оставяме на децата след нас. Специални паралелки по чл. 193 в училищата не трябва да има, а по чл. 194 към Центъра за развитие трябва да се правят със Заповед на министъра. Не знам такава ли да е формулата, но сега към всяко общежитие, занималня или друга структура директора може да направи паралелка по чл. 194 и да отстранява в нея децата. Предлагам родителите да обмислят много добре тези 2 члена, не се знае кой ще пострада от тях.
За помощните училища - Тео, много се радвам, че anane писа преди мен. Аз познавам 7-8 деца на възраст около 8-10 години, който учат в помощни училища под различна форма в София. Децата не са нито занемарени, полагат се усилия, но учат с по-бавни темпове. Децата са деца като другите, имат си своите успехи, имат си тревогите. Ето какво ми е писала една майка, която скоро е записала детето си в държавно помощно училище в София: "Помощното, в което е детето ми, е прясно ремонтирано, имат сензорна стая, физк. салон, психолог, логопед, и 2 учителки за клас от десетина деца. Не знам точно колко са, защото има някои деца с епилепсия и често отсъстват. Учителките им са млади, мотивирани, едната дойде при частният ни логопед, за да си говорят за детето и да обменят опит" Според мен има промяна в тези структури.
В едно общество винаги ще има група хора, които няма да могат да принасят към БВП, а ще трябва да им създаваме работа, за да се чустват полезни.
И още един аспект за помощните училища. В България има няколко родители, които обиколиха света, за да терапевтират децата. Децата им са напреднали, но са с по-сериозно изоставане спрямо реалната възраст. Например сричат първи думи на 10 години. Сега тези родители се занимават с обществена дейност и на мен е интересно тяхното мнение, дали всички деца ще се интегрират и дали това е добре за децата.
Тези родители са:
Анита Кънчева от Фондация "Деца с проблеми в развитието" http://www.dpkids.org/contacts/
Мирена Велкова - председател на асоциация Аутизъм - http://www.autismbulgaria.com/
Мина Ламбовски от сдружение и център Тацитус - http://www.autism-bg.com/
Може да има и други родители, аз за тези знам. Какво е мнението на тези хора, около тях са обединени деца, които в момента са в ранна ученическа възраст. Аз не съм "за" или "против" помощните училища, а ми се иска да чуем повече мнения.
И ако Помощните училища станат Центрове за личностно развитие личното ми мнение е че това не е еднозначно. Училището е много по сериозна и независима структура.
Важно е и мнението на Асоциацията на ресурсните учители. През изминалите 2 години се запознах с млади учители от там, завършили по специалностт, мотивирани. Много от ресурсните учители са родители на деца с проблеми. Трябва и те да кажат какво мислят по закона. http://www.narubg.org/Position - все още на страницата им няма становище за закона. И на мен ми се иска да се попитат конкретно за чл. 193 и чл. 194 и възможността за отделяне на децата без реална нужда.
Аз смятам да направя едно писмо с въпросите, които писах тук в няколко поста и да го изпратя в медиите. Аз самата не искам да участвам в дискусии, защото не се чувствам готова. Искам да се изкажат повече специалисти и лично засегнати родители-активисти, за да знаем, че по-голяма част от общността на деца с проблеми одобрява закона.
Ето тук тече една петиция за по-дълъг срок на обсъждане - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=642479.0. Две седмици време са много малко за такъв сериозен закон.
Сега намерих още едно интервю на Милена Дамянова, в което дискутира помощните училища - http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/21250/darzhavata-p … ilishta-i-gradini
По вторият ми въпрос за специалните паралелки и аз мисля, че това е голяма бомба и не бива да я оставяме на децата след нас. Специални паралелки по чл. 193 в училищата не трябва да има, а по чл. 194 към Центъра за развитие трябва да се правят със Заповед на министъра. Не знам такава ли да е формулата, но сега към всяко общежитие, занималня или друга структура директора може да направи паралелка по чл. 194 и да отстранява в нея децата. Предлагам родителите да обмислят много добре тези 2 члена, не се знае кой ще пострада от тях.
За помощните училища - Тео, много се радвам, че anane писа преди мен. Аз познавам 7-8 деца на възраст около 8-10 години, който учат в помощни училища под различна форма в София. Децата не са нито занемарени, полагат се усилия, но учат с по-бавни темпове. Децата са деца като другите, имат си своите успехи, имат си тревогите. Ето какво ми е писала една майка, която скоро е записала детето си в държавно помощно училище в София: "Помощното, в което е детето ми, е прясно ремонтирано, имат сензорна стая, физк. салон, психолог, логопед, и 2 учителки за клас от десетина деца. Не знам точно колко са, защото има някои деца с епилепсия и често отсъстват. Учителките им са млади, мотивирани, едната дойде при частният ни логопед, за да си говорят за детето и да обменят опит" Според мен има промяна в тези структури.
В едно общество винаги ще има група хора, които няма да могат да принасят към БВП, а ще трябва да им създаваме работа, за да се чустват полезни.
И още един аспект за помощните училища. В България има няколко родители, които обиколиха света, за да терапевтират децата. Децата им са напреднали, но са с по-сериозно изоставане спрямо реалната възраст. Например сричат първи думи на 10 години. Сега тези родители се занимават с обществена дейност и на мен е интересно тяхното мнение, дали всички деца ще се интегрират и дали това е добре за децата.
Тези родители са:
Анита Кънчева от Фондация "Деца с проблеми в развитието" http://www.dpkids.org/contacts/
Мирена Велкова - председател на асоциация Аутизъм - http://www.autismbulgaria.com/
Мина Ламбовски от сдружение и център Тацитус - http://www.autism-bg.com/
Може да има и други родители, аз за тези знам. Какво е мнението на тези хора, около тях са обединени деца, които в момента са в ранна ученическа възраст. Аз не съм "за" или "против" помощните училища, а ми се иска да чуем повече мнения.
И ако Помощните училища станат Центрове за личностно развитие личното ми мнение е че това не е еднозначно. Училището е много по сериозна и независима структура.
Важно е и мнението на Асоциацията на ресурсните учители. През изминалите 2 години се запознах с млади учители от там, завършили по специалностт, мотивирани. Много от ресурсните учители са родители на деца с проблеми. Трябва и те да кажат какво мислят по закона. http://www.narubg.org/Position - все още на страницата им няма становище за закона. И на мен ми се иска да се попитат конкретно за чл. 193 и чл. 194 и възможността за отделяне на децата без реална нужда.
Аз смятам да направя едно писмо с въпросите, които писах тук в няколко поста и да го изпратя в медиите. Аз самата не искам да участвам в дискусии, защото не се чувствам готова. Искам да се изкажат повече специалисти и лично засегнати родители-активисти, за да знаем, че по-голяма част от общността на деца с проблеми одобрява закона.
Ето тук тече една петиция за по-дълъг срок на обсъждане - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=642479.0. Две седмици време са много малко за такъв сериозен закон.
Сега намерих още едно интервю на Милена Дамянова, в което дискутира помощните училища - http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/21250/darzhavata-p … ilishta-i-gradini
Цитат
Да, мисли! Ще бъде ученик на масовото училище, но ще се обучава на практика в Центъра за личностно развитие, в което се е трансформирало Помощното. Само дето целта няма да е физически престой, да отчетем дейност и приберем парите за детето, целта е реално да се развият способностите на детето, каквито и да са те, ако ще да са в нещо съвсем дребно, едно копче да натиска. И на всичкото отгоре, да има шанс и нагоре, за реализация и приобщаване в обществото, с тези си способности. Има възможност да мине през всички етапи на образованието и да получи всички документи за преминати степени
Моля, разяснете!
Да, мисли! Ще бъде ученик на масовото училище, но ще се обучава на практика в Центъра за личностно развитие, в което се е трансформирало Помощното. Само дето целта няма да е физически престой, да отчетем дейност и приберем парите за детето, целта е реално да се развият способностите на детето, каквито и да са те, ако ще да са в нещо съвсем дребно, едно копче да натиска. И на всичкото отгоре, да има шанс и нагоре, за реализация и приобщаване в обществото, с тези си способности. Има възможност да мине през всички етапи на образованието и да получи всички документи за преминати степени. Вкл. и за зрелостни изпити. Това днес сме го бистрили, там имаше проблем, само за професионалното обучение нататък беше решено. Много ме учудва как изначално определяте децата си като напълно неспособни, кой и кога им е предлагал адекватна подкрепа, че сме наясно с действителните им способности. А за помощните училища от интернатен тип, просто да не ги дискутираме, защото това си е най-обикновена институция за отглеждане на изоставени деца. Същите като тези към МЗ, дето по националния план за дейнституцинализацията, трябва да бъдат закрити до 3 год., до 2013 май беше.
[/quote]
Тео, да разбирам ли, че децата ще са пак в помощните училища, но наименовани "центрове за личностно развитие"? Т.е. от така поставени нещата - промяна не виждам.
Опс Алина ме е изпреварила.
А какво става с досегашните деца в масови класове. Като моето? Детето ми се интегрира с помощта на ресурсен учител в класа, и ресурсния учител е негов "адвокат" пред училището и се бори за неговите права. Какво става с ресурсния учител в училището. Детето ми ползва психолог и логопед от ресурсния център - не видях никъде да се споменава за логопедите, а психолозите? Досегашния логопедичен център работеше с ресурсноподпомаганите деца - за в бъдеще ще работи ли с тях.
Ако хипотетично се създаде един обособен клас с 5-6 хиперактивни деца в училище - това автоматично праща сина ми в този клас. Като ми обяснят специалистите в училището няколко пъти, че не се справя в масовия клас - ще ме убедят дори и мен, която знам правата си и възможностите му , че не се справя и дори и аз ще се съглася да го оставя в специалния клас. какво остава за една майка на дете в провинцията с леко хиперактивно дете незнаеща правата си. В този специален клас ще може ли да бъде обучаван адекватно по учебен план както досега.
Закона в този си вид забравя за децата в масови класове до момента Догодина кой ще подпомага сина ми и многото деца като него. В какъв клас ще се учи догодина сина ми. Или може би ще го пратят в новите центрове за личностно развитие?
Моля да ми отговорите на въпроса.
Има ли желаещ родител да комуникира с една медия?
Ако хипотетично се създаде един обособен клас с 5-6 хиперактивни деца в училище - това автоматично праща сина ми в този клас. Като ми обяснят специалистите в училището няколко пъти, че не се справя в масовия клас - ще ме убедят дори и мен, която знам правата си и възможностите му , че не се справя и дори и аз ще се съглася да го оставя в специалния клас. какво остава за една майка на дете в провинцията с леко хиперактивно дете незнаеща правата си. В този специален клас ще може ли да бъде обучаван адекватно по учебен план както досега.
Закона в този си вид забравя за децата в масови класове до момента Догодина кой ще подпомага сина ми и многото деца като него. В какъв клас ще се учи догодина сина ми. Или може би ще го пратят в новите центрове за личностно развитие?
Моля да ми отговорите на въпроса.
Има ли желаещ родител да комуникира с една медия?
Нямах два дни интернет и виждам, че има много нови коментари. Ще ги прочета преди да добавя моя за "приобщаването" в масовите училища.
Пускам ви нещо, което писах онзи ден и мисля, че се е появил някой, който може да отговори на въпросите ми.
Преди да изразя мнението си по проекта за закон за предучилищното и училищното образование, моля някой, който знае със сигурност точните отговори на въпросите ми за центровете за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР) и специализираните обслуждащи звена, да ми отговори.
1. От блога на “Начално образование” разбрах, че “това е една нова институция” и че “те ще функционират като центровете за работа с деца, като ресурсните центрове или като общежития”. Ще функционират като или ще излетят като птицата феникс от пепелта на тези центрове и ще се обединят кадрите и функциите им?
2. Направих справка с документа “Мотиви към Закона за предучилищното и училищното образование” и от т.6. научих, че “Една част от центровете обхващат сега съществуващите обслужващи звена в системата, друга част се предвижда да бъдат преобразувани институции като ресурсните центрове и помощните училища. Важна стъпка е преминаването на центровете към общините, обвързването на дейността им с областната и общинска стратегия за услуги в общността и интегрирането им с другите сфери като здравната и социалната.”
3. И така какъв е статутът са ЦПЛР? От чл. 49 излиза, че всяка община може да си прави каквито иска ЦПЛР стига общинският съвет да гласува правилник за това. Може и да не включи т.4 от ал.1, т.е. да не поеме ангажимент към децата със СОП (ал.3 го позволява). Важното е да не заблуждава и сложи предмета на дейност в наименованието на центъра (пише го някъде в проекта)
Кои са тези обслужващи звена в системата, които не са упоменати в проекта, а е записано, че са държавни? Ще има ли помощни училища, които ще се преобразуват в такива центрове или ще ползват само сградите им?
4. В преамбюла на “Мотиви...” пише: За разлика от действащия закон, проектът е по-дескриптивен и се старае да обхване всичко значимо в образованието.
Към закона не се предвижда правилник за прилагането му, което води до намаляване на обема от нормативни актове в системата на предучилищното и училищно образование. Този подход гарантира и по-доброто познаване и прилагането им от страна на участниците в образователния процес – учители, директори, ученици, родители.
Ей Богу, не съм чела нещо по-объркващо и неясно специално в текстовете, отнасящи се до ЦПЛР, респективно “приобщаването” на децата с по-сериозни проблеми в менталното развитие или възмоожностите за социализиране. Не виждам за каква “бродерия” и прозрачност става дума по отношение съдбата на тези деца, щом като няма да има наредба. Имам усещането, че съставителите вървят по тънък лед и че и на тях не им е ясно, какво ще се случи в действителност? Ще има ли изобщо интеграция на тези деца дори в сегашния й вид или ще станат отново грижа единствено на родителите си както в миналото и всеки ще се спасява както може? Проектът оставя много вратички за измъкване и последващо тълкуване. Хайде сега да отговорим на изискванията на “Европейските партньори” за нов закон, а после ще му мислим как да натаманим нещата.
Пускам ви нещо, което писах онзи ден и мисля, че се е появил някой, който може да отговори на въпросите ми.
Преди да изразя мнението си по проекта за закон за предучилищното и училищното образование, моля някой, който знае със сигурност точните отговори на въпросите ми за центровете за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР) и специализираните обслуждащи звена, да ми отговори.
1. От блога на “Начално образование” разбрах, че “това е една нова институция” и че “те ще функционират като центровете за работа с деца, като ресурсните центрове или като общежития”. Ще функционират като или ще излетят като птицата феникс от пепелта на тези центрове и ще се обединят кадрите и функциите им?
2. Направих справка с документа “Мотиви към Закона за предучилищното и училищното образование” и от т.6. научих, че “Една част от центровете обхващат сега съществуващите обслужващи звена в системата, друга част се предвижда да бъдат преобразувани институции като ресурсните центрове и помощните училища. Важна стъпка е преминаването на центровете към общините, обвързването на дейността им с областната и общинска стратегия за услуги в общността и интегрирането им с другите сфери като здравната и социалната.”
3. И така какъв е статутът са ЦПЛР? От чл. 49 излиза, че всяка община може да си прави каквито иска ЦПЛР стига общинският съвет да гласува правилник за това. Може и да не включи т.4 от ал.1, т.е. да не поеме ангажимент към децата със СОП (ал.3 го позволява). Важното е да не заблуждава и сложи предмета на дейност в наименованието на центъра (пише го някъде в проекта)
Кои са тези обслужващи звена в системата, които не са упоменати в проекта, а е записано, че са държавни? Ще има ли помощни училища, които ще се преобразуват в такива центрове или ще ползват само сградите им?
4. В преамбюла на “Мотиви...” пише: За разлика от действащия закон, проектът е по-дескриптивен и се старае да обхване всичко значимо в образованието.
Към закона не се предвижда правилник за прилагането му, което води до намаляване на обема от нормативни актове в системата на предучилищното и училищно образование. Този подход гарантира и по-доброто познаване и прилагането им от страна на участниците в образователния процес – учители, директори, ученици, родители.
Ей Богу, не съм чела нещо по-объркващо и неясно специално в текстовете, отнасящи се до ЦПЛР, респективно “приобщаването” на децата с по-сериозни проблеми в менталното развитие или възмоожностите за социализиране. Не виждам за каква “бродерия” и прозрачност става дума по отношение съдбата на тези деца, щом като няма да има наредба. Имам усещането, че съставителите вървят по тънък лед и че и на тях не им е ясно, какво ще се случи в действителност? Ще има ли изобщо интеграция на тези деца дори в сегашния й вид или ще станат отново грижа единствено на родителите си както в миналото и всеки ще се спасява както може? Проектът оставя много вратички за измъкване и последващо тълкуване. Хайде сега да отговорим на изискванията на “Европейските партньори” за нов закон, а после ще му мислим как да натаманим нещата.
Предлага се закон, който непрекъснато ни препраща към ДОС (държавни образователни стандарти), които никой не познава, т.е. не са изготвени или са в някакъв етап от процеса на изготвяне, евентуално.
Като се изготвя Закон, има ли изградена вече визия за това как на практика ще се случват нещата, технически доколко са обезпечени промените?! Кой ще ги движи, съответно ще носи отговорността за конкретната реализация на заложените промени, с какви темпове?!
Има ли визия за структурата на тези Центрове за подкрепа за личностно развитие, за функциите им, за вътрешните и външните взаимодействия между специалистите в тях. Техните директори ще трябва да „боравят” с един много разнороден ресурс, предвид спецификите на децата и учениците със специални образователни потребности, тези с изявени дарби, както и децата и учениците в риск, т.е. как това е обвързано със Закона за социалното подпомагане, с дейността на Агенцията за закрила на детето.
Подчинението на Центровете за подкрепа за личностно развитие на общините, съответно не води до децентрализация, а напротив, централизиране на властта, например как ще бъде гарантирано съблюдаването правата на децата и учениците със СОП, когато директорът на общинската детска градина или общинското училище трябва да вземе решение за конкретен казус?!
Към момента ресурсните учители са хората, които все пак на практика са единствените хора, които „адвокатстват” за интересите на детето/ученика, именно защото не са на пряко подчинение на директорите на детските градини и училища, което позволява все пак обективност на процеса на приобщаване, нещо, която обективност по какъв начин ще бъде обезпечена с настоящия Закон?!
Като се изготвя Закон, има ли изградена вече визия за това как на практика ще се случват нещата, технически доколко са обезпечени промените?! Кой ще ги движи, съответно ще носи отговорността за конкретната реализация на заложените промени, с какви темпове?!
Има ли визия за структурата на тези Центрове за подкрепа за личностно развитие, за функциите им, за вътрешните и външните взаимодействия между специалистите в тях. Техните директори ще трябва да „боравят” с един много разнороден ресурс, предвид спецификите на децата и учениците със специални образователни потребности, тези с изявени дарби, както и децата и учениците в риск, т.е. как това е обвързано със Закона за социалното подпомагане, с дейността на Агенцията за закрила на детето.
Подчинението на Центровете за подкрепа за личностно развитие на общините, съответно не води до децентрализация, а напротив, централизиране на властта, например как ще бъде гарантирано съблюдаването правата на децата и учениците със СОП, когато директорът на общинската детска градина или общинското училище трябва да вземе решение за конкретен казус?!
Към момента ресурсните учители са хората, които все пак на практика са единствените хора, които „адвокатстват” за интересите на детето/ученика, именно защото не са на пряко подчинение на директорите на детските градини и училища, което позволява все пак обективност на процеса на приобщаване, нещо, която обективност по какъв начин ще бъде обезпечена с настоящия Закон?!