Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 фев. 2012, 17:42 ч.

Не искам да отида на небето

  • 2 233
  • 24
  •   1
Отговори
  • Earth
  • Мнения: 1 938
Накратко: През последната седмица синът ми който е на 4,5 г. ме попита дали и той ще отиде на небето. Отговора много го разстрой. Не иска аз да  ходя на небето, и той не иска да ходи там. Разтревожен е. Как да говоря за тези неща с него ? Как да го успокоя? ( толкова е лесно да се говори за любовта )

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 144
Здравей , моят син е на същата възраст и ми зададе същият въпрос , но тъй като и дядо ми почина скоро и като пита къде е , няма как да го излъжем и омекотихме с това , че е на небето и ни пази .Обясних му , че рано или късно всички ще станем звездички , но това ще стане след многооо,многоооо години и му да дадох сравнение с дядо ми ( в смисъл , че много възрастен). При нас мина доста леко , но не го излъгах , а поукрасих нещата и ни се получи - успех и при вас  Hug

# 2
  • Earth
  • Мнения: 1 938
Аз също му казах, че това ще се случи след мноого години, че аз ще съм баба а той ще стане първо татко, а после дядо.
Това не го успокои.  Confused

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 144
Не му давай пример с теб , това го стресира , дай му  пример с някой възрастен съсед или някой на улицата .Първият път , когато споменах себе си и моят син се стресна , но когато поправих с друг възрастен човек , тогава ме разбра .

# 4
  • Мнения: 53
Моето предложение е, да му обясниш, че това, че отиваш на небето не значи, че изчезваш. Ще стане след много много години, но ти винаги ще си с него, ще го обичаш и подкрепяш  Hug

# 5
  • Мнения: 3 993
И моята дъщеря наскоро ми зададе същите въпроси. И тя се разстрои така и реагира по същия начин - "Не искам да умирам никога, не искам и ти, мамо, да умираш!".  Simple Smile Аз й обясних, че всички хора рано или късно умират, без да споменавам себе си  Wink, че още не сме измислили начин как да избегнем умирането, но че това ще ни се случи след много, много години, казах й да не го мисли сега. После насочих мислите й в друга посока, заговорих й колко много неща има да й се случат преди да умре, първо ще порастне и ще стане ученичка, после ще работи каквото желае и ще си купува сама каквото поиска (една от любимите й теми  Laughing), после ще се ожени за своя принц и ще стане майка, а аз ще бъда баба на нейните деца. Като обрисувах тази картина на светлото бъдеще, дъщеря ми вече се беше разсеяла и успокоила от мислите за умиране и се прехвърлихме на по-близко предстоящи весели събития като ваканцията на море.  Laughing
Като я налегнат мрачни мисли, прилагам подхода - честен отговор, поукрасен обикновено, и после веднага разсейване с по-приятни теми, за да не задълбава разсъжденията върху мрачните.  

В един такъв разговор с дъщеря ми, когато тя попита баща си защо неговите майка и татко са умрели, той й обясни, че са отишли на небето и са станали ангелчета, гледат ни отгоре и ни пазят непрекъснато. Това обяснение много й хареса и веднага я успокои. Повече не пита нищо. Simple Smile    

# 6
  • София
  • Мнения: 130
На мен, като малка, мама ми обеща, че докато порасна, ще измислят лекарство за вечен живот и това много ме успокои...дори като много голяма (дори и сега  Wink) като си го казвах се успокоявах...но срахът от смътт е естествен и никога не можем да избягаме от него, дори и да става въпрос за дете...затова и аз бих излъгала. Казах на детето ми, че ще отидем всички на небето, тя се разстрои и затова й подхвърлих за лекарството за вечен живот и тя се успокои...Уеспех!

# 7
  • под облаците
  • Мнения: 780
При нас няма ангелчета и небета. Децата ми знаят истината. Водя ги на гробищата, и не им създавам илюзии и фалшиви надежди, че ще имат втори шанс. Живота е един и колкото по- рано го научат, толкова по- добре.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 079
Истината? А откъде си толкова сигурна, че точно това е истината?

Това може да е твоята истина и твое право е да обясняваш на децата си и да ги възпитаваш в нещата, в които вярваш, но истината би могъл да знае само някой, върнал се от Оня свят.

Последна редакция: чт, 01 мар 2012, 17:28 от Reiny

# 9
  • София
  • Мнения: 2 916
При нас няма ангелчета и небета. Децата ми знаят истината. Водя ги на гробищата, и не им създавам илюзии и фалшиви надежди, че ще имат втори шанс. Живота е един и колкото по- рано го научат, толкова по- добре.
Всеки има право да вярва в каквото пожелае. това, че ти си атеист и не вярваш в задгробния живот, не значи, че според вярващите - няма. Никой не може да докаже има или няма, така че всеки избира своя подход.
И при моята дъщеря минава номера с мнооого години. Обикновено и аз като Little wingels минавам с номера колко много неща и случки ще се случат, докато стигнем до смъртта.

# 10
  • n/a
  • Мнения: 3 037
Когато ние обяснявахме на нашето дете, основното беше, че човек не си отива изцяло.
Голяма част от него остава в нещата, които е направил, в спомените на близките си и
т.н. все в този дух.

# 11
  • под облаците
  • Мнения: 780
Майка ми ми разказваше за египтяните. Те са празнували всяко погребение и оплаквали всяко новородено.
Като деца си играехме в гробищата, беряхме люляци, събирахме кестени за училище. Старите гробища все още са прекрасни кътчета, особено пролетта там е чудесно. Цветя, спокойствие, тишина, птички. Скулптурите, старинните гробници, тишината, тайни за живота на толкова много хора. Големия много обича да ходи на гробищата. Плеви, сади цветя, мъкне вода, разглежда снимки, пита, научава много за биологията, органичната химия и микробиологична трасформация и рециклирането на материята. Събира охлювчета, насекоми, червейчета, които са яли тревата и земята, която пък е съдържа минералите, а така и носят частичка от баба им. Има поддържани гробове, на обичани хора и пропаднали, на хора, които не са оставили добър спомен след себе си.
Има доста неща да се научат от мъртвите.

# 12
  • Мнения: 14 254
Като стане на 5 му прочети "Братята с лъвски сърца".

# 13
  • София
  • Мнения: 178
При нас положението е малко по-различно...моят син иска да стане звездичка и да отиде на небето при баба и дядо. (загубихме и двамата преди половин година). Водя го с мен, пали той свещички, успокоява ме, когато плача, като ми казва, че баба е добре там. Не помня точно какво му обясних, но не се страхува - има много време, преди да станем звездички и че тук ни чакат много весели моменти и игри.

# 14
  • Където е морето, там съм и аз :)
  • Мнения: 6 315
Здравей , моят син е на същата възраст и ми зададе същият въпрос , но тъй като и дядо ми почина скоро и като пита къде е , няма как да го излъжем и омекотихме с това , че е на небето и ни пази .Обясних му , че рано или късно всички ще станем звездички , но това ще стане след многооо,многоооо години и му да дадох сравнение с дядо ми ( в смисъл , че много възрастен). При нас мина доста леко , но не го излъгах , а поукрасих нещата и ни се получи - успех и при вас  Hug
И аз това съм обянила плюс това, че починалите хора ние не ги виждаме, но те продължават да ни виждат и да ни обичат.  Hug

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт