сменихме апартамента и с това преместихме каката, когато тя беше точно на 2 годинки
за сега - не знам, времето ше покаже!
за сега - не знам, времето ше покаже!
- Публикувана: 8 ян. 2006, 17:28 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2006, 13:34 ч.
Немско или японско бебе
Когато бях бременна все сънувах, че през цялото време сме имали още една стая до спалнята, а аз не знам за нея 
Мечтая да обзаведа детска стая 
И аз бих го преместила в друга стая, но няма къде.
Според мен е хубаво децата да си имат отделни стаи.
Според мен е хубаво децата да си имат отделни стаи.
, много ми се иска да я отделя в нейна си стая. 
И аз бих го преместила в друга стая, но няма къде.
Според мен е хубаво децата да си имат отделни стаи.
Според мен е хубаво децата да си имат отделни стаи.
, много ми се иска да я отделя в нейна си стая.Цитат
и аз съм на същото мнение!
, а ние се ширим в спалнята.И аз бих го преместила в друга стая, но няма къде.
Според мен е хубаво децата да си имат отделни стаи.
Според мен е хубаво децата да си имат отделни стаи.
Децата трябва да се отделят рано, защото след това започват да изпитват страх от тъмното и самотата/изпитала съм на гърба си късно преместване на 7 г./, а когато са бебета го приемат за даденост.....
Приемат за даденост самотата и страха и оттам идват много психологически травми и отклонения в по-късна възраст. Липсата на доверие към родителите може да се породи много много рано, без изобщо да е останал спомен в паметта на детето за конкретната причина.
Всички малки живи същества изпитват страх и самота. Много повече в началото на живота си, когато са беззащитни и най-зависими, а не по-късно, когато са готови да приемат повече предизвикателства. По-късно разполагат с малко повече средства да го изразят, докато в началото не могат.....
Самостоятелните стаи на бебетата (а също и доста ненужни стоки, налагани от производителите с промиване на мозъците чрез реклама) са често въпрос на социален статут, особено в страни като нашата, дето е важно да се покажем, че не сме по-долу от комшията и колко сме осигурили бебето си.
Говоря за бебета, не за деца в предучилищна възраст.
Струва си да се прочете тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63657.0
и тук, от което се вижда, че "немските" бебета са такива само в клишираното мислене на някои родни педиатрите:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63426.0;all
Аз искам да ви попитам, всички, които споменаха бебефоните, наистина ли мислите че ще опознаете добре бебето си и нуждите му, след като нямате директни наблюдения върху реакциите му, съня му, движенията му?
Ние планирахме като стане на 3-4 месеца да го отделим. Но уви сина ни много се буди нощно време близо 10-20 пъти и е невъзможно да го отделим в друга стая. Това значи по 20 пъти на нощ да ходим до другата стая, пък и той и ние ще се разсъним. И без това трудно заспива.
Но колкото по рано по добре, после може да му е трудно да свикне да спи сам в друга стая.
Но колкото по рано по добре, после може да му е трудно да свикне да спи сам в друга стая.
Ако имах възможност, бих го преместила когато тръгне на училище. мисля, че тогава детето е достатъчно голямо, за да се премести в друга стая. преди тази възраст лично на мен ми се струва прекалено малко за да не е под наблюдение. пък и много обичам да гледам как спи бебо, толкова е мило и сладко.
Приемат за даденост самотата и страха и оттам идват много психологически травми и отклонения в по-късна възраст. Липсата на доверие към родителите може да се породи много много рано, без изобщо да е останал спомен в паметта на детето за конкретната причина.
Всички малки живи същества изпитват страх и самота. Много повече в началото на живота си, когато са беззащитни и най-зависими, а не по-късно, когато са готови да приемат повече предизвикателства. По-късно разполагат с малко повече средства да го изразят, докато в началото не могат.....
Самостоятелните стаи на бебетата (а също и доста ненужни стоки, налагани от производителите с промиване на мозъците чрез реклама) са често въпрос на социален статут, особено в страни като нашата, дето е важно да се покажем, че не сме по-долу от комшията и колко сме осигурили бебето си.
Говоря за бебета, не за деца в предучилищна възраст.
Струва си да се прочете тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63657.0
и тук, от което се вижда, че "немските" бебета са такива само в клишираното мислене на някои родни педиатрите:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63426.0;all
Аз искам да ви попитам, всички, които споменаха бебефоните, наистина ли мислите че ще опознаете добре бебето си и нуждите му, след като нямате директни наблюдения върху реакциите му, съня му, движенията му?
Всички малки живи същества изпитват страх и самота. Много повече в началото на живота си, когато са беззащитни и най-зависими, а не по-късно, когато са готови да приемат повече предизвикателства. По-късно разполагат с малко повече средства да го изразят, докато в началото не могат.....
Самостоятелните стаи на бебетата (а също и доста ненужни стоки, налагани от производителите с промиване на мозъците чрез реклама) са често въпрос на социален статут, особено в страни като нашата, дето е важно да се покажем, че не сме по-долу от комшията и колко сме осигурили бебето си.
Говоря за бебета, не за деца в предучилищна възраст.
Струва си да се прочете тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63657.0
и тук, от което се вижда, че "немските" бебета са такива само в клишираното мислене на някои родни педиатрите:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63426.0;all
Аз искам да ви попитам, всички, които споменаха бебефоните, наистина ли мислите че ще опознаете добре бебето си и нуждите му, след като нямате директни наблюдения върху реакциите му, съня му, движенията му?
Както съм писала и друг път - "НЕМСКО" бебе е Дариа.
Спи сама още от родилния дом, когато се прибрахме вкъщи се настани в собствената си стая, в собственото си легло.
Като съвсем бебе заспиваше само в нейното си легло или количка, ако я държа на ръце - плачеше. Може би моето бебе не е било нормално - незнам. Когато ни се е налагало да спим в една стая - спеше лошо, събуждаше се много през ноща, а сутрин по-рано от обичайното.
Смея да твърдя, че въпреки спането си в отделна стая, въпреки, че я оставих на 4 месеца и се върнах на работа, познавам дъщеря си най-добре от всички, които са се грижили за нея. И ми е малко чудно какво повече щях да науча ако вместо да си спя в кревата седях до леглото й да я наблюдавам. Това за социалния статус и прочие даже не го разбирам...
Също - ако нощем се събуди никога не я оставям да плаче, а отивам и я прегръщам. Надявам се, че не съм й причинила "психологическа травма" с поведението си.
Аз исках отделна стая за Виктор, но когато беше бебе, не можех да я осигуря - това за социалния статус, не съм се сравнявала с комшията или братовчедката, така го усещах...
Не съм съгласна, че гушкането на спящото бебе и дете, е толкова важно и определящо за психическото му развитие, аз лично намирам и по-важни неща през деня, когато детето е будно и търсещо вниманието ми. Не съм го оставяла да реве и не съм го учила на самостоятелност, а като африканска майка съм си го разнасяла с кенгуруто.
Но на всяко дете рано или късно му идва времето да се отдели - на някои на 2, на други на 18 - това го преценяват родителите и по мое скромно мнение и личен опит, го преценяват по-добре родители, дето не се хабят да четат постоянно умни писания, дето само будят съмнения...
Не съм съгласна, че гушкането на спящото бебе и дете, е толкова важно и определящо за психическото му развитие, аз лично намирам и по-важни неща през деня, когато детето е будно и търсещо вниманието ми. Не съм го оставяла да реве и не съм го учила на самостоятелност, а като африканска майка съм си го разнасяла с кенгуруто.
Но на всяко дете рано или късно му идва времето да се отдели - на някои на 2, на други на 18 - това го преценяват родителите и по мое скромно мнение и личен опит, го преценяват по-добре родители, дето не се хабят да четат постоянно умни писания, дето само будят съмнения...
Мда,явно при повечето от нас определящ фактор е Липсата на Стая И аз искам,ама няма свободна стая.Сега си спи в нейното легло,но в една стая с нас,смятам,че не е пагубно за психическото и развитие.Стараем се много по въпроса със закупуването на по-голямо и собствено жилище/че поне в собственото можеш някакви преобразувания да направиш/Иначе ми се иска да и създам едно кътче само за нея,надявам се след година -две -три да стане.Мисля и за второ дете-ако са разнополови- ще трябват 2 стаи.Но засега-заедно спим/по-точно тя си заспива сама,ние лягаме доста след нея/
И аз искам,ама няма свободна стая.Сега си спи в нейното легло,но в една стая с нас,смятам,че не е пагубно за психическото и развитие.Стараем се много по въпроса със закупуването на по-голямо и собствено жилище/че поне в собственото можеш някакви преобразувания да направиш/Иначе ми се иска да и създам едно кътче само за нея,надявам се след година -две -три да стане.Мисля и за второ дете-ако са разнополови- ще трябват 2 стаи.Но засега-заедно спим/по-точно тя си заспива сама,ние лягаме доста след нея/