нещо за предродилната депресия......

# 15 8 апр. 2006, 08:32 ч.

Мнения: 298

Оф, незнам направо не мога да се трая сама себе си, камо ли някой друг мен.
#Cussing out

Добре че, по цял ден съм сама в къщи иначе щях да избия някой.
Мъжа ми проявява нужното разбиране и гледа да ми угажда, но аз и на него си го изкарвам вечер като се върне от работа. Просто незнам какво ми става. Дори и бебето като ме рита ме дразни Sick

, понякога си мисля че не го искам това бебе, че не мога да се гледам в огледалото, защото съм станала 300 кила, че ми прекъсна кариерата за доста време, а тъй като няма да имам кой да ми помага отсега си мисля че след раждането съвсем ще откача. Свикнала съм с много хора да контактувам и принудителния затвор вкъщи, отвратителния ми външен вид, всичко това направо ме скапва и убива.
Господи, каква ли майка ще бъда ooooh!

# 16 8 апр. 2006, 08:59 ч.

Мен, ако питаш и да не бях бременна и мъжа ми да ми говори на кратко и прибързано, когато е в постоянни командировки пак щях да съм му изнервена Naughty

При мен през повечето време я няма тази ужасна предродилна депресеия. Докато бях на работа въобще нямаше време кога да мисля и да се ужасявам, а сега като съм си вкъщи съм улисана в приготовленията на детската стая, избора на креватчета, дрешки, играчки - всякакви неща. През останалото врме чета книги, списания, седя в нета, гледам филми, документални всякакви......
Помъчи се да занимаваш съзнанието си колкото се може по-дълго с дейности, които не те отпускат. Смятам, че това е рецептата. Все трябва да е останало нещо, което би правила с удоволствие. Хайде остава малко - ще мине Simple Smile

# 17 8 апр. 2006, 09:09 ч.

София
Мнения: 2 271

Според мен това преди раждането не е депресия. Депресията за мен е спокойно и самовглъбено състояние, докато преди раждането жената е нервна и раздразнителна, понякога стигаща до лудост. То е нормално, като не можеш да спиш, да ходиш и да правиш повечето ти любими неща, да си раздразнителна и да крещиш на хората, а и хормоните ти са в такива нива, които те карат да избухваш.
Преди малко писах в темата за прияждането на бременните как виках на хората, които ме караха да опитвам от всичко. Също виках на мъжа ми и на близките и не чак толкова близките хора. Често си ревях, въпреки, че нямаше основателна причина, но то не зависи от теб.
Ще се оправиш! Леко раждане.

# 18 8 апр. 2006, 09:52 ч.

Мнения: 660

Цитат на: PetyaP в сб, 08 апр 2006, 08:32

Дори и бебето като ме рита ме дразни Sick

... понякога си мисля че не го искам това бебе, че не мога да се гледам в огледалото, защото съм станала 300 кила, че ми прекъсна кариерата за доста време... съвсем ще откача... принудителния затвор вкъщи... отвратителния ми външен вид... всичко това направо ме скапва и убива.
Господи, каква ли майка ще бъда ooooh!

Извадки от моите мисли !!! Чувствам се много виновна Embarassed

# 19 8 апр. 2006, 11:24 ч.

Мнения: 702

Аз ревях като магаре за най-малкото нещо. Освен това почти всичко и всички ме дразнех и досаждаха. Сега като се сетя за какви глупости съм ревала ми става смешно.
Моят съвет е да споделиш със съпруга си как се чувстваш, да му обясниш че е нормално бремените жени да изпадат в предродилна депресия и за да не се шашка и той, защото и на него няма да му е лесно да те търпи така Wink

. А като ти се плаче просто си поплачи за да ти олекне

Причина:

Причина: