tina d успех 
- Публикувана: 23 фев. 2012, 16:22 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2017, 15:08 ч.
Как му казахте че го напускате
Абсолютен, манипулатор!Знам ,че ако някой тръгва да се самоубива няма да го приказва, а ще го направи. Точно защото е един страхливец и знае ,че само това е начин да те задържи ,затова го използва срещу теб!
И аз познавам един такъв,който искаше да се ''самоубива""...Ами.. жив и здрав си е,уреди си живота , а жена му /бившата вече/ вече е абсолютна развалина./благодарение на него/Психопати и енергийни вампири са такива хора !
Здравейте момичета,радвам се че има и такива теми като тази!
Никога не съм си мислила ,че на мен може да ми се случи нещо такова,но уви случва се.
Предстои ми развод ,за сега по взаимно съгласие ,но исках да попитам някой от вас знае ли как стоят нещата когато апартамента е ипотекиран и всеки месец съответно се плаща вноска,има ли вариант да останем с детето или не!
И за какъв срок при
ключва всичко когато е по взаймно съгласие?
Никога не съм си мислила ,че на мен може да ми се случи нещо такова,но уви случва се.
Предстои ми развод ,за сега по взаимно съгласие ,но исках да попитам някой от вас знае ли как стоят нещата когато апартамента е ипотекиран и всеки месец съответно се плаща вноска,има ли вариант да останем с детето или не!
И за какъв срок при
ключва всичко когато е по взаймно съгласие?
Ако е по време на брака придобито имуществото, закона е на страна на майката и детето.
Това , че е ипотекирано нищо не означава, нали се плащат вноските по кредита.
По взаимно съгласие всичко приключва за 2 месеца-максимум.
Отивате подписвате се, сключвате споразумение за жилището, кой ще живее и кой не, издръжка...и после чакате решението...
Това , че е ипотекирано нищо не означава, нали се плащат вноските по кредита.
По взаимно съгласие всичко приключва за 2 месеца-максимум.
Отивате подписвате се, сключвате споразумение за жилището, кой ще живее и кой не, издръжка...и после чакате решението...
Здравей те изчетох всички публикации и реших и аз да споделя проблема си. С мъжа ми сме заедно от 10г,но от 6г насам след като ми изтече майчинството и почнах работа започна да ме ревнува,нямам право да си пиша с никой и не ме оправдава но неговото подстрекателство ме накара да му изневеря еднократно. В последствие той разбра и ми прости за което съм му благодарна,но той има особен характер. Сърди се за глупости не ми обръща достатъчно да не кажа никакво внимание все едно съм част от интериора. Постоянно е изморен от работата си,като сме вкъщи или е на лаптопа или пред тв. почти не си говорим. От 2-3 месеца обмислям варианта за развод. Консултирах се с адвокат говорих и с родителите си и те ме подкрепят напълно. Просто не мога да се реша в един момент сме добре,а след 10 мин вече нещо се е нацупил и не ме поглежда. На няколко пъти сле се карали сериозно и той ме е гонил защото живеем с неговите родители а аз му се моля и плача като малко дете и така е от няколко години насам. Най добрата ми приятелка е в течение на нещата и ме убеждава да си тръгна но аз не мога да се реша,а за разговор не може да става дума. При всеки скандал си казваме какво мислим и след време всичко си е по старумо. Не се събразява с мен дали съм изморена дали ми се спи ,а точно обратното аз постоянно се съобразявам с него и гледам да му угодя. Моля посъветвайте ме какво да направя благодаря ви предварително за съветите.
За съжаление, няма правилно решение в твоята ситуация. Каквото и да направиш, каквото и да решиш, в началото ще ти се струва грешно. Кураж. Ако твърдо си го решила, има къде да отидеш и на кого да разчиташ разделете се поне временно. Премислете и двамата и ще решите какво да правите по-нататък. Ако сама се почувстваш по-добре решението е ясно.
Ако твърдо си го решила, има къде да отидеш и на кого да разчиташ разделете се поне временно. Премислете и двамата и ще решите какво да правите по-нататък. Ако сама се почувстваш по-добре решението е ясно.
Ако ти чувстваш нещата така,го направи какво като те изкара виновна то е нормално.Ако той иска всичко да е наред и да си там щом му казваш как се чувстваш и той не предприема нищо значи или не му пука или не приема сериозно думите ти.Смятам,че е човешко да се прощава и това,че казваш,че ти е простил изневяра или означава че те обича много или наистина не го интересува.Направи нещо,за да разбереш и да започнете наново или пък да се свърши окончателно.
Ще ти разкажа аз как си тръгнах с 2 деца/9 и 6 г./.Моя е психически нестабилен и агресивен, та не исках да му дам никакъв шанс .Заведох децата на училище, обадих се в офиса , че няма да ида днес на работа по семейни причини, обадих се на наемодателя да се срещнем спешно.Та пред наемодателя и мъжо казах единият от нас се изнася сега и точка.Той разбира се го обърна на цирк, но аз мирно и кротко си събрах багажа/пред свидетел, наемодателя/ и този на децата в един куфър и дадох предизвестие ,ще се изнасям.Плана беше да идем на хотел докато намеря нещо.По късно същият ден, той осъзна , че не се шегувам и не водя преговори и се изнесе /той сам не може да плаща наема и без мен трябва да се изнесе/ ,ние с децата се върнахме с апартамента. Латино сериала още се върти, но аз се издържам сама и не завися от него финансово.
друг анонимен съм. предстои ми скоро точно този разговор. решението е взето, но честно казано ме е страх: как ще премине разговорът ни, как и кога ще се изнесе, как ще се отрази на децата, ще ме намразят ли, как ще се оправям сама след това...
децата са на 4 и на почти 2, живеем в мое жилище, в майчинство съм и през пролетта/лятото ще се върна на работа, тогава и по-малкото дете ще започне в градината на по-голямото. криво-ляво ще се справя финансово до тогава, но ме е страх, че няма да мога да се оправям сама с двете деца за водене и взимане от градина след започване на работа. ние нямаме брак, нямаме шумни скандали и не е физически агресивен, но въпреки това не знам какво мога да очаквам от него
. абе страха е голям страх
децата са на 4 и на почти 2, живеем в мое жилище, в майчинство съм и през пролетта/лятото ще се върна на работа, тогава и по-малкото дете ще започне в градината на по-голямото. криво-ляво ще се справя финансово до тогава, но ме е страх, че няма да мога да се оправям сама с двете деца за водене и взимане от градина след започване на работа. ние нямаме брак, нямаме шумни скандали и не е физически агресивен, но въпреки това не знам какво мога да очаквам от него
. абе страха е голям страх
Ще се справиш, трябва си логистика и следене на бюджета, но ако търсиш начин намираш. Звучиш много притеснена, не вярвам разговорът да е по - зле от представите ти. Поеми дълбоко въздух и давай да се свършва, щом си взела решението. Все трябва да имаш представа как ще реагира. Стискам палци.
За кураж : аз съм сама с 2 деца и извън България , справям се и не съм единствената.
За кураж : аз съм сама с 2 деца и извън България , справям се и не съм единствената.
Аз съм с 3 деца и живеем в чужбина от 12 год. Всичко беше супер, бяхме "перфектното семейство" в очите на хората..а и в моите също. Имахме си хубави работи, къща, приятели, абе живот мечта. Та както и да е, ще карам накратко: хванах го че има връзка и то не с кой да е а с жената на най-добрия си приятел...Исках раздяла веднага, но падна едно тръшкане че не можел без децата и без мен, ама и без нея не можел...😂 Чудо! Така 3 месеца разкатаване докато не се побърках тотално и разбрах че не мога с добро да го накарам да се изнесе и реших да се преместя с децата в друг град. Той избра другата жена и уж дойде да ни помогне да се пренесем и щеше да се връща...но така и не се върна. Пожела да започнем на ново и аз уж заради децата, което е пълна глупост...но пак разбрах, че комуникира с онази жена и й казва колко бил далеч и колко му липсвала и аз тогава не издържах и му казах да се изнася...Беше борба, заплахи, искаше да се самоубива..какво ли не. В момент на безизходица се изпробват всякакви методи. 😊
Минаха много трудни за всички месеци, но сега година по-късно, всичко е много по-добре. Всеки е свикнал с положението, в което се намира и е добре...поне аз и децата сме! Успех ти желая, но запомни едно: Не отлагай днешното Щастие за утре! 💃
Минаха много трудни за всички месеци, но сега година по-късно, всичко е много по-добре. Всеки е свикнал с положението, в което се намира и е добре...поне аз и децата сме! Успех ти желая, но запомни едно: Не отлагай днешното Щастие за утре! 💃