Знания и умения на бъдещ първокласник?

Според мен е по-добре детето да знае буквите, да има понятие от сглобяване на думички (умишлено не употребявам думичката сричане, защото не всички деца сричат, преди да се научат да четат), ако умее и да чете вече, не е излишно. Също така да познава цифрите до 10, да може да събира и изважда до 10, да може да запомня и възпроизвежда стихотворения. Писането на наклонени чертички и ченгелчета се усвоява сравнително лесно. Синът ми започна първи клас, без да знае буквите и това му се отрази зле, чувстваше се аутсайдер сред останалите деца, които можеха да четат (в голямата си част) и губеше мотивация за работа. С писането и с математиката се справяше по-лесно, там не сме имали проблеми. Дъщеря ми е на 5 и от 1 година някъде може да чете и да смята до 10, така че за нея съм спокойна, че ще има необходимата "засилка" в първи клас и ще започне с усещането, че се справя лесно, което дава една по-спокойна настройка изобщо за учебния процес и занапред. Не смятам, че ще скучае изобщо.

Моето дете тръгна в първи клас без да може да чете или пък пише.Лятото и аз много задавах този въпрос и от всякъде получавах един и същи отговор,а именно ,че за това е първи клас и не е нужно децата да могат да четат и пишат предварително.
Поради много обстоятелства сега наистина ужасно съжалявам ,че не съм го научила по отрано да чете и пише.И проблема не е в другите деца,нито в това,че му е по-трудно.Според мен е най-добре лятото когато сте във ваканция всеки ден по малко да пишете и четете.

"Не е нужно да знае това, което се учи в първи клас, защото ще му е скучно".
Това май вече не е вървежно. Всичко се случва с доста бързи темпове.
Почти всеки ден се взема нова буква. Писане на ченгели и ръкописни букви - много малко време има за това. След 6-те гласни, започват директно свързване на буквите. И четене.
Та, извода на alexina според мен е много верен.
Значение има и в какъв клас ще попадне детето като ниво на предварителна подготовка.

Доп. Досега само за едно дете съм чула, че му е скучно, и че само по немски език му е интересно.

 Всичко си е до дете  .
 Синът ми от 5 годишен може да чете  , на 6 решаваше наум текстови задачи за 1 клас. Всичко това се случи, защото самото дете пожела. Не поиска да пише и не съм го карала. Прописа си в 1 клас.
 Повечето деца от класа му научиха всичко в училище. Не мога да кажа , че сега , във 2 кл. има съществена разлика при децата.
 Не мога да кажа също , че детето ми е скучало в 1 клас. Истината е , че свикването  на децата с училищните навици изисква доста време и сили. Забелязах, че макар да му беше лесно с материала в училище , почти до края на 1 кл. се държеше като в детската градина  . Може би точно този, психологическият момент се явява труден за децата.
 По програма в ПДГ се учат да смятат до 10, и да разпознават буквите. В училище се научават да сричат, а самото четене се усъвършенства през лятото , когато детето прочете задължителната литература за 2 клас.
 Това са моите лични наблюдения, но пак казвам - всичко си е до желанието при детето.

моите предварително не можеха да четат, нито да пишат, както и не можеха да смятат чрез изписване на числата. Познаваха буквите, числата, можеха да смятат наум с обекти, сричаха. Толкова по самата програма в първи клас.

Но имаха достатъчно добре развити и зрели способноости като - говореха добре, без смислови, граматични, и артикулаторни отклонения; можеха да разкажат с различна степен на подробности една история, спазвайки основните логически моменти в нея (без скачане от част на част, връщане, избързване); добра концентрация в изпълняването на задачи (битови и обучителни), търсене на обекти в пространството и на картика, и участие в уроците и дисциплина в клас; добра координация око-ръка, фина и груба моториика; доста добра обща култура за възрастта си, знаеха няколко стихотворения и песнички наизуст. Минаха през първи клас като на парад, всичко си беше гладко и прекрасно, нито са били аутсайдери заради незнаенето да четат, нито им е липсвала засилка. Това още от предучилищната, която изкараха в училищна група.

 Специално внимание обърнах при изброяването на степента на различните способности, защото те са критично важни за справянето на детето в първи, че и в другите класове. Особено внимание и работа трябва да има върху речта (не четенето, не сричането, а изразяването!), фината моторика и концентрацията на вниманието още в предучилищна група, и да не се разчита само на ученото в градината, а да се работи допълнително вкъщи с детето. За да може детето да се справи без особени трудности в първи класс е важно да е развило целия комплект от необходими качества, а не дали знаят да четат и да пишат. Писането и четенето не са единственото важно, а като започнат да пишат съчинения дали допускат много правописни, граматични, синтактични и др. грешки, дали правят свързани изречения, дали разбират условията на задачите.

Големият ми син тръгна на училище без да може да чете и пише ,но пък можеше да смята доста добре и бързо.
Разказваше много добре и много хубаво-и до ден днешен няма проблеми със съчинения или преразкази в часовете по развитие на речта.
Най-големи трудности срещна при самото писане-и до ден днешен не обича да пише,въпреки че го прави добре.

За да му е по-лесно, вероятно, съдейки по моето дете, е добре да знае да чете, пише, смята. Тези, които не умееха това в началото на учебната година, не виждам обаче с какво към днешна дата са по-изостанали. Като цяло, освен ако детето няма някакви специфични проблеми, малко вероятно е да го затрудни самия учебен материал.
По-скоро други неща е редно да знае и умее един бъдещ ученик или поне да бъде подготвен за тях- организация на времето, изобщо разбиране на понятието време, отговорност, свързана с ангажимент към учебния процес, яснота, че това, което е било в ДГ, в училище трудно ще се случва.
Ваканцията преди първи клас започнах да давам домашно. Леко, кратко, но изисквах от детето да го пише, да не се разсейва, докато го прави, да не отлага изпълнението му.

Когато се говори, че не е нужно да знае и може това и онова, не бива да се изключват изцяло занимания, ако детето проявява интерес.
Моето голямо дете не можеше да чете в първи клас, опитвахме, но не се получаваше и го оставих. Научи се и сега не спира да чете. Не му е било трудно, но и не беше лесно.
Малкото ми, бъдещ първокласник, вече чете, проявява огромен интерес към четене, писане, смятане, обича сама да се занимава, да си измисля задачи, кара ме да я проверявам и изобщо върви много напред. Не я спирам, заради това, че ще й е скучно после.
Наистина трябва да не се омаловажават и останалите умения, които в предучилищната трябва да са овладени добре.
 

На 6-я му рожден ден, почти всички картички бяха надписани от децата.

Дали да го уча на писане или има опасност да сгреша в създаването на неправилен механизъм на изписване?Или преди първи клас да потърся помощ от специалист?Към четенето прояви интерес , вероятно защото забеляза, че другите четат добре и покрай тях.Но никакъв интерес към писане, макар почти да няма дете около него, което да не пише.

Иначе за разказване, говорене, описание, спазване на времена, няма проблем, освен изговарянето на звука "р".Все още в някои думи трудно се изговаря.

Писането при моето дете се оказа Онази Грешка.
Кхм, още от четиригодишно под моя диктовка надписваше картичките за РД на другарчета си и какво от това? Голям прас!
Пишеше с печатни букви. Пробвах да му показвам ръкописни, но нито моториката му беше на онзи си етап от развитие, че писането да е лесно, а не китайско мъчение, нито самото дете успя да усети разликата между ръкописни и печатни букви и защо се налагат тези два различни вида изписване.

Много родители правят сценки, че видиш ли, писането на черти и ченгели е безумно излишно занимание, че едва ли не децата от първия ден е редно да започнат директно с буквите, че това вече го били правили в предучилищната. И аз така роптаех. Но разбрах, че няма смисъл. Писането на всички безумни на пръв поглед бастунчета, си дойде на мястото в процеса на усвояване на всяка нова буква. А онова, на което бях учила детето в частта краснопис, защото граматически нещата бяха верни, се оказа абсолютно в негова вреда.

Поне имам възможност да поправя грешката с малкото и там печатна буква няма да напиша ни една.

Нека детето говори- това ме посъветва учителката му в предучилищната. Защото, Светкавица, вземи един Буквар и виж как първите месеци всичко в него е в разговорна форма.

____________ _ __________ _________ _ __________.

Състави изречение по модела. И в клас се чува само тишина.
Направи разказ по картинка.

Буквите всички ги научават, усвоят основните правила на писането, но, работиш с хора, четеш им изложеният в писмена форма, слушаш устните им разкази, усещаш ли колко от тях не могат да изразяват мисълта си?

Да, сега се сетих и аз покрай написаното от Касита, за тези модели на изречения. Пропуснала съм го, защото някак мина покрай мен и децата го научиха в предучилищната. Но, да, важно е съставянето на изречение по модел, сега виждам, че в седми клас правят нещо подобно, пак рисуват едни кутийки, стрелки, пунктуация, добре че го научиха още навремето.

За писането - аз съм за идеята също да не се пише с печатни букви. Прави ми впечатление като общувам с чужденци, хем образовани хора, а част от тях още пишат с печатни букви като първолаци. Нашата традиция повече дърпа към европейската, бих я нарекла "аристократична", посока с калиграфското изписване, а не "плебейската" американска. В предучилищната има доста упражнения, особено ако учителката си е на мястото, с писане на ченгелчета, чертички и всякакви елементи на буквите и цифрите. На моите им купувах още преди предучилищната разни книжки и тетрадки за упражнения като при първокласниците, където в много симпатична форма учеха елементите, като задачата беше да направят гъсеница от с-та, или пеперуда от лулички в различна ориентация, или пък да рисуват охлювчета без да вдигат молива от листа. Това свърши много добра работа, защото постига едновременно няколко неща - развиване на фината моторика, концентрацията и свикването на детето да свърши поставената учебна задача. Според мен, (то и не само според мен, чела съм го някъде), това е доста по-важно от самото учене на буквите и писането, защото всички тези елементи и автоматизирането на изписването им прави много лесно и бързо ученето на писането в първи клас - детето няма да се чуди винаги дали п-то е с две ченгелчета и да го бърка с т-то, а ще се концентрира върху смисъла на диктовката или преписвания текст. Сега се сещам, че един немски изследовател  къде на шега, къде сериозно, иска връщане на часовете по краснопис в немските училища, защото  според него това занимание оказва благотворно внимание върху мозъка, защото има координация между око, ръка, четене и разбиране на смисъла, пък и учело на дисциплина и търпение да се постигне почти идеален резултат.

Пишете най-вече кръгчета,ченгелчета ,чертички и т.н.После когато му дойде времето да учи буквите ще му е по-лесно.

Andariel ме подсети - не преставам да се чудя защо в часовете по английски (втори клас - тази година започнаха писане, в първи клас беше само устно, по картинки и запомняне на стихчета) децата ги учат да пишат с печатни букви. Такава ли е практиката на запад? Синът ми се обърква, когато напиша нещо, за да му покажа и се принудих и аз да пиша с печатни букви.

Друго, което се прави в първи клас, е звуков модел на думата - определяне на гласни и съгласни звукове и означаването им с червени и сини квадратчета. Това е още преди самото изучаване на буквите и сглобяването им в думи. Аз лично бях малко скептична, но се оказа, че децата се справят. Според мен не е необходимо това да се подготвя предварително.

ние имахме проблеем с учителката по английски в училище, и то във втори клас точно с това печатно писане. Не виждам никаква логика едно дете вече от година да пише ръкописно, и изведнъж да го връщат назад (защото за мен това е връщане назад) и да го карат да пише печатно на чужд език. На моето му казах да не го виждам повече да пише печатно на английски, а да си пише ръкописно знаците, които съвпадат, обаче учителката се разсърдила и му направила забележка, та се наложи да разпечатвам образец как се пише ръкописно на английски, да го нося, та с триста зора стигнахме до споразумението да остави детето да пише ръкописно, а другите каквото ще да ги прави.
Звуковият модел също е важен, само не одобрявам тази обърквация с Й, Ю и Я в началото, края и средата на думата колко звука се брои. Това е, извинете, тъпня, която по никакъв начин не улеснява и не подобрява нито писането, нито нищо. Нашите го учиха в предучилищната, аз не съм им го обяснявала преди това, дори разчитах на тях да ми го обяснят, друг въпрос е, че така и не вдянах.

Да, това и на мен така и не ми стана ясно  Не виждам логика, нито полза. Бях убедена, че детето греши, докато на един открит урок го правиха в час и видях, че така ги учат.

Не се сещам ние учили ли сме звукови модели. За мен са излишни. (като материал изобщо, нямам предвид въпроса на авторката, за предучилищната)

Буквен модел - за.

и на мен ми е излишно, ама такива неща ги дъвчат до седми клас, все има някоя задача на тази основа. Като им го искат и  незнайно защо го смятат за важно, няма много накъде да мърдаме. За мен по-важен е моделът на изреченията, че по-нататък го ползват за изобразяване на основни, подчинени и не знам какви още изречения.

По-важно е детето да може да се концентрира за известно време, да е настроено
да работи по задание, да разбира какво се иска (да оцвети, да подреди, да напи-
ше), много хубаво е да е тренирана ръката с ченгелчета, бастунчета, кръгчета.
Всичко останало се научава. До края на първи клас децата са практически израв-
нени като умения за четене и смятане.
От полза в първи клас, а и нагоре биха били знания за България, планини, реки,
растения ...

Аз много съм се чудила и за коректността на разделянето на звуковия модел на срички, защото и това го правят.
Например думата къща. Като звуков модел се учи с 5 звука, т.е. к ъ ш т а, и се иска и с линийка да разделят на срички. По логиката на образуване на срички трябва да е коректно да се сложи линийката между квадратчетата със звуци "ш" и "т", което пък от гледна точка на четене, писане и пренасяне на нов ред изглежда напълно грешно, защото прочитането и пренасянето може да е само по един начин къ-ща. Аз ли греша нещо...?

Учи се така: къща - 4 букви, 5 звука
щ - 1 буква, 2 звука
разделяне на срички, респективно пренасяне - къ І ща
тоест - не ги карат да изписват  к ъ ш т а.

Сричките - за четенето трябват. Трябва 1 гласна за сричка.
Има случаи - сричка не можеш да пренесеш (сама буква напр.)
Точно затова звуков модел - и с кои букви се изписва. За да могат да прочетат.
И да знаят, че има гласни Че понякога ги "хапват"

Прекален академизъм има вкаран в първи клас, напълно излишен. Достатъчно би било да различават сричките, защото с това се преминава към правилата за пренасяне на нов ред. Но кому е нужно я и ю да са някакви там, незапоменаеми и от мен, звуци и букви, не знам. От това научаване не следва грамотност, а чисто объркване. Но не за това е темата.

На звуковия модел трябваше да сложат разделителна линия за сричките. И ясно се вижда, че трябва да се водим от правилата за изписване, т.е. буквения модел за да разделим правилно на срички. Защото логиката в звуковия модел е къш-та да се раздели.

За гласните специално е достатъчно буквения модел. Ако напишем думата къща няма да могат да я прочетат ли? По-скоро за писането е от значение, да се знае че ш и т се изписват с една буква - щ. Но това пак не обяснява защо трябва да има задачи да разделяме звуковия модел на срички, което може да е объркващо.

Имах големи угризения, че не научих детето си да чете и пише на 6 (поне!), защото аз съм можела навремето. Познавам деца, научили се сами да четат на 5 г!
Сега съм доволна, че не съм я натискала, защото тя не проявяваше ентусиазъм на тази тема докато не влезе в класната стая.
В ДГ в края на 4-та гр. четящите деца бяха около 5-6, моето не. Но всички бяха усвоили материала за предучилищна подготовка. Сигурно имаш образователните изисквания за тази възраст, там си пише какво трябва да са усвоили децата.
Сега дъщеря ми е първи клас. Отново четящите (добре) деца в началото на уч. г. бяха 5-6. В момента са в края на периода на ограмотяване - приключват с азбуката и Буквара, после продължават с читанката. Буквално тези дни детето започна изведнъж да чете.
Според мен изобщо не е задължително бъдещият първолак да знае да чете, пише, смята. По-важното е да има добре развита фина моторика. Да знае, че на г-жата се говори на Вие, а не на ти , да е самостоятелен и оправен......
Искам да кажа да си спокойна. Всичко си идва на мястото, когато му дойде времето. Познавам и едно "скучаещо" дете, на него му беше скучно още в 4-та група. Не бих искала моето да е такова!!! Искам да бъде обучавано правилно от педагог, а не аз да се правя на такъв.
Е, такива ги мисля в момента за първолачетата.......
Ето виж учебните програми за първи клас:
http://mon.bg/top_menu/general/

Разбира се, че не е такава, макар че, ако говорим за Щатите, сигурно има разлики от щат до щат и не мога да категоризирам за другите, но ето Андариел отново знае повече от мен...
В нашия щат, курсив се учи още от първи клас, защото е част от щатските образователни стандарти.

В повечето случаи детето само си показва какви умения може и е готово да придобие. По мое време бяхме малко тия, които можеха да четат преди 1 клас, докато сега е масово по мои наблюдения. Даже пишат и то ръкописни букви. Но освен четенето има и други важни неща-като това да познава часовника, да има някакви елементарни понятия по география ( какво е континент, море, океан, да знае ,че земята е кръгла и се върти и т.н.), по биология (да знае кое животно къде живее-напр. че лъвът е от африка, а лисицата от Европа) Да знае какво представляват географските посоки. Трябва според мен да се постави някакво начало на обща култура, която зависи от това, доколко е любопитно детето, и доколко може да си съсредоточи вниманието.
А това доколко ще му е скучно в първи клас ако знае повече, то това си е до детето. Има деца знаят и пак не им е скучно, защото училището не е само учене, но и смяна на ежедневието-нови деца, нова обстановка.
А това, че в училище педагозите учат децата правилно според мен не е вярно. По себе си съдя, че това, което ми е останало за цял живот като знания, го знам или от родителите си , или от книгите.

Благодаря, Кейси, въпросът ми беше напълно сериозен, а не риторичен, но ето, че и във Великобритания първолаците пишат ръкописно, както спомена Андариел. Имам още една чуденка относно материала по английски - първо учат всички букви и след това цели думи или успоредно букви и думи (със съдържащи се в тях и неизучавани до момента букви)?

Преди вече немалко години в английския език се проведе реформа и ръкописното писане вече не се учи. Децата се учат на квази-печатно писане. Вижте в учебниците и ще се уверите.
http://www.lovemylifex4.com/2010/03/prek-manuscript-handwriting-worksheets.html

Атти, системата ни е малко по-различна, децата тръгват на предучилищна на 5, тогава се учат букви, звуци, част от фонограмите и около 120 sight words (she, have, make...), които са от типа запаметяване и разпознаване + четене на елементарен текст. В 1 клас, директно продължават с фонограми (които са нещо като нашите звукови модели), думи и писане и четене на поетапно усложняващ се текст.


Черна станция, това което си показала като пример е за Пре-К, т.е. 4 г. деца. Не вярвам някой от вас да очаква, те да пишат курсив. В училище е различно. Разбира се, зависи и от училището.

А какво правят 5-6 годишните по математика, Кейси, при вас?

Разбирам, Кейси, благодаря    Ще запазя за себе си мнението ми за системата, по която учи детето ми 

В предучилищната учат числата до 20, пишат ги, концепции за елементарно смятане с картинки, 7-те основни геометрични фигури; Това се сещам.
Сега, в първи клас (6-7 г.), смятат до 20. Решават предимно задачи с думи, така тренират и четенето; по-голямо, по-малко; десетици и единици; броят през 2, 3, 4, 5, 10. Модели, да изберат какво следва в схемата. Учат парите на елементарно ниво, часовника също е в програмата до края на годината. Фигури и как да ги разделят на други фигури.

Но, пак отбелязвам, че това го учат тук, в нашата област, дори в съседната област, програмата може да е различна, да не говорим в съседния щат.


Ето пример за курсив, който се изучава в 3-ти клас, има специални часове за това


Всичко опира и до финанси. Да не говорим, че училища и дистрикти, които например са с по-лоши резултати на тестовете, загърбват подобни програми, което  разбира се е тъжно.
Но, курсива го има в училищата, независимо, какво сте чули от 3-то и 5-то лице. 

това, за което говори кейси е просто "другияк" начин на един от вечните спорове в науката и педагогиката - дали да се научават децата да учат да четат цялата дума наведнъж, като я помнят като картинка, или да се учат да с,ичкуват, и то става въпрос аз буквените писмени системи. Сам по себе си този спор е неразрешим, нещо като генът срещу възпитанието, и всяка държава си решава коя идея да възприеме. Същото е и с ръкописното и печатното учене на писане. В рамките на една държава, по-точно федерация, могат да се използват .и двата модела с някакви нюанси и модификации.
Кейси, не мога да зная за целите Щати, чела съм разни неща за писмените системи, но освен друго, моята лична статистика показва, че от чужденците, които познавам, образовани хора от магистър нагоре, рядко европейци пишат печатно, в сравнение с доста американци. И печатно пишат повече сравнително по-младите, около двайсет и няколко - трийсет-годишните, а доста по-възрастните си пишат предимно ръкописно,но с доста значи от печатните. Аз разбирам, всеки човек си привнася някои печатни букви от азбуката, включително на родния език, но някои по-скоро случайно имат нещо ръкописно.

Благодаря, Кейси.
А за същата възраст, 5-6 години, какво друго учат, освен математика и език и по какъв начин? При вас, там, където си ти и откъдето имаш впечатления. Знам, че е различно навсякъде.

По темата- предпочитам децата ми да могат да четат и смятат в І клас. Големият можеше, малкият вече може в ІІІ група да чете бавничко, има още година, да се научи. Отпада рискът на кого ще попаднат, у нас той е съществен и предопределя до голяма степен развитието на ученика занапред. Има начални учители, които са злато, както и такива, които са буквално за изгонване от системата с ултиматум да не стъпват повече там, че правят големи поразии. То и по- нагоре е същото. Един очарова децата, друг направо ги отвращава.

Големият ми син вече може да пише по-лесни думи, малко грозно за сега, но ги пише правилно. Към четенето не проявява кой знае какъв интерес, предпочита да пише. Мисля, че е въпрос на някой и друг месец да започне и да чете.
Аз също съм се научила първо да пиша и едва след това да чета. Никога не съм сричкувала. Започнах директно да си чета гладко. Може би заради многото писане в главата ми е имало вече изградени модели. Така да се каже, разпознавах цялата дума като я видех. И понеже аз съм се научила по този начин, не мога да карам и малкия да сричкува. Ще чакам да му "щракне" в главата как става това чудо четенето.
Относно ръкописното и печатното писане не разбирам каква точно е дилемата. До преди няколко години си пазех доста от тетрадките от 1-ви до 11-ти клас. С годините почеркът ми се е променял многократно. Каква полза, че в първите класове съм писала ръкописно, с течение на годините почеркът ми се е променил към печатните букви. И сега пиша предимно така. За мен най-важното е да е четливо, защото рецептите от лекарите са написани в повечето случаи ръкописно, ама аз не мога да разчита нищо от тях.

Е, то остава и да не ти се е изменил почеркът с напредването на годините. 
Полза може и да няма, но има трудност при деца, които преди започване на училище са учени да пишат печатно, защото усещането е, все едно започваш да учиш азбуката отначало.

Извинете,ама някой може ли да ми обясни за какво са големите напъни на родители и учители за краснопис?
Големият ми син пишеше страшно грозно.Как ли не се мъчихме да променим това,е,не стана. Изведнъж в средата на 5ти клас си промени почерка сам,стана доста по-красив и четлив.И като казвам,че пишеше грозно ,не значи нечетливо.Просто малко по-голямо внимание при четене на почерка му трябваше. Сега смея да твърдя ,че си имам грамотно дете,което пише вярно ( с малки изключения като пълен член и тук там някоя запетая).
Малкия,който е 1ви клас в момента,не беше писал ръкописно докато не тръгна у-ще.Не е краснописец,но това е единствената забележка на класната му към него.На която аз не обръщам кой знае какво внимание.

Напънът не е за краснопис, а за ръкопис. Това са различни неща.
Важно е да се пише курсив, а не с печатни букви, поне аз така го
разбирам от прочетеното. Моето твърдение е, че е важно изобщо
да се пише на ръка, а не да се преминава директно към клавиатури,
защото сега такива били времената, нямало било нужда.
Ръкописното изписване го намирам за важно поради това, че когато
човек пише, ръкописът е по-бърз от печатните букви. Едновремешните
стандарти в СССР за ръкописа изрично предвиждаха сливането (прехода)
от една буква към друга. Също да се намали откъсването на ръката от
листа, за да се направят отделни елементи от буквите.

`вече го писах в друг пост в същата тема - развива фината моторика и координацията, вниманието и не на последно място, изглежда красиво. Колкото и да си промени почерка човек, ако веднъж се е научил краснописа, трудно ще го промени. Същото важи и за печатното писане - научи ли се веднъж печатно, обратното е много трудно.

Близко е като обстановка до нашата предучилищна, поне от това, което съм чела тук.
Имат 2 учителки, работят с децата в малки групи, особено по четене и когато са на компютрите. Рисуват, четат се много приказки, играят (има обособено място в класната стая за игра с пъзели, конструктори и т.н.), при нас е топло целогодишно и играят и навън всеки ден. Говорят за заобикалящата среда, правят малки проекти. Говорят много за поведение, хранене, тормоз над съученици, отношения между децата, правилата в училище. Редовно идват пожарникари, полицаи, обясняват им за безопасност, да не се доверяват на непознати, какво да правят при пожар.

В 1 клас, материалът е сходен, с този, които се учи у нас, поне по математика.

Знам, че всички във форума са супер специалисти по всичко, но аз не мога да преподавам на детето си БЕЛ или математика. Мисля, че педадогът може. Аз съм майката, която може да помага, да настоява, да ръчка, когато е необходимо и т.н., но не и да чета уроци за звукови модели, да обяснявам смятане с преминаване на десетицата така, както се обяснява в училище. И тук говоря само за първи клас, при положение, че съм наясно, че ще пада голямо учене успоредно с детето ми....

Светкавица, сори, ама темата ти  отиде накриво.......

Аз пък на времето бях спец по химия, благодарение именно на училището....

Taneto-Какво да правим ние родителите-в България всички са специалисти по всичко-такъв е живота и действителността. Не случайно приказката за неволята е българска. Тук за да оцелееш ставаш даскал, лекар, електротехник, строител, автомеханик. Малко сме пишман специалисти, ама тва е-такъв е живота. Дано детето ти има късмета да попадне на добър педагог, аз не съм случвала досега на такива, с малки изключения. Не е случайно това, че добрия учител се помни цял живот-просто са рядкост. В Америка много родители обучават децата си в къщи и никой не се притеснява от това.
А за разните теории-като дали да се сричкува или не -то това са теории-и двете стават-важно е да се приложи тази, която най-добре се възприема от конкретното дете. Пък и според мен сричкуването е по-подходящо за българския език, докато другото за английския.

Не искам да те отчайвам, ама колкото и сега да скачаш, просто щеш-нещеш ще се превърнеш във втори учител на детето си. Другият вариант  е, ако съвсем пък нищо не можеш да помогнеш или да обясниш, да оставиш детето така, колкото  научи в училище, или да наемеш външен човек. Това е положението! Детето е твое. Учителят, инспекторатът, държавата и кой ли още не могат да си приказват какво ли не, но ти си най-заинтересованият детето ти давърви добре в училище. Ако сега просто оказваш емоционална съпротива,разбирам те, но колкотопо-бързо преминеш през нея, толкова по-лесно ще станат нещата. И да се опъваш, напук на системата и да очакваш някой да си свърши работата както трябва, може и да не дочакаш. 

Подбудите на тези родители, са на първо място религиозни. Темата е обширна но, обучението вкъщи, не означава задължително, че то е качествено.

Да Кейси-така е, но самият факт, че им е позволено сами да си обучават децата, говори за свобода в обществото, което тук абсолютно липсва. У нас всички правят равнис мирно на най-новата образователна система и мнението на родителите е просто лек бриз в ушите на поредния министър, директор, даскал-а на някои места дори чистачките в училището и портиерите се изживяват за педагози.

Здравейте,мами!Пиша ви от позицията на родител и на учител на първокласници.През тази учебна година в класа имаше от всички групи деца:четящи,сричкуващи,познават буквите и нищо не знаят ,само отделни букви.От вече 15годишния ми стаж,не се обезкуражих и до днешна дата всички могат да четат.Децата сякаш се отпушват в един момент и показват на какво са способни.И затова си мисля ,че не е необходима децата да притежават знанията и уменията на един първокласник.За развитието на финнта моторика най-важното е да се оцветява.До март месец се изучават буквите и изписването им ръкописно,а в самото начало се набляга на устната работа и разказването по картинки.А от както въведоха целодневното обучение и учителя след обяд ги подготвя за следващия ден,нещата се промениха в положителна насока /поне в моя клас/ За друго важно не се сещам.