Моята история е следната - първите 9 години от брака бях поела цялата финансова отговорност за семейството, както и грижата за детето и дома, а мъжът ми се отплащаше с грубост и лошо отношение, такъв си беше по природа, но го разбрах твърде късно. Сега съжалявам, че не се разделихме тогава, можеш прекрасно да се издържам сама.
От няколко години сме в чужбина, тук се роди второто дете, в момента аз не работя, мъжът ми продължаваше да се държи по същия начин с мен, за най-малкото нещо се кара - има доста сприхав характер. Преди няколко месеца за първи път му казах, че не мога повече така и искам да се разделим, но той не е съгласен. След споменаването на думата развод отношението му към мен се подобри значително, но аз вече не изпитвам нищо към него.
От една страна искам да се разделим, защото той унищожи всичко между нас и дори положителната промяна напоследък не може да възвърне чувствата ми, нервите ми са разбити, но от друга страна не знам как ще се справя съвсем сама в чужбина, тепърва ще започвам да си търся работа след майчинството, а и вече не съм в първа младост (35+) да започвам всичко отначало.
Искам само спокойствие и нормални взаимоотношения.
Какво ще ме посъветвате?