WorldRebellion, DpubleTrouble, ще ми разкажете ли как мина завладяването на улиците, че ме нямаше през уикенда 
Както си и мислех - има нещо гнило. Начело им вървеше Йоло Денев с кучето си. Атака номер две... Но доста жалко подобие.
- Публикувана: 5 март 2012, 19:46 ч.
- Последно мнение: 23 март 2012, 12:07 ч.
17 март: нека завладеем улиците и площадите по цялата страна!
Както си и мислех - има нещо гнило. Начело им вървеше Йоло Денев с кучето си. Атака номер две... Но доста жалко подобие.
10-минутно въведение в идеите и визиите за Демокрация на Участието или Пряка Демокрация.
http://vimeo.com/38654755
7-минутно представяне на алтернативният икономически модел на Икономика на Участието.
http://vimeo.com/36155918
Когато има желание се намира и начина!
Голяма част от вас така и не са си направили труда да проверят, за какво по-точно става дума. Явно ви е по-лесно да кажете това е соц и не го щем, отколкото да се опитате да чуете.
Предлагам ви да отделите 17
минути от живота си и да изгледате филмчетата.
Но, моля ви, оставете всичко, което сте учили, чели, видели и мислите. Опитайте се да изгледате филмчетата безпристрастно.
Бъдете щастливи
http://vimeo.com/38654755
7-минутно представяне на алтернативният икономически модел на Икономика на Участието.
http://vimeo.com/36155918
Когато има желание се намира и начина!
Голяма част от вас така и не са си направили труда да проверят, за какво по-точно става дума. Явно ви е по-лесно да кажете това е соц и не го щем, отколкото да се опитате да чуете.
Предлагам ви да отделите 17
минути от живота си и да изгледате филмчетата.Но, моля ви, оставете всичко, което сте учили, чели, видели и мислите. Опитайте се да изгледате филмчетата безпристрастно.
Бъдете щастливи
На протеста видях хора без идея, без визия. Олигофренска революция, дето се вика.
Писанията им са неграмотни.
Не искам пак неграмотни да вземат властта. Един път стана и резултатите са ясни. Нека пак да не става. Онова с пряката демокрация са мокри сънища на някакви неграмотници, които пишат множествено число с й. Е, ако това не могат да си оправят, как ще оправят държавата?
Страх ме е, защото хора като тях няма да понасят хора като мен.
Писанията им са неграмотни.
Не искам пак неграмотни да вземат властта. Един път стана и резултатите са ясни. Нека пак да не става. Онова с пряката демокрация са мокри сънища на някакви неграмотници, които пишат множествено число с й. Е, ако това не могат да си оправят, как ще оправят държавата?
Страх ме е, защото хора като тях няма да понасят хора като мен.
То и това с Парекон е направо зловещо.
Но Икономиката на участието е икономика на Справедливостта, тъй като институциите на парекон за производство, потребление и разпределение не само не разрушават и не препятстват справедливостта: те я стимулират. Тук обаче се появява едно усложнение. Какво точно имаме предвид под справедливост? А това вече е спорно.
Парекон отхвърля, разбира се, възнаграждаването на собствеността. И естествено отхвърля възнаграждаването на силата. Ами продукта? Трябва ли хората да бъдат заплащани според обема и стойността на произведеното от тях? Трябва ли да получим от социалния продукт сума, съответстваща на произведеното от нас като част от социалния продукт? На пръв поглед изглежда справедливо – но наистина ли е така?
Да речем, че те вършат една и съща работа за едно и също време с една и съща интензивност. Защо някой, разполагащ с по-добри оръдия на труда ще вземе повече от някой с по-лоши? Защо някой, който някак си е успял да произведе нещо високо ценено, трябва да получава повече от някой, произвеждащ нещо не толкова ценено, но с определена обществена стойност, ако двамата работят еднакъв брой часове с еднакъв интензитет при сравними резултати от работата им върху качеството на живот? Защо някой късметлия в генетичната лотария – например, с гени, обуславящи по-големи размери и физическа сила, по-бързи рефлекси или талант за композиране на музика – ще взема повече от някой с по-слаб късмет в генетично отношение при положение, че и двамата работят в своята специфична област с еднакъв интензитет и с еднакво ниво на изразходване на усилия и неудобства?
Икономиката на участието предвижда за онези, които могат да работят, заплащане според направените усилия и жертви.
Ако двама души събират реколта на полето, като единият от тях е по-силен или има по-добри оръдия, но двамата работят еднакъв период от време с еднакви усилия под едно и също слънце, то тогава дори човекът с по-добри оръдия да е събрал повече от реколтата накрая, при парекон те ще получат еднакво заплащане за еднаквите усилия и жертви.
Ако един велик композитор създаде шедьовър, а добър композитор произведе само прилична пиеса, но всеки от тях е работил едно и също време при едни и същи условия, то при парекон те ще получат еднакво заплащане, макар резултатът от тяхната работа да е очевидно различен.
Ако човек работи по-продължително време, ще получи по-голямо възнаграждение. Ако работи по-усърдно, ще получи по-голямо възнаграждение. Ако работи в по-лоши условия и изпълнява по-непривлекателни задачи, ще получи по-голямо възнаграждение.
Но няма да получи по-голямо възнаграждение -- повече пари -- заради това, че разполага с по-качествени оръдия на труда, или за производството на нещо, което се окаже по-ценно, или дори за това, че има вродени продуктивни дарби. Колкото до придобитите умения, хората ще бъдат възнаграждавани за труда по придобиването им, за направените усилия и жертви, но не и за произтеклия от това продукт.
Възнаграждаването само на усилията и жертвите, които хората правят в работата си, е спорно. Някои противници на капитализма смятат, че хората трябва да бъдат възнаграждавани за крайния резултат от работата им и тогава един голям спортист трябва да печели крупни суми, а някой добре поставен доктор ще печели много повече от един трудолюбив земеделец или готвач в закусвалня. Парекон отхвърля това. Всъщност при парекон човек, работещ тежка, омаломощаваща и нископроизводителна работа ще получава повече от човек с добра, приятна, високопроизводителна работа.
Ето, такава е нашата трета ценност – една спорна ценност, както вече изтъкнахме. Ние искаме добра икономика, която да възнаграждава усилията и жертвите и, разбира се, да осигурява пълно възнаграждение за хората, които не могат да работят по едни или други причини. Не знаем дали ще успеем да го направим, без сурови и възпиращи последици, но ако е възможно да постигнем този тип Справедливост, то определено е желателно.
НЕЩО ДА ВИ Е ПОЗНАТО? СУРОВИ И ВЪЗПИРАЩИ ПОСЛЕДИЦИ ,А? Я СТИГА С ТИЯ ГЛУПОСТИ.
Но Икономиката на участието е икономика на Справедливостта, тъй като институциите на парекон за производство, потребление и разпределение не само не разрушават и не препятстват справедливостта: те я стимулират. Тук обаче се появява едно усложнение. Какво точно имаме предвид под справедливост? А това вече е спорно.
Парекон отхвърля, разбира се, възнаграждаването на собствеността. И естествено отхвърля възнаграждаването на силата. Ами продукта? Трябва ли хората да бъдат заплащани според обема и стойността на произведеното от тях? Трябва ли да получим от социалния продукт сума, съответстваща на произведеното от нас като част от социалния продукт? На пръв поглед изглежда справедливо – но наистина ли е така?
Да речем, че те вършат една и съща работа за едно и също време с една и съща интензивност. Защо някой, разполагащ с по-добри оръдия на труда ще вземе повече от някой с по-лоши? Защо някой, който някак си е успял да произведе нещо високо ценено, трябва да получава повече от някой, произвеждащ нещо не толкова ценено, но с определена обществена стойност, ако двамата работят еднакъв брой часове с еднакъв интензитет при сравними резултати от работата им върху качеството на живот? Защо някой късметлия в генетичната лотария – например, с гени, обуславящи по-големи размери и физическа сила, по-бързи рефлекси или талант за композиране на музика – ще взема повече от някой с по-слаб късмет в генетично отношение при положение, че и двамата работят в своята специфична област с еднакъв интензитет и с еднакво ниво на изразходване на усилия и неудобства?
Икономиката на участието предвижда за онези, които могат да работят, заплащане според направените усилия и жертви.
Ако двама души събират реколта на полето, като единият от тях е по-силен или има по-добри оръдия, но двамата работят еднакъв период от време с еднакви усилия под едно и също слънце, то тогава дори човекът с по-добри оръдия да е събрал повече от реколтата накрая, при парекон те ще получат еднакво заплащане за еднаквите усилия и жертви.
Ако един велик композитор създаде шедьовър, а добър композитор произведе само прилична пиеса, но всеки от тях е работил едно и също време при едни и същи условия, то при парекон те ще получат еднакво заплащане, макар резултатът от тяхната работа да е очевидно различен.
Ако човек работи по-продължително време, ще получи по-голямо възнаграждение. Ако работи по-усърдно, ще получи по-голямо възнаграждение. Ако работи в по-лоши условия и изпълнява по-непривлекателни задачи, ще получи по-голямо възнаграждение.
Но няма да получи по-голямо възнаграждение -- повече пари -- заради това, че разполага с по-качествени оръдия на труда, или за производството на нещо, което се окаже по-ценно, или дори за това, че има вродени продуктивни дарби. Колкото до придобитите умения, хората ще бъдат възнаграждавани за труда по придобиването им, за направените усилия и жертви, но не и за произтеклия от това продукт.
Възнаграждаването само на усилията и жертвите, които хората правят в работата си, е спорно. Някои противници на капитализма смятат, че хората трябва да бъдат възнаграждавани за крайния резултат от работата им и тогава един голям спортист трябва да печели крупни суми, а някой добре поставен доктор ще печели много повече от един трудолюбив земеделец или готвач в закусвалня. Парекон отхвърля това. Всъщност при парекон човек, работещ тежка, омаломощаваща и нископроизводителна работа ще получава повече от човек с добра, приятна, високопроизводителна работа.
Ето, такава е нашата трета ценност – една спорна ценност, както вече изтъкнахме. Ние искаме добра икономика, която да възнаграждава усилията и жертвите и, разбира се, да осигурява пълно възнаграждение за хората, които не могат да работят по едни или други причини. Не знаем дали ще успеем да го направим, без сурови и възпиращи последици, но ако е възможно да постигнем този тип Справедливост, то определено е желателно.
НЕЩО ДА ВИ Е ПОЗНАТО? СУРОВИ И ВЪЗПИРАЩИ ПОСЛЕДИЦИ ,А? Я СТИГА С ТИЯ ГЛУПОСТИ.
Ох, как мразя анти-елитарни строеве!
Ако ще има нов строй, той да е елитарен, да насърчава хората да са по-добри: но не да изкарват повече заради самите пари, а просто да са по-добри и това да се отбелязва.
По-скоро да оставим тъпите да тъпеят, а останалите да се захванем с истински масонски ложи и подобни, където да работим умно, а не усилено.
Ама иначе е гот- тъпите, дето ще им отнеме 10 пъти повече време да измизлят това, което умните мислят за минути, ще взимат повече пари заради усилието...
Мисля, че това ми е познато.
Ако ще има нов строй, той да е елитарен, да насърчава хората да са по-добри: но не да изкарват повече заради самите пари, а просто да са по-добри и това да се отбелязва.
По-скоро да оставим тъпите да тъпеят, а останалите да се захванем с истински масонски ложи и подобни, където да работим умно, а не усилено.
Ама иначе е гот- тъпите, дето ще им отнеме 10 пъти повече време да измизлят това, което умните мислят за минути, ще взимат повече пари заради усилието...
Мисля, че това ми е познато.
Това са тезите на тоя Майкъл Албърт, активиста, дето е критик на пазарната икономика.
Все едно са ги извадили от книга на Оруел.
Все едно са ги извадили от книга на Оруел.
Парекон се римува с Харисън Бержерон.
Истина е, преживели сме го. Аз- само малко, виждах как беше забранено в училище да сме елитни, а ми беше обидно как се опитват да ме правят еднаква с двойкаджиите. После стана на мода да си елитен. Искам да си остане така.
То и това с Парекон е направо зловещо.
[/color]
Икономиката на участието предвижда за онези, които могат да работят, заплащане според направените усилия и жертви.
Ако двама души събират реколта на полето, като единият от тях е по-силен или има по-добри оръдия, но двамата работят еднакъв период от време с еднакви усилия под едно и също слънце, то тогава дори човекът с по-добри оръдия да е събрал повече от реколтата накрая, при парекон те ще получат еднакво заплащане за еднаквите усилия и жертви.
Ако един велик композитор създаде шедьовър, а добър композитор произведе само прилична пиеса, но всеки от тях е работил едно и също време при едни и същи условия, то при парекон те ще получат еднакво заплащане, макар резултатът от тяхната работа да е очевидно различен.[/color]
[/color]
Икономиката на участието предвижда за онези, които могат да работят, заплащане според направените усилия и жертви.
Ако двама души събират реколта на полето, като единият от тях е по-силен или има по-добри оръдия, но двамата работят еднакъв период от време с еднакви усилия под едно и също слънце, то тогава дори човекът с по-добри оръдия да е събрал повече от реколтата накрая, при парекон те ще получат еднакво заплащане за еднаквите усилия и жертви.
Ако един велик композитор създаде шедьовър, а добър композитор произведе само прилична пиеса, но всеки от тях е работил едно и също време при едни и същи условия, то при парекон те ще получат еднакво заплащане, макар резултатът от тяхната работа да е очевидно различен.[/color]
не само зловещо, но порочно и развращаващо ... да не говорим, че е противоестествено. Слава богу това е толкова против природата, че подобни философии от само себе си отпадат, уви понякога с твърде тежка цена