Съгласна съм с всички, писали по-назад за примера, който се дава на детето. Аз не си спомням кога децата ми (на 3 и на 6 години) започнаха да използват: "моля, благодаря, извинявай", някак естествено сигурно се е случило, не сме им налагали това, камоли пък по някакъв брутален начин (какъвто ми изглежда описания от авторката случай). 
Имало е моменти, когато например някой подари бонбон в магазина, и подканям малкото: "Какво ще кажеш?" , то отговаря или "благодал'Я" или "нищо". Вторият отговор никога не е предизвиквал драми в мен. Благодаря аз от нейно име и това е. Надявам се моето учтиво отношение да има по-голям ефект в/у нея, отколкото да я врънкам и насилвам тя да помоли или благодари. Децата попиват толкова лесно. 
Имало е моменти, когато например някой подари бонбон в магазина, и подканям малкото: "Какво ще кажеш?" , то отговаря или "благодал'Я" или "нищо". Вторият отговор никога не е предизвиквал драми в мен. Благодаря аз от нейно име и това е. Надявам се моето учтиво отношение да има по-голям ефект в/у нея, отколкото да я врънкам и насилвам тя да помоли или благодари. Децата попиват толкова лесно. 
Точно "етикеция по Байганьовски" му викам аз на това, с цел "ще го пречупя и ще го направя човек"! Или си решил, че ще направиш удоволствие на детето си (тоест то вече по някакъв начин е заслужило това, има повод и т.н), или при неприемливото му поведение, просто отлагаш покупката, много сложна теорема ли изглежда?
". Колкото повече родителят прави драма от това, толкова повече и детето реагира с тревожност и опъване във всяка следваща подобна ситуация. 
и колкото повече ми повтаряха, че трябва, толкова по-рядко го казвах.
